Меломан

Miki N'Doye


Tuki


ECM/Дюкян Меломан, 2006




джаз


****


Преди малко повече от тридесет години един млад гамбийски перкусионист пристига в Норвегия без особено ясна идея за музикална кариера в Европа. Практически почти от първия ден, в който се появява в норвежката столица обаче, Мики Ндойе е затрупан от ангажименти и предложения за колаборации. Не след дълго Мики става клубен барабанист на прочутия Club 7 в Осло и като такъв участва в многобройни уъркшопове, проекти, джем-сешъни и спонтанно съставени групи. Едва ли не всеки норвежки музикант в един или друг момент е имал желание да работи с Ндойе, поради факта че неговата музика е истинска, жива връзка към африканските корени на джаза.


Този факт вдъхновява и музиканти като Дон Чери и най-вече Ед Блекуъл, които участват през 1984 в две концертни прояви с музиканти от проекти на Орнет Колман. Вечерите са и с участието на групата на Мики Tamma. Един от членовете на групата е кийбордистът Йон Балке, с когото впоследствие Ндойе участва в многобройни музикални проекти. Дебютът на Ндойе за ECM е като член на формацията на Балке Oslo 13, както и за записите на Nonsentration. В групата тогава участва и Нилс Петер Молвар, Йон Кристенсен и Петер Йоргенсен. Следват записи за „изследователския" перкусионен проект Batagraf на Балке, продуциран отново от ECM, и така до момента, в който под натиска на своите колеги Ндойе издава своя първи самостоятелен албум Joko, излязъл през 2002 в немския лейбъл Act Music. Настоящият албум Tuki е негов втори самостоятелен албум и първи за ECM. В центъра на композициите е самият Ндойе със своя суров глас и разкази на родния език уолоф, а също и на мандинка.


Естествено музиката е изпълнявана от типичните за Западна Африка тама и мбалах барабани, бонгоси и, разбира се, калимба (или мбира в Южна Африка). Тези инструменти са и най-често използваните от традиционите западноафрикански разказвачи на истории „грио". Музиката е лирична, на места дори меланхолична, Йон Балке създава една необичайно прозрачна ембиънт атмосфера, която още повече засилва въздействието на перкусиите и поставя Ндойе в центъра на музикалния пейзаж. Много сполучливо е и използването на „припеърд" пиано в композицията Kalimba 6, напомняща перкусивните минималистки проекти на Джон Кейдж. Албумът без съмнение е стъпка отвъд границите на музиката с марка ECM и проект, който ни връща назад към корените на джаза, за да ни освободи от стереотипите, с които се отнасяме към неговото бъдеще.


Trio Beyond (Jack DeJohnette, John Scofield & Larry Goldings)


Saudades (2xCD)


ECM/Дюкян Меломан, 2006


джаз


****


Двойният албум Saudades ни представя едно изключително трио, включващо Джак Де Жонет (барабани), Джон Скофийлд (китара) и Лари Голдингс (Hammond, пиано). Записите са от един концерт, проведен в лондонската зала Queen Elizabeth Hall. Проектът е посветен на Тони Уилямс и отначало се е наричал Lifetime and Beyond: Celebrating Tony Williams. Естествено, че става въпрос за легендарната джаз-рок формация на Тони Уилямс Lifetime и тук ще чуем парчета от репертоара на групата, като например Emergency или Spectrum. От концертния запис се долавя с каква лекота и удоволствие триото изпълнява парчетата за удоволствие на избраната публика. Наистина класически електрически джаз от най-високо ниво.


Michel Camilo & Tomatito


Spain Again


Universal/Вирджиния рекърдс, 2006


Фламенко-джаз


****



Spain Again! Думичката again въобще не буди смущение, защото Мичел Камило и Томатито са музиканти, които не се захващат напразно с нещо и не биха си позволили да попаднат в капана на “втория” запис. След първия Spain от преди близо 7 години остават доста неизказани неща. Затова доминиканският пианист Камило и андалуският китарист Томатито се събират отново и се ражда нов фламенко-джаз шедьовър, чийто кръстник и горещ поддръжник е режисьорът Фернандо Труеба. Инициатор на друг велик фламенко-джаз проект -Lagrimas Negras на Бебо Валдес и Диего ел Сигала, испанският режисьор е човекът, който насърчава двамата музиканти да се впуснат в нова музикална авантюра. Любовта им към музиката на Астор Пиацола става ядро на настоящия запис.


Камило и Томатито приемат предизвикателството да интерпретират богато оркестрираната музика на Астор Пиацола за пиано и фламенко китара. И резултатът е неописуемо добър. Пиацола звучи нежно-интимно с вътрешна енергия и сила, така присъща на творбите му. Освен това в диска има и джаз стандарти - Stella By Starlight, две пиеси на Томатито - .A Los Nietos, посветена на Пат Матини, и La Tarde, две на Камило - Twilight Glow и From Within, както и La Fiesta на Чък Къриа. Дискът започва с незабравимата El Día Que Me Quieras на Карлос Гардел и завършва с Amor De Conuco, изпълнена от специалния гост-артист Хуан Луис Гера. Двамата музиканти сякаш плуват в музиката, обменят емоции, съединяват своите различни светове и с искреността на изпълнението си завладяват сетивата. Те преминават през дъга от цветове и звуци и се загнездват в душата. Гореща препоръка!

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK