Започва "Варненско лято"

Фестивалът ще балансира между традицията и експеримента

 

Това е само намек за предизвикателствата, които Ирене Калбуш готви за варненската публика с "Преобличания" - "уличното" представление, предвидено за 6 юни

© Дневник

Това е само намек за предизвикателствата, които Ирене Калбуш готви за варненската публика с "Преобличания" - "уличното" представление, предвидено за 6 юни



Театралният фестивал "Варненско лято" тази година ще се проведе от 31 май до 11 юни. За четиринадесети път Варна е домакин на най-очакваното театрално събитие у нас, което се провежда в рамките на Фестивала на изкуствата. От 1996 г. фестът е международен, като дава възможност на българските театрали и публика да се огледат в чуждия опит.


"Иска ми се селекцията за фестивала през идната година да бъде откровено заявена като избор на зрителя" - споделя тазгодишния селекционер на българската програма на фестивала Димитър Чернев.


Като фаворити на софийския сезон са избрани "Пушката ще гръмне след антракта" на реж. Теди Москов, по текстове на Чехов, "Домът на Бернарда Алба" от Лорка на реж. Възкресия Вихърова и третото представление от Народния театър "С любовта шега не бива" от Мюсе на Мариус Куркински. Друго силно присъствие са двете представления на "Сфумато" от "Програма Изход" - "Станция Астапово" и "Станция Елабуга", посветени на Лев Толстой и поетесата Марина Цветаева.





Българската програма на фестивала започва с "Трамвай Желание" на Тенеси Уилямс, постановка на реж. Крикор Азарян. Спечелилата три награди "Аскеер" сценична версия по трилогията на Сухово-Кобилин "Веселите Разплюеви дни" на Младен Киселов също е поканена, както и куклениците Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека с " Каквото направи дядо, все е хубаво" по Андерсен.


Международната програма е представена от седем спектакъла. Откриването на "Варненско лято" започва с полския театър "А". Exultet е името на уличния спектакъл, идва от католически химн, изпълняван при запалването на свещта в нощта преди Великден. Поляците от Гливице на 31 май ще представят на площада пред варненския театър едно зрелищно, ритуално шоу на границата между модерния театър и средновековната мистерия.


Представител на не особено популярния у нас жанр one-women show е моноспектакълът "Пенсионер по възраст" на британката от испански произход Урсула Мартинес. Това представление е част от една доста предизвикателна автобиографична трилогия. За първата част "Семейна разходка" пресата възкликва за Урсула Мартинес, че е създала нов театрален жанр, в който, коментирайки семейните отношения, актрисата разпитва истинските си родители на живо на сцената. Шокиращ за българската публика детайл е снимката на цялото семейство голи. В "Пенсионер по възраст" 40-годишната Мартинес се занимава със страха от остаряването, като използва събрани от нея интервюта от различни по възраст хора. Известната кабаретна актриса изгражда спектакъл на границата между традиционната комедия, кабарето, стриптийза и документалистиката, незачитаща предели. Ще се състои на 2 юни на сцена "Филиал" на варненския драматичен театър.


Може би най-еротичното и зрелищно представления е на 3 юни на "Дванайста нощ" от У. Шекспир на Националния театър на Румъния. Режисьорът Силвио Пуркарете повече от 20 години е един от най-оригиналните театрални и оперни режисьори в цяла Европа. Понастоящем живее и работи в Париж, където ръководи собствена театрална компания. Като комбинация от различни театрални стилове спектакълът се фокусира върху проблема за тънката граница между любовта и лудостта. Сюрреалистичната визия, използването на акробатични и танцови техники са част от нетрадиционния прочит на Шекспировата комедия.




На 4 юни на сцената на художествената галерия гостува танцовата компания "Номади" от Токио с "Лица и истории". Японската трупа съчетава изразните средства на традиционния японски театър и съвременните танцови и пърформанс техники. Друго любопитно предложение е на 6 юни от Белгия на компания "Ирене К." "Преобличания". Артистичният директор Ирене Калбуш, работейки с професионални танцьори от различни националности, развива собствен стил в танцовия театър и "театъра на средата". Едно от предизвикателствата е, че публиката ще се движи след представлението, което ще се случва по улиците на Варна, в евангелистката църква и ще завърши в художествената галерия. Освен използването на жива музика, изпълнявана от двама музиканти, двамата актьори от представлението-пърформанс ще са облечени в помпозни дрехи и маски. Основната тема е дрехата като средство за експеримент.




За първи път в България идва бразилски театър. "Компания Дос Аторес" от Рио де Жанейро ще представят на 5 юни една силно експресивна версия на Шекспировата трагедия "Хамлет". В "Репетиция. Хамлет" на режисьора Енрике Диас се изследва театрализацията на живота, като, от една страна, актьорска трупа поставя "Хамлет", а, от друга, героят Хамлет също поставя пиеса в самата пиеса, като артикулира политическия контекст, сексуалните и емоционалните връзки, невъзможната идея за световния ред и изкушението на самоубийството.




Унгарската "Чайка" на младия режисьор Арпад Шилинг и неговата трупа "Кретакор" е може би най-очакваното представление тази година. В превод "Кретакор" означава тебеширен кръг (по пиесата на Брехт "Кавказкият тебеширен кръг"), но името е вдъхновено най-вече от древната пословица, че когато човек очертае кръг в пространството и концентрира в него частица от живота си, истината за него ще излезе наяве. Обиколил най-престижните фестивали в Европа, спектакълът буди интерес с различния театър, който представя - театър, който не прилича на такъв. Публиката е съвсем близо до артистите, които са ежедневно облечени. Без сценарии, в малка стая с минимална непроменяща се светлина, без мизансцен, без мебели актьорите постигат вълнуваща емоционална близост с публиката. Шилинг споделя, че използването на много ефекти е често предателството на бедното мислене, а интелигентността е това, което трябва да привлича. "Чайка" не е социална драма, а дискутира стратегиите на живот на обикновените хора.


За съжаление тази година варненският фестивал не успя да реализира своя театрална продукция, като публиката помни успешните "Археология на сънуването" на Галин Стоев и "Психоза 4:48" на Десислава Шпатова от миналата година. Организирана е специална среща на 4 юни с актрисата Весела Казакова, а настоящият шеф на съюза на артистите Христо Мутафчиев ще разчупи програмата на 8 юни с концерт-хепънинг с участието на приятели от БТР на сцената на Летния театър. Под наслов "Археология на чувствата" селекционерът Димитър Чернев определя формулата на добрия театър (фестивал) като притежаващ едновременно комуникационен идеализъм и прагматизъм, като равновесие между ценностите на традицията и свежестта на експеримента.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK