С цигулка във фабриката за магии

Сега разработваме шоу, което ще се казва Magic Music, казва Васко Василев



Free Mix - това е турнето, което цигуларят Васко Василев предприе из България. Free - това пък е новият албум. Чудесно, но каква свобода, когато графикът на концертите и записите е пълен с години напред? При този въпрос той става много сериозен. Замълчава за известно време и после с цялата увереност на света казва: "Мисля, че да си музикант и да правиш това, което ти обичаш, е рядко щастие. Това, което правя в момента, е това, което искам. Разбира се, че се чувствам free."


Усещането за свобода около него идва и от публиката. Всеки път, когато залата се пълни с нетърпеливи слушатели, които не знаят какво им е подготвил цигуларят и какво ще чуят този път, те подаряват на изпълнителя възможността да избира. "Те не идват на концерт на Вивалди или на концерт на Бетовен, а идват на концерт, на който не знаят какво ще чуят. И това, че ние имаме тази свобода да предложим на публиката каквото искаме, наистина е лукс."


Свободата, изненадата... Истината е, че Васко Василев не търпи да му е скучно. Обича да се забавлява с това, което прави. Дали ще кара кънки на лед, дали ще накара "парче" на Вивалди да звучи така, че да ти се прииска да подскачаш и "куфееш", важно е удоволствието. А защо да не се намесят фокусници в буквалния смисъл на думата - такива, които ще карат пианото на Памела Никълсън да сменя цвета си, докато самият цигулар полита над сцената?




"Сега разработваме шоу, което ще се казва Magic Music. В него ще използваме магия. Това ще помогне на сетивата на публиката. Например пианото ще може да си смени цвета, изведнъж на него ще се появят цветя, както си свири пианистката, се оказва в нов тоалет, в един момент аз ще се издигна във въздуха. Но, да не издаваме повече за тази бъдеща идея."


Маговете, за които Васко Василев говори, са бразилци. Те си майсторят всичко сами - от фокусите до костюмите, във фабриката си за магии във Валенсия. И тъй като е много скучно публиката да дойде на концерт, да изслуша програмата, а после просто


да си тръгне, тя трябва непременно да участва в случващото се, да е абсолютно въвлечена! И ще бъде, щом зависи от музиканта.


Tалант, труд и малко късмет


Васко Василев е роден през 1970 г. в семейство на музиканти. Когато е на 4 години през деня свири на цигулка, а нощем прогорява завивките с кибритена клечка, за да чете в тъмното "Карлсон, който живее на покрива". Кариерата му започва само няколко години по-късно, когато участва в игрален филм и записва албум със Софийската филхармония. На десет заминава за Русия, за да учи в Централното музикално училище в Москва, откъдето по-късно е изгонен за лоша дисциплина, защото не може да отговори кога е бил 5-ият конгрес на КПСС, а дали и не беше наругал един преподавател? Съдбата го отвежда в Лондон. Там на 23-годишна възраст става най-младият концертмайстор в историята на Кралската опера - "Ковънт гардън". Сега е неин креативен продуцент.


Между София, Москва и Лондон има купища награди и спечелени конкурси - от Жак Тибалт до Паганини.


Как се постига всичко това?


Отговорът гласи: "Не всеки може да направи Yesterday като Пол Макартни от "Бийтълс". Да, трябва труд, усилен при това, но е нужно и още нещо, което идва от Господ. Не е излишно и друго - да се изпълни поговорката "Да бъде на точното място в точното време". Ето и примерът му - Ванеса Мей, първата му ученичка, става известна за една нощ. Това е нощта, в която й открадват цигулката от вкъщи часове преди концерт. "Това беше чиста новина, която изведнъж я вкара във всички вестници и тя стана много известна. Разбира се, както казах, имаш музика, имаш талант, но има неща, които не може да предвидиш."


Цветът на музиката


В лобито на софийски хотел разговорът с известния артист върви леко и приятно, някак светло в тъмното помещение. Докато потъва в големия кожен фотьойл със затворени очи, пита:. "Колко дълго да стискам очи? Да не заспя?" Това е след молбата да каже кой е цветът, който вижда така. "Винаги виждам синьо. Синьото е най-любимият ми цвят. Синьо небе, синьо море, сини очи. Не харесвам мътните цветове."



В червената жилетка с бели линии по ръкавите, в изтърканите дънки и тениската с апликация Васко се смее. С него лесно се минава на малко име и на "ти". Държи се сякаш има колкото си поиска време, а фактът е, че го чакат още дузина интервюта.



И изведнъж: "Като дете мечтаех да стана портиер в хубав хотел и да нося една от онези красиви униформи." После му се искало да бъде ватман. Е, в крайна сметка става музикант, но нещо в него не спира да погажда номера... Петя Иванова, неговият личен асистент, е свидетел, че редовният му номер е да крие инструментите, нотите или пък обувките на своите колеги.


Екипът - малък, но силен


Екипът, с който музикантът работи, е "малък, но много силен", както самият той го определя. "Това е моята концепция, която, мисля, трябва да важи навсякъде, включително и в оперните театри. Колкото е по-малък екипът, толкова по-добре. Петя например прави абсолютно всичко за мен. Тя е моята асистентка."


Работят заедно от пет години и това време е било напълно достатъчно за нея да го нарече "моя най-добър приятел". Знае ли човек, може би, защото и двамата си приличат по характер и защото е нужен само поглед помежду им, за да се разберат. "Не ме интересува как свири. Възприемам го като музикант по реакциите на публиката", казва Петя. Васко тества музиката си върху нея и ако тя реагира - това е добър показател, не реагира ли - значи има проблем. И двамата обичат да анализират и преценяват хората около тях. Говорят си, говорят си, говорят си винаги и по много.


За почивка пак свири


Ако погледнете към календара на Васко Василев, рискувате да ви се завие свят. Англия - Китай - Испания - Япония - Франция - България. Ангажиментите са буквално един след друг. Ден след като завърши турнето му Free Mix в България, пътува за Хонконг. Асистентката му казва: "Не му тежи нищо от това, което прави. Той свири нещо, изморява се и за почивка свири друга програма."


Дори понякога се случва да работи насън, въпреки че "тези сънища не са хубави, защото са уморителни".


Талантливите хора често са мързеливи, но в този случай се намесва страхотна дисциплина, която Васко си е създал сам и спазва от дете: "Когато имаш талант, ти трябва да го ползваш, но трябва и много работа. Да кажем, в музиката конкретно аз имам абсолютен слух. Като чуя една мелодия, и я знам веднага. Хората, които нямат такъв слух, те учат всичко едно по едно. За мен е много по-лесно, но това ме прави мързелив и някои неща ги изпускам точно защото имам този абсолютен слух. И трябва да се самобичувам, за да правя нещата, които правят и хората без абсолютен слух, за да съм добре подготвен."


С какво ли щеше да се занимава, ако не беше музикант?


Не че е имало някога някаква възможност Васко да се занимава с друго, а не с музика, но все пак... "Винаги съм имал около себе си музика. Но много обичам ресторантите! Oбичам компанията, обичам храната, обичам хубавото вино, обичам музиката, така че с удоволствие бих станал ресторантьор." Както повечето хора и той е имал мечта да има ресторант или кафене и дори почти е имал. Когато си купува къща в Лондон, решава, че трябва да пренаправи бившата обществена пералня в нещо по-симпатично и подслонява едно френско кафене в английски стил. И така от горния етаж на къщата се разнасят ноти, а от долния - мирис на току-що изпечени кроасани.


Кюфтета, шопска и баница


Марио Балтаджиев по принцип е композитор, влкючва се като Sound designer в албума Free Mix, а преди известно време меси кюфтета в дома на Васко, когато на гости там са поканени трийсет оркестранти от "Ковънт гардън", сред които и учителят на цигуларя - Феликс Андреевски. Васко предлага менюто да включва шопска салата, кюфтета, ракия, вино и баница за десерт. Англичаните първоначално са леко смутени, но накрая вечерта се превръща във фурор.


Долу еднообразието!


Да си еднообразен значи да си скучен. А на Васко Василев не му харесва да свири едни и същи пиеси (или може би парчета) по един и същ начин, така както са били свирени преди 200 години. Не му харесва днешният ден да прилича на вчерашния, така както не му харесва културите да се претопяват и отличителните черти на отделните нации да избледняват. "Опасните неща по принцип, не само за България, а за всякъде, са, че нещата много се премиват. В един момент стигаш до София и виждаш същите магазини, които са в Мадрид, пристигаш в Мадрид и виждаш същите магазини, които са в Лондон." Но пък на сцената и в Лондон, и в Мадрид, и в София може да се лети.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на !
    *****
    Неутрално
  2. 2 Профил на Stradivarius
    *****
    Неутрално
  3. 3 Профил на 1111
    *****
    Неутрално
  4. 4 Профил на 4i4okotka
    *****
    Неутрално

    хубаво интервю
    борбатас мързела е вечна, също като талантът
    а класическа музика с магии и магии с музика ... трябва да се види





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK