Историкът, който участва в историята

Историкът, който участва в историята

© Велко Ангелов



Често 1968 се възприема като годината на срам за българския народ, който не е намерил сили да се противопостави на нашествието на войските от Варшавския договор в Чехословакия. На 40-годишнината от чехословашките събития се акцентира върху окупаторите, които се оправдават, че нямало как да се съпротивляват. "Всенародна подкрепа ли? Нямаше такава, защото е достатъчно и един човек да заяви своята позиция", смята днес единственият останал в България гражданин, който се е осмелил да се противопостави на "интернационалната помощ".


В началото на август Александър Димитров получи орден "Крамарж" от чешкия премиер Мирек Тополанек наред с граждани от други страни от бившия съветски блок - от Русия, Полша, Унгария. Те са били приети и от чешкия президент Вацлав Клаус, който им е благодарил за подкрепата към неговия народ. Поводът за поканата от чешкото правителство и Пражкия институт за изследване на тоталитарните режими е откриването на изложба под наслов


"За нашата и за вашата свобода"




В изложбата присъства и снимката на журналиста Георги Заркин с информацията за зверското му умъртвяване в килията в Пазарджишкия затвор, защото през юли 1968 е дръзнал да изпрати писмо до Тодор Живков, в което остро осъдил окупаторската му политика.


Заедно с Димитров са наградени и трима руснаци. Единият, уредник в музей в Петербург, като научил за окупацията, взел влака и отишъл право на Червения площад, за да протестира. Награден е и Павел Литвинов, внук на външния министър на СССР преди Втората световна война Максим Литвинов, когото Сталин заменил с Молотов заради съпротива срещу съветско-германския пакт и заради това, че еврейският му произход притеснявал Хитлер.


Самият Александър Димитров заедно с двама свои състуденти по история в Софийския университет разпространявал позиви срещу окупацията и участието на български войски в нея. "Те не бяха просто мои приятели, а са мои съидейници", казва той днес.


В навечерието на 1968 вече се усеща, че "нещо става" в Чехословакия. Разказват му, че на 7 декември 1967 г. Тодор Живков е произнесъл реч пред студенти и преподаватели - членове на БКП. Тогава "първият" осъдил "подривните" действия в Прага и казал, че "и сред нас има такива гниди". Александър Димитров бил втори курс.


През януари ЦК на Чехословашката комунистическа партия решава да въведе дълбоки промени в икономиката и в обществено-политическия живот. За лидер е избран Александър Дубчек, човекът, който иска реформи и "социализъм с човешко лице". "Тогава изведнъж нашите вестници млъкнаха за броженията в Чехословакия", спомня си Александър Димитров. Но студентите живо обсъждат събитията. Те дори се опитват да наложат свои кандидатури за ново бюро на ДКМС. После дошъл 9-ият световен фестивал на младежта и студентите в София. "На него нищо не се случи. Чешката делегация два дни бе задържана на Калотина и накрая не бе допусната, противно на онова, което се пише днес."


Когато на 21 август по радио София прозвучава съобщението за нахлуването на съветските и другите "братски" войски, Александър Димитров е на море в Китен.


Изразът "братска помощ за чешкия народ" го разгневил


Днес, 40 години по-късно, в Прага той разбрал, че същия гняв са изпитали и руснаците, и немците, и поляците, с които сега се запознал. Идва септември и Александър Димитров се вижда с колегите си в университета в очакване някой да излезе на протест в София. И понеже това не става, тримата заедно с Едуард Генов и Валентин Радев решават да разпространяват позиви, които пускали в пощенските кутии.


"Аз все пак внимавах, докато Едуард приказваше повече от допустимото, въпреки че се бяхме разбрали да бъдем предпазливи", спомня си днес Александър Димитров. Едуард Генов обаче довел свой приятел - Божидар Стриков, който по онова време е войник.


Доносът на Стриков в досието на Александър Димитров бил много точен. Почти до края, където той твърди, че Александър "приел с възторг" предложението да направят саботаж и да взривят влак. "Той наистина ми го предложи, но аз веднага го заподозрях, защото нашите идеи да протестираме твърде много се различаваха", казва Димитров. Сега, от дистанцията на времето и след като е прегледал досието си в ДС, той е проумял, че всъщност тайните служби са готвели два варианта за присъда на "подривната група" - единият суров и другият по-мек. Но тъй като Тодор Живков е заел пред Москва позицията, че в България няма забележима съпротива, надделяло е мнението за по-мека присъда. "Затова, макар и в доноса да фигурира "възторгът от идеята за саботаж", на процеса и една дума не беше спомената", е неговото обяснение.


"В момента, в който осъзнах, че това е провокатор, реших за малко да го ударя на живот, казва Александър Димитров.


Арестуваха ме пред "Бамбука"


Трима цивилни го обграждат, качват го в кола и го водят в Централния софийски затвор, където е следствието. Най-напред го държат в единична килия. После настаняват при него двама, които са се опитали да преминат нелегално границата. Те бързо започват да му задават "неестествени" въпроси. "Обяснявам си този метод - след като дълго си стоял сам, сигурно имаш нужда да споделиш с някого. Явно смятат, че непременно ще изпуснеш нещо", казва Димитров.


С останалите се видели едва на процеса. Валентин Радев имал заболяване на сърцето (от което е починал преди няколко години). Заради това отношението към него е и по-щадящо. Съдът дава пет години затвор на Едуард Генов, три на Александър Димитров и две на Валентин Радев. Разликата в присъдите е заради "идеологическите разлики". "Аз през цялото време твърдях, че съм марксист. По онова време смятах, че най-добрият модел за България е югославският - гражданите свободно да пътуват на Запад, да работят там, където искат. Цитирах Дубчек." Валентин го "устройват" на работа в историческия музей - да подрежда хералдическите и нумизматичните ценности от Съветския съюз. Заради бягство от затвора, в което Едуард не участва, но е уличен за съучастие, го осъждат допълнително. Дават му вътрешна присъда 8 години. След като излиза от затвора, участва в Дружеството за правата на човека на Илия Минев. През 1988 г., малко преди промените, го изгонват от България. Цялата организация е била просмукана с доносници, смята днес Александър Димитров. Днес Едуард Генов живее в Сан Франциско със семейството си.


"Когато получих досието си, ми направи впечатление, че в него няма нито една снимка. А когато ме съдеха, ми направиха много. Една от тях висяла десетина години и в Музея на революционната бдителност на МВР на ул. "Алабин", казва Александър Димитров. Това и някои други факти ме навява на мисълта, че част от досието не ми е било предоставена."


Интересна е съдбата на доносника, която е показателна и за методите на ДС. Той явно е бил подходящ за подобни "мисии". Днес Александър Димитров си спомня: "През 1990 г. го видях подстриган като скинхедс. Явно е бил пратен при скинарите, за да донася за техните действия." От вестниците научил, че двама младежи, децата на съседа, го дразнели, защото често правели купони, и той застрелял единия. Сега е в затвора. Неговото име не фигурира в досието на Александър Димитров. "Явно онези, които са прочиствали досието ми, са подценили това, че съм историк и професионалното ми качество е да помня дати, факти и събития, казва той. Помня преди 30 години с кого какво съм говорил. Дори единият, заедно с когото също сме разпространявали позиви и когото не издадох, се оказа, че също е доносничил."


Одисеята на Александър Димитров не свършва с излизането от затвора. Изселват го за три години в свищовското село Овча могила. "Това беше "специализирано село", спомня си той. Там бяхме трима души - освен мен бяха пратили един турчин, "двуличен" партиен секретар, и третият - обикновен софийски хулиган. Но хората в селото бяха инструктирани - това беше част от бизнеса им. Всички знаеха как да се държат с нас." Сега е трудно да накараш тези хора да гласуват свободно, след като винаги са чакали инструкции какво да правят. Това е било част от цяла система, чиито атавизми и днес съществуват.


Заедно с присъдата през 1968 Александър Димитров е изключен и от Софийския университет. А всъщност разговорът ми с него започна и оттам:


Аз все пак завърших история


Още на 11 ноември подадох молба да възстановят студентските ми права, казва. На 14 ноември те вече са възстановени. За две години завършва история, а после и международни отношения.


"Нито политиката, нито друга работа ме вълнува, само историята", обобщава Александър Димитров. Това е и правил през цялото време - и докато е политически затворник, и когато е изселен, и после, когато започва да работи - пише книги. Преди промените си намерил работа, която да му позволява повече свободно време, за да чете в Народната библиотека. Подвързвал счетоводни документи за предприятия - занятие, от което хората забогатявали по някогашните представи. Но той работел по една седмица в месеца, а в останалото време четял книги и материали в Народната библиотека. Резултатът е тритомникът "50 века история". Това е история на всички съществуващи досега народи, които са имали политическа система, а за да пише човек за един народ, трябва поне малко да го познава, включително и неговия език. След промените Александър Димитров се включва активно в създаването на СДС и е общински съветник, шеф на комисията по култура в Столичната община. И до днес твърди, че и годините, прекарани в затвора, не са загубени години за него. Тъкмо там е имал много време за дискусии, а и за размисъл.


Отдавна не съм срещала човек с толкова оптимистични очаквания за съдбата на страната и хората. "Сега разликата с 68-а е огромна, казва Александър Димитров. Българите вече имат възможността да вървят напред свободно, а това, че още не го правят, ще се преодолее."

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на muncho
    muncho
    Рейтинг: Неутрално

    "През 1990 г. го видях подстриган като скинхедс. Явно е бил пратен при скинарите, за да донася за техните действия."
    1990 - 1968 = 22 aide da rechem donosnika e bil na 30 + 22 = 52. Skinhends na 52 godini. Abe dnevnik proverichte li go toia istorik za dosie v psihiatriata?

  2. 2 Профил на Smiatai,Mun4o
    Smiatai,Mun4o
    Рейтинг: Неутрално

    "Божидар Стриков, който по онова време е войник."

  3. 3 Профил на Кана Галилейска
    Кана Галилейска
    Рейтинг: Неутрално

    До Мунчо- Мунчо момчето било войник а това е 19 - 21 год. Нещо ти куца математиката.Такаче не 52 а 42

  4. 4 Профил на Джуров
    Джуров
    Рейтинг: Неутрално

    Как сме ги изпуснали такива?

  5. 5 Профил на хммм
    хммм
    Рейтинг: Неутрално

    Винаги ми е било чудно, защо хора като Ед Генов никога не се завърнаха в България? Дали само комунистите е мразил или България изобщо? Дисидентството беше начин да избягаш на запад. Мога само да гадая мотивите му.

  6. 6 Профил на До хммм
    До хммм
    Рейтинг: Неутрално

    Заради такива като тебе не се е върнал - "родолюбци", които си трайкат в блатото.

  7. 7 Профил на аха
    аха
    Рейтинг: Неутрално

    Значи който е истински родолюбец бяга много надалеч и не се връща. Сега ми просветна. Предполага се най-големите, най-надалеч се изнасят. Като Левски и Ботев - чак в Патагония са емигрирали и там са погребани.

  8. 8 Профил на muncho ne si za pisane
    muncho ne si za pisane
    Рейтинг: Неутрално
  9. 9 Профил на Патриот
    Патриот
    Рейтинг: Неутрално

    Стига сте си бърсали задниците с Ботев и Левски. Като сте много готини, що не се надигнете като тях?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK