Капка Касабова и вятърът на промените

Всеки писател е толкова добър, колкото е добра последната му книга, казва писателката емигрантка

Капка Касабова и вятърът на промените

© Юлия Лазарова



На простия въпрос "откъде си" тя отговаря поне с три изречения. Върви ми на преместване, казва. И след това добавя още обяснения: Завръщам се при родителите си в Нова Зеландия, където живеят, моят собствен дом пък е в Единбург, а София е родното ми място.


На онези, които са пристрастни към литературата, името Капка Касабова им е познато. През последните години у нас са излизали интервюта с нея, публикувани са пътеписи и нейни разкази, достигало е като ехо, че някъде там, в Нова Зеландия, тя е получила такава и такава литературна награда.


Една от съвременните писателки - Елена Алексиева, преди време ми разказа за нея само с две думи: "Много е добра." Толкова.




Сега всички лично могат да проверят как седят нещата, защото от няколко седмици на пазара е книгата й "Улица без име".


"Понякога животът просто ти поднася изненади", пише Капка Касабова някъде в романа си.


Това изречение би могло да бъде автобиографично. Колкото до въпросната улица без име - тя може и днес да съществува из "Младост" 3. На нея се намира двустайният апартамент на семейството на Капка Касабова, който те напускат преди близо осемнайсет години. Тази улица без име изглежда позната - с миризмата на печени чушки през есента, която плъзва между блоковете, с неизтребимите хлебарки, с вечните трабанти, москвичи и лади, паркирани долу, със съботно-неделните занимания на бащите да сложат плочки в банята или с новината, че в ЦУМ са пуснали червени детски ботуши, с пристрастеността към сериалите "Робинята Изаура" и "Птиците умират сами". Както и със саморъчно направените значки с надписи "Пинк Флойд", с песента "Вятърът на промяната".


Историята, която Капка Касабова разказва, не е сантиментална, въпреки че вероятно ще разчувства мнозина. Книгата е писана на английски, за англоезични читатели, по идея на британското издателство "Портобело". А и Капка смята, че хуморът й е по-студен, по-англосаксонски, както тя го нарича. И така да е. Само човек, който не е живял тук в последните години, ще си спомни толкова много детайли. Ще обърне внимание на такива подробности като тази, че летището се намира близо до квартал "Враждебна", а това е възможно най-неподходящото име, с което първо да се срещне пристигащият.


Това е книга, написана от българка, живееща в чужбина, казва Капка. Така отваря темата


за търсенето на точното място


за уюта да се почувстваш у дома, за времето, което трябва да мине, за да свикнеш, и за преболедуването. Възникват и задължителните въпроси дали всичко можеше да се случи по друг сценарий. Но нека следваме хронологията.


Капка Касабова говори хубав български - без акцент, без да търси точната дума, без да й личи, че от осемнайсет години не живее тук. Израства в София, а през 1990 г. семейството й се премества в Англия, а по-късно в Нова Зеландия. Преди четири години се завръща във Великобритания. Издала е на английски език четири стихосбирки, два романа и множество пътеписи.


Книгата й "Всички пътища водят към морето" е отличена с националната награда "Монтана" за най-добра първа стихосбирка на годината, а дебютният й роман "Разузнаване" е награден с приза на Британската общност за най-добър първи роман в Азия и Пасифика. Публикува също романа "Любов в страната на Мидас" и още две стихосбирки, отпечатани във Великобритания. През 2002 и 2004 получава журналистическата награда на "Катей Пасифик" в Нова Зеландия за най-добър пътепис на годината с текстове за Берлин и за Индия. Де факто дебютната й книга във Великобритания е "Улица без име". Също и у нас.


Според британския историк и разследващ журналист Миша Глени романът на Капка Касабова е изключителна книга. "Без да изпада в самосъжаление, Капка Касабова показва колко е трудно да бъдеш един от десетките хиляди, които напускат Източна Европа през последните 20 години, за да започнат от нулата на друго място", пише той.


Според Капка явно е трябвало да мине известно време, за да се появи тази


вълна от емигрантска литература


Като казва това, има предвид и книгите на Илия Троянов, на Владислав Тодоров и Димитър Динев, които се появиха в последно време. И тримата живеят в чужбина.


"Сякаш това средностатистическо минало трябва да се осмисли, трябва да има някакъв катарзис и отдалечаването от времето позволява да се осмисли колективната травма. Само от дистанция тази травма може да бъде художествено пресъздадена. А всяка култура има нужда от колективна памет и общо преосмисляне на миналото", казва тя.


Според писателката, сега около трийсетте, в тази книга е разказана преди всичко една лична история, пречупена през детския поглед.


"Когато живееш далече от родното си място, това място замръзва в едно определено време. Дори когато се връщаш, имаш чувството, че се връщаш в някакво минало", обяснява тя.


Иначе според собствената й рецепта на човек са му нужни поне две години, за да свикне с някое ново място и да се почувства уютно там. "Преболедувах пристигането в Нова Зеландия, доста време продължавах да пиша на български език, това беше дълъг и мъчителен процес. Езикът бързо се учи, но поне две години са ти нужни, за да се потопиш в атмосферата и да свикнеш, да научиш къде са евтините магазини, къде са хубавите кафенета и антикварните книжарници", разказва тя.


От няколко години живее в Шотландия, където преподава от време на време литературно писане, пише за един сайт и за английското издание на списание "Вог", често лети за Нова Зеландия при родителите си и до Цюрих при сестра си.


Онова дълго пътуване


започнало преди осемнайсет години, още не е свършило. Индия, Берлин, Лондон, а също и Созопол, Странджа и Родопите - Капка може да изброява спасителните места, към които може да се връща. Казва, че от време на време пак усеща желание за тръгване.


"Преди две години бях тук, за да напиша един пътеводител за България, и направихме заедно с приятеля ми най-сантименталното пътешествие, което послужи и за тази книга - пътувахме два месеца с градски транспорт - обиколихме най-невероятни села, срещнахме най-необикновени хора. И знам, че понякога подобно пътуване ми липсва в други места по света - в Нова Зеландия е красиво, но я няма цивилизацията, няма ги пластовете история, понякога там ми се струва, че е един безкрайно красив ад", усмихва се тя.


Казва, че понякога се е питала дали всичко е можело да се развие по друг начин. Би трябвало да има хиляди варианти. Но в едно е сигурна - че пак щеше да се занимава с писане, евентуално журналистика, защото


писането не е вятър работа


нито суета, а в него има дълбок смисъл. "Дори книгата да потъне в някоя библиотека и след време да я прочете един човек - пак е имало смисъл, ако го е докоснала."


Кой е читателят на новата книга, когато познанието за България е нещо такова: "Столица: Букурещ. Бацилът на киселото мляко... Убийството с българския чадър. Борци... или бяха щангисти? Мъже - и жени - с мустаци. Мястото, откъдето ще дойдат едни мургави хора и ще разбият вратите на Европейския съюз с водопроводните си инструменти. Рай за покупка на евтино парче земя под слънцето... или за ски... известен с... ами с това, че там е евтино."


Това е фонът, на който книгата е събудила интерес. Капка казва, че нейната история от студената война е предизвикала внимание, защото е общочовешка, разбираема и успява да докосне много хора, независимо че те нямат спомените от онази улица без име в "Младост" 3.


Така както биха могли да бъдат разбрани извън България книгите и на Алек Попов, и на Елена Алексиева, и на Емил Андреев, и на Владислав Тодоров...


"Първата принадлежност е към общочовешки и хуманни стойности. Има много хора по света, които са си загубили корените, и аз съм един от тях. Това са жители на света с много омешани култури, защото са живели в различни държави. Просто след като се преместиш няколко пъти, идентичността губи значение и остава само душевността. А моята със сигурност определям като българска", казва тя.




Какво е България?


1. Герой от детска приказка


2. Съветска република


3. Държава в Югоизточна Европа


4. Дива река в Мексико.


Тази загадка е от един английски вестник, но е толкова красноречив пример за това колко позната е България във Великобритания, че този въпрос намира място и в книгата на Капка Касабова.


Ключови думи към статията:

Коментари (49)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Someone
    Someone
    Рейтинг: Неутрално

    Симпатяга Личи й, че от 18 г. не е в БГ

  2. 2 Профил на Мъж
    Мъж
    Рейтинг: Весело

    Ами да, иначе отдавна да е пуснала мустаци и корем

  3. 3 Профил на tojaga
    tojaga
    Рейтинг: Неутрално

    Да е живо и здраво туй моми4е!
    Хем хубави4ко,хем умни4ко, 4е и талантливо.
    Излезез "навън"и 6те преуспее6.Талант и под 4увал да го държи6, 6те пробие като 6ило,стига да не е в БГ,4е там 6те го изядат.

  4. 4 Профил на tojaga
    tojaga
    Рейтинг: Неутрално

    Фонет.азбука ми изяда някои букви!
    Моля за извинение.

  5. 5 Профил на Мурильо
    Мурильо
    Рейтинг: Неутрално

    И тук в България, останалите писатели пишат за това, което са преживяли,но не се шуми толкова за тях. Даже пишат и много талантливо.Пример давам с Владимир Зарев "Битието". Виж друго е да пишеш от чужбина,че да са те забелязали там,че даже и да се те издали зад граница. Българинът е склонен да благаговее пред емигранта зъвърнал се от далече.Важното е кой ще чете това там зад граница? Е, таланта го има Капка,но не пекалявайте с овациите българи. Нека времето покаже кой колко струва.Книгите не са само белег на времето, те са и мъдрост.

  6. 6 Профил на софикс
    софикс
    Рейтинг: Неутрално

    Вярно е, че средния англичанин има странна представа за България. Ама какво от това? Те ли ще я четат Капка? Няма как. Това си е английска измама. Понеже некви алкохолни маймуни там не били знаели за България дай сега леко да плюнем по родината,ама ако може после книгата да си я купят по интелигентните дето инак знаят достатъчно. Тези англичани, които аз познавам знаят достатъчно много, че и кинти си правят от това. То невежи има навсякъде,ама те какво решават?
    Капчето да прочете биографията на Джон Ленън. Скоро излезе в Лондон. Нейното детство ще и се стори луксозен каприз.

  7. 7 Профил на Аре, и тая изкукала
    Аре, и тая изкукала
    Рейтинг: Гневно

    Аре, и тая изкукала: "в Нова Зеландия е красиво, но я няма цивилизацията, няма ги пластовете история, понякога там ми се струва, че е един безкрайно красив ад". Бе що не си е'''' майката?!?

  8. 8 Профил на бряг
    бряг
    Рейтинг: Неутрално

    И млада, и талантлива! Казват бог дава, но й
    взима! Та талантът си божа творба. И тук сигурно щеше да напише своето...

  9. 9 Профил на BG - Novozelandec
    BG - Novozelandec
    Рейтинг: Неутрално

    Нафукана без особенно покритие персона. Тук в Нова Зеландиа, ама никак не я обичат. Демонстративно страни от малобройната българска емиграция, която има крещяща нужда от сърцати патриоти.

  10. 10 Профил на Кочо
    Кочо
    Рейтинг: Неутрално

    Каква усмивка! Наистина личи, че не е расла в България. Да е жива и здарава!

  11. 11 Профил на Дядо Петър
    Дядо Петър
    Рейтинг: Неутрално

    Не е лошо който пише коментарии по темата да е прочел поне нещо от авторката.
    А не да коментира външния й вид.
    Защото това, че си хванал мишката и чукаш по клавиатурата, не те прави с нищо по-интелигентен от останалите. За да им даваш акъл.

  12. 12 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Още преди 5 години случайно попаднах на отзив в едно литературно списание за К.К. Стиховете й са приятни и леки. Но на английски се пише лесно, защото думите нямат почти никакъв смисъл. Но не виждам разликата между Капка и Г. Господинов. За България да се говори като за лош виц. Е, то бива комплекси, ама...

  13. 13 Профил на до част от пишещите по-долу
    до част от пишещите по-долу
    Рейтинг: Неутрално

    злобо, злобо, българкса злобо...

  14. 14 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Злобата е от статията. Макар и скрита в ехидния тон спрямо България.

  15. 15 Профил на до този "част от пишещите"
    до този "част от пишещите"
    Рейтинг: Неутрално

    На въпроса "от къде си" (май трябва да се пише с главна буква) ти какво отговаряш? " От Люлин, но сега ще взема метрото и ще отида до редакцията, а иначе съм Врачанско, а в неделя ходя на Витоша."

  16. 16 Профил на ?
    ?
    Рейтинг: Неутрално
  17. 17 Профил на Антрополог
    Антрополог
    Рейтинг: Весело

    Едър кокъл, широко лице, пейзанска закваска, "големо" прозрение "Понякога животът просто ти поднася изненади", бре ти да видиш.
    Колко е трудно да бъдеш един от десетките хиляди, които напускат Източна Европа през последните 20 години, за да започнат от нулата на друго място.
    Хайде малко по уекичко, сестро!
    Да си си седяла на дупето в Младост 3, да не не ти е толково тажко Онова дълго пътуване започнало преди осемнайсет години, още не е свършило...

  18. 18 Профил на K.K
    K.K
    Рейтинг: Неутрално

    Ето това е то българската интелигенция в чужбина сега - малко спомени и много претенция. Фалшиви са тези ценности. Не е като да се чудиш кога ще те гръмнат от ПГУ. Сега може да си се фръцка на воля пред българската преса.

  19. 19 Профил на Автор
    Автор
    Рейтинг: Гневно

    Описаното знание за България като фон на книгата, е много странно. Сигурно хората тамнаистина само това знаят за България. Но пък ехидно-презрителните, срамежливо сантиментални, но винаги обагрени с лека погнуса, спомени на авторката и в още по-голяма степен - на останалите изброени автори-емигранти, с какво ще добринесат за промяна в информацията, за подобряване имиджа на родната им страна?Има един такъв принцип в психологията, ползва сепри лечение на алиенация, анорексия, булимия: Когато ти сам се презираш, не се харесваш, как искаш тогава другите да те харесват? Та, нещо подобно се е случило с нашите млади пистели-емигранти. Как расте пропастта между двете им основни (поне така изразени) емоции, двата елемента в техния модус вивенди - хем твърдат, че искат България да бъде познавана и харесвана, хем се гнусят от нея и я презират. И предлагат текстове, от които лъха на соц. мухъл, дзифт, нечистоплътно насилие над личността, еснафско смаляване на света и мирогледа до мъничкото всекидневно битие и т.н. и т.н. Е, хора, не беше чак така. Живели сме и ние - от началото на 50-те, през всички турбулентни събития, та чак до сега. И продължаваме да живеем, работим, творим. Имаше и има светли и хубави страни в живота, общочовешки и общовалидни, хубава обич, отношения, приятелства, готини хора. Как пък все черното веждат тези наши писатели! Как пък все гадни, ограничени и мерзки хора описват! (И Г. Госп. също!). Е, не може така напред. За да има приятни, свестни, човечни, съвестни хора, трябва да има добре настройващи светли писания.

  20. 20 Профил на Комбат
    Комбат
    Рейтинг: Неутрално
  21. 21 Профил на пак Комбата
    пак Комбата
    Рейтинг: Неутрално

    ...а българските емигранти, дето страняла от тях, да не я бъркат с някоя чалгизирана-пайнеризирана силиконова овца, която са поканили за поредния джумбуш, а им е отказала поради нисък хонорар и защото не можела да намери Нова Зеландия на картата. Да си припяват патриотичните песновки на Ивана и Драгана сами!

  22. 22 Профил на Lili Kostova
    Lili Kostova
    Рейтинг: Неутрално

    Абе откъде толкоз злоба у българите? Хубаво момиче, хубаво написана статия... Я се усмихнете малко бе, хора, стига с тая ненавист. И без това достатъчно зло има в България.

  23. 23 Профил на Lili Kostova
    Lili Kostova
    Рейтинг: Неутрално

    И аз много искам да харесвам България (и поне част от българите). Обаче ми е все по-трудно да изпитвам положителни чувства и към страната, и към сънародниците си, макар че живея тук. Харесвам приятелите си и оше една много малка част от хората в България - всъщност всички, които се усмихват, не си изхвърлят боклуците където им падне и нямат за цел в живота да возят в голямата си кола силиконова мацка (съответно не мечтаят да са силиконова мацка, която се вози в голяма кола). За съжаление обаче виждам все по-малко от тях. Тъжно - но факт.

  24. 24 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: Неутрално

    Един от факторите за успех на един писател е да пише на език,който има голяма читателска аудитория по света.За съжаление българският не е между тях.

  25. 25 Профил на Ужас!
    Ужас!
    Рейтинг: Неутрално

    Хора чета ви коментарите и не вярвам, не стига междуградската омраза ами сега и междуджржавно ще се мразиме. Аз живея в Германия и като се прибера постоянно срещам завистливите и злобни погледи на жени които могат да са ми майки, неразбиране, ужас!
    Тесногръдие ли е това или немотия незнам обаче тая наша държава е като парник за искривени ценности и тяхните производни. А жената говори за неща които само емигрант може да разбере, затова спестете си определенията подплатени с неразбиране което очевидно е довело до отричане.

  26. 26 Профил на Многочетящ
    Многочетящ
    Рейтинг: Неутрално

    Госпожицата, която сега ми натрапвате, ми е абсолютно непозната. Като ми поостане малко време ще положа усилия да се запозная с представите за нея, които искате да ни дадете, и евентуално с творчеството й. Засега я оставям настрана. Всичко хубаво!

  27. 27 Профил на ...with libertu and justice for all
    ...with libertu and justice for all
    Рейтинг: Гневно

    Какъв ехиден тон към Бъкгария бе смешковци?
    Вие в какъв свят живеете?

    Никой не е чувал за България, или ако е чувал е нещо негативно.
    Това че "там е евтино" е най-положителното, което може да се чуе за България. И може би има и известна доза истина,а?

    Жената е обективна! В БГ е мизерия и тя нарича нещата с истинските им думи! Никой не го интересува мадарския конник разберте! Това което се вижда са мутрите и каручките по центъра на София!

    На атакистчетата не им харесва? Ми сори!!!

  28. 28 Профил на бай Мамут
    бай Мамут
    Рейтинг: Неутрално

    Да му стане страшно на човек от злобата и простотията на някои от форумците. Един "гений" твърди, че на английски думите нямали смисъл, друг се прави на антрополог, а с изказването си подхожда повече да е австралопитек, трети се изказва за българската интелигенция в чужбина, без да си дава сметка, че именно тези хора, а не нашите политици или "бизнесмени", карат най-много света да говори с добро за България! От къде толкова много злоба, от къде толкова много простотия у българския народ? Само от комунизма ли или генетично?

  29. 29 Профил на Лондончанин
    Лондончанин
    Рейтинг: Неутрално

    "Но пък ехидно-презрителните, срамежливо сантиментални, но винаги обагрени с лека погнуса, спомени на авторката и в още по-голяма степен - на останалите изброени автори-емигранти, с какво ще добринесат за промяна в информацията, за подобряване имиджа на родната им страна?"
    КОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ ЖИВЕЕЩИТЕ В ЧУЖБИНА СА ЗАДЪЛЖЕНИ ДА ДОПРИНАСЯТ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ИМИДЖА НА КОЧИНАТА, НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ? НАЛИ ТЕ ЗАТОВА СА Я НАПУСНАЛИ, ЗАЩОТО НЕ Я ХАРЕСВАТ!
    ПОВЕЧЕ ЗА КАПКА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ НА: http://www.kapka-kassabova.com/index.shtml

  30. 30 Профил на Емре
    Емре
    Рейтинг: Неутрално

    Най-красивото възклицание за красива жена е в турския. Казва се 'Бог да я опази за този, който я заслужава'-Аллах сахибине баъшласин.
    Вътрешна и външна красота. А за другите колеги от форума ще кажа: научете се да търпите критики и отрицателни ззабележки вече. Може да се мислим за всичко, но това не променя реалноста.

  31. 31 Профил на 61 г.
    61 г.
    Рейтинг: Гневно

    Нашенците в чужбина все се правят на силно пострадали от социализма. Отде взеха пари да заминат и да живеят там дълго време без работа? Не ще да са ги заработили с честен труд в социалистическа България, където толкова им е било зле. Аз от 1962 г. говоря, чета и пиша отлично на английски език, но чудно защо никога не успях да заработя достатъчно пари за да емигрирам. Нито тогава нито сега с трудови доходи не можах да купя за фамилията си самолетни билети до Нова Зеландия. Друг е въпросът, че съм по-взискателна към дестинацията...
    Заминала десетгодишна и след 20 години ми описва какво било тук едно време.. Хайде холан. По онова време и моят син беше десетгодишен, а сега с носталгия си разглежда снимките от морето и от рождените дни с купища играчки с дистанционно управление, и си спомня как винаги имаше шоколади на вратата на хладилника.. А сега имаме само замразени чушки и кутия с магданоз. И като купим една пръчка салам ние с баща им все не ядем, защото уж ще вдигним кръвното..А на най-малкия син правим семеен скандал всеки път щом поиска пари за кино. Аз на 61 г. продължавам да работя и въпреки това в момента обядвам с обикновени бисквити за 65 стотинки. И съм доволна от себе си, че със спестените 75 ст. довечера ще купя вафла-морена за малкия..
    Я да не ми се правят на жертви ония !

  32. 32 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Ама чакай да ти обясня. Понеже си много прост. Думите на английски нямат значение, защото са от друг език взети. С изключение на едносричните. Статията е пълен боклук, първо защото Капка е била известна с поезията си преди 10 г. Чел съм я тогава на английски.

  33. 33 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Второ, защото няма по света пишещи за литература и в най-скапания вестник, които поне малко да не цитират от (и то най-доброто)от автора, за когото пишат.
    Все пак, не става дума за компотите на майката на Г. Господинов.

  34. 34 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Трето, статията не е толкова за творчеството на Капка, а за приключенията й. Затова и коментарите не са по същество, но вината не е в тях.

  35. 35 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Четвърто, за много вече българи в страната е възможно да отидат на опера във Виена или ако не обичат, да пият само кафе, и да се върнат на другия ден.

  36. 36 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Пето, българските автори както всички от нас са с откраднато детство от комунистите, затова стилът им доста често е приятно инфантилен и донякъде с европейска носталгия.

  37. 37 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Шесто, не става дума за Г.Господинов, който поръчково пише за носталгията си по комунизма под прикритието на уж критичност, за каквато няма нито бекграунд, стил, позиция, достатъчно речников запас, идеи и морал.

  38. 38 Профил на Х
    Х
    Рейтинг: Неутрално

    Седмо, нямаше нищо хубаво в комунизма, освен разпада му, жалкото е, че България не се е отърсила от него, но за това никога няма да седна да обвинявам българите или да ползвам презрителното отношение на чужденците като собствено мнение. Това, което ни крепеше в комунизма не са компотите и вафлите, а постоянната мисъл, че ние не сме като комунистите и че някъде има друг, свободен от комунизъм свят.

  39. 39 Профил на   ami da
    ami da
    Рейтинг: Неутрално

    Статията е добре написана и показва носталгията на емигрантите към родината въпреки всичко старо и ново в нея,което са запомнили или сега виждат.Добро или пък лошо.
    А това,че света не познава и е чувал по-малко за България отколкото за Румъния и Унгария е друг въпрос.Причината не е в емигрантите обаче.Също и за лошият имидж на някои неща за страната например:политиката и в миналото,криминалността,скандалите по света дошли от самата система в Б-я навремето-особено до 1990г.

  40. 40 Профил на do 31,  61g.
    do 31, 61g.
    Рейтинг: Неутрално

    много хора за да емигрират продадоха апартаменти,къщи и коли и така заминаха.
    Аз емигрирах много след 1989г.и за случея взех пари от мой приятел назаем.
    Всъщнос най-лесно се емигрираше 1989,90 година,когато парите все още стигаха и хората бяха спестили малко пари преди инфлацията.Някои предпочетоха да се махнат от Б-я,за по-добър живот или заплащане.

  41. 41 Профил на бай Слон
    бай Слон
    Рейтинг: Весело

    От къде толкова много злоба, от къде толкова много простотия у българския народ? Само от комунизма ли или е мамутично?

  42. 42 Профил на Дъртанян
    Дъртанян
    Рейтинг: Неутрално

    Най-доброто изказване е №31. А за №40 - някъде докъм 1992-93гг се оттичаше социализмът, затова имаше парички все още. Познавам хора в България, които дадоха пари на други хора да заминат за чужбина. И досега си чакат някой да им ги върне. Тия от чужбина си мисля, че е редно да си влизат в сайтове предназначени за тях. Там да си казват мнението по техните си въпроси - как се мият много чинии, как се обслужват дърти гърци, тънкостите на хамалуването и т.н. Не им е харесвала България, напуснали са я, вече нищо не знаят за нея, не си плащат задълженията тука и не е редно да я коментират. Не е редно и да гласуват по българските избори.

  43. 43 Профил на до Х
    до Х
    Рейтинг: Неутрално

    звучитиш като неуспял озлобен провинциален писател. За което ито Касабова, нито Господинов, нито Троянов май са ти виновни.

  44. 44 Профил на мъка
    мъка
    Рейтинг: Неутрално

    I was born in 1973 in Sofia and educated by two members of the poor intelligentsia and by a French college. In combination, these two things allowed me to dream of going to France one day.

    Instead, I flirted with Britain in 1990-1991 when our family delved into deepest Essex. But the feelings were unrequited, and we emigrated to New Zealand. It sounded exotic and tropical.

    In the freezing town of Dunedin, ‘little Edinburgh’, I enrolled at University with French. When I realised that this was an English-speaking country, to practice my English I wrote a novel and some poetry, then moved to Marseilles for a year to practice my French. The books won some awards in New Zealand and abroad, and the whole thing grew into a bad habit. Ten years and several books later, I find myself a professional writer and professionally poor. To forget these misfortunes, I travel.

    I now live in tropical Edinburgh in sunny Scotland, also known as ‘old Dunedin’. I escape whenever possible.

    Боже колко мъка има по този свят!

  45. 45 Профил на био
    био
    Рейтинг: Неутрално

    Ама как си е написала биографията само- сякаш ще я приемат в Комсомола- *произхождам от бедно интелигентско семейство*. Не друго,а *бедно*, вероятно материално. За дядото активен борец е забравила... Ама англичаните и се връзват на тия номера. Някой за да *избягат* се декларираха обратни и кви ли не. А сега тук ми се струва странно това навеждане ... Обаче тук е била от бедно семейство и сега е пак бедна и бачка това онова, че с писане само не ставало даже и в Шотландия.

  46. 46 Профил на Джи
    Джи
    Рейтинг: Неутрално

    Точно пък в Шотландия въобще няма да стане. Повечето от интересните британски писатели са точно шотландци.

  47. 47 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2158 Неутрално

    Аз прочетох книгата и ми се струва интересна. Но е някак си отнесена. Тряват по-ясни заключения, които да бъдат изписани в прав текст. Трябва просто някой да каже, че в резултат на комбинацията Ориент + Комунизъм бългрският народ е, да, казвам го: изостанал, смотан, мързелив, скудоум, непрактичен и още поне 10-тина фактора, които му отреждат в глобалния свят мястото или на вечен емигрант-чергар на най-ниското социално стъпало, или на гастарбайтер-фукара (без значение дипломата) в собствената му държава. Ако българският народ успее да го осъзнае, ще започне да работи за това, да спаси от тази участ поне децата си.


    ПС.Фактологична грешка в книгата - през Балканската война Мелник не е опожарен от турците. Да провери по-точно от кого!

  48. 48 Профил на poznat
    poznat
    Рейтинг: Неутрално
  49. 49 Профил на haahahahha
    haahahahha
    Рейтинг: Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK