Награденият от Брюксел

Белгия - продължаващото изкушение на проф. Александър Костов

Проф. Александър Костов<br />

© Юлия Лазарова

Проф. Александър Костов



Надали професор Александър Костов си е представял, че един ден ще получи за своето изкушение "Белгия" титлата офицер на Ордена на Леополд. При това ордена му връчи посланикът на Белгия в България Филип Беке от името на крал Албер Втори. Призът е за тритомното проучване на българско-белгийските дипломатически и стопански връзки между България и кралството.


"Още като студент имах интерес към Белгия и нейната история. Особено ме привличаха отношенията на тази страна с България през следосвобожденския период, който е и един от най-градивните за нашата култура и икономика. Преди две-три десетилетия у нас се знаеше сравнително малко за ролята на белгийците за развитието на България, но все пак беше широко известна дейността на Емил дьо Лавеле, защитник на българската кауза през 80-те години на XIX век", казва Александър Костов. Скоро след постъпването си в Института по балканистика при БАН той избира за тема на дисертацията си проблема за белгийските инвестиции на Балканите от Берлинския конгрес (1878) до Първата световна война.


Това е златната епоха на белгийската икономика. Белгия по онова време е най-големият инвеститор на глава от населението в чужбина. "Това е уникалното за тази малка страна - нейната отворена икономика, която е основата за културния и обществения й прогрес", казва проф. Костов. Белгийските инвеститори са навсякъде - от Китай през Русия до Канада. След Октомврийската революция, при която се национализират всички чужди предприятия, те губят огромни инвестиции. Но белгийската икономика винаги е била отворена към чужбина, дори във времената, в които големите държави въвеждат протекционистична политика.




Белгия е малка страна, но тя се намира на кръстопът, където се прилагат най-модерните идеи в индустрията и в политиката, и в науката. Голямо значение за нея има това, че граничи с Франция и с Германия, а през Ламанша и с Великобритания. Открай време е средище на редица международни срещи и конференции. Белгийските градове са домакини на редица световни изложения, някои от които с рекорден брой за онова време посетители.


В Лиеж през 1905 г. са продадени 7 милиона входни билета, а в Брюксел през 1910 - 13 милиона. Българските управници по онова време отчитат предимствата на Белгия като търговско средище и силно насърчават българския износ. От наша страна участват 1053 изложителя на изложението в Анверс/Антверпен през 1894 г., когато се поставя началото на масовото участие на българските производители на такива международни форуми.


Пионери в индустрията, пионери в науката


Някои белгийски индустриалци са сред пионерите в новите промишлени производства и в социалното дело в Европа, пример е Ернест Солвей, автор на редица патенти, най-важният от които е за сода бикарбонат. През 1861 г. той открива и първата си фабрика за производството му. В духа на времето Солвей е един от най-големите филантропи, инвестирали в науката - основава към Брюкселския университет институт по физиология, по социология, по физика, по химия, както и бизнес училище (1903), носещо до днес неговото име.


През 1911 организира в Брюксел среща на най-известните физици и химици от онова време - Мария Кюри, Алберт Айнщайн, Макс Планк, Ърнест Ръдърфорд, Анри Поанкаре, Валтер Нернст и Морис де Бройл. В следващите конгреси участват и Нилс Бор, Вернер Хайзенберг, Макс Борн. Тези срещи стават периодични и са наречени Солвееви конгреси.


За Александър Костов Солвей е една от любимите исторически фигури. Още повече че компанията на известния белгийски индустриалец създава и първото голямо предприятие в България в края на XIX век, а именно Захарната фабрика в София, открита през 1898 г. Интересното е, че сто години по-късно концернът "Солвей" отново стъпва на българска земя, придобивайки Девненския содов завод. На успешното развитие на "Солвей - Соди" през последните десет години Ал. Костов посвещава отделна книга.


Най-големият инвеститор у нас


Преди сто години интересът на белгийските инвеститори към България е наистина впечатляващ. В началото на ХХ век те са собственици на едни от най-големите индустриални предприятия в България - захарните фабрики в София и Русе, електрическата компания в столицата, първото предприятие за производство на кибрит в Костенец и редица други. Така малка Белгия става най-големият инвеститор в българската промишленост. Не трябва да се забравя и фактът, че белгийска компания въвежда и трамвайния транспорт в София. Останали са и десетки нереализирани проекти. Един от тях е за трамвайна компания в Пловдив.


Наред с икономиката връзките между България и Белгия са силни и в други области. Например в областта на образованието. Стотици български младежи учат в белгийски учебни заведения. Знаменателен е фактът, че една трета от българските инженери до Първата световна война са завършили в Белгия. Днес звучи куриозно, че в началото на ХХ век в Брюксел на практика има "български" университет. През учебната 1913/1914 г. 85% от студентите на Новия брюкселски университет са българи.


Сред завършилите в Белгия се открояват фигурите на много известни интелектуалци, държавници и делови мъже. Българите са били привлечени от прагматичния модел на образование - по-кратък курс, но насочен преди всичко към прагматиката. Тези, които се занимават с бизнес и техника, са предпочитали да получат повече умения в практиката, отколкото академични знания - точно каквато е и сега тенденцията в модерното образование.


В началото на века, както и между двете световни войни съществуват тесни връзки между българските и белгийските социалдемократи. По това време Белгийската социалдемократическа партия е една от най-силните в Социнтерна.


От двете страни на фронта, но все пак приятели


Въпреки че България е заимствала редица идеи и има сходно географско положение, тя не е успяла докрай да ги реализира. А след Втората световна война общуването между двете страни, попаднали във вражески лагери, става изключително трудно. Все пак с течение на времето се отбелязва позитивно развитие в областта на икономиката и културата.


И ето че днес Белгия е отново един от най-големите инвеститори в България. Наистина впечатляващо присъствието на белгийски фирми, по което двата периода - в края на XIX и края на XX век, много си приличат. Интересното е, че както и преди днес освен големите компании към страната ни се насочват и средни, и дребни инвеститори от Белгия. Въобще фирмите от по-малките нации проявяват много по-голяма гъвкавост и адаптивност.


Александър Костов познава много от белгийците, които се занимават със стопанска дейност у нас, и е силно впечатлен от тях - от предприемчивостта и интелигентността им. За него е истинско удоволствие да прекара някоя минута с тях


на чаша любима белгийска бира


При подготовката на книгите си той получава подкрепата на посланик Филип Беке, който също е историк по образование. Негово превъзходителство е сред дипломатите, имащи и най-много контакти в България, познава всяко кътче в страната. Навсякъде търси белгийски следи от миналото. При срещи той е получил документи, които са помогнали за изясняване на историята на българо-белгийските дипломатически, икономически и културни отношения. Посланик Беке колекционира акции и облигации на белгийски предприятия. Те са може би най-интересните илюстрации в книгите на Александър Костов.


Историята показва е, че за жалост, въпреки че между България и Белгия не е имало сериозни проблеми, при всеки международен конфликт те остават от двете страни на барикадата. Така е било и през Първата, и през Втората световна война, а и по време на студената война. За радост тази неблагоприятна тенденция прекъсва в края на миналия век. След промените от 1989 г. Белгия подпомага България по пътя й към ЕС и НАТО и днес двете страни "играят в един отбор".


Днес деловите отношения между двете страни са на наистина завидно равнище. В тази връзка Александър Костов отново посочва "Солвей", който според него е пример за истински стратегически инвеститор за разлика от многобройните случаи с неясни и съмнителни приватизатори. Доказателство за нарастващия интерес на белгийския капитал към страната ни в последно време са и големите сделки, които осъществи известната банка КВС, станалата собственик на ДЗИ и СИБанк.


През последните години се засилват и двустранните връзки и в културата и в социалното дело. А какво по-благодатно от това за един историк след прочита на историята да проследи процесите в движение! С две думи, изкушението продължава.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на wqw
    wqw
    Рейтинг: Неутрално

    Зле са белгийците -- ще се цепнат до 5-10 години. 65% от населението са флемиш и северната част прави 80% от БВП, а атеистите франсета живеят на социални помощи и искат да става кантон на Франция!

    И понеже не могат да разделят Брюксел (300 хил. чужденци, 400 хил. франсета, 100 хил. флемиш), имат идея да го "дадат" на Европа -- нещо като федералния Вашингтон ДЦ в щатско.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK