Боряна Пунчева, Полша: Има начин - и да няма пари, има приятели

Боряна Пунчева, Полша: Има начин - и да няма пари, има приятели


Боряна Пунчева е директор на Българския културен институт във Варшава. На 1 януари 2008 г. приключва 6-годишния й мандат. В предишен разговор тя описа работата си така: "Трябва да си малко хъш, иначе няма да стане, а и ако всичко беше перфектно, нямаше да е толкова интересно."


Как институтът представя в Полша стойностното от българската култура?


- Разбрах, че ако искам да направя нещо добро, трябва да се захвана с по-малко инициативи, но те да са значими, да се забелязват и така да имат смисъл. Читалищната дейност е нещо прекрасно, любимо занимание е на българите, които живеят тук - да се правят неща в по-домашен, по-тесен кръг. Но ролята на културния институт е друга - да се общува с поляците. В Берлин и Виена има много българи, човек трябва да се съобразява с тази огромна група, която включва студенти, млади работещи хора, с които можеш да си сътрудничиш. Тук българите са около 300 души, идват и млади специалисти, изпратени тук от американски фирми, познаваме се, но те са малка и нова група.




Как балансирате ограничения бюджет на института?


- Стана ясно, че трябва да търся допълнителни средства, за да има смисъл това, което правим. Трябва да се работи съвместно с полските институции. Общите ни проекти са по-големи и значими, те инвестират средства, помагат със зали или реклама. Много важно е да се работи и с посолството. Ние сме две малки мисии, които представляват една държава. Интересът към нас става все по-голям, все повече ни търсят и за партньори, просто човек трябва да е отворен и да има сетивата за подобни неща, за да постигне ефект.


Кои са партньорите, с които си сътрудничите?


- Търсим всякакви начини на подкрепа - от приятели или като създаваме нови приятелства. В момента организираме седмица на българското кино - работим с една полска частна фирма, дистрибутор на два филма, което е събитие за младото българско кино. Преди години направихме преглед на българското кино съвместно с полската филмотека. Тя предостави залите, без да плащаме наем, направиха и рекламата на събитието. Освен това мястото си има традиционна публика, веднага влизаме в една ниша, която е много разработена. Тук, във Варшава са гостували и "Мистерия на българските гласове" - съвместна акция с един полски фестивал за този тип музика. Те предоставиха много възможности за представянето на състава извън Варшава. Фирмата, която обслужва автобусната линия Варшава - София, също много ни е помагала през годините. С тях театър "Сфумато" пристигна във Варшава. Важно беше, че и от театъра се съгласиха да пътуват с автобус, а не със самолет. Нещата се получиха.


Има ли интерес в Полша към българската култура?


- Това, което в момента може гарантирано да привлече публика, е българския обработен фолклор и съвременна музика, която се базира на фолклора. Няколко пъти идва Теодосий Спасов. При първия концерт, който направихме в края на 2001 г., той предизвика голям интерес. Напълнихме една голяма зала, после се появиха местни мениджъри, които поискаха сътрудничество с нас, за да организират други негови концерти из цялата страна. Явно това по един прекрасен начин промотира нашата страна, а и самото то е качество. Така че става въпрос за съобразяване с интереса на пазара и съответно какво ние можем да предложим.


Голямо ли е усилието да се представи български автор в Полша?


- В момента е по-трудно. А и самите автори трябва да се постараят, да проявят инициатива, да поемат риск, че блокират някои свои произведения за определен период, без да е сигурно дали нещо ще се продаде. Трябва да се отиде до България, да се обясни как става всичко. Не им се вярва, че може да стане, трябва да ги убеждаваш.


От какво зависи съдържанието на програмата на института?


- До голяма степен зависи от хората, които работят в един институт, как те оценяват достойнствата на българската култура и имат ли достатъчно сетива, за да оценят какво местния зрител има нужда и би искал да види. Навремето тук се внасяха грънци, рекламирахме Черно море и допреди 5-6 години внасяхме не особено качествено вино - това бяха опорните точки на средностатистическия поляк по отношение на България. А в момента липсва информация какво наистина става в България. В Музея за съвременно изкуство тук са ми казвали, че по-рано са получавали актуална информация кой с какво се занимава у нас. Сега знаят само за Недко Солаков, други български автори не са им достатъчно познати, за да ги канят. Програмите се правят за половин година напред, дооформят се нещата, изникват нови предложения от полска страна. Министерството на културата упражнява контрол, но не натиск.


Има ли министерството някаква стратегия за промотиране на българската култура в чужбина?


- Разбира се, че министерството има стратегия. Ако влезете в интернет и поискате да я прочетете, няма да я намерите - тя не е публикувана по този начин. Аз лично съм доволна, че нямам някакви много стриктни указания, защото във всяка държава ситуацията е доста различна, възможностите също са различни. Във Варшава се работи в изключителна конкуренция, тук всяка вечер се случват толкова много неща. Това, което ние правим, е и форма на дипломация. Аз разбрах, че една от най-добрите форми на дипломацията е културата.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK