Клондайк на юг от Бургас

Професия златотърсач? Шегувате ли се? Това обикновено е реакцията на хората, когато разберат с какво се е занимавал през по-голямата част от живота си Димитър Ненов. А той е доволен, защото и без това не иска съгражданите му да знаят какво точно прави през времето, когато напуска родния си град и посвещава месеци на необичайното си занимание. Предпочита да пази в тайна познанията и уменията си. Казва, че занаятът му е труден и от него не се става милионер. Според Ненов в България няма хора, които да са забогатели от добив на злато.



"Мит е, че в нашата страна има огромни неоткрити залежи от благородния метал. Количествата, които могат да бъдат открити, са ограничени", казва познавачът.


Той е отлично запознат с тези места в България, където могат да бъдат открити златни зрънца и песъчинки след пресяване на речен пясък. Според него няколко са районите у нас, където пясъците на реките могат да се нарекат златоносни. Въпреки че в почти всяка река има участъци, където може да бъде открито минимално количество злато.





Подготовката



Всяка своя златотърсаческа експедиция Димитър Ненов подготвя много внимателно и прецизно оценява всички възможности, преди да се отправи към целта. За този разбор и съставяне на план за работата си той обикновено използва зимните месеци. В началото на пролетта прави оглед на района, в който е решил да се установи. През това лято той е избрал за свое работно място странджанските реки, които се вливат в морето на юг от Бургас. Техните устия и определени участъци от поречието им са едни от доказано богатите на златоносен пясък места в България. Това са реките Велека, Дяволска, Ропотамо, Китенска и Резовска. Атрактивни за златотърсачите се оказали още и планинските реки Младежка, Евренозовска, Росенска, Лопушница, Оряшка, Факийска и Изворска.



В средите на златотърсачите е известно, че именно Странджа е сред местата, най-богати на злато, и че речните легла там са осеяни със златоносни участъци. Не случайно именно тук от древността има запазени множество тракийски светилища, за които някои изследователи смело твърдят, че са били изградени първоначално именно като металургични центрове.



Всеки златотърсач ревниво пази информацията, която е събрал през годините, за това къде точно по течението на една река е най-добре да бъдат промивани пясъците, за да бъдат открити в тях скъпоценните златни песъчинки. Обикновено златотърсачите са или потомствени, или са се учили на занаят от по-възрастен познавач. Категорични са, че тяхното занимание се различава много от иманярството.



"Едното няма нищо общо с другото. Иманярите са обсебени от идеята за откриване на "голямото имане". Отивайки в даден район, аз зная точно какво мога да очаквам от това място и съм сигурен, че след много работа ще открия благородния метал", обяснява Ненов. Той разказва още, че търсенето на подходящите места е лесно, ако се знаят някои основни принципи.



Тънкостите



Така наречените разсипи се образуват най-често в тези участъци на реката, където има забавяне в движението на водата. Такива зони са например разширенията на реките. Местата преди и след вливане на приток и там, където има някакво препятствие за водата като скала или дънер. Надежден обект са и плитчините. Разсипи се получават в тези участъци от долината, където меките скали се сменят с по-твърди. Трябва да се има предвид и фактът, че златото най-често се отлага от вътрешната страна на завоите, които реката описва.



След като веднъж е определен участъкът, в който ще се работи, златотърсачите вземат проби. Според резултата от проучването те избират окончателното място, откъдето да започнат.



За да се ориентира, Ненов често използва магнит, който прокарва няколко пъти през пясъка. Ако по него полепнат частички от минерала магнетит, това означава, че в пясъка има тежка фракция, т.е. присъстват метали, спътници на златото.




"Златото на глупците"


Съществуват редица методи за извличане на злато от реките. Този, който най-често се използва в България, се състои в следното:



Основният "уред", който се използва, е златарското корито. То най-често е с приблизителни размери от 60/30 см и 15 см дълбочина. Може да бъде и по- голямо, но тогава става прекалено тежко и продължителната работа с него се затруднява. Коритото се изработва от дърво - орех, липа или върба. Най-подходяща е върбата, защото нейната дървесина не се напуква след продължително мокрене и не се полира при продължителна работа, така че на дъното на съда винаги остават власинки, които помагат при задържането на прахообразните частички. Дъното се оцветява в черно, за да може да бъде лесно забелязано и най- малкото проблясване. При работа с помощта на такова корито опитният златотърсач може да промие около половин кубичен метър наносен материал за осем часа.



Самото промиване се прави по следния начин: коритото се напълва с пясък, като се избягват най-горните слоеве на дънните наноси в реките, тъй като в тях рядко се откриват златни песъчинки. То се поставя в спокойна вода, така че 2/3 от него да е потопено в нея. Загребва се вода и се правят няколко кратки кръгови движения. Едрите камъни се отстраняват и материалът се разбърква постоянно. Когато едрите късове намалеят и в него останат само малки камъчета и песъчинки, то се потапя изцяло във водата и материалът многократно се разбърква с ръка. Съдът се люлее през цялото време с леки въртеливи движения и периодично се проверява за присъствието на злато. Едрите златни прашинки се забелязват лесно и се отделят от останалата смес.



За начинаещите усвояването на процеса е трудно в началото и обикновено първите опити са отчайващи. Златните люспички и малки зрънца лесно могат да бъдат сбъркани от аматьорите с тези на пирита и халкопитита. Затова тези минерали са наричани златото на глупците.



За един ден истинският професионалист може да добие такова количество злато, цената на което съответства на една средна надница на работник в промишлено предприятие. Имало е дни, когато щастието се усмихвало на златотърсачите и те намирали два до четири пъти по толкова, но това било рядкост.



Събраното самородно злато търсачите най-често продават на бижутери, които го ценят заради голямата му чистота.



Технологията



Известно е, че в миналото златопромивачите обикаляли страната в групи от по двадесетина души. Често в работата им помагали и деца. Златото се промивало с помощта на конструкции от дървени улеи -



коруби, дълги по около два метра и широки 20-25 см. Дъната им били насечен на малки вдлъбнатини и нарези. Те се поставяли леко наклонени край речния бряг и в тях се насипвал пясък. Майсторите сипвали вода в улея с дървени черпаци и изтласквали постепенно камъчетата. Златото попадало в прорезите на набраздената повърхност, премесено с глина и ситен пясък. Тази смес се пресявала повторно в дървено корито и отделеното злато се събирало и съхранявало в говежди рог. При едно зареждане на корубата се извличали обикновено 3-4 златни песъчинки. На ден една такава бригада от двадесет души била в състояние да добие до няколко грама злато.



По закон златодобивът чрез промиване на пясъци в България е разрешен, казва Димитър Ненов в подкрепа на твърдението си, че професията му е честна и почтена. "Занаятът ни ще става все по- популярен", уверен е той.



През последните години златотърсачеството се превърна в атракция, предлагана на туристите, включително и в Странджа. За тях се оказва изключително интересно да видят как на практика се извършва процесът на пресяване и са готови да прекарат часове в студената вода, за да се сдобият с миниатюрна частичка злато, открита от самите тях.



Треска за злато
Първата "златна треска" обхванала света през 1719 г., когато в Бразилия били открити богати златни разсипи. Хиляди златотърсачи загубили тогава живота си, опитвайки се да забогатеят, промивайки златоносен пясък в южноамериканските джунгли. Особено рязко нараства количеството на добитото злато след откриването на златните находища в САЩ - в щатите Калифорния, Каролина, Джорджия и Аляска. В Клондайк разсипите били изключително богати - съдържали от 10 до почти 60 г злато на кубичен метър.



Хитро
С извличане на злато от реките са се занимавали и древните гърци. Освен класическия метод на промиване те използвали и един не така ефективен, но доста по-лесен за изпълнение начин - поставяли на дъната на златоносните реки и потоци късо подстригани кожи и при преминаването на водите златните песъчинки оставали в косъмчетата на кожата като по-тежки от пясъка.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Таня Атанасова
    *****
    Весело

    ЗДРАВЕЙТЕ! АКО НЯКОЙ СЕ ИНТЕРЕСУВА ПРОФЕСИОНАЛНО ОТ ДОБИВА НА ЗЛАТО ОТ РУСЛАТА НА РЕКИТЕ НЕКА ДА МИ ПИШЕ НА [email protected] ЩЕ МУ ПОМОГНА С КАКВОТО МОГА, СТИГА ВЪПРОСИТЕ ДА СА ЯСНО ЗАДАДЕНИ.

  2. 2 Профил на PROSPECTOR
    *****
    Разстроено

    ПРОЩАВАЙТЕ, ПО-ГОРЕ ДА СЕ ЧЕТЕ " от ROSPECTOR "

  3. 3 Профил на PROSPECTOR
    *****
    Весело

    ЗДРАВЕЙТЕ! АКО НЯКОЙ СЕ ИНТЕРЕСУВА ПРОФЕСИОНАЛНО ОТ ДОБИВА НА ЗЛАТО ОТ РУСЛАТА НА РЕКИТЕ НЕКА ДА МИ ПИШЕ НА [email protected] ЩЕ МУ ПОМОГНА С КАКВОТО МОГА, СТИГА ВЪПРОСИТЕ ДА СА ЯСНО ЗАДАДЕНИ.

  4. 4 Профил на Валентин
    *****
    Гневно

    Ако тази златотърсаческа професия беше малко
    по лесна със сигурност щеше да се смята за иманярство от законите на нашата Държава.Е,както и да е за добро или лошо такъв животът.

  5. 5 Профил на Валентин
    *****
    Гневно

    Ако тази златотърсаческа професия беше малко
    по лесна със сигурност щеше да се смята за иманярство от законите на нашата Държава.Е,както и да е за добро или лошо такъв животът.

  6. 6 Профил на vanko
    *****
    Неутрално
  7. 7 Профил на pacho
    *****
    Любопитно

    Не професионално, но любителски бих опитал.Идва лято,реки колкото искаш!Може би си заслужава.Нищо не се знае





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK