Невена Ангелова: Колажът е моята свобода

Художник-илюстратор

Невена Ангелова

© Дневник

Невена Ангелова



Невена Ангелова е родена на 19 септември 1974 г. в Бургас. През 1993 г. завършва Националната художествена академия в София, специалност "Илюстрация и печатна графика". Илюстровала е множество книги на съвременни български поети и писатели. Нейни колажи и икони са собственост на колекционери от България, Австрия, Чехия и Холандия.


Колажът е техниката, която позволява на Невена да съчетава с неугасваща за себе си изненада: кафето, различните по структура и цвят ръчна хартия с акварела. В нейните картини нищо не е сигурно - нито времето, нито пространството, нито границата на въображаемото с действителността.


Още с дипломната си работа - илюстрации към книгата "Джелсомино в страната на лъжците", Невена майсторски пресъздава въображаемите светове на Джани Родари. Илюстратор по образование, тя и днес със специфичен почерк пренася приказната митичност и метафизичност на реалността върху хартията. Любимите й цветове са оранжево и синьо, те ни заливат от всеки колаж, сякаш авторката е взела със себе си в София огънчетата от слънчевото си детство и късчето море от Бургас.




Разговарям с Невена Ангелова по повод предстоящата й изложба във варненската галерия "Кавалет".


Коя техника ви дава повече свобода: колажът или илюстрацията?


- Колажът е съвсем нова не много популярна техника, среща се в работите на модернистите в началото на ХХ в. Името му произлиза от френската дума coller - лепя, и представлява техника на лепене, но освен техника той се е превърнал в самото произведение, в равностоен на графиката и живописта жанр.


Колажът е моята най-свободна територия. Чрез него можеш да си спонтанен, експериментатор, експресивен или да последваш само една чиста естетика - всичко, което поискаш. Това е, което ме вълнува най-силно в работата, използваните материали и техниката само му се подчиняват.


Илюстрацията е жанр, чрез който изобразителното изкуство се доближава до литературата. Това е интелигентна, фина работа. Не е за всеки художник. Не може да бъде толкова спонтанна, изисква се четене, понякога издирване на материали. Илюстрацията не е просто обрисуване на случващите се в текста неща, а различното им изживяване във визуална форма. Нужна е тънка чувствителност, за да уловиш и пресъздадеш излъчването на текста. Добрият илюстратор успява в рамките, които му поставя текстът, да бъде свободен и артистичен.


Ако говорим за отговорността на художника илюстратор към текста докъде се простира тя?


- Да направиш илюстрации към дадена книга означава да се изкачиш до нивото на автора и да станеш негов съавтор. Каква смелост, отговорност и самочувствие е нужно да илюстрираш Йовков например, да кажеш същото, със същата сила и по твой си начин!


Ако не си способен да предадеш точно авторовата чувствителност, силата, цвета, светлината на езика му, по-добре книгата да мине без теб. Отговорността също така е в мярката, във вкуса.


При пейзажа и натюрморта човекът вижда неща, които познава. При иконата той влиза в странното и непознатото тя напомня на детските приказки, но на по-високо символно-интуитивно ниво. Как да възприемаме колажа?


- Един пейзаж и натюрморт също могат да изглеждат провокативно и странно, показвайки уж познати неща по необичаен начин. Сюрреалистите например (Салвадор Дали, Магрит) боравят с обикновени предмети и лица, поставени в нереалистична среда, създавайки между тях нови отношения. Всичко зависи от личните послания, стил и възможности на автора. Затова не приемам колажа ограничено, просто моят начин на изразяване е абстракцията, защото си служи с условни, обобщени форми и състояния. Иначе и инкрустацията със скъпоценни и полускъпоценни камъни в древните изображения също е вид колаж.


Пътят на всяка картина е уникален, представлява отделна история обвита в мистичност, разкажeте, моля, историята на някоя ваша...


- Намирам се за интуитивен човек, така и работя. Хващам се за първоначалното чувство, за зрънцето идея и се оставям да го следвам. Така мога, така ми е и интересно, без проект. Мисленето идва после, то трябва да е като безпощаден хирург. Случвало се е обаче нещата да стават и по друг начин. Веднъж отидохме да видим на село мойта баба, на която съм кръстена. Усещахме вече съвсем ясно и болезнено накъде е потеглила. На довиждане тя ми помаха през парапета на балкончето, смалена и уплашена. Тя отгоре, аз под балкона и тогава той ми заприлича на асансьор, тръгнал нагоре. Нарисувах такава картина: баба на изгнилия балкон, над рамото й - ангел. Над тях много небе, под тях много земя. Не беше още довършено платното, когато отново посетихме баба. Сънувала сън: "На рамото ми кацна ангел. Много си хубавко, баба", му казала. Не й показахме картината, да не се уплаши. Тази картина не съм показвала в изложба, намирам я за несполучлива. Може би особено интимния момент при създаването й, разказността уби картинните й качества. Така смятам, сюжетът, разказът в картината я прави по-лоша.


Говорите за интуитивния подтик в творческия процес, но все пак на рационално ниво, кой мотив при вас е преобладаващ?


- Били са и такива времена, когато чудесни и истински майстори са работели, отдадени на вярата в художническия занаят, в негово име и за негова прослава, с невероятно чувство за преходността и вечността. Суетата на днешния свят е повече. Надявам се, че не съм от твърде нарцистичните творци, чиято главна цел е да се харесат на публиката. Това и на мен ми се е услаждало и не казвам, че резултатът не ме интересува. Напротив (само детето е способно да се наслади единствено на действието рисуване, професионалистът гони цел). Преди всичко е обаче желанието да се вградиш, да се почувстваш омиротворен, хармоничен и облагороден. Вярвам, че изкуството е особено състояние на катарзис. Има една чудесна мисъл на Бодлер, която споделям напълно: "Изкуството е кръст, на който страдайки, човек се доближава до Бога."


Според вас може ли да се говори за социални задачи на съвременното изобразително изкуство?


- След като художниците излагат произведенията си пред публика, би трябвало да има такива. За мен една от най-важните задачи на съвременното изкуство е да заяви различността на хората и техните светове, с което да покаже уникалността им. Според състоянието на духа на зрителя изобразителното изкуство следва да провокира, подтиква мисълта в нова, непозната посока, да носи чисто естетическа наслада, да вълнува, което, макар и банално казано, е извечната, най-истинска задача, а може и да накара някой да се види в собствените си очи или в очите на другите "по-културен", което все пак е напредък. Не приемам, че изкуството е за всички, то не е и за някакъв самовлюбен елит, а за хората, които са се отворили за него и го търсят като нещо насъщно.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на panta_lon
    *****

    Колажът е техниката, която позволява на Невена да съчетава с неугасваща за себе си изненада: кафето, различните по структура и цвят ръчна хартия с акварела.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK