Режисьорът Стефан Командарев: Миналото определя нещата, които ни се случват днес

Стефан Командарев

© Дневник

Стефан Командарев



Това ли е идеалната ситуация за правене на филм - с дълга предварителна работа и с добри финанси?


Не бих казал. Осем години е дълъг период, може би е нормален за такава копродукция. Филмът трябваше да намери своето финансиране и го получи, в никакъв случай обаче не го направи богата продукция. В Германия филмът се водеше почти безбюджетен. Мики Манойлович, като прочете сценария, каза: никога няма да заснемеш този филм за по-малко от 60 дни, ние го заснехме за 48 - такива бяха условията. Бяхме много далеч от идеалната ситуация.



Изключително сполучлив е образът на Мики Манойлович - Бай Дан. Как беше създаден?




Киното е колективно изкуство, всеки е дал по нещо. Първо Илия, който е написал книгата, после ние се опитахме да я преведем на киноезик, след това помогна изключително много дългата работа с Мики, а и с всички актьори. В процеса на тези репетиции с Мики се роди Бай Дан - т.е. всеки е добавил по нещо. Включително и Емо Христов, когато го е снимал. Наистина е колективен труд.



Годините във филма са фиксирани: начало 1975 г. и около 25 години след това. Интериорът ви обаче е характерен по-скоро за 50-60-те години, включително със селския тип къща с двор. Алюзията е ясна, но не е ли доста опростенческа?


В цяла Западна Европа площадите, улиците не са мръднали от последните 300-400 години. Същото е и в тези градчета. Спряхме се да снимаме в Карлово, защото навсякъде и днес в тези къщи живеят хора. Това не са етнографските Копривщица, Пловдив, а реални къщи. В тази, в която снимахме, си живее семейство. Целият квартал е реален, истински.



Доносниците, бежанските лагери в Триест са известни неща, особено за поколението на 40-50-годишните. Няма ли опасност любопитството да остане само за тези, които ще гледат филма след 20 години?


Не, абсолютно непознати са. Аз казвам, че това е най-голямата заблуда на една целенасочена, скъпоплатена кампания, че тези неща не са интересни. Не, те са най-интересни. В цяла Европа след Втората световна война въпросите, които започват да се задават в обществото, са: какво се случи по време на тази война и какво се случи във фашизма. Реалната дискусия започна 20 години след това. В България целият този разговор не се е състоял, а се чудим защо обществото ни е болно. Когато изгори влак, 9 души загинат, оцелелите изскочат през прозорците по гащи, а таксиметровите шофьори им искат пари, това е белег за общество в тотална ценностна криза. Винаги правя паралели между обществото и човека. Когато един човек е с психическо заболяване, лекуването винаги минава през анализ на миналото. А ние се опитваме да кажем, че миналото го е нямало - това е целта днес. В учебниците има само две страници за периода 1944 - 1989 г. Филмът показва, че нещо, което се е случило в онези години, предопределя нещата, които се случват сега. Тоест, ако през 1982 бащата не е подложен на изнудване да доносничи, семейството нямаше да емигрира, хората нямаше да катастрофират, а момчето щеше да има друга съдба.



Имате ли идея за следващия си филм?


Да, той ще е документален.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Евстати
    Евстати
    Рейтинг: Любопитно

    Всичко добре, остава да ни кажете и кой е филма. Или може би е следствена тайна?

  2. 2 Профил на зрител
    зрител
    Рейтинг: Неутрално

    "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" - имаше премиера на 14 март в препълнената зала 1 на НДК. Това е най-добрия български филм за последните 20 години!

  3. 3 Профил на Коментатора
    Коментатора
    Рейтинг: Гневно

    Това дали е най-добрият е спорно, но че е най-напомпания откъм финансиране е сигурно.Ама то при такъв автор с такива възможности щеше пък да е срамота да прилича на бедничките ни мизеруващи продукцийки.

  4. 4 Профил на chin chilla
    chin chilla
    Рейтинг: Неутрално

    Филмът е страхотен.Един от най-хубавите български ,а знаем ,че българското е най-хубаво.Мен лично изключително много ми хареса!!!

  5. 5 Профил на Вяра
    Вяра
    Рейтинг: Неутрално

    Виждам, че коментарите тук са доста стари, но филмът тръгва едва сега по европейските кина, затова и коментарът закъснява: това наистина е най-добрият български филм за последните 20 години. Вече бях изгубила надежда, че ще видя БГ филм в Германия, и то не в програмно кино, а чрез истински разпространител.
    Идеяата да се търсят международни спонсори или продуценти е перфектна - няма друг начин да се популяризира филм в Европа и да постигне успехи на фестивали и ревюта. Все пак и филмовото изкуство е бизнес и онези които го правят са хора с професия, на които им се плаща. Затова всички извоювани финансови средства за направата на един филм са си вече огромен успех сами по себе си. Освен това не мисля, че финансовото "напомпване", което се споменава горе, е определящо за успеха - да, по-лесно е като има средства, но те не помагат да се направи по-хубав филм - това все пак не е екшън с безумни ефекти и екип от 200 души. Повечето кадри са "Къща", "Улица", "Болница" и т.н., трима актьори в кадър си говорят - тук финансовите средства имат второстепенна роля. А че филмът е хубав, хубав е и който е успял да си набере средствата, успял. Вкрайна сметка благодарение на това се появи един български игрален филм по европейските кина, което си е направо новината не десетилетието!!!

  6. 6 Профил на Кремена
    Кремена
    Рейтинг: Неутрално

    Не мога да не споделя радостта си...доживях да видя стойностен български филм след повече от 20 години духовно безвремие...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK