Тримата от Европа

Изложба на първите български скулптори

Тримата от Европа


Историята на новата българска скулптура започва в края на XIX век с едно случайно съвпадение. Първите трима светски скулптори са родени през 1867. Трябвало е обаче да изминат 140 години, за да може техни произведения да се съберат на едно място. От четвъртък Националната художествена галерия отбелязва юбилея на този жанр в България с обща изложба на Марин Василев, Жеко Спиридонов и Борис Шац.


Макар и с различна съдба и работещи с различни материали и техники, тримата автори за първи път излизат от сковаващите, догматични рамки на занаятчийството, заемало преди Освобождението мястото на изобразителните изкуства. По европейски образец те основават и отдела по скулптура към Държавното рисувално училище (днешната академия), където са учили няколко поколения творци като Андрей Николов, Иван Лазаров, Александър Андреев, Марко Марков... Тримата въвеждат и рисуването на голо тяло от натура.


"За да стане възможна тази грандиозна промяна в мисленето, първо се е налагало тогавашното общество да осъзнае нуждата от нов български авторски стил, от наша школа и да спре да кани единствено утвърдени чужди скулптори като Арналдо Дзоки, който е трето поколение италиански скулптор (най-известният му паметник е на цар Освободител пред Народното събрание)", казва Слава Иванова, главен уредник в отдел "Съвременно българско изкуство".




С подкрепата на държавата първоначално в Италия, а по-късно и в Мюнхенската академия са изпратени Марин Василев и Жеко Спиридонов. Марин Василев вече е учил в Чехия и се ориентира към монументалния стил и реалистичната скулптура. Първоначално Жеко Спиридонов работи бронзови пластики в стил неокласицизъм, но след завръщането си в България се ориентира към реализма. Особено интересна и изразителна е "Глава на Мария Луиза" на Марин Василев, която се показва за първи път. Тогавашният хайлайф е представен от усмихващата се актриса Катя Хранова, уловена в най-характерното си настроение от Жеко Спиридонов - нещо доста трудно за пресъздаване в пластика.


В експозицията могат да се видят и изложбени отливки за паметници на военни и на просветители, които са и първите модели за скулпторите. Сред тях са кавалетни бюстове на Стоян Заимов, Христо Г. Данов, Иван Вазов. За пръв път са показани и някои от първите скулптури, влезли в колекцията на Народния музей, днес НХГ - "Сатир" на Жеко Спиридонов - първото голо тяло в българското ново изкуство, и "Убийството на Св. Стефан" на Марин Василев, откупени през 1897 г. от Втората изложба на Дружеството за поддържане на изкуството. Подредени са първите релефи със сюжети от българския селски бит. Вниманието привлича "Свирчо" - бюст на типичен шоп от Борис Шац, както и шестнадесет бронзови плакети с теми от Стария Завет от посмъртната изложба на скулптора през 1934 г. В изложбата са още декоративната релефна рамка на Борис Шац за картината на Иван Мърквичка "Портрет на княгиня Мария Луиза", наградена с медал на Всемирното изложение в Париж през 1900 г., и скулптурните му етюди към албума, подарен от българската държава на руския император Николай Втори по повод неговата коронация през 1896 г., в които Шац използва декоративни мотиви от средновековното българско изкуство.


В изложбата, която продължава до 13 май, са включени творби от колекциите на Националната художествена галерия, Националния военно-исторически музей, Софийската градска художествена галерия и къща-музей "Иван Вазов".

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK