Истина, лъжи и история

В НДК беше открит традиционният софийски международен панаир на книгата. До 9 декември над 140 български и чужди издателства ще представят своите подбрани заглавия - от поезия и проза до трилъри и кулинарни издания.

© Юлия Лазарова

В НДК беше открит традиционният софийски международен панаир на книгата. До 9 декември над 140 български и чужди издателства ще представят своите подбрани заглавия - от поезия и проза до трилъри и кулинарни издания.



Кой казва какво се е случило вчера? Как се определя какво влиза в учебниците по история? Тези въпроси си задава канадската писателка и публицистка Ерна Парис, когато започва да пише "Дълги сенки". Подзаглавието е "Истина, лъжи и история". Когато четях това фундаментално изследване, този спиращ дъха текст, бях шокиран колко намясто и навреме се появява този превод в България.


Ерна е дребничка, но излъчва енергия и смелост. Плюс солидна доза тактичност, за да не забелязва дребните гафове в програмата на гостуването й. Иначе на нея България много й харесва. Харесва й също, че тези, които са се появили от действителен, а не просто служебен интерес на срещите, съотнасят написаното в книгата със ситуацията у нас, с проблеми, които близкото ни минало създава в не особено стабилното настояще. (Малка справка - премиери в Пловдив, Бургас, София; лекция и среща с преподаватели от Софийския университет...)


Разказва за писането на книгата с удоволствие, без да спомене, че се е изисквала смелост за такова проучване, с такава география - страните, чиито отношения с миналото са изследвани, са Германия, Франция, Босна и Херцеговина, САЩ, Южна Африка и Япония. Тъй като за нея разговорите с обикновените хора са не по-малко важни от беседите с учени или проучванията в архивите, тя обикаля тези страни и винаги сама, защото, ако бъде придружавана, "е повече туризъм, отколкото сериозна работа".




Но за какво е тази книга, обявена за една от стоте най-важни, писани някога в Канада? (Бих добавил - писани в западния свят.) Тя е за това какво се случва, когато властта реши да скрие или изопачи миналото на страната си. Това, както в случая с Франция, може да се прави и с най-благородни намерения. Само че истината винаги излиза. Жертвите - а те най-често са малцинства - винаги помнят и действителната история се предава от поколение на поколение. И се стига до ситуация, в която покрай съдебния процес срещу Морис Папон изпратил 30 хиляди евреи на смърт, младото поколение французи да изпадне в шок от факта, че масовата френска съпротива, легендарните маки са мит. Че в Съпротивата е участвал активно един процент от французите, но точно толкова са били и активните колаборационисти, а останалите са били индиферентна маса.


Колко важно е това за България? Знаем ли кой е отговорен за т.нар. възродителен процес? Кой и защо подклажда носталгия по социализма, кой се опитва да го реабилитира? Нямаме ли опит за ново "замитане на миналото под черджето"? И дали законът за достъп до досиетата не се занимава с имена на дребно вместо със сериозни процеси?

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на uchen
    *****
    Неутрално

    О, България има голяма нужда от такова преосмисляне на учебниците си по история, но докато царува овчедушното автоматизирано преминаване през живота на масата българи на които им е по-лесно да съществуват на базата на национални клишета и да не мисли много-много за историята.

  2. 2 Профил на гудю
    *****
    Неутрално

    Веднага ще ви светна гусин Леви. Последното ви изречение е идиотско. Законът за досиетата не е пречка, а обратното - помагало. За такива като вас. Журналисти, които имат желание да правят разследвания и да се ровят в архивите.
    Но понеже нито сте го чели, нито го разбирате(закона), хвърляте едни нищо незначещи думи във въздуха. С менторски тон, че някой не си е свършил работата. Гаче ли вие сте я свършили вашата?

  3. 3 Профил на гудю да си е*е ченгаския задник
    *****
    Неутрално

    Ченге, на което журналистите са му виновни-типично българска картинка. Вместо да гние в затвора, поучава бай-ганьовецът. А мозък има колкото врабче.
    Браво на Роберт Леви! той си е свършил работата, време е и на съда да свърши своята и да вкара на топло хора като гудю

  4. 4 Профил на чудомир
    *****
    Неутрално

    прав е "учен". проблемът е общовалиден, разбира се, но за да приемеш както добрите, така и лошите страници от националната си история, трябва да си истински толерантен и достатъчно интелигентен да осъзнаваш манипулирането





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK