Професия decision maker

Георги Маринов от "Сирма" има "грамота" за възхищение от колегите си

Георги Маринов

© Юлия ЛАЗАРОВА

Георги Маринов



Преди петнайсет години Георги Маринов сигурно би казал за себе си, че е един от най-добрите програмисти. Сега смята, че онова, което умее най-добре, е да взима решения. Казва го с присъщия си тих, мек маниер на говорене. Вярвам му.


Георги Маринов е на 39 години. Завършил е Софийската математическа гимназия, след това изчислителна техника в Техническия университет в София и международни икономически отношения. Веднага след дипломирането си през 1992 г. с петима приятели създават софтуерната компания "Сирма". И до днес работи в нея.


В началото си представя една софтуерна компания като общност от програмисти. Оказва се, че това далеч не е така. "Една софтуерна компания има нужда от много други специалности. Един от основателите на компанията често се шегуваше с мен, че съм бил "идеалното допълнение на разработчика на софтуер".




Сега е председател на борда на разрасналата се до холдинг "Сирма" и управител на звеното й за разработка на CAD софтуер за проектиране "Енгвю системс". Преминал е през почти всички позиции в "Сирма": писане на документация, презентации, продажби, маркетинг, обучение, поддръжка на клиентите, проектиране.


Периодът на преход от разработчик на код към мениджър вече е зад гърба му. Но за него това е трудно време. "Тогава имах проблем със себе си, защото решенията са трудни и отнемат доста време. Когато в края на деня тегли чертата, човек остава с впечатлението (особено ако преди това е писал софтуер), че нищо не е свършил този ден. Нищо не си написал, нищо си направил, само си мислил какво решение да вземеш.


Всъщност той винаги е заемал мениджърска позиция в "Сирма". В началото е заместник на управителя на компанията Георги Истатков, а 5-7 години след създаването й вече поема сериозно управлението. Горе-долу от толкова време не е писал код.


Няма учители по взимане на решения. Учи се сам и с приятелите, с които създават компанията. Щом се появи проблем, търсят начин да го решават, гледайки как другите го правят. Знание за това намират в книгите, в интернет, в чуждия опит. Най-силно влияние върху него имат изданията на "Харвард бизнес скул".


Най-трудното решение


вече е далеч назад, но се помни. Годината е 1997-1998 г. - Dotcom кризата. "Свиването на пазара се усети и при нас. Трябваше да решим дали да намалим персонала", спомня си Маринов. ‘Решихме да не съкращаваме хора, но всички равномерно да поемем натиска, т.е. да намалим всички възнаграждения. Едно от най-трудните неща е едно решение да бъде добре комуникирано с всички, да се обясни правилно. Когато хората разберат причините, по-лесно го приемат."


Оказва се правилно решение. И единственото в историята на компанията леко връщане назад.


Време за трудни решения колкото искаш. Работната седмица на Георги Маринов е около 60 часа. Обичайно темите, по които умът му трябва да работи, при това бързо, са много и различни. "Налага ми се да обсъждам както технически проблеми (защо този софтуер не работи така, както очакваме), 5 минути след това - проблеми в продажбите, половин час по-късно - финансовите параметри на друга сделка..."


Да се справи с всичко това му помага умението, което смята за свое най-голямо предимство - да обхване комплексно бизнеса на компанията. Цени умението си да общува добре с останалите. "Много важно е един мениджър не само да вземе едно решение, а да умее да го обясни, за да го възприемат другите като свое убеждение и да го изпълнят. На това съм отделил специално внимание."


Доказателство, че успява, е не само развитието на "Сирма". Доказва го, макар и по друг начин, една "вътрешна награда", която Маринов цени най-много. Присъждат му я колегите преди няколко години по време на тимбилдинг в Паничище. Написан на ръка текст, под него много подписи, поставен в рамка: "Жоре, приеми нашите благодарности и възхищение за изключителния ти принос за "Сирма" през изминалите години и все така да е в бъдещето!"


Държи я в кабинета си на последния етаж в една от бизнес сградите на 7-ми километър. "От няколко месеца имам самостоятелен кабинет. Винаги съм обичал да работя сред другите и все още се чувствам леко дискомфортно в него. Но стените са стъклени, а вратата - винаги отворена."


"Проблемът" с кабинета може би се дължи на представата му за управлението на една софтуерна компания. Според него моделът не трябва да бъде йерархичен и да не създава отношения началник - подчинен. "За мен разпределението на ролите в компанията е разпределение на отговорности."


Седемдневната работна седмица


не му оставя много време за другите неща, извън работата. "Един приятел преди много години беше казал, че ще признае, че съм успял в бизнеса, когато започна да отделям по един ден от седмицата за спорт. Това още не се е случило."


Постоянно се опитва да отделя повече време и за семейството си и не успява. Може би затова е истински късмет, че съпругата му Злати е човек от компанията (ръководи проект в звеното "Онтотекст") и разбира колко силно е свързан животът му със "Сирма", разбира натоварването му и всичките компромиси, които се налага да прави. Заедно с 6-годишния си син Владимир обикалят планините, карат ски, а Банско е едно от любимите им места.


Отдавайки времето и мислите си на "Сирма", Маринов вече е сложил в графата "изгубена надежда" и старата си мечта да се занимава с научна дейност в областта на компютърните науки. "Винаги съм се изкушавал да отида в университет. Привличаше ме изследователската дейност и предизвикателството да развия нещо ново в дадена научна област.


Но в "Сирма" се прави наука


- "Онтотекст" е истинско научно звено в бизнес компания, и Маринов е доволен. Още повече че в него е жива идеята, с която създават компанията - да пишат софтуер, свързан с изкуствен интелект.


Георги Маринов не познава изкушението да работи в чужбина. "Възможността винаги я е имало, но не точно като изкушение. Основахме компанията паралелно в България и в Канада и възможността да отида там за мен никога не е била ограничение. Напоследък все повече от хората от сирменския офис в Канада или от щатски университети се прибират. Нито за мен, нито за тях това връщане е било изненада. Корпоративната философия винаги е била да създадем компания, която да бъде на нивото на всяка софтуерна компания по света."


Дали защото управлява добре работеща компания или по други причини, но Георги Маринов е от хората, които във времето на тотално охулване намират добри думи за българското образование, и то по математика. "Убеден съм, че българското образование има традиции. Традициите са нещо, което не се изтрива за 10 години. Децата, които сега участват в състезания по математика, нямат по-лоши резултати от моето поколение. А образованието по математика е основата, върху която могат да се изградят всички компютърни специалности."


От "Сирма" спонсорират математически средношколски отбори и имат идея да направят отбор. Самият Маринов участва в математически турнири като ученик, "разнообразявайки" със състезания по водни ски. Дълго време мечтае да бъде професионален състезател.


Мислейки за малкия си син, казва, че не би си позволил да го ограничава и насочва прекалено силно, но е готов да подкрепи желанието му да се развива в определена област и ако тя е софтуерът, би бил доволен. Радва го нестандартната детска логика, която бързо се ориентира в бройните системи и лесно съобразява кога "10+5=3".
От офиса си на последния етаж Георги Маринов гледа понякога през булеварда към стария си квартал, а съвсем пред погледа му е сградата на ТЦ ИМЕ, в която преди години работят родителите му и като дете ходи при тях. В момента тя е с изтърбушени стаи, грозно призрачно скеле от бетон, от което много скоро съвсем ще бъде изличен споменът за един затворен етап на българската електроника.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hugo
    *****
    Неутрално

    "Годината е 1997-1998 г. - Dotcom кризата" - защо си мисля че беше след 1999 тая криза?

  2. 2 Профил на :(((
    *****
    Разстроено

    Толкова лошо написан материал отдавна не бях чел в рубриката ви Петъчна среща - скучен, старомоден и абсолютно безинтересен. Нямате ли подбор или до там я докарахте...?!

  3. 3 Профил на чети между редовете
    *****
    Неутрално

    7 дневна работна седмица, а:
    "Заедно с 6-годишния си син Владимир обикалят планините, карат ски, а Банско е едно от любимите им места"
    как стават тия работи
    не е нужно винаги да се казва, че някой работи по 25 часа в денонощиято щото си лягал 1 час по-рано
    хайде малко на земята
    пък и много се изхвърлихме като си казваме че севтовните кризи се усещат у нас
    няма как да стане при нашия пазар





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK