Банка "емоции" или чаша Андреа Манети

Андреа Манети и нейната дъщеря



Срещата на италианската художничка Андреа Манети с България е съвсем случайна. Тя просто последвала мъжа си на новия му пост в българска банка, която вече се управлява от италиански собственици. "В началото останах за няколко години в Италия, но ми беше все по-трудно да живея сама и реших да дойда и аз в България." Оттогава Андреа Манети вече 5 години се радва на български въздух. Сега й предстои да открие изложба от акрилни картини в галерията към Министерството на културата - зала "Средец".


Срещаме се пред банката, където работи мъжът й. В първите няколко минути се колебая дали жената с малкото подтичващо момиченце по анцуг може да е италианката, с която имам среща. След като се приближавам и казвам името й, тя се усмихва широко и отсича: "Елате с мен." Въпросът за това къде да заведа на кафе в София една истинска италианка автоматично отпада. Манети не се изживява като примадона, а облечена в спортно яке, маратонки и с малка раница, ме повежда към административния вход на банката - картините й, които след няколко дни ще бъдат преместени в зала "Средец", все още са изложени на последния етаж в банката "и дано ме пуснели на пропуска".


Нямаме проблем с охраната, тъй като нея я познават всички. Всеки срещнат сив чиновник, минаващ покрай асансьорите и по етажите, моментално се преобразява в смеещ се човек и с радост пощипва момиченцето и се кара на Манети, че все още не е научила български. Оставяме детето да рисува с флумастер в един от офисите на последния етаж, докато ние разглеждаме картините. Те са далеч от сладникавото изкуство, окачвано обикновено по стените на банки и офиси. Манети ми обяснява, че с картините си се опитва да осъществява диалог между стила на старите, италиански ренесансови майстори и съвременното забързано и откровено цинично ежедневие. Части от тела са зачеркнати от криволичещи, неправилни линии боя.




Минават през устата, през очите, през лицето, през рамената и... "през сърцето". Носталгията по Ренесанса е вплетена в абстрактни, безформени пътеки от боя - "това е духът на нашето време - трагичен и същевременно ироничен, изтъкан от преплитащи се и самодовършващи се противоположности". Залязващото слънце пробива през огромните прозорци на банката и довършва картините с решетка от топла светлина. Срещата на луминесцентните лампи и естественото осветление на залязващото слънце са точният израз на картините на Манети - две предизвикващи се противоположности.


Противоположностите се редуват и в живота на художничката. Андреа Манети разказва колко трудно й е било да се върне към рисуването след годините на луда младост, преминала в нарцистична игра с почти всички неконвенционални форми на съвременното изкуство. "Аз просто не бях рисувала след часовете в академията допреди няколко години."
След завършването на Академията за изящни изкуства в Болоня Андреа Манети експериментира с видео-, фото- и други видове инсталации. Връщането й от дълбоките води на концептуалното към ефимерността на рисуването става трудно и постепенно и най-интересното е, че се случва предимно в България, страна, която някак си я връща към простите неща от живота. Иначе Андреа Манети обича да предизвиква стилове и форми. Тя става суперизвестна на Апенините със скандалния си дизайнерски графичен проект за нова линия колекционерски чаши на световноизвестната марка кафе Illy.


Току-що разгледаните картини на части от ренесансови тела с преминаващи през тях неправилни линии, довели до новата й изложба, са щамповани също така и върху шестте чаши за капучино, носещи автографа на Манети - това е специалната amici колекция от 1994 година на Illy. В Америка тези чаши са изтеглени от продажба поради прекалената чувственост на телата по чашите.
След потопяването в картините поемаме към офиса, за да приберем дъщерята на Манети, която точно подписва картините си. Момиченцето така се е отнесло в рисуването, че не иска да си ходи. После изведнъж хуква като побесняло към изложбата на майка си в коридора и започва да говори нещо на италиански със сто и петдесет думи в секунда. Манети ми превежда -"Искала да види любимата картина на мама."
Изложбата продължава до 6 ноември

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK