Да нарисуваш обяснение в любов

Японката Рин Ямамура издаде първата си книга на български

С азбуката на любовта

© Анелия Николова

С азбуката на любовта



"Той е Единствен", "Всяка сутрин пие Кафе", "Той има Брада"... Всяко от тези изречения е обяснение в любов. Всяко от тях е посветено на отделна буква от азбуката. Към всяко обяснение върви картина, така че любовта да бъде цветна и пълнокръвна. Поне според представите на японката Рин Ямамура.


Рин е малка, трудно човек може да й даде двайсет и осем години, дребничка като момиченце и непрекъснато усмихната. Тези дни тя издаде първата си книга - "Азбука на любовта", откъдето са горните признания в любов. Става въпрос за луксозно томче с твърди корици и красиви рисунки. Изненадата в случая е в друго - нито Рин е мислила някога да пише книга, нито си е представяла, че книгата ще излезе първо на български език. Но, както тя самата казва по някое време, тези неща просто се случват...


Та, така започваме отначало - Рин е художничка. От близо седем години живее и работи в България, а книгата й наистина е обяснение в любов към един мъж. Родена е през 1979 г. в префектура Канагава, после идва тук и завършва сценография за куклен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и още с дипломния си спектакъл "Вечерята", съвместен проект с Недко Жечев, участва в много световни театрални фестивали. Казва, че са й минавали идеи дали би могла да живее другаде, но в крайна сметка нито едно от тези хрумвания не е било сериозно.




През всичките тези години пътува - през 2007 на едномесечно турне в Япония, участва в улични пърформаси и турнета в Канада и Белгия. Носител е на награда ИКАР през 2005 г. за изработка на кукли и сценография за кукления спектакъл "Карлсон" на театър ЩЕ. Участва в арт група Via Pontica, с които създава улични пърформанси и инсталации и ги представя на театрални фестивали в България и Европа. Това далеч не е всичко - освен с куклена сценография Рин се занимава с илюстрация и пространствен дизайн. И ако досега не сте чували името Рин Ямамура, това сигурно е случайно.



Светът на художника


Обясненията как точно да се открие мястото в центъра на София, където живее Рин, са сложни. Не за друго, а защото се преминава през безистени и малки задни дворчета, човек трябва да внимава за дребни указателни знаци - да търси точно определена светла дървена врата и същата пощенска кутия. А след това започват едни стръмни вити стълби.


Рин внимателно наблюдава реакцията на непознатите, когато за първи път се изправят пред необикновените стълби, и леко се усмихва. Предупреждава да се внимава и разказва как за толкова години (от седем години, откакто тя живее в София, разбира се) рядко се е случвало някой да вземе всичките стъпала наведнъж. Впрочем тя самата скоро ще трябва да се откаже от жилището си заради същите вити стълби, но това е друга история.


"Здрасти! Как си? Добре съм. Точка!" Цяла година така звучаха разговорите ми с всички", разказва Рин. "Беше трудна година. Можех само да рисувам, това беше езикът, на който говорех."


Това, че Рин говори точно този език, си личи от всеки детайл в къщата - от цветните керамични плочки, залепени върху кухненската маса, до изрисуваните с цветя врати. И още - от книжните фенери по стената, ароматните свещи, дървените полици с всякакви джунджурии до грубите черни керамични чаши, в които поднася чай.


В Япония нормално ли е човек на 21 години да си събере багажа и да реши, че иска да живее на другия край на света?


- И да, и не. Някой японци бързо напускат родителите си, други живеят с тях до 40-годишна възраст. И тук има такива хора.


Мислила ли си да се върнеш? Особено първата година.


- Не, беше тежко, но знаех, че трябва да съм тук.


София хареса ли ти? Не ти ли се видя прекалено грозна и разхвърляна.


- В началото, честно казано, ми беше сивичка. Особено когато нямах приятели. Но знаех, че трябва да съм тук и да науча този език.


Защо не избра Чехия например? Или Румъния?


- Всъщност майка ми е виновна. Преди 18 години тя беше идвала в България. Тя работи към едно детско предаване като сценограф и проектант и заедно с целия екип на предаването бяха командировани да обиколят някои източноевропейски страни и да направят филм за източноевропейския театър. Била е и в Чехия, много й е харесала, но тя избра България. А тя е жена с нюх и аз съм доволна от това решение.


Една приятелка - Елка Шен, която отскоро познава Рин Ямамура, ми я представи с думите: "Една мъничка японка, бременна в шести месец, много добре говори български, много организирана и откровена - казва нещата такива, каквито са."


Е, към тези думи могат да се прибавят само нюанси. Като това, че по някое време Рин си признава, че не се плаши от бумащината например, с която я посрещат на всяка крачка тук. "Получавам известие от полицията, че трябва да се регистрирам - отивам. Получавам нещо от посолството, че им трябва бележка - отивам и нося бележката.


Отивам в другото посолство - трябвало им друга бележка, връщам се и нося нова бележка", разказва Рин лаконично как се справя из дебрите на бюрокрацията. Аз си обяснявам това с факта, че е японка. При това - добре организирана.


"Не, не е само заради това, че съм японка", отрича тя. И разказва как наскоро в НАТФИЗ дошла за една година друга японка. "Нали знаеш какво представлява преводачът", пита Рин и показва с пръстчета. От едната страна е единият човек, от другата - другият. Той трябва да предава мислите. Обаче аз в случая трябваше непрекъснато да обяснявам какво е това и това, не само да бъда преводач, но и да се занимавам с хиляди други работи, и в един момент вече се бях изморила." Настъпва пауза и след малко Рин сама пояснява. "Може би аз имах шанса да бъда сама, да не разчитам на други, да попадна на точните хора, да се влюбя и така да се отвори светът." И е ясно, че този разговор няма как да мине, без да стане въпрос


за книгата и за любовта


към онзи мъж.


"Той отиде да живее в Белгия и аз в един момент останах сама. А ние се допълвахме, заедно правехме проекти, разбирахме се понякога без думи. С тази книга мислех, че мога да си го върна. Писах я цяла година", казва Рин, но сега сигурно няма предвид, че цяла година е писала онези кратки, но искрени обяснения в любов: "Отиват му Шапки", "Има дни, когато е Щастлив", "Пече хубав Хляб", "Той е Единствен". Има предвид, че толкова дълго е рисувала и картините за него. "На ден не повече от една картина", признава си.


Преди години и двамата са внимавали за всеки детайл в тази къща. За избелелите цветя, изрисувани върху вратите, за старинните скринове и бюфети, боядисали дюшемето и оформили лавиците с дреболии. До няколко месеца обаче Рин ще търси друго жилище за ново начало. Основната причина е, че бебешката количка трудно може да се качва по онази вита стълба. А и Рин е готова за ново начало. И докато разказва за рисунки и сценографски проекти, за пътуванията между София и Девин, където живее мъжът й, подмята, че отскоро ходи на водна гимнастика за бременни и е много хубаво. "Това е, понякога нещата се подреждат сами", усмихва се.


Накрая тя още мисли липсва ли й нещо тук - въпрос, който й бях задала преди половин час, и докато прави чай, разсъждава на глас: "Какво да ми липсва? Ами, да липсва ми семейството ми в Япония и приятелите. Но с тях се чуваме. Добре, че има интернет. Липсват ми племениците. Но с тях се чуваме. Какво да ми липсва", чуди се. "Японската кухня?, шегувам се аз. "Ами не, обичам българската кухня. Пък и аз си готвя, а наскоро откриха и един хубав японски ресторант в "Лозенец". И пак започва да се чуди дали й липсва нещо тук. "Ами, значи нищо не ти липсва, тук се чувстваш уютно", казвам аз. "Ами, да, май е така", съгласява се тя.

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Люси
    *****
    Неутрално

    Много хубава статия!!!

  2. 2 Профил на Мила
    *****
    Весело

    Получило се е Цветно и Истинско и за Рин, и за Оля. Браво!

  3. 3 Профил на снегурк
    *****
    Неутрално
  4. 4 Профил на :))
    *****
    Неутрално
  5. 5 Профил на бора бора
    *****
    Неутрално

    чудесна книга!
    Чудя се само, защо всички положителни коментари под текстовете на Оля толкова много си приличат?

  6. 6 Профил на AZ
    *****
    Неутрално

    Оля, прекрасен текст. Поздрави на Рин, не я познавам, но звучи като прекрасен човек

  7. 7 Профил на Люси Цонкова
    *****
    Весело

    Днес валеше.За да се скрия се мушнах в книжарница Пингвините. Купих си книгата на Рин. Купете си я и вие. Невероятна е и не може да се опище радостта която ще изпитате от това да държите в ръцете си любов. Благодаря Рин че сподели това с мен.

  8. 8 Профил на мишо
    *****
    Неутрално

    браво, Рин! がんばって!

  9. 9 Профил на 46575777
    *****
    Весело

    тоя Недко не е особенно симпатичен явно Рин е прекалено емоционална!

  10. 10 Профил на Antiqua
    Antiqua
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Абе, страхотна статия, наистина. А и Рин е страхотна- статията е много достоверна!

  11. 11 Профил на false_world
    false_world
    Рейтинг: Неутрално

    (: Разтопи ме това книжле. толкова неподправено и искрено, докосва те и те пренася в малкия им шарен и сив свят.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK