Признание в любов

Пласидо Доминго за музиката, неаполитанската песен и Италия

През 2006 година Пласидо Доминго навърши 65 години иотбеляза 30 години от първия си самостоятелен албум за компанията “ДойчеГрамофон”.


Самият той обича да разказва една забавна история, която мусе случила наскоро на летището в Лондон: възрастна дама се приближава до него иму казва: “Нали вие сте Пласидо Доминго?”. “Да, аз съм “ – отговаря тенорът.“Много ми е приятно да се запозная с вас, вие сте най-великият певец на света”– продължава жената и добавя: “Моля ви, поздравете и другите двама – ЛучаноПавароти и Хосе Карерас, както и специални поздрави на Мария Калас”. “Госпожо,ще поздравя двамата господа, но за Мария Калас предпочитам да поизчакам малко,ако нямате нищо против”.


Трябваше да минат близо 40 години, докато певецътразкрие влечението си към жанра,утвърдил се вече като задължителна част от стандартния репертоар за един тенор.Още от времето на Енрико Карузо и Фернандо де Лучия, италианските инеаполитански песни са били идеалнотосредство за всеки тенор от средиземноморски произход да спечели сърцата на публикат чрез непринудените и вече незабравими мелодии.Новият албум Italia, Ti amo е любовното признание на Пласидо Доминго къмИталия. Албумът включва шестнайсет италиански и неаполитански песни в нови оркестрални аранжименти. Голямачаст от записания материал е изключително рядко изпълняван, а всички участницив проекта са успяли да пресъздадат символ на дълбоки и искрени емоции, носещимеланхоличния дух на една отминала епоха.





Вашият нов албум се казва Italia, Ti amo (“Италия,обичам те”) и е посветен на италианската песен. Каква е личната ви връзкас този репертоар?


- Голяма част от песните, които включих в албума, познавамот години. Все пак принадлежа към поколение, което асоциира италианската песенпредимно с гласа на Марио Ланца. Въпреки че аз лично предпочитам записите наФранческо Албанезе и Джузепе ди Стефано. Албанезе, който не е толковапопулярен, пееше с неподражаем чар неаполитанските песни - стил, който следтова така и не видях.


Защо след като знаете тези песни от толкова време,чакахте 40 години, за да ги запишете за първи път?


- Отговорът е лесен – аз съм испанец и за мен винаги е биловъпрос на национална чест да записвам испански репертоар, при възможност нетолкова познат. Освен това през всичките тези години, достатъчно многоиталиански тенори пееха италиански песни и ги популяризираха пред света. А азпредпочитах да записвам албуми с арии сарсуела* или мексикански и кубинскипесни. Честно казано, италианската и неаполитанската песен винаги са ималимаргинална роля в моите самостоятелни концертни програми, така че решението занастоящия проект се разви и оформи много бавно.


Каква е разликата между италианската инеаполитанската песен? Единствено в езика ли се състои?


- Езикът със сигурност, тъй като произношението е напълно различно, а артикулацията и фонетикатаносят различни нюанси. Преди записите попаднах на изключителен езиков педагог иблагодарение на него, мисля, че успях да постигна автентичен неаполитанскиакцент. Но мога да ви уверя, че не беше никак лесно. Атмосферата в тази музикае много специална – от една страна неаполитанската песен е твърде близо доиталианската, а от друга не. Повечето неаполитански песни притежават еднонеповторимо усещане за меланхолия, което дълбоко трогва.


Въпреки това този репертоар все още се смята за“лека категория” в света на класическата музика?


- Може би заради прекрасните мелодии, които лесно сезапомнят и човек може да запее. Но същевременно тези песни са много емоционалнии аз като певец трябваше да изпълня всяка една нота със страст. Така че не симислете, че е лесна работа да се пее такъв репертоар.


Но хората, които ще си купят албума Italia, Ti Amoнапразно ще очакват да видят вътре хитове като Torna a Surriento и O, sole mio!


- Мисля, че публиката вече се умори да слуша едни и същинеща. Освен това, не винаги най-известните песни са най-добрите... Събрах валбума много красиви песни от италианския и неаполитански репертоар, коитодосега по една или друга причина са били пренебрегвани от изпълнителите. А тезаслужават да бъдат чути от широката публика. Има само една популярнакомпозиция в албума и това е Core ’ngrato, тъй като наистина обичам тази песен,заради копнежа и малко тъжното настроение, което носи. Повечето песни в Italia,Ti Amo са неща, които открих, докато търсех материал за създаването на албума.


Дали тези песни са все още така популярни в Италия ивече са част от носталгичното минало?


- Отидете в Неапол и вижте как тази музика е абсолютно живасред хората. На улицата, на пристанището, в пицариите – навсякъде, хората всеоще пеят тези песни, особено най-популярните.


Песните, включени в новия ви албум, покриват широк отрязъкот време – от XIX до XXI век. Променила ли се е италианската песен?


- Не. Не виждам голяма разлика между канцона, написана отТости и песента What Is a Youth? на Нино Рота, която той композира за филма наДзефирели – „Ромео и Жулиета”. Всичко се свежда до очарователната мелодичност –семпла и дълбоко трогателна мелодия. Същевременно канцоните притежаватемоционалност, близка до операта. Такъв тип емоции не можете да откриете вмузиката на Шуберт или Брамс, например. И тъй като искахме да подчертаем именотози аспект на песните, направихме записите в оркестрален аранжимент, а не собичайния акомпанимент на пиано. Мисля, че това е особено подходящо за песенкато Non t’amo più от Тости.


Отделяте голямовнимание на тъжните и меланхолични песни. А слънчевата и жизнерадостна Италияприсъства ли в Italia, ti amo?


- Разбира се. Песни като Chitarra romana и Mandolinate са пълни с радост и добро настроение. Мисля,че се получи много добър баланс от различни настроения в албума.


Но една от песните в албума не е написана от италианскикомпозитор...


- Сигурно имате предвид Quarant’anni, дело на сина ми -Пласидо младши. Той ни подари тази песен - на мен и на съпругата ми - миналатагодина, по случай 40 годишния юбилей от нашата сватба. Записът на Quarant’anniбеше страхотно лично изживяване и се радвам, че ще мога да го споделя сшироката публика.


Кой е най-лошият ви спомен на оперната сцена?


- Едно представление на „Джокондата” на сцената наМетрополитън, когато се наложи да напусна сцената по средата на операта, зарадимного тежка настинка. Задушавах се, изгубих гласа си и изпаднах в истинскапаника. Никога не бях изживял такъв страх, както тогава. Проблемът с наспевците е, че физическото ни състояние моментално се отразява на гласа ни.Понякога най-лесното изпълнение може да се превърне в непреодолимо препятствие.


През 1973 годинадебютирате като диригент на сцената на „Ню Йорк Сити Опера” с „Травиата”? Коеподтиква един тенор в зенита на славата си да вземе диригентската палка?


- Винаги ме е привличало да дирижирам. Това не е някакваприщявка на напредналата ми възраст, а отдавна подготвяна кариера. В началотопо няколко представления на година, а днес повече от двайсет годишно. Имамнамерение да се развивам и занапред, да стигна апогея си като диригент, когатоспра да бъда певец.


Учили ли сте от някого конкретно? Имате ли кумир?


- Пял съм заедно снай-великите диригенти в света: Карл Бьом, Рафаел Кюбелик, Херберт фон Караян,Клайбер, Джейм Ливайн, Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Даниел Баренбойм. Безизобщо да се сравнявам с тези колоси, мисля, че от съвместната си работа с тяхсъм взел по мъничко от всеки. Винаги по време на репетиция, доколкото ми епозволявало изпълнението, съм го наблюдавал отблизо. Опитвах се да се уча.


Мнозина се удивяват на дълголетната свежест на гласаВи? Как мислите, откъде идва тя?


- В младежките си години бях баритон и гласът ми беше многодалеч от пълния регистър на тенора. Това ме застави да бъда изключителновзискателен към себе си, започнах методично и бих казал, безмилостно да сесамоусъвършенствам и развивам технически. Исках да постигна успех на всякацена. От друга страна, аз съм и добър пианист и това ми позволи да се съхранядо голяма степен през годините. Можех да работя когато и където поискам, докатомоите колеги изразходваха енергия в преследване на педагози, с които трябвашеда пеят всеки ден.


Днес възможна ли е кариера като вашата?


- Разбира се. Днешните певци са много по-добре образовани,много по-добре информирани от компактдискове и DVD-та, отколкото аз бях. Натяхната възраст не знаех почти нищо за операта.


Мислите ли замомента, когато ще слезете от сцената завинаги?


- Знам, че този момент е близо. Да, мисля за него, но безстрах, а само с тъга. Много тъга. Но и утре да се случи, ще коленича и щеблагодаря на Бог за кариерата, с която ме дари.







Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK