© Дневник
Едно от най-очакваните събития за киноманите - филмът “Животът е чудо” на Емир Кустурица, ще има премиера у нас на 21 април. След представянето му в Кан критиката обсипа живеещия между Париж и Белград Кустурица с квалификации като "Поет на разпънатата любов", "гений на еуфорията", "господар на утопизма", "магьосник на еклектиката", "емир на Балканите".
Освен режисьор Кустурица е съавтор на сценария с Ранко Божич и на музиката с Боян Спаравало.
“Животът е чудо!”, възкликва един от героите в началото на филма по повод излюпването на едно пиленце. Това би могло да се случи навсякъде и по всяко време, но в тази история мястото на действието е малко сръбско селце на границата с Босна. Годината е 1992-ра - време, в което назряващите етнически конфликти разтърсват региона и Кустурица изследва реакциите на жителите на граничната зона в преходното предвоенно време. “Животът е чудо” обаче не може да бъде определен като военен филм. Самият режисьор го описва като тъжно оптимистичен разказ за силната любов, за утопичния оптимизъм, за вярата, за неизбежните дилеми и абсурда на войната.
Историята се развива между нетипично малко участници за досегашната практика на режисьора. "Едва сега разбрах, че съм способен да създам история между двама души", признава Кустурица в интервю.
Главен герой е сърбинът Лука (Славко Щимац). Подобно на едно цяло поколение сърби, Лука отказва да повярва в неизбежността на войната и е погълнат от рутината на ежедневието си до момента, в който изгубва жена си, а единственият му син е мобилизиран.
"Опитвах се да бъда максимално далеч от тезата, че една от двете страни има правота, а другата няма, че едната е агресор, а другата - не. Подобна позиция е ограничена, защото не може да реши проблемите", казва режисьорът.
