ВИДЕО: Човекът, който връща времето

Голямата страст на проф. Григорий Григоров, реставратор на Боянската църква, са методите за възстановяване на авангардно изкуство

ВИДЕО: Човекът, който връща времето

© Юлия ЛАЗАРОВА



На външен вид той прилича малко на Пикасо и освен това има таланта да връща живота на картини, икони и стенописи, които са се разболели от старост или ерозия. Той е професор Григорий Григоров, преподавател в Националната художествена академия по реставрация на живопис. Зад гърба му стоят реставрационни работи върху стотици произведения на изкуството и над двайсет църкви в България. Една от тях е Боянската, където работи в екип с Владимир Цветков. Преди два месеца те откриха в нишите на една от стените й надпис (подпис), което стана причина за сензационните заглавия по вестниците, че мистерията около личността на Боянския майстор е разбулена. Сега следва "романтичната част" от изследването, за да се уточни на кого принадлежи подписът, казва Григоров.


Стъпвайки бавно и сигурно, професорът се разхожда из едно от просторните ателиета на Приложния факултет на академията. Там студентите с хирургическо търпение и точност са се надвесили над стари икони и картини и едва ги докосват с малки, наподобяващи скалпели уреди, и памук. Той се спира до някого от тях, наблюдава го как работи и пита.
"Как е? Върви ли?"
След това дава идея и напътствие (ако има нужда) и продължава обиколката си. От десет години е професор по реставрация на кавалетна живопис и предава опита си на студентите.


"Нашата работа е в тишина и в самота. В контакт с произведението на стария майстор. Особено когато става дума за картини и икони. Не е въпрос да се възстанови физическата цялост на едно произведение. Например преди години "Слънчогледите" на Ван Гог бяха продадени за около 57 милиона долара, ако не се лъжа. А самата работа като физически предмет не струва повече от триста лева. Реставраторът възстановява именно онази част, която струва толкова много пари." Сякаш, за да улови атмосферата на мига, той вдига ръце във въздуха: "Всичко това трябва да влезе вътре - не само ръцете на майстора, а философията и естетиката на времето."




"Това е за мен!", си казва Григорий Григоров в края на 60-те в ателието по реставрация във варшавската академия. Когато отива в Полша, той вече е дипломант от НХА, специалност "Стенопис" в ателието на проф. Георги Богданов. Заминава за Варшава "да порисува, да погледа", а в крайна сметка завършва още едно висше образование, и то в ателието на световноизвестния проф. Маркони.


След единайсетте си години учене, които описва като "следване до дупка", пътят му минава през Франция, където специализира в ателиета и музеи. Връща се в България и работи като реставратор в Националната художествена галерия и през 90-те отново заминава за Полша, където връща живота на музейни и частни колекции от XVI, XVII и XVIII век.


Няма значение дали работиш картина на Микеланджело или на анонимен майстор
отношението към всяко едно произведение на изкуството трябва да е едно и също. Не можеш да си кажеш: Сега ще внимавам, защото това е Микеланджело, а тук - няма нужда, защото е анонимен... Просто това е изключено, обяснява той.


Професорът учи студентите си, че дори когато не харесват един художник, те трябва да преодолеят негативното усещане. За да възстановят картината, е нужна любов, усет за това как се е чувствал майсторът, разбиране за естетиката и философията му. Това е като потъване в неговата личност. Както актьорите влизат в роля, за да пресъздадат усещанията на героя, така и реставраторът трябва да почувства майстора. Разбира се, отделно са необходими много знания и подготовка.


"Реставраторът трябва да има отношение, любов, усещане за автора, който работи. Той трябва да застане, колкото е възможно, в позицията на майстора и да пресъздаде максимално неговата атмосферата, а не да привнася собствената си."


Много е лесно да се сбърка. Може всичко да е направено по учебник, но човек да има усещането, че е всичко е твърде "прясно, като сега направено" обяснява Григоров. "Тънкостта в нашата професия е, когато се хване четката, да се знае колко и


докъде трябва да се стигне в намесата

И това да е в полза на произведението на автора."


Неписано правило е, че когато жив художник има свое произведение, правено преди 15-20 години, което се е разрушило, в никакъв случай не трябва да се дава той да си го направи сам. Тъй като той няма да го направи, а ще го промени. Много е вероятно да се възмути примерно от небето си и да каже: "Как съм могъл да направя такова небе!", и да нарисува нова картина върху старата, разказва професорът за случаи от практиката си.


Въпреки че интересните произведения, които е работил, са много, с усмивка си спомня за едно от най-големите предизвикателства в кариерата си. Полското посолство му възлага работа по няколко прекрасни картини, сред които и един италиански портрет от XVII-XVII век. "Малък и много хубав портрет. Когато започнах да го работя, започнаха да стават страшни неща! Много лесно от него се махаха части, които не би трябвало да се махат."


Тогава вижда отзад печата на братя Сидерови. Руски реставратори от средата на XIX век, които са имали практиката да пренасят изображенията от дървен панел върху платно, но тъй като не са си свършили добре работата, портретът се напуква. Братя Сидерови са предприели тази технология, за да опазят картините от неблагоприятните условия за съхранение на картините в Русия - сурова зима, камини и влажност. След два-три месеца плътна работа на Григоров по малкия портрет мисията е изпълнена и портретът върнат към живота.


Опитите да се реставрират нещата, макар и непрофесионално, ги има открай време. Но наред с факторите околна среда и "лоша живописна кухня" (авторът е използвал добри материали и лоша техника или добра техника и лоши материали), които причиняват деструкция на произведенията на изкуството, стои намесата на "другия" човек, не-автора.


Професорът дава за пример типични случаи от историята на реставрация на живописта. "На стара картина е изобразен мъж, подпрял се на шкаф.



Картината е от XVIIвек, а шкафътна нея XIXот век


И веднага си личи, че нещо не е наред. И като се направят рентгенови снимки, се показва, че е имало стар шкаф и отгоре е нарисуван новият. Когато я дават на художника да я реставрира, той просто нарисува един нов шкаф отгоре."


В миналото да променяш картината, висяща на стената, е било напълно в рамките на нормалното. "Например представете си една квадратна картина от XVII век. През XVIII век обаче на мода излизат кръглите рамки. Какво се е правело в този случай - купува си кръгла рамка, поръчва се картината да бъде изрязана и побрана в новата рамка. Или друг пример - минава модата на слабите жени и картината се дава да се пипне тук-там, да се пооформят голите тела, за да станат по-пухкави. Или обратното - да се отнеме от тях."


Сега работата на реставраторите Григорий Григоров и Владко Цветков в Боянската църква е вече към привършване. След три години възстановяване на стенописите там остава да се направят подът и осветлението, за да бъде църквата напълно завършена. Както казват двамата, като влезеш вътре и


да усетиш, че е XIII век


За справка първата реставрационна работа по стенописите на църквата е от 1912 г. и оттогава почти не спира. За съжаление грижите на хората от първата половина на XX век и към средата да я запазят са били доста неправилни. "Голям късмет е, че майсторът на стенописите е бил не само добър художник, но и отличен технолог. Благодарение на това въпреки всичките драстични неща, които са се случили на тези стенописи в опита за запазването, им открай време са издържали прекрасно", казва Григоров.


Когато свалят един от стенописите, забелязват буква, която след експертиза се разкрива като надпис: "Аз Василие Пи". Пи идва от старата дума писар, което значи художник. Възможно е това да се окаже Боянският майстор, но единственото сигурно нещо засега е, че той се е подписал със съзнанието, че подписът ще остане скрит под две мазилки, като върху най-горната ще се рисуват стенописите, обяснява Григоров. Според него оставянето на скрит знак е присъщо на майсторите. Например при реставрация на джамията в Разград се открива плоча, в която е изрязан обликът на св. Богородица. Под ламарината на купола на джамията в Самоков пък е намерен изрисуван план на църквата в Рилския манастир.
Професор Григоров, или както го наричат колеги и приятели Гришата, е известен с чувството си за хумор. "Бяхме на практика със студентите в Катуница и по стечение на обстоятелствата всички, включително и Гришата, са бяха разболели. На сутринта след тежка нощ, прекарана в треска, Гришата си измери температурата. Извади термометъра, погледна го и каза:


35 градуса, аз съм умрял!


разказва през смях неговият колега от НХА Стефан Тъпанов. И именно заради чувството за хумор професорът не се сърди на приятели, които му носят стар килим само защото е реставратор, и с тревога го помолят да им каже какво му се е случило (на килима). Има реставратори и реставратори. Той е от добрите, но на кавалетна живопис.


Голямата страст на Григоров са произведенията на съвременното изкуство, създадено с неконвенционални средства и предизвикателствата, с които те са свързани. Защото старите методи не работят тук. А за всяка творба трябва да се търси уникален подход, а той невинаги е лесен за откриване. "Съвременният художник, който експериментира, не го интересува до каква степен ще се запази творбата му. Даже има художници от средата на XX век, които казват, че за тях е важно да свършат творческия процес, а оттук нататък - каквото иска да става."


И във връзка с това почти шептейки, Григоров споделя своята мечта. "Бих искал да попадна на някой от големите авангардни майстори на XX век, които са правели невероятни експерименти с материала, като Пикасо, Брак... Много ми се иска да работя техни работи.


Има я и тръпката, да почнеш да работиш картина, чийто автор първоначално е неизвестен и след това да се окаже, че това е някое голямо име. Картина, забравена на някой таван. "Това даже е по-интересното. Да хванеш картина, която не прилича на нищо, а като започнеш да работиш - да се окаже на някой изключителен автор." А у нас продължават да се вадят работи, така че има надежда. "Дано изровя нещо някъде", усмихва се той.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chichokotka
    *****
    Любопитно

    Стоева, you made my day с тази Петъчна среща!
    Чакам с нетърпение следващата





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK