Източникът Азиз

Той има общо с Орхан Памук, но името му означава камък



Запознахме се по повод едно съобщение до медиите, което гласеше: "Българският писател Азиз Шакир Таш получава грант от американското правителство за участие в тримесечната писателска програма на университета на щата Айова." Някои реагираха на името - "АЗИЗ получава грант", а аз се втренчих в "български писател", за когото не бях чувала.
Азиз Таш (33 г.) е роден в Смолян. Завършил е арабистика и турски език и литература в СУ. Има докторска степен по История на науките от Истанбулския университет. Преподава арабски в университетите "Сабанджъ" и "Богазичи" - Истанбул, и ислямска култура и изкуство във Висшия ислямския институт в София.


Смолян, зимата на 1985 г. Учителката по история в І ЕСПУ "Кирил и Методий" вика на дъската къдрокос петокласник.


Как се казва майка ти?
- Не знам.




Баща ти?
- Не знам.


Дядо ти?
- Не знам.


Ти как се казваш?
- Не знам.



Красивата другарка Панталеева е приключила с изпита и праща момчето да си седне.


Истанбул, пролетта на 2007 г. Преподавателят по арабски в университета "Сабанджъ" пита близо 40-те студенти в аудиторията:


"Някой от вас чел ли е "Малкият принц?"
Гробно мълчание.
"Това е голям пропуск. Прочетете книгата на Екзюпери, следващият път ще я обсъдим."


Младият мъж си събира нещата в раницата, опитва се да натика под бейзболната шапка възможно най-много от къдравата си коса, после пожелава приятен ден на турски и поема в посока Istanbul Modern.


Азиз Назми Шакир–Таш и аз сме родени в една и съща година – 1973. Той - в Смолян, аз - в София.


През 1985 г., когато той е преживявал насилственото преименуване на мюсюлманите, поетично наречено възродителен процес, аз съм живяла на "Възраждане".


През 1987 г. и двамата сме кандидатствали в английска гимназия – той - в Смолян, аз - в София.


През 1991 г. той е проговарял английски в компанията на мормони, аз пък практикувах colloquial English по евангелистки купони.


През 1992 г. заедно сме мъчили Яворов на изпита за Софийския университет, само че следобед аз отидох да се веселя с приятели, а Азиз се е наредил за виза пред турското посолство.


Първата официално регистрирана разлика между него и мен е във възпитанието. Той страшно трудно минава на "ти" и приключва всеки телефонен разговор с "благодаря". Към своите корени подхожда с дълбоко знание и привързаност.


"Работя в Истанбул. Средно два пъти на месец съм си в България, средно веднъж на месец се виждам с моето семейство. Не искам да им липсвам."


Умножение чрез деление*


Кръстен е на един прадядо, изчезнал по време на 7-годишна военна служба в Йемен през XIX в. Другият му прадядо е бил молла. Фамилията по майчина линия се е занимавала с бяла магия – лекуване на луди, гонене на духове, екзорсизъм.


Родителите на Азиз (на турски – светец) са от района на Ардино. През 80-те баща му е шофьор в смолянския БКС, майка му готви в училищен стол. Има с пет години по-голям брат.


"Баща ми е много строг човек със силно развито чувство за справедливост. Възпитавали са ме така, че да запазя чувство за идеализъм и справедливост, да не нарушавам правата на другия, да не му мисля лошото. По отношение на професията – не са ме насочвали, не са ми слагали забрани. Можех да избирам. На всеки следващ етап, на който ги превъзхождах, моите родители много ми се радваха, защото учех и за тях. Те са имали желанието, но условията не са им позволили да се развият."


Безспорният авторитет обаче винаги е бил дядо Шакир от вече мъртвото родопско село Мак.


"Дядо ми си беше шаманът на селото. Самият ходжа се допитваше до него. Беше много добър по история, пишеше, научи ме на арабската азбука още като дете." От него Азиз е наследил много стари книги и ръкописи – "в библиотеката му имаше от арабски поети и атласи до "История на КПСС".


Литературната дарба на дядото на Азиз намерила своето необичайно приложение – той съчинявал епитафиите за надгробните камъни на починали съселяни. (Години по-късно едно стихотворение на внука също ще бъде избрано да изпрати приятел.)


"Родът ми май е заслужил издънка като мен", казва Азиз Таш и теменужените му очи се усмихват.


Попадения*

"Пиша основно на български, значи съм български писател. Частично съм и турски."


Първото литературно произведение на Азиз се появява върху камък, свален от селската къща в Мак. Това обяснява и псевдонима Таш, тоест камък.


"Азиз Шакир и Азиз Таш са два различни образа, два различни свята, които напоследък се опитвам да слея. Сега съм Азиз Шакир–Таш."


Колкото до сянката на съименника със "с" накрая – успявам да изкопча само два случая на объркване: веднъж, когато звъннали на писателя, мислейки, че той е голямата шоузвезда, и втори път, когато писателят се обадил в едно издателство с експлозивната реплика "Аз съм Азиз" и онези му затворили.


Азиз със "з" има няколко издадени авторски книги - "Повод за небе" (1993), "На 22" (2004), "Апокриф за дъжд" и "Небе на 33" (2007). И поне още толкова преводни. Превежда от български на турски и арабски и обратното. Показва ми една книжка със заглавие Osmanli’ Da Bir Papaz – "Житие и страдание на грешния Софроний", преведена по поръчка на турско издателство. "Идеята е да имат преведени на турски всички източници, които говорят за империята.


Другият проект се нарича "Духовна врата" (зад него стои Божана Апостолова от "Жанет 45") и в рамките на този проект преведох на турски "Книга за българите" на Петър Мутафчиев и "Книга за Софроний" на Вера Мутафчиева".


Повод за небе*


"Неговата поезия не е лъжица за всяка уста. Тя притежава дълбочина. Когато говорим за поезия, дълбочина означава, че сетивата на поета проникват на места, за които другите хора дори не подозират, че съществуват. Макар думата да е станала мръсна, аз в съвсем положителния смисъл бих казал, че поезията му е елитарна", казва Роберт Леви. Той е антрополог, поет, журналист и сценарист, забелязал таланта на Азиз още в литературния кръжок на Христо Стоянов в Смолян. За Азиз пък Роберт е "един от върха на иглата", или поне така е озаглавено посветеното на него стихотворение в последната му книга.


"Азиз със сигурност е бил принуден да помъдрее твърде рано. В поезията му намирам провокиращи дълбочини. Такива, които много убедително ти показват, че видимостта на нещата е често незначителна." Твърди го Мая Ценова – арабист, университетски преподавател, водач на листата с най-близките хора на Азиз. Когато ни представяше една на друга, той каза: "Ето я Мая, тя е истинската звезда!"


Това беше броени дни преди завръщането на медицинските сестри, съответно броени дни преди да започна да виждам Мая Ценова по сутрешните блокове, където я интервюираха в качеството й на основния преводач по либийското дело. Двамата с Азиз са работили заедно върху превода на Антология на съвременната палестинска поезия (1999) и Антология на кувейтската литература (2003). Техен е и ранният (1995) превод на първата глава от "Безмълвен дом" на Орхан Памук за алманаха "Ах, Мария".


Камък и Памук

Носителят на Нобелова награда за литература Орхан Памук е завършил истанбулския Robert College (сега "Богазичи"), в който преподава Азиз Таш. Памук е и един от първите турски участници в писателската програма на унверситета на щата Айова – същата, за която тази година е селектиран и Азиз.


Значи освен таланта тук имаме още цели две съвпадения, достатъчни да доведат до въпроса "Как се става Орхан Памук". Отговаря Роберт Леви: "За да станеш Орхан Памук, се изисква съчетание на талант и позиция. Погледнете списъка от Кнут Хамсун насам и ще видите, че всички лауреати са били повече от граждани"


От Азиз научавам, че Орхан Памук в действителност бил гласен от фамилията си за художник. По време на престоя му в Айова, затворен в една стая с цялото време на света, той решил, че е писател. Става известен на английски, накратко, изгрява му звездата.


Азиз Таш е в състояние да докаже, че Западът дължи почти всичко свое на Изтока: "Разселването върви от изток на запад, слънцето изгрява оттам... а откъде, мислиш, идва думата източник?"


Намасте*

Азиз е запленен от Изтока. Най-западната точка, до която е стигал, е Хърватия. В обратната посока е изследвал енергиите до пакистанската граница на Иран. Иска да отиде в Япония и Китай. В Лондон, Париж, европейските столици - също, но за кратко.


Азиз Таш отпива безшумно от голямата си "Загорка" и паузата ми позволява да сменя темата. Само че аз не искам. От известно време разговорът се върти около гробища и смърт, което си е направо развлекателно, стига събеседникът ти да е доктор по история на науките с хоби религии.


"Веднъж сънувах, че ми предстои да умра. Много странен сън, в който аз трябваше да се подпиша, че съм съгласен да умра. Подписах и се събудих.


На следващия ден се разхождах в Музея на модерното изкуство в Истанбул и попаднах на зала с надпис "Искате ли да си представите, че сте мъртъв?" Трябваше да си избера една мелодия, която да звучи, докато "умирам". Аз исках What Is A Youth на Нино Рота (от саундтрака на "Ромео и Жулиета"). После се превърнах в експонат – хората минаваха, а аз лежах на масата и си мислех: ето, сънувах, че ще умра и наистина умрях."


Азиз знае отдавна, че няма случайни неща. "Всичко е свързано. Затова се опитвам във всеки разказ да има поне два плана, две различни времена. Пътуването за мен лично винаги е било много важно – до село и обратно, между София и Истанбул, пътуването между две култури, две цивилизации, два езика. По време на пътуване чета, пиша и превеждам."


Поетът смята, че от 1992 г. насам не е написал лошо нещо, било то стихотворение, есе или дипломна работа. По формулата на Гьоте за еволюцията на един автор Азиз Таш е сигурен, че попада в златния сектор - на онези, които пишат просто и хубаво.


Оригинално?

Разбира се, енергично клатят глава хората, които го познават добре - той не би искал да повтори нещо вече казано.


"Не мога да сложа неоригинално заглавие", намирам в записките си потвърждение от самия Азиз.


"Той е много рядко съчетание на скромност и същевременно знание за истинската си цена. Може да бъде много открит, може да е и сериозно дистанциран. Тези съчетания на противоположности си имат добро определение – собствено достойнство." Това е и ключът към личността на Азиз, който Роберт Леви дава - достойнство.


Краесловие*


На втората ни среща Азиз Таш се съгласи да говори за онова, което е преживял по време на насилствената асимилация. Разказваше спокойно, равно, понякога усмихнат, понякога с наведена глава, излишно съсредоточен в почистването на очилата си с елегантни рамки.


В английската гимназия е бил приет с друго име, което категорично отказва да произнесе на глас. Там се намерили учителки, които изпитвали децата като него върху новите имена на техните роднини. (За весела минава случката, в която малкият Азиз попълва формуляр и този път НАИСТИНА не може да си спомни българското име на майка си.)


На една церемония в училище, на която трябвало да получи награда от някаква викторина, директорът извикал новото му име три пъти, вперил поглед в Азиз, но той не помръднал от мястото си.


През 1989 г. неговият брат се намирал в казармата и тогава семейството взело решение: оставаме заедно, няма да тръгнем за Турция, преди да се уволни. (По времето на изселването, обявено за масова екскурзия по желание, незнаен брой войници, чиито семейства били заминали за Турция без тях, се самоубили.)


Следва епизодът с багажа.


В него става дума за сакове. Чанти, в които е събран животът на няколко поколения. Подредени до вратата, с пълен опис на съдържанието в джоба на всяка от тях. Ежедневно от границата пристигат различни новини. Лимитът се оказва два куфара на човек. Всички се втурват да купуват куфари и пренареждат багажа в новите обеми.


След това се чува, че пускат в Турция и с леки коли. Пред ЦУМ отново се образува огромна опашка."Имаше едни много хубави тройни чанти от кожа. Чакахме на опашка цялото семейство и купихме 12!" Една от тях впоследствие Азиз използва като студент при пътуванията си от София до вкъщи.


Къде е вкъщи тогава?


"Между Истанбул и София. А на село брат ми и баща ми ми направиха страхотна библиотека – цели две стени."


* - Заглавия на негови "не-мога-да-ги-нарека-стихотворения" (по Светлозар Игов)

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK