Като герой на исторически роман

Отношението ми към книгата е гастрономическо, казва издателката Боряна Джанабетска



Книгата е като водата, в която никога не можеш да влезеш два пъти, усмихва се Боряна Джанабетска. И още: "Осъзнато или не, всеки почитател на книгите ги обича, защото те са единственото средство, което ни позволява да изживеем нещо, което иначе няма как да ни се случи." И също: "Ако трябва да определя какво е четенето - то си е чисто удоволствие."


И ако в тези няколко реда думата "книга" се среща няколко пъти, по-нататък ще бъде пак така. Говорим за издател.


Боряна Джанабетска e собственик и главен редактор на издателството "Еднорог". Освен това е един от най-упоритите преводачи у нас на съвременна шотландска литература. За известно време води семинари по превод към катедра англицистика в Софийския университет. През 2005 г. печели научна стипендия на името на Едуин Морган към Университета в Единбург - стипендията се присъжда на преводачи със заслуги към съвременната шотландска литература. Сред преводите, които задължително трябва да се споменат, са "Англичаните" и "Политическото животно" на Джеръми Паксман, "Ланарк" на Алистър Грей, "Мястото на екзекуцията", "Струна в кръвта", "Смърт в сенките", "Последното изкушение" на Вал Макдърмид, "Аленото цвете и бялото" на Мишел Фейбър.




Неотдавна "Еднорог" отпразнува десет години. За това време представи на български език едни от най-големите имена на съвременната световна литература. Сред тях се открояват Айрис Мърдок и Нобеловият лауреат Орхан Памук, руският виртуоз на историческия криминален роман Борис Акунин. И както се полага на едно издателство, то си направи подходящ подарък. Става дума за книга, разбира се. "Дълго мислихме какво да си подарим и накрая се спряхме на Джеръми Паксман и направихме второ издание на "Англичаните. Портрет на един народ". Това е първата ни книга с твърди корици. Пък и книгата на Паксман беше и първият ни голям успех. Все пак става въпрос за публицистика в най-добрия смисъл на тази дума и защото с удоволствие съм работила върху този превод", разказва Боряна.


Какво чете издателят


Редакцията на издателството се намира в кооперация в центъра на София - точно отпред спират трамваи, чува се познатото дрънкане, шум от клаксони, подвиквания на продавачите на гевреци, напрекъснатото бучене на улицата и тълпите хора. Горе обаче човек попада в друг свят. За да се стигне до бюрото, зад което седи Боряна Джанабетска, първо се минава край стаи и коридори, пълни с купчини книги. После предстои преодоляването на една вита стълба, която извежда още по-високо и накрая се появява и Боряна Джанабетска, също заобиколена от книги.


Изненада ли е, че тя обяснява за себе си, че е "лакома" за книги. Употребява точно тази дума. По-натам в разговора подхвърля още веднъж, че е "алчна" за книги. Не, не е пресилено - ако някой споделя същите страсти - знае за какво става въпрос.


На стената виси картина, в която целият екип на "Еднорог" е яхнал бели коне на фона на замъци и зелени поляни. Тук са и Юлия, и Деси, и художникът Христо Хаджитанев, и още хора, които не разпознавам.


"Трудно се сформира екип, пък и никой не може да работи сам. Ние сме заедно в този състав почти от началото и всяка книга е минала през ръцете на всички нас", обяснява Боряна.


От другата страна на стената висят картички от Единбург, а на отсрещната стена се намира още една библиотека.


Дали книгите служат за добра изолация или не, но е факт, че тук, горе, не достига шумът от улицата. И няма проблем човек д си представи, че се намира в Единбург например.


"Винаги съм обичала историческите романи. Те май ни дават най-точна представа как е изглеждал светът. Така разбираме, че наистина няма нищо ново под слънцето, а политическо-икономическите отношения се повтарят циклично", така Боряна обявява литературните си пристрастия.


"При нас си личи интересът към Средновековието и по-специално към готиката", казва тя. Според нея от добрите исторически четива можем да научим повече за историята, отколкото от учебниците. И дава пример как за VХІІІ век знаем повече от романите на Александър Дюма, отколкото от историческите съчинения. И как Борис Акунин ни връща към стари литературни образци.


Опит за спомняне


Ето един експеримент - да си спомним как изглеждаше пазарът на книги преди десет години. Първо - по онова време още ги нямаше някои от познатите днес книжарници и големите вериги далеч не бяха чак толкова големи. По това време книгите седяха предимно по сергиите на площад "Славейков" и имаха живот от седмица до месец. След това отиваха под сергията и потъваха. Второ - по онова време се надигна и последната вълна от бума на любовни романи с "потни" корици. От години вече дори жените не си позволяват да четат книги, които директно попадат в графата "любовни романи", или поне ги подвързват с шарена хартия. Трето - по онова време автори като Борис Акунин, Артуро Перес-Реверте, Пол Дохърти, Вал Макдърмид, Алистър Грей, дори един Орхан Памук, който имаше само една издадена книга на български език, още не бяха познати тук.


Литературният критик Георги Цанков стига още по-далеч - той изброява авторите, които са излизали със знака на "Еднорог", и заявява най-хубавото, което може да се каже за един издател: "През тези години няма заглавия, от които Боряна да се срамува."


"Книгоиздаването е бизнес, това е търговия, а не хонорис кауза, но романтичната представа да си издател, която имахме в началото, още не е съвсем изчезнала", вмята Боряна. След това уточнява: "Издавам като читател. Имам слабост към такива автори като Борис Акунин, които не се опитват дидактично да наложат някакъв вкус, при това са увлекателни разказвачи и не падат под определено ниво. Могат да достигнат до повече хора, въпреки че няма смисъл да се стараеш да покриеш всички вкусове. Отношението ми към книгата е... как да кажа... гастрономическо. Понякога си давам сметка - днес ми се чете руска класика, утре ми се живее в друго време и чрез някой исторически роман се пренасям там, друг път ми се чете черен трилър или дори Цанко Церковски, Тодор Влайков или Михалаки Георгиев."


Всяка книга си има свой път


Всеки издател си прави сметка как ще се продава една книга, в какъв тираж да я пусне и какъв интерес ще предизвика. Ако всичко обаче беше толкова лесно, нямаше да има книги, които залежават в складовете на издателствата.


"Опитваме се да уцелим вкуса, но пазарът понякога готви изненади. Понякога просто тръгва мълвата за една книга, че е добра, и хората си я търсят. Понякога пък книги, които са сензации другаде, тук се продават в малки тиражи. Шотландската литература е много богата и появата на една нова книга там наистина се превръща в събитие. В същото време на англоезичната сцена е трудно да се пробие, наистина трябва да става въпрос за наистина нещо много добро. След това обаче не е ясно как ще се приеме тук. Орхан Памук например се оказа голямо попадение - и то още преди да получи Нобеловата награда, още преди да влезе в новините", разказва Боряна. И според нея това би могло да се случи с всеки роман, който е написан с уважение към читателя.


Докато говорим, телефонът й звъни поне двайсет пъти. Тя упорито затваря, а отсреща стават още по-упорити. "Искам само половин час", казва тя, но телефонът не спира. Накрая вдига и се започва - корици за книги, уговорки с преводачи, майка й, уговорки кой да вземе тиража...


Това обяснява защо Боряна Джанабетска още в началото казва, че понякога взима книгата и отива да превежда на спокойствие в Панчарево. Въпреки че от тези задължения като пускането на книгата в печатницата или взимането на тиража няма как да се избяга.


Между другото, бягство не е точната дума, защото докато говорим, на долния етаж са се събрали всички от екипа и търпеливо чакат разговорът да свърши и Боряна да се върне към задълженията. "Ами чувстваме се повече като семейство, затова и толкова време съм тук", казва Юлия, която е заместник-управител и пресмята откога е в издателството. Сметките показват, че годините са седем.


Сигурно е въпрос на време в работата да се включат и нови попълнения - дъщерята на Боряна - 15-годишната Биляна учи специалност "Илюстрация". Синът й Александър на този етап е по-отдалечен от работата - учи рекламен дизайн и не е в България.


Обратната връзка


Повечето издателства у нас са на крехката възраст десет-петнайсет години. За това време са си създали свой фолклор и имат поне няколко истински истории, които звучат като вицове. Например как някоя книга е излязла без името на автора или как са забравили да отпечатат корицата. От "Еднорог" нямат чак такива гафове. Боряна обаче признава, че веднъж са сбъркали името на преводачката, направо го сменили с друго име и добре, че жената била разбрана и не се сърдила. След десет години обаче най-много ги разсмива онази история за двама читатели на средновековни криминални романи, които дошли в редакцията, за да споделят възторга си от прочетеното. След като обсъдили подробно главните герои и сюжета на романа, читателите казали - "ама там на еди-коя си страница какъв сос имаше...".


"В началото не разбрах за какъв сос говорят, а после се оказа, че хората не просто са чели книгата много внимателно, но взели, че си сготвили по рецептата, която се споменава вътре. И сосът се оказал изключително успешен", смее се тя. И си признава, че оттогава, когато превежда рецепти, още повече внимава за различните подправки, билки и аромати. Защото тези неща се учат първите десет години от работата. Затова излиза, че първите десет години за едно издателство могат да бъдат същото, което са според всички психолози първите седем години за едно дете - решаващи. Уловката е в това, че колко решаващи са, ще стане ясно през следващите десетина години.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK