Ботсвана като по Discovery

Ботсвана като по Discovery

© Любомир Ноков



Ботсвана се намира в южната част на Африка, между ЮАР, Намибия и Зимбабве. Пет пъти по-голяма от България, но по-голямата част от територията й попада в пустинята Калахари, затова населението е само милион и половина жители. Повечето са животновъди, мнозина работят в туризма или в мините за диаманти. Ботсвана е една от най-богатите африкански държави благодарения на диамантените залежи. Била е британска колония до 1964, а за нещастие на кралицата диамантите са открити две години след като Ботсвана получава независимостта си.


Най-сериозният проблем в страната е СПИН. Всеки трети човек е носител на вируса. Благодарение на правителството населението има достъп до безплатно лечение, лекарства и презервативи. Образованието и здравното обслужване са безплатни, клиники и училища има във всяко село. В селата има и малки кръгли къщи със сламени покриви и големи квадратни християнски църкви, които пък са един от проблемите в борбата със СПИН, тъй като не одобряват използването на презервативи.


Според Джон, който работи като рейнджър в резерватите, основните неща, които проповядва ционистко-християнската църква, чиято значка той като неин член носи на гърдите си, са че не трябва да пиеш и да пушиш, не трябва да ядеш свинско и не е добре да се жениш за повече от една жена едновременно. Бащата му е имал две жени, които са живели в две кръгли къщи със сламен покрив в двата края на един прашен африкански двор. Джон има шестима братя и една сестра от двете майки. Единият брат има магазин в селото, другият учи за учител в университета в Габорон (столицата на Ботсвана), третият работи за Ботсванската компания за месо, четвъртият е починал от малария, петият и шестият (Джон) работят в туризма като рейнджъри.




Туризмът е другият основен фактор за добрата икономика на Ботсвана. Голяма част от държавата е отделена за резервати и откритите джипове на сафари-ложите са пълни целогодишно с бледи любители на дивите животни от цял свят.


По думите на Джон японците снимат безразборно, канадците и австралийците са много приятни, но направо побесняват, ако ги вземеш за американци, италианците нямат никакъв късмет с животните, защото вдигат много шум (Гуарда! Гуарда! Мама миа!), евреите в събота не можели да ползват джипа за сафари и си стояли в лагера,


южноафриканците ядат само месо


а французите са надменни и неприятни. Според Джон чехите са най-симпатичните хора на света.


Той работи в резервата Чартър, част от Тули. Тули се намира на мястото, където река Шаши се влива в Лимпопо, а на устието се събират границите на ЮАР, Ботсвана и Зимбабве. Допреди 16 години Тули е бил регион с ферми, но в един момент фермерите решават да се обединят и да направят резерват за диви животни. Част от фермите се превръщат в комерсиални хотели, други в частни домове, трети в супер еко-лукс ложи.


Една такава луксозна ложа е Натани. Всяка стая е отделна къщичка, построена според местните строителни обичаи, с глина и слама, но в същото време не й липсва нищо от комфорта на всеки петзвезден хотел. Разликата между Натани и комерсиалните хотели в Тули е в ритъма на дейностите. В Машату (най-големия хотел в Тули) всички гости стават по изгрев, натоварват се заедно с други непознати на японски джипки и обикалят до 10, когато на минутата се връщат за общата закуска. Същото се повтаря със залеза и вечерята.


Така лъвът, който е заобиколен от шест джипа на Машату (един го е намерил и е извикал другите по радиостанцията), може да е спокоен и търпелив, защото знае, че дойде ли време за закуска, джиповете ще си тръгнат и той ще може спокойно да продължи със задачите си за деня. Докато леопардът, тръгнал на лов, ще трябва да покаже ловните си умения на гостите на Натани, които са го открили по следите, които е оставил в прахта. Те няма да го оставят за едната закуска. Най-вероятно в хладилна чанта са заредили достатъчно за едно дълго обикаляне на храсталаците.


В Натани, както и в частните лагери нещата стоят по друг начин. В Натани има учени, специалисти в различни области - археология, антропология, ботаника, астрономия, диви котки, слонове, птици, змии и т.н., които ще направят сафарито "академично". Те се грижат и за доста животни, намерени (обикновено ранени) в саваната.


Частните лагери, съсобственост на няколко души, които се редуват там през годината, са друг изключително приятен начин за посещение на резервата, стига да познавате някой от "избраните". Обикновено всеки лагер има по един рейнджър и няколко души персонал. Токът е лукс и се разчита основно на слънчевите батерии. Водата се изпомпва с генератор и се топли на слънце, осветлението е с газови лампи. Всеки лагер изпомпва вода и в една яма извън електрическата ограда, която осигурява измамното чувство за сигурност.


При водната яма става купон


тъй като всяко прежадняло животно дефилира пред фотоапаратите на лагеруващите срещу няколко глътки вода. Музиката е ремикс от чупене на дървета или гъргорене на слонове, пиещи вода, смях на хиена, джавкане на чакали, ръмжене на лъв, тракане на копитата на зебрите.


Тук стигаме до най-важното в тази статия - животните. Ако имате късмет, в Тули, можете да видите почти всички африкански животни. Най-много са антилопите. Те са и най-различни - малки, големи, грациозни, грозновати... Виждали сте ги по "Дискавъри ченъл". Слоновете също са многобройни и се движат на стада. Жирафите се виждат отдалеч. Зебри. Маймуни. Чакали. Леопарди. Майка гепард с три малки в тревата под едно дърво на залез. Лъвове. Крокодили. Дива африканска котка. Петниста хиена. Щрауси.


Много важна, но смразяваща кръвта част от преживяването са змиите и скорпионите. Добрата новина е, че те, змии и скорпиони, спят през зимата. А ботсванската зима е по време на българското лято. Нали са от другата страна, където в небето няма малки и големи мечки, а има южен кръст, а пък водата, като се оттича в мивката, се върти наобратно. През зимата е студено и сухо. През нощта стига до 5-10 градуса, а през деня до 25. Дъждовете са през лятото. Тогава тревата е висока, а реките са пълни. През зимата огромните реки пресъхват и се превръщат в огромни пясъчни ивици, тревата е ниска и жълта. Типичният африкански пейзаж.


Река Шаши, която дели Ботсвана от Зимбабве, пресъхва напълно. Домашни и диви животни, хора пресичат лесно пясъчната ивица, което създава сериозни грижи на Брус, управител на Чартър ризърв, и неговия отряд против бракониерите. Ако сте със смело сърце, ще отидете на поход с отряда. Вървите пеша, антибракониерите са въоръжени с пушки и се оглеждат за примки. Бракониерите не идват за слонова кост и трофеи, а са мизерстващи


жертви на диктатурата на Мугабе


в Зимбабве, които се опитват да хващат антилопи, за да имат какво да ядат. За съжаление в телените им примки често се хващат и други видове, някои от които са изключително редки. Работата на антибракониерската дружина е по-скоро да маха примките и да следи какво се случва в резервата, там, където джиповете не стигат, отколкото да преследва бракониерите.


А както каза Джон, много хора в селото му не разбират как така той работи в резерват, в който се опитват да опазят животните. Открай време, предците му живеят в страх от тях и ги убиват при всяка възможност. Дори и днес, ако лъв изяде някоя крава, мъжете от селото се събират и докато не намерят лъва и не го убият, не спират. Джон е твърд защитник на всички животински видове, с ясно съзнание за проблемите на околната среда и биоразнообразието. Всекидневно той се сблъсква с неразбиране дори в собственото си семейство. Колкото повече хора по света осъзнаят сериозността на тези проблеми, толкова по-голям става шансът на лъвовете да живеят не само като герои във филмчетата на "Дисни". А аз бях стреснат колко много хора в България ме попитаха дали сме застреляли нещо, като сме ходили на сафари...

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chavdar
    *****

    Posetih Botswana dvapati obache kakvo mi napravi vpechatlenie na granitsata s South Africa. Neveroiatnata vrazdebnost na mestnite pogranichni politsai. Te biaha namrastheni prez tsialoto vreme dokato peminavahme prez tiahnata granitsa az chuh samo zaplahi i nito edon dobre doshli tuk. Tsialata strane e samo 1.3 milion hora. Parvia pat posetih Gabarone, tobva e stolitsata obache mi se vidia malak provintsialen grad. Tsentara an Gabarone prilicha na tsentara na Sandanski. Vtoria pat letiah do Maun malko gradchwe v severnata chast na stranata obache izhoden tsentar za posesthenie na Okavango river. Tova e reka koiato izvira v Angola i teche navatre kam kontinenta Africa i deltata na tazi reka izchezva v pustiniata Kalahari. Tova beshe neveroatno patuvane zasthoto imah vazmoznostta da vidia leopard v estestvenata mu sreda i vidih za parvi pat bush baby malak primat. Pusiniata e neveroiatna kasotata na divite zivotne o ogromna.

  2. 2 Профил на elmohicano
    *****

    Браво! Оригинален пътепис, с много специфично чувство за хумор. Призовавам автора да не се помайва, а да пише повече! :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK