Културни институти

Културни институти

© АСЕН ТОНЕВ



България има 10 културни института в чужбина - в Берлин, Москва, Рим, Виена, Париж, Прага, Варшава, Братислава, Будапеща и Скопие. За функционирането им държавният бюджет за 2007 г. е отделил общо 3.5 млн. лева. В Министерството на културата, на чието подчинение са тези държавни структури, има идеи за откриване и на нови институти - в Брюксел, Лондон, Атина и Белград.


министерството на културата на Сметната плата обаче показва, че министерството не управлява ефективно вече съществуващите културни институти. Проверката, която обхваща периода януари 2004 - юни 2006 г., констатира най-вече пропуски в управлението на имотите и "занижен контрол на министерството към имуществото".


Културният институт в Рим (Българската академия за изкуство и култура) например ползва имот, дарен от певеца Борис Христов през 1978 г. Вече шест години не е уреден статутът на незастроения парцел и сградата. Пред италианските власти те са заведени като частен имот до 2006 г. Според българската документация имотът е предоставен за управление на външното министерство през 1999 г., две години по-късно Министерският съвет го прехвърля безвъзмездно към Министерството на културата, но към юни 2006 г. имотът все още не е заведен като актив на министерството. Одитът показва още, че бюджетните трансфери за института са постъпвали по сметката на посолството ни в Рим, а плащанията, направени от института, са касови.




Сметната палата констатира, че от 10 години в академията не е правена инвентаризация. В културното министерство няма данни за състоянието и стойността на имуществото там. При последната инвентаризация роял "Бьозендорфер" е оценен на 44 лв., а


пиано "Цимерман" - на 5 лв.


Проблеми с имотите има и във Виена. Културният институт там се помещава в дом "Витгенщайн". Имотът, оценен на 393 хил. лв., е включен в активите на културния институт, а не към министерството на културата. Не е известно и дали в оценката влизат сграда и земя или само сграда. В Будапеща през 1995 г. правителството решава да купи, но до юни 2006 г. няма данни имотът да е заведен в активите на Министерството на културата, пише още в одита. В Париж културният институт използва имот, придобит при замяна на три апартамента. Към юни 2006 г. имотът още не е заведен като актив на министерството.


При инвентаризация се установява още, че до края на 2006 г. институтите в Москва, Рим и Париж са работили без счетоводители. Дирекцията към министерството, която се грижи за недвижимите имоти, не разполага с информация кои сгради имат нужда от ремонт и кои са в добро състояние. Директорът на българската академия в Рим е назначен без конкурс, други са с удължавани мандати с по две или повече години, отново без задължителния конкурс. В някои институти и.д. директор е оставал на поста за повече от две години до провеждането на конкурс. Програмите на културните институти не са подготвяни за изисквания 6-месечен период, в тях липсва и информация за източника на финансиране на проявите, както и одобрението на ресорен зам.-министър. Персоналът е сведен до минимум - две или три лица, има незаети щатни бройки, се казва в одита.


"Ние сме екип от трима души, вършим всичко", казва Оли Груева, директор на културния институт в Берлин. "Мием чаши след коктейлите, мъкнем столове и картини, посрещаме и изпращаме гостите си, но не се оплаквам, разбира се." Груева обясни, че институтът получава всеки месец държавна субсидия в рамките на около 13 хиляди евро. Те покриват наема на сградата, заплати, разходи за консумативи, чистачка, интернет, отпечатване на покани и други. "Като теглиш чертата,


остават по-малко от хиляда евро на месец, направо смешно


Тук си печатаме програмите на един принтер... да не разказвам." И веднага добавя, че въпреки спънките "правим една много прилична програма". Разказва за препълнената зала на концерта на пианиста Александър Райчев или на гостуването на актьорите Виктор Калев, Красимир Радков и Мария Статулова. "Опитвам се да намеря точния баланс, да са застъпени всичките видове изкуства, гледам никой да не е обиден", казва Груева.


Българи, живеещи в Берлин, критикуват института в липса на ефективна информационна политика. Според някои, дори да се организира интересно събитие, хората не научават за него. Разказват за концерт на българска пианистка, на който присъствали само четирима души. "Рекламирането е въпрос на средства, изпращаме по 1500 имейла месечно, но винаги има някой, който не е е чул", казва Груева. Институтът обявява програмата си и по местата, където се събират българите - в общежитията, в петте български ресторанта в Берлин, в бюрото на "Балкан", по фирми. "Стараем се." Програмата, качена на интернет страницата на института, обещава за декември филмов маратон, организиран със студентското дружество "Хъшове". За откриването ще дойде режисьорът на "Разследване" Иглика Трифонова. Има още коледен концерт, изложба и покана за куклен театър.


Цвета Софрониева (философ, изследовател на културата и ученичка на поета Йосиф Бродски, която напоследък живее предимно в Берлин) пък разказва пример за добра практика. "Поводът е едно стихотворение на Миглена Николчина, загатващо за преименуването на Аладжа манастир в Скален манастир. И тук веднага стана дискусия за българските ценности, политика и култура", разказва Софрониева. Според нея напоследък в Берлин имало изобилие от културни прояви с български имена от ранга на Теодора Димова, Алек Попов, Георги Господинов.


"Но за да се измисли стратегическа програма, се изискват много средства, с които институтът не разполага. Няма нито парите, нито персонал да се направят нещата в достоен мащаб, в който биха имали повече смисъл. Хонорар на писател на високо ниво започва от 400 евро", каза Софрониева от позицията на човек, който пише на три езика и представя книгите си из цял свят.


В кабинета си Деяна Данаилова, директор на ресорната дирекция "Евроинтеграция и международно сътрудничество" към Министерство на културата, показва няколко гланцирани албума с археологически находи, подробно описани, с нагледни чертежи и снимки. Те са преведени на немски език, участват в панаири на книгата, интерес към тях проявява австрийско издателство.


Културата също се подчинява на пазарни правила


търсенето определя предлагането, напомня Данаилова. По темата за издръжката на институтите директорът подчертава, че те търсят подходящи форми за допълнителни приходи. Според нея много от институтите вече са развили работещи модели. Те обикновено включват сътрудничество с други местни организации, неправителствени или държавни, общински структури и други. Данаилова даде пример с дом "Витгенщайн", който работи в сътрудничество с австрийското министерство на образованието, културата и изкуството, а с подкрепата на българската националната библиотека е направена изложба на старопечатни български книги. Няма държава в Европа, която да твърди, че средствата на култура са достатъчни, обобщава Данаилова. Все пак за 2007 г. българските културни институти имат заложени по бюджет 140 хил. лв приходи. Данаилова обясни, че това са дребни суми от продажбите на билети за представления, при продажбата на картина или друго произведение на изкуството. В този случай 20% остават за института, а останалата част под формата на хонорар отива при актьорите или авторите.


Освен да търсят решения на проблемите с финансирането, културните институти на България в чужбина търсят лицето си. Според някои от "потребителите" на дейността им програмите често не са съобразени с интереса на местната публика, а по-скоро изглежда да обслужват


носталгичните настроения на българската диаспора


Според Софрониева обаче "ако просто се сложи българско име в афиша, в този град, в който се случват пет хиляди неща на вечер, това много трудно ще привлече вниманието". Хората, които се интересуват от кино например, не искат българско кино само защото е българско, а искат да знаят дали има движение, какво се случва в тази област у нас, казва още тя. Според нея се набляга прекалено на фолклора и постоянното ровене в далечното минало в стил "и ние сме дали нещо на света". "Грубо казано, това хората не ги интересува, светът е много плуралистичен и няма такова нещо като влизане на локалното в глобалното като присъствие."


Подобен е разказът и на Боряна Пунчева, директор на културният институт във Варшава. "Преди пет-шест години внасяхме грънци, рекламирахме Черно море и внасяхме не особено качествено вино, защото това бяха опорните точки на средностатистическия поляк по отношение на България", припомня си тя (виж интервюто). Носталгично-туристическата вълна е отминала, но сега липсва информация какво всъщност ново и интересно се случва в България.


Директорката на института в Берлин също е съгласна с критиките, че по традиция институтите са леко извън културния афиш на съответната столица, в която се намират. Всички се стараем проявите да бъдат насочени към чуждата публика и


по-малко да играем ролята на читалища


за българите тук, казва Груева. И разказва, че от членството ни в ЕС интересът към България е нараснал. Често съставите, които се представят в института, са с немско и българско участие, галерията също е достъпна за всякакви изложби, всеки вторник има прожекции на най-новото от родното кино, има литературни четения, обяснява Груева.


Докато действащите културни институти балансират между липсата на средства, неуредените имотни отношения и концепцията каква култура показват и на кого, в министерството правят планове за откриване на още няколко културни института и пишат стратегия. Стратегията е за 2008 - Годината на междукултурния диалог в Европа. Бюджетът за цялостния проект на страни - членки на ЕС, е 10 милиона евро. България е поканена да участва с проекти и с разработена национална стратегия. Първоначалният проект за стратегията включва фрази като "по-нататъшно повишаване на междукултурната диалогичност" (виж графиката). Стратегията е в процес на одобрение и през януари следващата година може да се дискутира по-обстойно, обещава Петър Миладинов, началник-отдел "Евроинтеграция и отношения и отношения с международни институции" към Министерството на културата.


Деяна Данаилова, Министерство на културата:


Няма държава в Европа, която да твърди, че средствата за култура са достатъчни.
Оли Груева, директор на културния институт в Берлин:


Имаме добра публика, хората ни търсят, боядисахме, постегнахме, бихме се радвали на малко повече средства.


Цвета Софрониева, поетеса, Берлин:


Толкова фолклор, тракийски находки, археологически албуми - няма нужда. Това хората не ги интересува. Въпросът е да не се изнасят стари модели, които ще поставят България като периферия.


Анна Трендова, директор на Полския институт в София:


Правим промоция на Полша във всички сфери на българското общество, не сме читалище с полска преса и музика за поляците, които живеят тук.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на културтрегер
    *****
    Неутрално

    Хаос в Министерството на "майор Деанов" и в българските културни институти в чужбина, ръководени от неговата директорка Деана Данаилова. Незаприходено имущество в културните институти,липса на шестмесечни планове за дейност,неизвестни са разходите за дейност,оплакват се,че не им стигат парите,никаква ефективност. За какво става въпрос,ако не за разхищаване на народна пара и за управленска немощ на Министъра Данаилов и неговия екип.И тези хора трябва да представляват България пред външния свят? Няма нито вътрешна,нито външна културна политика на това министерство.Срам Ламбо,срам!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK