Легендата за добрите жени

Легендата за добрите жени

© Дневник



За втори път Филипа Морган прави английския писател и дипломат Джефри Чосър главен герой в своите книги.
Тук трябва да се направи едно уточнение - не е задължително романът "Чосър и Легендата за добрите жени" да се чете като продължение на предишната книга на Филипа Морган – "Чосър и Домът на славата". Но ако така или иначе вече са ви се усладили приключенията на английския дипломат и разследванията на фона на богатата и красива Флоренция, най-вероятно е да продължите в същия дух. Пък няма значение в какъв ред ще започнете.
Заглавието е на "Еднорог", а преводът е на Ива Дончева.


Тази книга можете да купите и онлайн.


На адрес http://knigi.dnevnik.bg можете да откриете и голямо разнообразие от заглавия от различни жанрове. Онлайн книжарницата ви улеснява с удобна търсачка и информация за всяка книга и не изисква кредитна или дебитна карта при покупка.

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Аlexander
    *****
    Весело

    Сигурно си струва! Трябва да се прочете. Иначе Чосър е як!
    Как беше?

    Живял преди години в Оксенфорд
    Стар дърводелец - глупав, ама горд.
    Под наем давал стаи тоз простак,
    И някакво школарче без петак
    В една от стаичките му живяло.
    То в астрологията задълбало
    И можело чрез сложни изчисления
    Да разгадава всякакви занмения.
    Кога ще има засуха и зной,
    Кога ще има дъжд, кога порой.
    И всичко друго, заради което
    Народът вдигал поглед към небето!

    Сопанинът пък - стария козел -
    Наскоро пак се влюбил, та си взел
    Невяста осемнадесетгодишна -
    Игрива, млада, сочна като вишна...
    Сладурче чернооко!
    Тя би могла да легне с всеки лорд,
    Да вземе всеки йомен в Оксенфорд.
    Затуй я пазил той сега -
    От страх да не осъмне със рога!

    ..................................................
    И Николас - тъй казвал се школаря -
    Поискал, то се знае,
    Със булката му да си поиграе!
    И той я пипнал здраво за бедрата,
    И викнал: Мила,
    Да вървим в кревата!
    Тя скочила като жребица яка,
    Главицата си настрани извила
    И рекла:
    Не, не целувам аз насила!
    Пусни ме, Николас! Пусни ме скоро!
    Иначе ще викам "Хора!"

    И тя му се заклела във Свети Томаса,
    Че щом съпругът й се изфиряса,
    Ще го направи тутакси щастлив...
    Развеселил се нашият герой,
    Потупал я по кълчиците той...


    Хм... Не помня на кой беше превода, но е много добър... Цитирам по памет, накъсано. Но виж какви хубави неща четяхме като деца!
    Да позеленеят от завист днешните деца направо!
    Хихихихи!

  2. 2 Профил на jasas
    *****
    Неутрално
  3. 3 Профил на GOD
    *****
    Неутрално
  4. 4 Профил на Чосър
    *****
    Разстроено

    #3, браво, браво, браво, най-добрия коментар за творчеството на чосър е "къртиш мивки"...
    май си закърмен с музиката на митко пайнера?

  5. 5 Профил на mimi
    *****
    Любопитно

    пи6ете за книгата искам да пора4ам





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK