Народна просвета

Кампания "Уикипедия 100 000" цели да привлече повече български редактори

Народна просвета


Уикипедия (wikipedia.org/) е многоезична онлайн енциклопедия, дело на доброволци, със свободен достъп. Създадена е в САЩ от Джими Уейлс през 2001 г. Тя е едновременно най-голямата и най-бързо растящата енциклопедия в света, съдържаща версии на повече от 100 езика. Българската версия се роди на 6 декември 2003 г. с превода на интерфейса и помощните страници.


Твърди се, че между третата и четвъртата година от живота на една уикипедия настъпва внезапно раздвижване и около нея започва да се шуми. Така поне се случило с немската и френската Уикипедия. Въпреки че в разрез с духа на Уикипедия не разполагаме с авторитетен източник на тази информация, свидетели сме, че това се случи и с българската Уикипедия: малко преди нейната четвърта година около нея се разшумя и започна кампанията "Уикипедия 100 000", чиято цел е привличането на повече и по-качествени редактори. Това е първата такава медийна инициатива, която идва изцяло от хора извън уикипедианската общност. Както и да го погледнем - редакторите в Уикипедия са новите народни будители, които изцяло на доброволни начала споделят знанията си, за да изграждат свободната електронна енциклопедия. По чиста случайност първата им среща с организаторите на инициативата се състоя в навечерието на празника на будителите. Българските уикипедианци спокойно могат да се нарекат общност. Въпреки разликата във възрастта говорят на "ти" и се обръщат един към друг с псевдонимите си, което носи усещането, че тук няма налагане на индивиди.


Българоезичната Уикипедия




Какво представлява в момента българската в сравнение с немската, да речем, Уикипедия и в този смисъл на кой етап сме? По броя на статиите си българоезичната Уикипедия се нарежда на 31-во място сред 253 езика. Сравнена с втората по брой, немската, имаме около 14 пъти по-малко статии и около 25 пъти по-малко регистрирани потребители. На 16-о и 17-о място са румънската и турската, сръбската е на 28-мо, а гръцката и македонската са след нас, съответно на 41-во и 63-о място. Страни като Швеция и Финландия, които имат по-малко население от България, но пък са много силно компютризирани, имат съответно 5 и 3 пъти повече статии.


Количествените критерии обаче не могат да служат като показател за качеството, което зависи най-вече от броя на хората, които са ангажирани с проекта, и етапа на развитие. Българоезичната Уикипедия започва през декември 2003 г. и оттогава има регистрирани над 19 000 потребители, но истински активните са 100-150 души. Критериите за качество на статиите днес са много по-високи, отколкото преди две години примерно.Съществуват обаче и много статии, които направо си крещят за редакция. Една от най-добре развитите теми в българската Уикипедия е свързана с Македония - както историческата област, така и съвременната държава. Цитират се източниците на информация, не се допускат националистически залитания в никоя посока. Това е едно от отношенията, в които българската Уикипедия е много по-достоверна от тези на македонски, сръбски, гръцки, английски и други езици.


Вандалите


Тъй като Уикипедия е свободна за редактиране от всеки, злонамерените намеси и редакции са ежедневно явление. Става дума за вандалите. Поради мащабите на нашата Уикипедия обаче се оказва се, че при нас вандалите са по-лесни за прихващане от хората, които проверяват какво се случва в реално време по страниците. За разлика от големи уикипедии като английската например, в която в една секунда се извършват десетки редакции, и следенето и премахването на вандализми е много по-трудна работа. Има и хора, които допускат грешки, докато тестват как работи Уикипедия, но те не са вандали и към тях уикипедианците подхождат с повече търпение. Но има и много, които все още не са разбрали, че Уикипедия не е място за собствено популяризиране, реклама, пропаганда и застъпничество. Тя не е трибуната на Хайд парк, нито приемната на омбудсмана, не е "жълти страници", не приема CV-та на хора, търсещи работа.


Как се определя качеството на статиите?


По принцип в Уикипедия качеството се разглежда от две страни - академично, или чисто енциклопедично качество, и тук е ясно, че не може да има статистика, и уикипедианско качество, което се основава на показатели като средна честота на редактиране на една статия и среден брой редактори на статия. Уикипедианското качество измерва степента на сътрудничество между отделните редактори. Важи принципът, че колкото повече хора са работили съвместно върху дадена статия и наблюдават развитието й, толкова по-голяма е гаранцията за качеството на съдържанието й - толкова по-подробна ще е статията, с повече обществено значими гледни точки, следователно и по-неутрална, ще е с повече позовавания и източници, а освен това толкова по-бързо ще бъде върнат настъпил вандализъм по статията. По критерия уикипедианско качество българоезичната Уикипедия е на 20-а позиция, с показател средно 29 редакции на статия при аналогични показатели 80, 60, 40 съответно за първите три уикипедии - английската, немската и френската.


По отношение на структурата класическата статия в Уикипедия съдържа на първо място дефиниция на обекта на статията и кратко встъпление, казващо най-важните неща; после темата се развива в повече подробности в точки и подточки; най-долу трябва да се цитират източниците на информация, препоръчително е и да се сложат малко на брой, но високо информативни външни препратки към уебсайтове, за допълнителна информация на читателя, както и метаданни като категория и междуезикови препратки (към статиите на същата тема в чуждоезични уикипедии).


По отношение на съдържанието в Уикипедия има три критерия за това що е енциклопедично съдържание: неутралност, възможност за проверка, недопускане на оригинални изследвания.


Колкото до вечния въпрос - достоверността - ахилесовата пета на уикито - Уикипедия, е точно толкова достоверна, колкото я създават и възприемат потребителите й. Винаги ще има достатъчно хора, които ще оспорват читателското анонимно множество срещу авторитета на експерта. Все пак не бива да се забравя произходът на думата - уики на хавайски е бързо, педия на гръцки e образование. Или както отговарят редакторите, когато бъдат попитани: "Ако става дума за надеждността на У - глупаво е да се взима всичко за чиста монета. У е идеална първа спирка в търсенето на информация, но не може, а и няма за цел да бъде последна инстанция."




Как да станем редактори на уикипедия?


Първото, което трябва да направи човек, решил да допринася, е да определи за какво точно да пише. Понякога идеята идва с четенето - човек вижда червена препратка към все още ненаписана статия и искрата пламва. Или предварително си намисля тема и проверява в Уикипедия дали има статия на тази тема. Ако има - отваря я за редактиране и добавя каквото знае. Ако няма статия - създава я. Вероятно много скоро ще получи приветствие от някой по-опитен уикипедианец, който и в бъдеще може да му окаже съдействие. Важното е веднъж престрашил се, човек да продължи да се връща към Уикипедия и след това да повярва в смисъла на идеята и на свой ред да я разпространява сред други потенциални редактори. Да редактираш Уикипедия, носи страхотно удоволствие и удовлетворение и наистина усещане, че си полезен и че градиш нещо, което ще остане и след теб.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Петър Петров
    Петър Петров
    Рейтинг: Весело

    Много добре написана статия.

  2. 2 Профил на проф. Фройд
    проф. Фройд
    Рейтинг: Неутрално

    Има ли тест за IQ, грамотност и психическа стабилност за уики-авторите или всеки има право да си пописва ?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK