До Индия и навсякъде

Фотографът Николай Генов за разликата между пътешественика и туриста



Монголия, Индия, Мароко, Египет, Испания… Ако човек потърси в интернет, ще открие, че няма такова нещо като Николай Генов, живеещ в град София. Името му върви все в някакви пъстри комбинации – той ту се връща от Кашмирските Хималаи, ту заминава по поречието на Нил или пише за степите на Монголия. От първо лице.


Първия път, когато му звъня, той се намира някъде из Родопите. И няма намерение да се връща скоро. После, когато го хващам в София, се оказва, че тази история не може да е разказ само за един човек. Те са двама – Николай Генов и Румяна Николова. Живеят заедно, пътуват заедно и както се случва в такива случаи - всяка история е обща и те я разказват на два гласа. Единият знае репликите на другия и бърза да вземе думата. Или пък благородно му отстъпва правото да говори, като маха с ръка: "Кажи де, кажи за онова пътуване…"


Само за протокола – Николай Генов е фотограф, пътешественик, автор на книги и човек, който не се задържа дълго на едно място. Румяна Николова е журналист и му прави компания във всичките начинания. Живеят на последния етаж на столична кооперация, навън се вижда как над Витоша се спуска мъгла, чуват се клаксоните от поредното задръстване долу, а те разглеждат на компютъра си снимки от Индия. В общи линии е ясно, че за тях




София е нещо като гара разпределителна,


колкото да презаредят, да попаднат за малко в плен на градското всекидневие, да посвършат някоя и друга работа и после да направят планове накъде ще тръгнат.


Въпреки това Николай не се нарича пътешественик, въпреки че всички му лепят този етикет. "Още от Възраждането хората тук са гледали да имат къща, две овце, някакви кошари. Ако са пътували, пак е било по търговия. Докато, гледай какви хора са били истинските пътешественици – хора като Дейвид Ливингстън, който е отишъл на края на света, или журналистът – Хенри Мортън Стенли, който е обходил половин континент, за да го открие."


Тук е мястото на едно обяснение. Не може да има знак за равенство между онези хора, които пътуват с раници на гърба, хващат стоп, спят на палатки или в хотели за два долара, и онези, които се придвижват от точка А до точка Б по системата ол инклузив. И поне до края на този текст е задължително да се прави разлика между едните и другите пътуващи.


"Днес светът е достъпен и с разумни средства винаги можем да го опознаем и да отидем навсякъде", казва Румяна. Николай потвърждава с кимане на глава.


После се сеща: "Много е неповратлив българинът. Накъдето и да пътуваме, срещаме все млади хора, хора с бебета, които обикалят насам-натам, а при нас е истинско приключение да тръгнеш на екскурзия в чужбина. Това са измислени страхове."


Книгата им "Никой не си тръгва от Индия завинаги" (изд."Хермес"), която излезе преди седмица-две, също е като потвърждение на това, че и двамата не си поплюват много, когато стане въпрос за пътуване. "Живяхме в Индия три години и за това време натрупахме камари от дневници, снимки и километри лента. А всичко започна съвсем просто - Едвин Сугарев ме покани да отида като шофьор в Индия и аз не мислих много. Имаше и други, които беше поканил, но те явно страдаха от някакви предразсъдъци. После бяха размислили, но аз вече бях казал "да", без много-много да мисля", спомня си Николай. Румяна тръгнала с Николай също без много-много да мисли, просто това било в реда на нещата.


"Да си призная, Индия в началото ме ужаси, въпреки че Николай вече ми беше разказвал за нея. Първоначално Индия ми дойде в повече", спомня си Румяна. Първите й впечатления са още от самолета – индийците просто изчакали да се вдигнат във въздуха и започнали да се държат подомашному – събули джапанки и обувки, кръстосали крака върху седалките, децата плъзнали навсякъде. И тя още помни онзи аромат на Индия, в който има хиляди нюанси – на прах, дезинфектанти, ароматни пръчици и кравешки изпражнения, пот и още нещо, подгрято от температурата на много тела.


И двамата могат да говорят за Индия с часове. Николай казва, че се радва, когато може да разкаже на някого и да го потопи за малко в тази атмосфера, която е попил той. "Непрекъснато хора ни питат къде да отидат в Индия, кое къде да намерят, какво не трябва да правят. А това е една страна, която не можеш да опишеш. Трябва да знаеш какво да гледаш. Разбира се, можеш да останеш на нивото на екзотиката. Но


Индия е най-добрата страна за пътуване


и от всички други цивилизации, запазени до наши дни, Индия е единствената, където нещата от миналото се припокриват с това, което е днес."


И двамата казват, че сигурно не са много индийците, които са пътували из страната, колкото тях. "Събрахме в книгата толкова информация, че много хора казват, че сме се олели, че човек ще припадне от информация", казва Руми гордо.


Оттук нататък разговорът може да продължи само с изброяване на руини и ритуали, на древни храмове и планински върхове. Румяна се улавя, че се дразни, когато отвсякъде хората говорят за Индия, без да разбират от нея, или когато размахват пред носа думички като карма и медитация. "Масовата култура ги дотъркаля тук тези думи. А карма не означава да се оставиш просто в ръцете на съдбата и оттук нататък да не правиш нищо, а зависи от това как постъпваш днес." Те казват, че Индия може да даде на всеки много мъдри уроци. Дори без да отиде там.


През това време една голяма черна котка скача по терасата и Румяна праща Николай да провери какво става. Котката е Зита. Николай и Румяна обикновено я представят като четвъртата си дъщеря, което предизвиква интерес у познатите им, които не са я виждали. Впрочем и книгата им е посветена на четирите дъщери – "Милена, Лора, Еля и Зита".


Зита влиза в стаята, отърква се в крака на масата и насочва разговора към себе си. "Ето, Зита е повод да се прибираме вкъщи. Тя внася уют", казва Румяна. Румяна Николова е редактор в списание за интериор и въпреки че не е домошар, видно е, че е отделила много внимание на подредбата вкъщи. Не, това не означава изчистен дизайн и скъпи мебели. Вече стана ясно за какво си дават парите Николай и Румяна.


"Когато сме по света и


когато сме тук, ние пак сме по света


казва домакинята и сочи с ръка картини, статуетки, книги и карти. За снимките въобще не става въпрос.


Любопитна подробност е, че в Индия Николай почти не е правил снимки. За сметка на това непрекъснато се е движил с камера в ръка. Има заснет материал за около двайсет филма, но засега са готови само два. По ред прозаични причини и най-вече заради това, че в България няма телевизии, които да оценят това, че някой разполага с автентичен материал, а предпочитат да пускат сапунки.


Само преди месец Николай откри и фотоизложба "Чадар - пътят на ламите"със снимки от един недостъпен район в Кашмирските Хималаи в Северна Индия, откъдето се е върнал през януари тази година. "Това е територията на двете бивши тибетски княжества Ладак и Занскар. Те са изолирани от света, но докато в Ладак може да се достигне от Делхи със самолет, единствената възможност да се попадне в Занскар през зимата, е като се върви по замръзналата река.


Това ледено трасе местните жители наричат Чадар - опасен и пълен с изненади път, дълъг над 120 км, който само в едната посока се изминава в продължение на седмица. Температурите тогава варират около минус 30-35 градуса." Тук условието за истинско пътешествие е изпълнено на шест – по време на пътуването хората спят не в хотели, а в пещери или на открито, преходът е бил труден и дори на места се е налагало да се катерят. И понеже всяко правило си има изключение, Румяна не се включва в това пътуване, а Николай заминава заедно със своя приятел Джери - Герасим Величков.


Николай казва, че имало една сентенция, която гласяла: "Ако мразиш някого, подари му фотоапарат." Когато получава първия си фотоапарат от родителите си, той е на петнайсет години. Сега знае, че


Снимките помагат там, където думите са бедни


И понеже е преди всичко фотограф, може да разказва безброй истории. Аз обаче си харесах тази от прочутия Златен храм на сикхите в индийския град Амритсар. "Там е абсолютно забранено за снимане и затова се опитахме да получим разрешение от един служител, омайвахме го с приказки близо час, но той и дума не даде да се отвори. Накрая ни връчи едно писмо, написано на азбуката гурмукхи, и ни отпрати. Размахахме същото писмо пред охраната и започнахме да снимаме. Стигнах само на метър от свещената книга Ади Грантх, която те вярват, че е божествена.


За да не ми задават въпроси и да не губя време, с една ръка държах писмото и с другото снимах. Щом някой ни доближеше, просто показвах писмото. Чак след един час някой реши да провери какво пише там и се оказа, че вътре изрично ни се забранява да снимаме. Направихме се на ударени, все пак нямаше как да разчетем това писмо, и си тръгнахме с доста снимки от храма."


Програма, изпълнена стопроцентово е и последната обиколка из Родопите. Николай участва в една археологическа експедиция из праисторически скални светилища в Източните Родопи. А понеже обикалянето из стари гробници и природни феномени винаги е заразно, сега той може дълго да говори как откритите там светилища са с 1000 години по-стари от известните в цял свят египетски пирамиди и от цивилизацията в Месопотамия.


"Виждам как се връща едно такова пътуване", обяснява Руми философски. А това значи, че на човек не му трябват скъпи коли и имоти, а преживявания.


Впрочем при толкова много приказки за пътуване сега се сещам, че не ги питах колко страни са обиколили досега. Но нито Николай, нито Румяна изглеждат като почитатели на статистиката. А и всичко е въпрос на време.

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на floweret
    *****
    Неутрално

    Благородно им завиждам , че имат смелостта и волята да го направят.
    Бих желала и аз да мога като тях... За мен това е един осмислен живот .
    Продължавайте така !

  2. 2 Профил на SF
    *****
    Неутрално

    Невероятни хора!! Бъдете здрави за нови приключения!

  3. 3 Профил на НК
    *****
    Неутрално

    Въпросните Николай и Румяна са, предполагам, симпатични хора с по-разковано съзнание от това на връстниците им в България. Не съм склонен обаче да се превъзнасям по "авантюристичността" им, "смелост", "воля" и т. н. Индия е нашир и надлъж вече обходена, облетяна и пропътувана от милиони чужденци, включително и хиляди от България. В този смисъл Индия не е първооткривателска дестинация която може да осигури истинска тръпка за пътешественик. Такива са сравнително малко и най-често са разположени в места където се водят войни. Четох неотдавна книга на американец който при всичките рискове е пропътувал с лодка от изворите до делтата на река Конго в едноименната държава. Това е пътуване, това е тръпка, а не добре организираната, безопасна и гостоприемна за туристи Индия. Вторият, по-голям проблем е че въпросните двама български пътешественици са на възраст в която сетивата им отдавна вече са загубили способността си да долавят онова което е истински вълнуващо и в този смисъл уникално. Това което може да закове читател или посетител на фотоизложба. Просто възрастта, кой каквото да ми говори - отнема способности които с нищо не могат да бъдат възстановени. Затова пътувай докато си много млад, не случайно казват - преди да си навършил 35. Защото тогава сетивата са ти изострени така както никога по-нататък няма да бъдат през живота. А и тялото и съзнанието ти функционират максимално ефективно. Докато аз пътувах активно - имах за правило да имам секс с местна девойка. Не проститутка за пари, а момиче което ще си падне по мен заради това което съм. Иначе пътуването сякаш не е било. Почти винаги ми се удаваше. Не казвам че всеки трябва да има такова правило, но нещо уникално трябва да се запазва от всяко пътуване. Приключих с актвните пътувания преди около 4 г, а и общото им количество на моите е вече над 40. Просто ставам скучен, осъзнавам го.

  4. 4 Профил на до НК
    *****
    Неутрално

    верно ставаш скучен. И сега кво - ако не си правил секс с местна девойка, все едно не си пътешественик Или мислиш, че героите от статията вече на се малди за секс. Ставаш смешен драги с тези измислени правила. Пък и никой друг не е дължен да се води от тях, нали така

  5. 5 Профил на SM
    *****
    Неутрално

    НК, не ти прави чест да омаловажаваш дързостта и начина на живот на тези хора. Това че твоите секс пътувания са секнали, защото се чувсваш стар, си е твой проблем. Именно факта, че в тях продължава да гори любопитсвото и любовта към пътешествието и не се чувстват уморени въпреки възрастта, е причина за възхищение. От тях лъха много положителна енергия и се надявам да заразят повече хора с желание за пътуване. Ти продължавай да четеш книги за далечни места, а на тях здраве и късмет!

  6. 6 Профил на DO NK
    *****
    Неутрално

    Ти господинчо, обичаш само себе си и се гледаш гол в огледалото.

  7. 7 Профил на хан крум
    *****
    Неутрално

    Съгласен съм с #3 в първата половина от написаното. Това за секса са пълни глупости. Мога да ви кажа, че Индия е едно голямо миризливо говно, това е. Какви пътешественици, какви пет лева? Тук (в Индия) е пълно с разни "вдъхновени" друсалници и псевдо-духовни търсачи с одухотворени погледи. А местното население? Ми просто мазни, потни мангали, които са супер доволни, че могат да измамят разни foreign будали като тези двамата. Но да са живи и здрави, това е техен избор!

  8. 8 Профил на kikimora
    *****
    Любопитно

    НК - голяма излагация на малък сноб е твоето мнение, НК. Според мен първооткривателството е да откриеш за себе си една страна като отидеш там, а не да се опитваш да я усещап чрез преживяванията на някой друг там. Защото едва ли има страна, която да не е пропътувана, обходена и... к'ва беше тая оригинална дума, дето ти използва - "облетяна". Ех, език мой, враг мой! И т.н.

  9. 9 Профил на НК - за коментарите
    *****
    Неутрално

    Струва ми се, малко нелепо е да се коментира коментар вместо оригиналния текст. Направете сметка сами - от 8 коментара 4 (половината) са за моя. Явно дръпнал съм някое нервче което силно рефлектира върху самочуствието или каквото е там на въпросните коментатори. Казах в самото начало - Румяна и Николай са явно симпатични, предполагам и достойни хора. Само по себе си това не ги прави интересни, нито пък описаното пътуване до Индия което изглежда точно толкова сиво колкото и хилядите други по безименни или именни блогове в мрежата. Желая им успех в по-нататъшното усвояване на Индия, за мен тази страна, с изключение може би на Кашмир (ама я се опитай да отидеш там) не е сред приоритетите ми за истински вълнуващо пътуване. Това за секса си е мой критерий - никого не обвързвам с него и се чудя какво толкова се впрягате. Ако не ви харесва - просто го игнорирайте. За останалото дето го писах - младост, изострени усещания и т. н. - убеден съм че е така и изцяло стоя зад думите си.

  10. 10 Профил на до НК
    *****
    Неутрално

    Хей, не разбираш ли защо хората се дразнят. Героите в този текст са Румяна и Николай, а ти тръгваш да си развиваш свои теории - аз искам секс на всяка спирка по пътя, за мен това не е пътешествие, според мен човек трябва да пътува до 35 години... Имай малко търпение, изчакай, ако някой ти вземе интервю ще разкажеш хвалебствия за сексуалните услуги по света. Сега никой не те пита, нито те моли да си изясняваш житейската философия. Ясен ли съм?

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  12. 12 Профил на Снимки в Амритсар
    *****
    Неутрално

    Не разбирам как нахалството да се снима без разрешение на свещено място, на коете очевидно е забранено да се снима, се класира за "пътешестване". Именно уважение към местните нрави и правила е нещото, което превръща човека в пътешественик. Дай му на българина да ходи по света, да си носи неговата си торба с предразсъдъци и комплекс за величие, и да се тупа по гърдите колко много е видял, колко много е разбрал... Че и да се хвали с погазването на правилата... Не е комунистическо време вече, трябва да престанем да мислим, че правилата са ненужни бюрократични ограничения, които важат само за другите, но не и нас...

  13. 13 Профил на НК
    *****
    Неутрално

    Откъде я подхванах - накъде отиде Известна представа за нивото на някои (не всички) "коментатори" дава №11. Едно от нещата към които, струва ми се, все още имаме много път да извървим е цивилизоваността в общуването която е един от показателите за нормално гражданско общество. Въпреки че половината от коментарите изразиха раздразнението си от моята позиция - направиха го спокойно и без псувни. На други обаче им е трудно да се сдържат. Не съм съвсем съгласен с изразеното в №12 становище. В такива случаи просто е необходимо да се опитаме да разберем действително ли мястото е свещено и обитателите/пазителите му смятат фотографирането или филмирането за своего рода осквернение. Тогава да, въздържането от фотография и филмиране има основания. В много случаи обаче въпросната забрана е просто начин да се накарат посетителите да плащат допълнително за правото да снимат или да филмират. Тази такса е отгоре на онази която вече е платена за влизане в мястото. По време на пътуванията ми в Азия - Виетнам, Лаос, Камбоджа, Индия, Индонезия - често съм се натъквал на именно такива ситуации. Тогава използването на някои трикове за да заснемеш или филмираш каквото те интересува не смятам за кой-знае какво нарушение на моралните или културни норми възприети в дадена страна/култура. Защото става дума просто за опит на местната администрация да те накара да платиш два пъти за едно и също нещо.

  14. 14 Профил на Сани
    *****
    Весело

    Благодаря за статията. Изключително интересна е. По въпроса кой къде снима..ами вижте, когато ние с приятелят ми влязохме във Златния храм също снимахме, не знаехме ли, не помня ... също така както Николай и Румяна нямахме много снимки от Индия.... В Турция, в Иран, в Пакистан също снимахме. Хората искаха да ги снимаме. Когато влизахме в храмове, ни предупреждаваха просто да си оставим раниците и да се събуем, което е естествено, но фотоапаратите оставаха в нас. Никъде не сме видели указания за забрани, пък и както писа номер 13 "Тогава използването на някои трикове за да заснемеш или филмираш каквото те интересува не смятам за кой-знае какво нарушение на моралните или културни норми възприети в дадена страна/култура." Да видим из Африка как ще е





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK