© Надежда Чипева
Вергиния Захариева
Когато приемеш да разговаряш с психотерапевт, трябва да се примириш, че той няма да сподели прекалено лични и конкретни неща. Така например няма да разбереш за кого точно е бил женен, с кого се е развел, от какво го боли, какво представлява интимният му свят. Някой ден може и да се почувстваш като пълен глупак, когато у психотерапевта се появи необходимостта да опише в автобиографична книга "тайните", до които ти не си бил допуснат. Истината е, че този тип хора са свикнали те да определят правилата, ти да им се разкриваш, а не те. Винаги са нащрек и внимават за всяка изпусната своя дума. Може би затова Вергиния идва на срещата със своя добър приятел журналиста Георги Тошев. Той ще седи на съседната маса през цялото време и ще й дава кураж да се отпусне все пак. Вергиния Захариева е облечена с винтидж дънки и блуза, подчертаващи запазена фигура на поддържана жена. На врата си носи някакво странно и огромно бижу във формата на спирала, която по думите й я пази от лоши енергии. Усещах, че потъвам все повече в чашата черен чай... когато тя пожела да добави и малко мляко и разговорът все пак започна да се избистря.
Заедно с промените в края на 80-те започва и промяната в живота на Вергиния Захариева. "Изведнъж целият ми бележник с телефони на приятели се изпразни и аз написах "Кокошката със зашитото око" - кратко ръководство по заминаване в чужбина, без да знам, че и на мен ми предстоеше да напусна скоро България." Мъжът й е поканен да прави театър във Франция и семейството заминава. Докато той работи в театъра, Вергиния гледа тригодишния им син и учи езика. Постепенно започва да чете и книги на френски. За две години успява да изчете тонове литература, писана от жени, които откриват себе си със ставането на Аза.
"Попаднах на една линия във френската литература, която говореше за Ставането на Аза като приключение, за ставането на личността, за осъзнаването на себе си." От френската литература от 60-70-те и 80-те години, Вергиния се запалва по психоанализата. През цялото време не губи и връзката си с България, като праща статии за културни събития от Франция за българската преса. Един ден Вергиния се събужда с проблем. Това е повратния момент, който ще промени изоснови живота й. Въпросът какво точно й се е случило се наложи да оставя за следващия ни психо-журналистически сеанс. Важното в случая, че Вергиния губи смисъла и отчаяно се нуждае от нещо, което да й даде нов поглед към възникналата ситуация.Скоро спасението идва с "един текст на Мари льо Клер, който буквално ми спаси живота, докато една сутрин в пет часа седях в едно кафене на "Пигал" и просто усетих, че по някакъв начин умирам вътрешно". Книгата й помага отново да намери себе си, собствения си глас. Още същата сутрин поетесата решава да се завърне в България, "за да създам нови неща, тук". Исках да работя по посока на възстановяване на диалога между мъжете и жените, който лично аз бях загубила". За да се свърже със света и хората отново, Вергиния започва да търси нов език, на който да се разбира с мъжете, "защото ролите на жените и мъжете много се бяха сменили и усещах, че губим диалога помежду си". Така се появява личната необходимост да създаде списание за женската духовност и интеграция между половете. "То не беше феминистко списание в стария смисъл на конфронтация с мъжете." Но Вергиния усеща, че се нуждае от по-дълбоко навлизане в психоанализата, защото появилият се във Франция личен проблем не изчезва с появата на списанието. Заминава за Швейцария, където завършва психоаналитичната школа на професор Валдо Бернаскони. "Неговата школа е телесно ориентирана психотерапия. Моят професор е последовател на Вилхелм Райх, който пък е ученик на Фройд." Това, което се случва, когато се прибира в България, е неочаквано. Вместо да се почувства по-сигурна, Вергиния започва отново да губи себе си въпреки списанието и въпреки обучението си във Швейцария. Явно навлизането на едни по-дълбоки нива изважда на повърхността нови фрагменти на стария личен проблем, който продължава да дълбае като червей, заплашващ да срути всичко изоснови. "Не можех да реша проблема и трябваше да потърся спешно помощ." Така Вергиния попада на Ошо и източната следа, след като приятели я завеждат на първата Ошо медитация - "влязох не през неговите текстове, а през неговите медитативни техники". Почувствала, че е на верен път, Вергиния започва да се занимава и с други източни техники като кундалини. Книгите на Ошо бързо заемат мястото на френската Аз-литература. По същият начин на мястото на списанието P.S. се ражда идеята за духовния център, известен като Жълтата къща. "Сега обратния път е да почна да го трия това толкова силно его. Моите приятели, с които ходим по Ошо групи, ми казват, че съм станала много по-мека отпреди. Защото преди бях много по-взискателна - исках винаги всичко да е на шест. Спомням си, че и Жоро Тошев ми казваше навремето, че като прочел моите книги, ми станал много голям фен, обаче като ме видял на живо... "Ти знаеш ли как изглеждаше отстрани - една ужасно надута коза."
След като дълго време се е борила да изгради силен Аз, сега Вергиния се нуждае от омекотяване, от сваляне на рицарските доспехи на жената-воин. "Казах си, че трябва да намеря някакъв алтернативен начин да се срещам с живата енергия на хората, да общувам с тях и да се опитвам да им бъда полезна чрез директни процеси." Къщата с адрес "Хан Омуртаг" 26 бързо се превръща в място, където човек може да отиде при специалист и да потърси помощ, да получи обективно мнение за проблемите си, да бъде изслушан и да разбере коя е неговата техника или медитация. "В нея имам една голяма зала и един малък кабинет, в който провеждам терапията си." Постепенно Жълтата къща започва да приютява най-различни групи за медитативни и телесни техники, които впоследствие си намират свой дом. Първа е, разбира се, групата на Ошо, после идват даоистите, "но скоро и на тях им отесня". В момента на ред са учениците на Карлос Кастанеда. "Малката интимна зала е като някаква утроба, която постоянно ражда нещо ново..." Основно правило, което Вергиния въвежда в Жълтата къща, е, че нищо, което работи, не е излишно. "Нашата школа е много еклектична, работим с всичко от психодрама, до поведенческа терапия и много биоенергетика - много дишат хората - много неща излизат от подсъзнанието чрез дишането. Тялото е инструментът, с който ти боравиш, оттам нататък, ако имаш усет, ще можеш добре да усещаш и емоциите, които изпитваш. Оттам нататък мозъкът ти ще бъде слуга на този организъм, а не господар. И тогава, когато ти си тотален, това, за което Ошо говори, тоест ум и тяло в една хармония, няма да има никакви блокове за твоята енергия, която ще циркулира добре и добре ще разрежда в земята, тогава ти ще живееш тук и сега и цялата ти енергия ще бъде на сто процента в настоящето, иначе влачиш всякакви торби цимент и вечно си мислиш какво ще бъде след малко или съжаляваш за това какво беше преди малко." Вергиния вярва, че ако човек живее тук и сега, той няма да чака да го удари някоя жестока болест по главата, за да разбере, че е важно да бъде осъзнат. Другото нещо, в което е абсолютно убедена, е, че "всяко заболяване, което идва при нас, е учител, всеки супернеприятен човек е също учител, всяка ситуация, която е заклещена, също може да те научи много".
Като я слушам и наблюдавам, започвам да си мисля, че с този размах на действие Вергиния Захариева би отишла много далеч, ако беше пробвала в Америка. "Така си мислех, когато тръгнах на терапия. Исках да емигрирам в САЩ, но не ми стискаше. Мислех си, че като отида в Америка и тя се стовари с всичките трудности върху мен, това ще ми помогне да извадя тоталния си потенциал. После реших да си направя списък с нещата, които мога да направя тук, в България. И почнах да си чистя двора, ама много яко. И оттогава не съм спряла вече десет години.
Оказва се, че у нас може да се печели не по-зле от там и Вергиния не се колебае да си иска. "Творецът в нас има нуждата да бъде глезен - трябва да му купиш готина ризка от Sisley, за да може и утре да го бива." Затова един сеанс при Вергиния струва 100 лева, но тя продължава да работи за човека много след като той си е тръгнал, така че бръкването в джоба си струва. Наскоро отказала предложение от приятели за Карибите, защото "имам няколко души, с които работя в момента, и ми е по-важно да не спирам точно сега". Вергиния често попада в клопката на такива раздвоявания: "Има една част от мен, която иска да е винаги Харе Кришна и да щрака с пръсти, обаче, от друга страна, има и друга, която сутрин се събужда с мисълта за работата с пациентите." Научила се е, че всичко зависи от усещането, което имаш за себе си. Ако искаш малко, ще ти се даде малко. Ако искаш прекалено, животът ще те фрасне, за да те осъзнае. "Самооценката е равна на възможностите върху претенциите. Ако имаш огромни претенции, които в много случаи са на баща ти и майка ти, получената дроб става малка и съответно самооценката ти увисва. Колкото си по-осъзнат, толкова повече затваряш тези нездрави модели, насадени от родителите ти." Знаех си, че няма да се размина с философската лекция. Но все пак животът на тази жена ми е по-интересен, отколкото това, което мога да прочета в книгите. Затова директно на въпроса къде и как живее. "Природата и тишината, пространството са много важни. От време на време имам нужда да изляза и да застана на място, където нищо да не ми спира погледа. Отивам на езеро, на морето или на някаква планина с Жоро Тошев." Водещият на "Другата България" е приятелят за планина. Друг приятел е "страхотният Любо Канов", който в момента й се обажда по телефона - "той е велик човек - писател, пише за "Гласове". Седмичният ритъм на Вергиния включва два пъти танцова импровизация, "частно ходя при един индиец на йога и всеки ден имам упражнения сутрин". "На закуска ям някакви зърна - елда (гречка) с авокадо. Филии вече не ям, скъсах с всички хранителни навици, наследени от майка ми. Тялото има винаги едни много точни и ясни потребности, то никога не иска нещо повече, винаги иска само нещата, от които има нужда, а те са простички." След закуската следва ударна доза работа. "След работа започвам да живея моя си живот, да излизам и да се срещам с приятели." През уикенда ходи и до къщата си в Ковачевица. "Отидох да си пиша третата книга там и ужасно се влюбих в това място. Беше 1994, тогава такива къщи вървяха по 5 хиляди долара. Научавам, че съсед й е операторът Радослав Спасов. През лятото Вергиния прекарва два месеца в тази къща. "Но вече почва да ме хваща съклетът. Преди се затварях за по-дълго време от света. А сега искам да щъкам."
Работата около Жълтата къща помага на Вергиния да се отвори към света и хората. "Най-хубавото на моята школа е, че тя е социално ориентирана. Общуването става по схемата подчинение, съблазняване, здрава агресия. Те ти помагат да се задвижиш към света, да се отвориш към нещата." Настоявам за среща с поетесата, психоаналитикът да се изключи за малко. Вергиния видимо се променя, гласът й изведнъж става по-замечтан и не толкова строг. "Моите клиенти са големите ми учители - всеки един с неговата болка, с някаква страница, през която аз вече съм преминала. Но най-големият учител ми е Писането. Аз се събирам в писането. Стоя тихо и смирено и то идва. Някой съм видяла и ми е казал нещо и всичко това слиза на листа, то е като някаква фуния, която засмуква от живота. Писането обединява реалности." За да подкрепи тезата си научно, у Вергиния отново проговаря психоаналитикът и веднага се отваря темата за Вадим Зеланд и неговите пространства на вариантите, "защото ми се е случвало това, което той описва: във въображението си виждам картина, започвам да я търся и скоро тя наистина се появява в реалността". Реалностите, с които Вергиния ще трябва да се справя в най-скоро време, обаче са от живота, а не от въображението й. Синът й вече е пораснал, на 19 е и скоро заминава да учи в Лондон. "Светът около мен се променя непрекъснато. Последните седем години се опитвам да свикна с това, че несигурното е единственото сигурно. Страх ме е от привързванията ми. Наскоро гледах един филм на Ким Ки-дук "Пролет, лято, есен, зима" - там монахът беше просветлен, но той се привърза към момчето и след това се самозапали, защото не издържа на това привързване." Най-честите страхове на Вергиния Захариева са тези, които най-често й се налага да лекува и у другите. Най-трудно обаче е да излекуваш себе си. "Понякога ми се мярва страхът от това да живея сама, да съм прекалено много свободна. Страх ме е от тоталната свобода, от остаряването."
Вергиния обаче замисля нова промяна, за да изненада отново появяващите се на хоризонта стари проблеми. "Едно околосветско пътешествие, една фотография може също да те доведат до прозрения. Страдам от това, че понякога съм твърде сериозна. Бих искала повече да му отпускам края. Така че следващата тема в моя живот ще бъде: Госпожице, да му отпуснем края!"
