Гласът, който ДС не успя да заглуши

Петър Семерджиев в дома си в Израел

© Христо Христов

Петър Семерджиев в дома си в Израел



"Напуснах България, защото нямах свободата да пиша и публикувам онова, което знам и което съм видял. Ако правех това там, щяха да ме арестуват отново и да ме пратят в затвора, а покрай мен щяха да пострадат и моите близки. Свобода намерих в западните радиостанции и тук, в Израел". Петър Семерджиев говори от своя дом в Ерусалим в първата си пряка среща с представител на българската преса. Изминали са точно 35 години, откакто е приел съдбата на политически емигрант, за да избегне комунистическия режим. За хората от по-възрастното поколение, слушали забранените някога от властта Би Би Си и "Свободна Европа", той е известен като един от най-активните политически коментатори и критик на управлението на БКП. Младите пък могат да го открият чрез интернет като автор на поредица от книги за най-близкото минало, с които отсрамва днешните професионални историци, упорито избягващи осветляването на епохата на комунизма. За разлика от повечето български политически емигранти част от младостта и живота му са свързани с комунистическата партия. Това впоследствие го превръща в най-неудобния вътрешен свидетел на ключови събития от дейността на БКП преди и след 9 септември 1944 г., които не премълчава за разлика от мнозина партийни дейци.


Заобиколен е от книги, подредени папки с документи и други архиви, и тази обстановка подсказва, че не е спрял да пише. Помага му съхраненният дух и въпреки че е на 91 години, паметта рядко му изневерява.



Минало незабравено





"Роден съм в Ямбол през 1917 г. в обикновено българско семейство, в което бях най-малкото от петте деца. Учих в Ямболската смесена гимназия, където за първи път се включих в младежкото комунистическо движение под влиянието на мои по-възрастни другари и на единия от по-големите ми братя. Заради тази дейност през 1932 г. бях изключен. Продължих образованието си през 1935 г., когато ми беше дадена възможност да се запиша в Сливенската мъжка гимназия", разказва Семерджиев. Сливен е ключов град за него, тъй като там той се утвърждава като ръководител на младежите комунисти и влиза в пряк контакт с левия младежки съюз, а по-късно и със сливенската партийна организация.


През 1941 г. е арестуван и изпратен в лагера "Гонда вода" край Асеновград. "Партийната пропаганда подчертава, че той е създаден специално за комунистически дейци, но когато бях закаран там, в лагера нямаше нито един такъв деец" - спомня си Семерджиев. - В него беше арестувана група от около 40 души, предимно дейци на земеделския съюз, от крилото "Пладне", няколко сътрудници на английската легация и няколко души от гръцки произход, обвинени в шпионаж в полза на Гърция и Англия. Общият състав при пристигането ми не надминаваше 60 души, макар след 9 септември се написа, че оттам са минали стотици хора. По-късно пристигна първата голяма група комунисти, главно от София, и се наложи построяването на две допълнителни сгради, като лагерниците не надвишаваха 180. Двете основни комунистически фигури в него бяха Владимир Тричков и Йонко Панов, а други по-известни бяха Борис Копчев, Петко Кунин, Емил Марков. По-късно беше докаран и Антон Югов."


След затварянето на лагера "Гонда вода" Семерджиев е прехвърлен в новия лагер "Кръсто поле", в близост до гръцката граница. "Лагерът беше една гръцка казарма и за периода от септември 1941 г. до ноември 1943 г., когато беше разтурен, през него не преминаха повече от 1800 души", продължава Семерджиев и добавя: "Там бяхме като на свобода. Имахме право да се разхождаме, да се събираме и разговаряме свободно с право на колети, но без писма."



9 септември и убийствата


Семерджиев е един от първите, които развенчават мита за "въоръженото деветосептемврийско въстание" през 1944 г., създаден от пропагандата на режима. "Какво въстание може да има, след като министърът на отбраната ген. Иван Маринов нарежда на армията да не предприема никакви действия и съпротива на съветското настъпление в България. Чрез жандармерията е наредено на полицията да не взема никакво участие.


Няма случай на 9 септември в някое околийско управление полицията да се е противопоставила", казва Семерджиев. Въоръженият военен преврат го заварва като нелегален и временен пълномощник на ЦК, действащ в района на отряда "Хаджи Димитър". Ето какви указания са получени: "В Ямбол беше центърът на Шеста военна оперативна зона с ръководител Димитър Димов, пълномощник на Политбюро. От него получих указания в следващите един-два дена да пристъпим към арестуването на полицейските началници и най-отявлените поддръжници на предишната власт. Арестите започнаха във всички окръзи. Поголовно. Тогава започнаха и отделни избивания. Групите за арестуванията определяха кой да бъде разстрелян. Раденко Видински (един от първите директори на Народната милиция след 9 септември 1944 г., който издава указания как да се действа при арестите и разстрелите, бел. авт.) имаше основна роля. Не мина много време и неговата дейност беше подведена на критика от ръководството на Политбюро.


Безогледното избиване доведе до специална анкета и заради това го отстраниха. Избиванията продължиха, въпреки че така нареченият Народен съд беше започнал дейността си. В партията не съжаляваха, че тези хора са избити. Но в Политбюро от Вълко Червенков беше обоснована причината за недоволството - с избиването се ограничаваха сведенията за дейността на предишната власт и военните, полицейските и разузнавателни структури. А колкото до "Народния съд", той беше необходим за политическо оправдание на партийното ръководство, че преди 9-и е извършено престъпление от предишните три управления", коментира Семерджиев.


На 9 септември той възстановява окръжния комитет на БКП в Сливен и го оглавява. Става най-младият делегат на V конгрес на партията. Скоро обаче идват разочарованията. Емигрантът: "От началото на 1947 г. в България се прояви учудваща въоръжена съпротива срещу комунистическото управление. И то в такива райони, които в миналото бяха известни с влиянието на комунистическото движение. Такъв район беше Сливенският, който заедно със Самоковския се славеше с факта, че младата комунистическа партия е получила мнозинство на избори. В селата в Карнобатско и Котелско имаше такава въоръжена съпротива, че властта не можа да повярва. Единствената причина за това беше недоволството към установения съветски режим в България. Тази съпротива беше наречена горянско движение, за да се прикрият мащабите на народното недоволство към комунистическото управление през тези години, което продължи до началото на 50-те години."


Враг на народа


Не закъснява и разправата с "врага с партиен билет". Вицепремиерът Трайчо Костов е обявен за шпионин и осъден на смърт. По неговия процес са осъдени и куп други партийни дейци. Сред тях е и Петър Семерджиев: "Партията беше подложена на прочистване, защото няма нелегална комунистическа партия, която да не е подложена на прочистване, и то в духа на извършваните от Сталин чистки в СССР." За бившия партиен функционер идват най-трудните спомени: "Следствието основно се различаваше от методите на старата полиция с възприемането на японския метод на мъчения - слагат те на столче без облегалка и ти връзват ръцете горе над врата. Така те държат едно-две денонощия. Като паднеш, те опрат на стената. Като паднеш, те слагат на колене, като ти подпрат главата в стената. Следователите искаха да призная, че съм участник в групата на Трайчо Костов, как съм бил завербуван в нея, защото съм бил противник на комунистическата власт и агент на полицията. Като не признаеш, следователите си пишат тяхното обвинение. Така стана и с мен. След това Трайчо Костов посмъртно е реабилитиран. Това се направи, за да се признае грешката и тя да се превърне в актив на партията. Но това не беше грешка, това беше престъпление." Осъден е на 12 години и шест месеца затвор. Изолиран е в единична килия във Варненския затвор в отделението за осъдените на смърт. По-късно е преместен в затвора в Шумен, откъдето с група осъдени комунисти са изпратени в лагера в Белене. "Там бях повече от година. Настаниха ни по 30 души в наказателни отделения. Извършвахме тежка физическа работа - копаехме и носехме камъни. Бяхме облечени всеки със своите дрехи и онова, което беше останало от тях на гърба ни. Там режимът беше най-тежък, не може да се сравнява с никой друг лагер. Никакви свиждания, никакви писма. Никаква връзка с никого. В Белене беше и партийният деец Денчо Знеполски. Гледаме се и не можем да се познаем... Тогава си мислех, че всичко е свършено, че дори да оцелея, пак ще ме пратят в друг лагер."


Бягството от режима


След Белене следва наказателният затвор в Пазарджик, откъдето през 1956 г. е освободен. Трайчо Костов посмъртно е реабилитиран, но клеймото "враг на народа" остава за живите трайчокостовисти. Семерджиев е лишен от работа и изолиран. ДС го следи и донася за поведението му лично на Тодор Живков. През 1973 г. съпругата му - проф. Ема Герон, учредител на Европейската федерация по психология на спорта, заминава за конгрес на Международната федерация в Испания. Стари партийни приятели помагат с нея да замине и той. Двамата не се завръщат. "Предварително бяхме взели решение да емигрираме, ако Петър го пуснат", казва проф. Герон. Двамата намират убежище в Израел. Тя добавя: "Избрахме Израел, защото тук моите роднини можеха да ни помогнат в началото. Навсякъде другаде ние щяхме да бъдем с емигрантски документи, а тук получихме редовно гражданство." Там Петър Семерджиев започва публицистична дейност, с която стъпка след стъпка разбива градени с години от партийната пропаганда митове. Той говори за:
- за дейността на БКП като национално безотговорна партия и секция на Коминтерна
- за решението на компартията под давление на Москва Пиринска Македония да бъде присъединена към Югославия
- за действителната роля на Георги Димитров като съветски агент
- за истината на въоръжената борба преди 9 септември
- за създаването на фалшива биография на Тодор Живков
- за превръщането на България в сателит на СССР.


ДС: Да бъде ликвидиран


Реакцията на комунистическия режим не закъснява. Новоразкрити документи на бившето Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) показват, че Петър Семерджиев е набелязан да бъде убит още преди писателя Георги Марков. През 1975 г. ПГУ образува дело за оперативна разработка срещу Семерджиев под кодовото име "Ренегат" за дискредитацията му и ликвидирането му. Опитите на ПГУ да извърши операцията в Израел обаче не успяват. Живковото разузнаване не се отказва и търси съдействие от източногерманските си колеги от "Щази" за проникване в Израел. И това не води до успех. Както посочва в своята книга "Супершпионин" дългогодишният ръководител на външното разузнаване на Щази Маркус Фолф, "нямахме никакви агенти в Израел. Фактически в 33-годишното управление на външното разузнаване никога не успяхме да проникнем през преградата на израелското разузнаване". "Аз оцелях, защото убиха Георги Марков и покушението получи световен отзвук", казва Петър Семерджиев. Добавя: "За мен опитите да бъда ликвидиран винаги са били на дневен ред, защото никога не се приобщих към тяхната политика." ДС започва да разиграва активно мероприятие, за да го изкара агент на полицията.


Днес зад гърба си той има великолепните книги: "Кризата в българската компартия и изходът от нея", "БКП, македонският въпрос и ВМРО" и "Нищожество в доспехи на величие", "Народният съд в България 1944-1945 г.". Издал е първите две части на трилогията "Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България" и довършва третата. За него руското влияние не е престанало. Той коментира: "Политическата власт се намира в ръцете на определена категория хора - бившите ръководни дейци на разузнавателните служби или на тяхната агентура. Те разполагат и с властта, и с финансовите средства и контролират икономическите лостове. Показателен пример е управлението на Путин в Русия. С посещението му в България се демонстрира, че България продължава да е същият верен сателит на Москва, а управляващата тройна коалиция води двойствена политика спрямо съюзниците си от НАТО и ЕС. Може да се каже, че само при правителството на Иван Костов се направи опит да се прекъсне руското влияние върху България, но опитът имаше краткосрочен ефект."


И в заключение: "На младите хора в България бих казал, че най-важното е те да знаят как се е стигнало до положението България да стане безусловен съветски сателит. Трябва да знаят какво означава това, което сега се представя като въоръжена борба и подготовка на въстание през 1944 г. Трябва да знаят, че това са фалшификати на истинската история."

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на todor
    todor
    Рейтинг: Любопитно

    бравонанего.апове4еинформациа

  2. 2 Профил на atanas
    atanas
    Рейтинг: Неутрално

    Руската империя никога не можа да преглътне опитите на Ив.Костов да измъкне Б-я от нейната сфера на влияние. Затова и бяха положени огромните усилия за дискредитирането на Ив.Костов от журналистическия слугинаж на Тошев, Велева,Волгин и подобни пачаври. Затова беше докаран и онзи мухльо от Мадрид с цялата му гладна банда скакалци от групата "срам ни е от вас". Мероприятието беше осъществено с цел Ив.Костов никога повичи да не може да вземе властта. Затова и продължават непрекъснатите атаки срещу него.

  3. 3 Профил на jw
    jw
    Рейтинг: Неутрално

    навремето го слушах на късите вълни

  4. 4 Профил на bubich_vb
    bubich_vb
    Рейтинг: Неутрално

    Атанасе,Атанасе,Костов е поставено лице бе,къде е сега СДС,я се замисли

  5. 5 Профил на Бай Спиридон
    Бай Спиридон
    Рейтинг: Гневно

    Съгласен съм- Костов също е народен душманин,макари прикрит зад маската на анти-комунист и демократ.Ееех...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK