Морето, Морето

Ветроходните приключения на едно необикновено семейство

Морето, Морето


С Васил и Сърница се запознах най-случайно това лято на 1360 метра надморска височина. Седяха си в тяхната двестагодишна каменна къща с табелка хотел "Зорница" и никак не чакаха прегладнели посетители. Чакаха само да дойде краят на август, когато семейството отново ще се превърне в екипаж и ще поеме на дълго пътешествие по море.


"Здрасти от Картахена, Южна Испания. Избрахме това място за кратък престой през зимата главно заради прекрасния климат. Картахена има чудесно естествено пристанище, удачно допълнено от елегантен и много демократичен яхт клуб. Много е красиво, има атмосфера и е достатъчно близо до Гибралтар, за да послужи за крайна точка на първия и отправна точка на втория етап от нашето плаване." Имейлът дойде преди няколко дена, пълен отново с чудни подробности, които отдавна плачат да бъдат споделени с по-голяма аудитория.


Ето защо ви представям Васил Василев (театровед по образование, бивш издател), Сърница Карамихова (журналист "освен всичко друго", както добавят запознати с размаха й), Елка (тяхна дъщеря, възпитаник на художественото училище) и "Изумруден сън" (ветроходна яхта френско производство на фирмата Gib'See, дълга 10, широка 3.50 м и 7.3 тона тежка).




Интро


"За първи път напуснахме България по море през 1999 г. На 25 май отплавахме от "порт" Царево. На 27 май призори влязохме в Босфора. Този момент съм го сънувал стотици пъти след това. От Цариград започват истинските морски светове. Не че Черно море е малко или безинтересно, напротив. От чисто морска, навигационна гледна точка плаванията из него са много сериозно изпитание. Но морските пътища, морските народи, морската култура се разкриват за нас от Босфора. Той е първата голяма врата към широкия свят...


Първото ни по-голямо плаване беше из Турция и Гърция, като половината време бяхме сами с боцмана, а децата - имаме и син, Георги, също ветроходец и чест участник в плаванията, се присъединиха през втората част. Следващата година добавихме Италия и така обхватът взе да се разширява. Апетитът идва с яденето - почти всеки ден ново пристанище. Нови брегове, острови, заливи, диви лагуни се редуват с най-големите културни и икономически центрове на света. И все пак най-важното са хората - новите контакти, познанства, приятелства. Моретата са населени с извънредно интересен народ. Освен това плаванията, посоките, общите понятия, начинът на живот, свързват морските хора в някакво извънредно шарено, съставено от индивидуалности (не рядко индивидуалисти), но еднородно племе. Това, което ги свързва, е една много богата и огромна по обем, универсална и космополитна морска култура. Навлизането в тази култура е може би истинският смисъл на морския живот. Началото понякога е "Морският вълк" на Джек Лондон, "Лорд Джим" на Дж. Конрад или "Моби Дик" на Мелвил. Следват не по-малко увлекателни за един шкипер четива като лоции, указания за плаване и издания на различни ветроходни общества, адмиралтейства и метеорологични служби. Да не забравяме непрекъснатото изследване на морски карти, пилотски атласи и т.н. ..."


През годините Васи и Сърница са имали различни ветроходни яхти, скутери, сърфове. Карат водни ски (зимни също, иска ли питане) като откачени. Обикаляли са много българското черноморско крайбрежие, но новата епоха започнала, когато открили пътуването по море, "далечното морско пътешествие".


"Планирането на далечно плаване с яхта прилича повече на подготовка за космически полет, отколкото на пътуване с автомобил примерно. Не можеш да отидеш където си искаш. Трябва да избереш цел, момент и крива на пътя. Важно е винаги да си на правилното място, в правилното време и да се движиш в правилната посока. Взимат се предвид огромно количество фактори. Планирането е трудна, отговорна, продължителна и доста скъпа работа. Но първото голямо удоволствие от плаването е планирането. Накратко, не е достатъчно да харесващ природата и пътуванията. Ако не обичаш да четеш и да учиш, включително и чужди езици, по-добре не се хващай."


Всичко за яхтата


"Изумруден сън" е сравнително малка яхта, но си е плаващ дом. Има две отделни каюти (спални) с места за съхраняване на всякакви лични вещи. Едната каюта има дори кът за гримиране с шкафче, огледало и мивка. В широката каюткомпания (хол) може спокойно да се разположи за вечеря компания от 8 души. Камбузът (кухнята) е обзаведен с готварска печка с фурна. Има фризер, две мивки с топла и студена вода, шкафчета и плотове. Щурманската маса (кабинет) е достатъчно голяма за работа с разгърнати карти и много книги (на яхтата има библиотека от стотина карти и доста повече книги) и е обзаведена с всякакви инструменти за навигация, електроника. Галюнът (тоалетна и баня) е чудо на техниката - само тоалетната чиния се управлява с пет различни ръчки, всяка с по 2-3 функции. Има сложна и надеждна система за взимане на вода от сладки резервоари или от морето и изливане на всички води в морето, но само далеч от брега. Предната каюта има голям люк за излизане на палубата (тераса). В задната част на палубата има голям кокпик - място за управление и живеене на екипажа (двор) с удобна стълбичка за влизане и излизане от най-важния акцент - басейна. Лодката е добре оборудвана за лов на риба."


Скъпо ли е


"Не е скъпо. Много по-евтино е, отколкото всички си мислят. В морето може да се живее почти без пари. Не идват сметки за ток, вода и парно, няма наеми. Може да си носиш голямо количество продукти, но ние специално не правим така - предпочитаме да се снабдяваме с различни неща на различни места - има си битови тактики. Разходите на нашия тричленен екипаж са към 15 евро на ден, 500 евро на месец.


Самата яхта "Изумруден сън" струва точно 25 000 евро заедно с цялото голямо, ама много голямо оборудване. Трябва да кажа, че яхтата има многократно по-дълъг живот от една лека кола. Ако се поддържа, може да служи вярно десетилетия наред. В морето можеш да срещнеш и стогодишни яхти. Нашата я купихме в Турция почти напълно готова за плаване от едно ирландско семейство с посредничеството на яхт брокерска фирма, която уреди договорите и регистрациите за броени дни.


Първото и второто писмо


"Плаването протича според плановете. Намираме се вече на трети континент - след Азия и Европа сме в Африка. Бяхме на десетина острова, сред тях Несирос (там чакахме три дни да мине щорм и яко ни заливаха пръски от вълните, прехвърлящи вълнолома, но беше весело), Санторини (безсмислено популярна туристическа дестинация - археологическите останки, вероятно от потъналата Атлантида, тази година са затворени за реставрация, а самолетите кацат ли, кацат - трафикът е по-голям от софийското летище), Сицилия (наше любимо място, особено Сиракуза; този път я обиколихме от изток на юг. Етна не изригваше както през 2000 г., само пушеше) и Пантелерия (последната европейска точица). Плаването май вече започва! ..."


"Ние сме вече в Испания, в главния град на остров Менорка - Маон, където е страхотно хубаво. В Тунис беше доста тъпо. Станали сме претенциозни. При толкова прекрасни места... Имахме разправии с техните граничари. Два пъти ни слагаха входни и изходни печати. Минали сме Гърция, Италия, сега и Испания без никакви печати в паспортите, а от Тунис имаме по четири. Там е някаква идиотска еднопартийна демокрация, поддържана от ходжите и армията. Наложи се дори да дам рушвет - 10 евро, дреболия, но мразя това. Не сме дошли в морето да търпим това, от което се гнусим на сушата. Но срещнахме и много симпатични хора. Освен това е страшно евтино и се запасихме с продукти и гориво за много време. В Бизерт чакахме лошо време заедно с едно френско семейство и с един турчин с много скъпа яхта "Бавария 45F". Тръгнал сам да пресича океана, но вече му писнало сам и си търси екипаж - предлага нещо като автостоп до Америка.


Плавахме от Бизерт в Тунис дотук шест дни непрекъснато, като три нощи бяхме в морето и три само преспивахме край бреговете на Сардиния. Особено гадно беше между Африка и най-южната точка на Сардиния. Духаше силно право срещу нас. Измъчихме се цяло денонощие. Тъкмо започна да се забелязва силуетът на Сардиния, и времето се оправи. Между Сардиния и Менорка беше най-дългият ни преход в напълно открито море. Имаше силни гръмотевични бури извън прогнозата. За втори път през живота си видяхме кит.


Край Сардиния имахме пореден рибарски рекорд. Хванахме за един ден осем риби - седем парчета риба тон и една малка златна дорада - извънредно вкусна е пържена. Туните ги осоляваме по мичуринска рецепта, нарязани на кръгчета, за три дни. После ги изчистваме от солта и ги заливаме с олио и оцет в буркани. Става съвсем като солен паламуд. Засега знаем, че за месец не се развалят.
Това писмо се получи малко разпокъсано, но явно бавно налучквам жанра. Времето лети неусетно и е изпълнено с преживявания...


Следва...

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK