Нощна птица

На Веселина Сариева дължим "Нощта на музеите и галериите" в Пловдив

Веселина Сариева

© Валентина Петрова

Веселина Сариева



Лошото е, че имам още няколко идеи", казва Веселина Сариева, докато вървим по улиците. "Това лошо ли е?", питам. Тя започва да се смее. Причината за смеха й е, че преди има-няма пет минути ми е разказала за няколко свои проекта. След това говорихме за още една-две идеи, които й се въртят в главата. Но по-добре да караме подред.


Та така - ако тази нощ не спите и обикаляте по музеи или галерии в малките часове на денонощието, причината е Веселина Сариева. Тя е главен инициатор и организатор на "Нощта на музеите", която започва тази вечер в Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. За какво точно става въпрос? Ами част от музеите и галериите днес няма да затворят точно в 18.00 часа, както е обичайно, а уредници и галеристи ще посрещат гости по тъмно. Инициативата се нарича "Нощта на музеите и галериите" и се провежда вече за трети път в Пловдив.


"Цяла година работим само за тази една нощ", казва Веселина. Тя е поетеса, преподавател по сръбска и хърватска литература в Пловдивския университет, собственик на галерия "Сариев". "И най-странното знаеш ли какво е - че досега аз не съм присъствала на нито една "Нощ на музеите", продължава Веселина. После пояснява, че по това време задължително седи в своята галерия и само приятели й звънят, за да й кажат: "Тук е като празник", "Страшно много хора има", "Улиците на Стария град са пълни"...




"Е, гледала съм снимки, филмчета, но досега не съм успяла да се насладя истински на "Нощта".


Тази вечер Веселина отново няма да успее да се разходи из града. Понеже близо година се занимава с подготовката на това събитие, сега без проблем чертае мислени маршрути къде е хубаво да се отиде и какво да се види, разказва за галерии и изложби, за срещи с автори. И тъкмо когато може да се поздрави, че цялата работа е свършена и лудницата е към края си, тя заявява: "Един приятел ми разказа, че аз съм на


дъното на мениджмънта


"И защо така", моля за пояснение. "Ами защото работя сама. Защото не умея да създавам екипи, а работя с приятели. Това не е толкова лошо, обаче когато човек работи така, влага много от свободното си време и много от енергията си. А когато нещо не стане както трябва, професионалните разочарования се превръщат в лични. Е, аз поне се утешавам, че съм в мениджмънта."


За протокола - Веселина Сариева, е на 28 години и се занимава с хиляди неща. Заедно с майка си е собственик на галерия "Сариев" (какво ще има там в "Нощта на музеите" е съвсем отделна тема). Завършила е Славянска филология в Пловдивския университет и няколко години преподава там сръбска и хърватска литература. На този етап малко е занемарила преподаването и казва, че то й липсва. Занимава се с поезия, има отличия и награди за поезия и проза. Миналата година излезе първата й книга - стихосбирката "Ощ", включена в поредицата "Поетики" на ИК "Жанет 45".  Книгата е с мултимедиен диск и с интернет версия. През 2004 г. се включва със свои неща в изложбата "Арт позитив" в Центъра за съвременно изкуство - "Баня старинна" в Пловдив, оттогава има участия в доста международни изложби. Тези дни тя и приятелят й се върнаха от биеналето в Истанбул, където са представили свои кратки видеопроекти.


Веселина се оказва доста търпелива. Без проблем позира за снимките. Само в градинката зад Националната художествена галерия известно време се колебае пред коя от статуите да застане - дали да бъде до падналия Ленин или до


един мъж, размахал лопата


В крайна сметка си избира трета статуя.


"През последните години хората, които влизат в галериите, стават все повече. Според нея изложбите на съвременно изкуство се пълнят, и то с много шарена публика. От една страна  - младежи, целите с пиърсинг, които сядат по стъпалата, а от друга - чиновници в костюми, които се оглеждат гордо насам-натам.


"Има хора, които оценяват това, че някой успява с едно-две движения да направи пръстен от кебапче например. Димитър Делчев ми беше направил такъв пръстен и между другото изглеждаше доста добре. Дълго време стоя в камерата, докато един ден майка ми не го изхвърли", смее се тя и показва друг пръстен на Димитър Делчев  - този път от по-трайни материали. "Ами той наистина може да го направи за по-малко от минута, с няколко движения", радва му се тя и го сваля от пръста си, за да демонстрира.


Напук на това, че уж никой не се интересувал от съвременно изкуство, Веселина твърди, че това не е така. "Вярно, че много често работим на принципа "Дай сега да дадем...", но пък и нещата трябва да се случват лесно и човек да се забавлява, докато прави това."


Сега е замислила да направи празник на късия разказ. Вярно, че у нас този жанр не е много популярен, но пък тя разказва как сърби и хървати си организират подобни празници, как четат на глас пред публика, как се събират в клубове и кафенета и никой не скучае. Даже прави планове кой може да хареса идеята и да се присъедини към нея. Първо в Пловдив, разбира се. "После и в други градове", както се казва в онзи виц.


Телефонът й звъни, тя си записва - "Брошури за изложбата "Земята от високо". По думите й


галерията е нещо като щаб


"Ами, като идвам в София, обещах да взема тези брошури. При нас е така - все някой се интересува от нещо и си казва - дай, ще питаме Весето, на някой друг пък му трябва нещо друго и пак Весето." За Пловдив тя може да говори много - за атмосферата на Стария град, за усещането "много ми е айляк". "Айляк" тя обяснява като типичен пловдивски израз, с който иска да каже, че се наслаждава на момента. "Идвам често в София, харесва ми тук, тук дишам по друг начин."
Като направи сметка, излиза, че само две места я изкушават да си събере багажа и да отиде да поживее там за месец-два. "Бих поживяла малко в Берлин или Истанбул. В тях има нещо специално - хем са големи градове, хем имат истинска махленска атмосфера. До старите къщи има модерни сгради. "Кройцберг" в Берлин е истински аутсайдерски квартал. А пък към Истанбул семейството ми отдава има някакви симпатии, да не говорим за пътешествията на баща ми и текста му за Диарбекир."


Между другото - когато преди няколко години Веселина Сариева публикува първите си стихове в литературните вестници, имаше мнения, че става въпрос за правописна грешка. "Това са стихове на Веселин Сариев, не знам защо се подписва като Веселина", много се чудеше един познат. Няколко години по-късно вече никой не се изненадва на текстовете на Веселина Сариева, нито я бърка с баща й.


"Впрочем той беше много критичен към стиховете ми. Струваха му се несериозни, някак прекалено лесно написани, като експеримент. А аз така ги правя нещата. Тогава точно заради това изпратих някои стихове на конкурси, за да разбера стават ли за нещо, има ли смисъл да правя това", разказва Веселина. При нея всички идеи тръгват от поезията. След това идват другите идеи. Между другото стихосбирката й "Ощ" вече има второ издание. А Веселина Сариева има хубаво обяснение какво точно е "Ощ".


"Ами то не е дума, "ощ" живее между две думи


"ощ" е състояние


начин на писане и начин на четене. Не дава отговори, а самото то е отговор, който може и да не разберете, но ще почувствате и сами за себе."


За себе си казва, че не е особено продуктивна като поет. "Но пък виж, когато става въпрос за работа, направо се превръщам в чудовище..." Затова с часове може да разказва какво ще се случи довечера в Пловдив. Какво представляват творбите на петимата холандски дизайнери, които ще бъдат показани в галерия "Сариев" и как по-късно вечерта Димитър Делчев ще направи демонстрация за превръщане на виното от празничната трапеза в истинско бижу, което може да се носи. "Е, как точно ще стане тази работа", питам. "Ами и аз не знам, това ще си остане тайна до последния момент", отговаря тя. И според нея е хубаво нещата да се случват така.


"Страх ме е, че след десет години мога да си бъда пак в Пловдив и пак да правя същите неща", казва тя. Между другото това не е  страх, че ще остане цял живот в Пловдив. А по-скоро страх, че няма да реализира някои от идеите си.

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ras16377431
    ras16377431
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Браво на Веселина, тя е от нещата, за които завиждам на Пловдив (като хубавата гледка от тепетата)!

    gradinko.bg
  2. 2 Профил на deva
    *****
    Весело

    Радвам се,че има има подобни личности-млади,с дух,с идеи!Да има време да сбъдне мечтите си!

  3. 3 Профил на арт
    *****
    Неутрално

    Всичко хубаво, но жената е много грозна и е въздух под налягане,идеи взети от Франция,за отворени галерии и музеи през цялата нощ на почивнити дни.Само ,че във Франция има какво да видиш и да ти въздейства ,да се обогатиш културно,но не виждам какво ще ми даде пловдивската галерия Сариеви и другите галерии.В тях има само щуротии.

  4. 4 Профил на mariya
    *****
    Неутрално

    Нощта на музейте беше неверояно събитие. Браво на Веселина и на пловдивчани!

  5. 5 Профил на Горби
    *****
    Неутрално

    Марийке,ти си била много тъпа,цял живот чакаш нощта на музеите и за теб е голямо събитие.Голяма простотия и глупаво да прочетеш такова мнение.Много халосан народ.

  6. 6 Профил на Kaloyan
    *****
    Неутрално

    Много тъпо, ега си възторга и дрън-дръна от некво девойче, което е и грозно и нищо особено. И текста вее на скука

  7. 7 Профил на възмутен
    *****
    Неутрално

    Веселина Сариева е като баща си Веско/бог да го прости/въздух под налягане,той горкия беше подкрепян от майка си ,която се беше оженила за руски комунист и министър на култулата по времето на Брежнев и като втори баща Веско беше лансиран като поет/а той си беше едно обикновенно момче парвеню,но се дуеше доста,а пък глупав до безбожие/Та и Този шнорхел Веселина.

  8. 8 Профил на арт Вещица от каласа
    *****
    Неутрално

    Чудесна възможност за продължение на семество Адамс. Сариева е новата Мортиша-българската гордост сред вещиците. Следващият път да организира нощ на вещиците-поетеси. В България ги има много. Непременно да покани и Божана Апостолова, тя е още по-мъжко момиче!

  9. 9 Профил на ночало
    *****
    Неутрално

    Браво на 8 и 7 съгласен съм с тази серия и българското попълнение на вещиците на ужаса Веселина Сариева и другото парвеню Б.Апостолова/която забогатя от хартиени иконки с лика на Богородици и стана собственичка с 10000 хиляди лева на печатница,коята се казва Жанет 45/.Ниц бе парвенюта ние да не лапами въздух под налягане и да ги гледаме как станаха милионери всичко е запечатано в паметта на пловдивчани,знаем кой колко струва.

  10. 10 Профил на Gretel
    *****
    Неутрално

    Не познавам Веселина Сариева, нито имам поглед върху културния живот в Пловдив, за да дам някаква оценка на статията. Но ми правят изключително грозно впечатление коментарите относно външността на момичето. Извинявайте, но това не е форумът на "Пълна промяна".

  11. 11 Профил на Познат
    *****
    Неутрално

    Познавам Веси от години и мога да кажа , че тя е много земен и добър човек. Винаги е била пълна с енергия и с нови идеи. Радвам се за успехите й. Тя ги заслужава!

  12. 12 Профил на Авторина
    *****
    Неутрално

    Виждам, че милата Веселина владее умело да употребява думата "айляк", но за някои по-глобални неща не се е информирала достатъчно. Кройцберг е един от двата най-нашумели и инсайдерски квартали на Берлин. Пловдив не е центърът на Вселената все пак.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK