КУНСтитуцията на Америка

Често сравняват Джеф Кунс с Анди Уорхол и Пабло Пикасо



Добре дошли в царството на кича - балонени зайчета и кученца, Пинко Розовата пантера увит около гола до кръста блондинка, нови прахосмукачки, изложени в лъскави витрини, баскетболни топки в стъклен сандък, за които като че ли законът за гравитация не важи, гигантски скулптури на кученца, направени изцяло от малки цветчета, позлатен Майкъл Джeксън, гушнал Бабълс (Bubbles - шимпанзето - домашен любимец на поп певеца), а сега и огромно счупено синьо яйце от неръждаема стомана, което се мъдри в галерия "Гагосян" в Лондон. И всичко това изфантазирано от Джеф Кунс. След това направено от негов екип талантливи занаятчии наемници ("работници на изкуството") и продадено за милиони долари на вманиачени колекционери по цял свят.
Но Джеф Кунс не може да се опише така повърхностно, защото 51-годишният американец често е сравняван с Анди Уорхол и Пабло Пикасо по значимост и новаторство.
Също като при Уорхол, изкуството му се населява от добре познати образи и предмети на поп културата. Множеството му серии излагат на показ нещо употребяемо или употребено, масово изконсумирани знаменитости и анимационни герои, а също и предмети от бита. Кунс аргументира избора си на поп икони с убеждението си, че красотата е най-баналното нещо на света. Масовата продукция и индустриализацията са неутрализирали уникалността на всичко, което ни заобикаля. Още от началото на 80-те години на миналия век в серията си The New Джеф Кунс представя 32 чисто нови прахосмукачки, изложени в ярко осветени стъклени витрини. Нарича ги "дишащи машини". Те според него символизират необуздания консумеризъм на американското общество и едно трескаво ежедневие, което преминава под мотото Born to Shop.


Тези тривиални предмети от бита са плътно затворени, за да могат по-дълго да запазят "новостта" си, но евентуално не за дълго. Значима част от неговото изкуство е в традицията ready-made, или употреба на вече произведени предмети, които се включват в инсталациите на твореца или подхранват фантазията му за лична интерпретация. Кунс цели работите му да носят социален смисъл и да са във връзка с човешкото, защото изкуството не се съдържа в самия предмет, а е у човека, който го съзерцава. Изкуството излита през вратата в момента, когато зрителят напуска, затова творбите трябва да приканват всеки, да предлагат утеха и приемане на другостта. Каквато и да е историята на твоя живот, не се тревожи, абсолютно съвършена е, твърди Кунс.


Това разбиране съответно е намерило израз в серията Мade in Heaven (1989-1991), където Джеф Кунс излага актови фотографии и скулптури на него и тогавашната му съпруга Илона Сталер-Чичолина, италианска порно актриса. Кунс признава, че това е неговият опит да се пребори с общия натрапчив срам от мастурбацията, нещо, което той счита за метафора на виновност в американската култура.
Cracked Egg (Blue) е продължение на серията Celebration, започната с Balloon Dog през 1994 г. Синьото яйце е първото от пет, всяко от които е направено в различен блестящ цвят. Двадесетте скулптури и 16 картини, които са част от Celebration, са вдъхновени от детските преживявания на автора и носят невинността на детското светоусещане. Произведенията "празнуват" рождението и топлите празници, които съпътстват човешкия живот.
Защото според Кунс изкуството е преди всичко хуманитарен акт и всеки творец трябва да поеме огромната отговорност творенията му да предизвикват моралните добродетели на човечеството като цяло.
Изложбата в "Гагосян галери", Лондон, продължава до 22 декември.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK