Да се заиграеш с Богдан Русев

Богдан Русев<br />

© Антон Попов

Богдан Русев



Богдан Русев е човек, който предизвиква въпроси. Те напират в главата ти, докато той разказва спокойно за някое от нещата, с които се е захващал. Повечето са били на игра или част от някой експеримент. Дори погледът му играе независимо дали говори. Сякаш в момента е част от някоя улична банда, от която се опитва да избяга. Същевременно вярва, че всеки има мисия в общия космически план. Увлича те в играта си, но без да те кани изрично, и така ти започваш да се луташ из неговия свят.


Богдан Русев е новият главен редактор на приложението за свободно време на в. "Капитал" - "Капитал Лайт". Преди това е бил автор на книги-игри, има публикувани над 600 статии и разкази в различни издания. Той е най-вече е познат като главен редактор и автор в списание "Егоист". Негови са книгите "Вълшебна нощ", "Електрочакра", "12 приказки от Белегаст", "Ела при мен". Преди повече от месец излезе и последната му книга, детективски роман - "Къщата". Близо 4 години е работил и в рекламна агенция, като паралелно превежда Джон Гришам, Робърт Паркър, Чарлз Буковски, Тим Робинс и Уилям Бъроуз. Завършва английска филолофия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като дипломната му работа по английска литература е правена в "Кингс колидж" (Kings College) в Лондон.


"Сега се заигравам с всичко, но като малък не бях много общителен и четях повече книжки", разказва Богдан Русев. Той дава за пример работата си, към която има "супернесериозно отношение", в смисъл, че се пали, участва и се ядосва, "но както бих го правил с игра". И не разбира някой като му каже, че трябва да се отнася по-зряло и че не трябва да си играе, защото това е животът му. Не иска да се притеснява, че може да си изгуби работата, защото си мисли, че има свободата да си тръгне във всеки един момент, когато загуби интерес, и го е правил.




Първото заиграване


Богдан Русев се заиграва с текст, когато е на 15 години. На тази възраст е, когато е издадена първата му книга-игра. "Абсолютно хлапашка работа, имаше две излезли такива книги на български и един приятел в училище ми каза, че и ние да направим такава. И я написахме на ръка", казва през смях Русев. После изпращат откъс на едно издателство в София, откъдето ги канят на разговор. Двете момчета пристигат от Велико Търново и след няколко часа лутане из София си тръгват с договор за 10 хил. лв. "Нечовешка за тогава сума, а бяхме на 15, спомня си Русев. Нещо като сегашните 5 хил. лв." С тях си купуват пишещи машини и започват да играят.


"Отначало пишехме сравнително по-рядко за повече пари. Имахме и много големи тиражи." Така първата не толкова детска игра осигурява писателя за няколко години на следването му по английска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Всъщност той не е работил никога нищо друго, за да се издържа. Впоследствие се научават да ги пишат бързо и така зад гърба му са 32 книги-игри. Богдан Русев казва гордо, че са участвали на панаира на книгата, че дори са раздавали автографи. "За съжаление феновете ни бяха малки пъпчиви момчета, които искаха, като пораснат, да станат писатели, нямаше мацки." Усмихва се и после се замисля.


"Боби ми казваха в гимназията, а Блонд е някакъв превод на Русев." Това е тълкуването на псевдонима Робърт Блонд, с който са подписани книгите-игри.


Богдан Русев има излъчването на експериментатор. Дори начинът, по който говори - равно, спокойно и леко студено, сякаш веднага те предупреждава, че той дърпа конците и определя правилата на играта.


"Постоянно си поставям нещо провокативно и предизвикващо. Даже сам си измислям, ако няма реални задачи", обяснява Русев. По тази причина той и сменя работата си често - да пробва дали може да прави дадено нещо. Преди време е имал период, през който решил, че не може да се занимава с хоби или спорт повече от година. Така той започва да тренира бокс и точно след една година спира. Така става и с плуването. "Реших, че очевидно няма да ставам боксьор, но така си отворих прозорци."


Богдан Русев обича да е малко преди нещата да се случват. Така любимото му време от деня е много рано сутрин, защото тогава му е тихо и пише. "Аз съм от тази школа писатели, които сутрин трябва да пишат - тази на Хемингуей. При нея работиш всеки ден и спираш на място, откъдето знаеш, че можеш да продължиш. Което е механизъм да се справяш с блокажа", обяснява Русев. Другата школа според него е на Буковски. В нея са писатели, които се "мърдосват цял ден, после се напиват и пишат" и на сутринта нищо не помнят. Писането ми е по-скоро въпрос на някакви трудови навици, не мога да се оставя текстът да ме води, без да знам накъде отивам. Според Русев е много важно да имаш историята в главата. А какво остава от написаното? Хората са най-важни, да знаеш, че прочетеното е влязло в живота им, променило ги е... Имам усещане за мисия, казва леко предпазливо и приглушено. Последната му книга - "Къщата", е първият етап от новия му експеримент - да пише в жанрове. Според него такива в момента в България няма. "Много ми е интересно защо добре пишещите хора тук винаги се втурват да правят супермащабни проекти, в които искат всичко да кажат за Вселената." А се получава да няма добър криминален роман или научнофантастична книга от 70-те досега, смята още Русев.


Мисли, че и следващата му книга ще е "супержанрова". Детска научна фантастика за момиченце, което живее само на космически кораб и обикаля из Космоса. Приказките са му интересни, откакто пише. "Защото не можеш да слагаш прекалено сложни думи и изречения, а трябва много добра история, за да бъде хванато вниманието на децата." Богдан Русев си признава, че проявява склонност да залита в някакви стилистики и много се стяга при писането на детски книги.


Любовта като игра


Богдан Русев обича да играе и в любовта, но казва, че знае много повече за влюбването. Най-любимото нещо на света за него е да ходи на кино и да чете книги. Обожава момента, в който рекламите свършват и започва филмът. Изглежда неежедневен и дистанциран от битовите проблеми. Твърди, че се опитва да няма допирни точки с нещата, които не го засягат. "Доста съм асоциален и не мога да кажа какво мисля за чалгата например. Просто защото не мисля за нея. Има много други неща, които ме вълнуват." Пространството, което обитава в София, е населено от няколкостотин души и е на четири улици, два бара, един ресторант. Той не обича да излиза извън тях и това не му липсва. "Не че не обичам да преживявам нови неща, мразя да преживявам нови тъпотии."


В играта си Русев може да запали колата всеки един момент и да отпраши нанякъде. Правил го е, последният път миналата седмица, стигнал до Ковачевица, където попада за първи път. Разказва, че е имал период, в който е видял доста от местата, които е искал. Не планира да живее другаде, но ако се наложи, би се преместил във Виена или някоя от скандинавските държави. "Жестоко ми хареса там, вероятно защото е по-подредено оттук, а аз това обичам." В Скандинавия все едно през цялото време има невидима ръчичка, която те държи да не паднеш и всички са много мили - нещо, което тук го няма, и той нарича това простотия. "В България признак на добър вкус е да се налагаш, да изпъкваш и да си готов на конфликт по всяко време. Огън човек. Наш човек. Балкански човек." Русев ненавижда това нещо, като посочва как в Скандинавия е точно обратното и обществена ценност е да не употребяваш повече, отколкото имаш нужда. Много повече бих живял в такова общество, защото извън основните си нужди аз наистина не искам много, казва още писателят.


Определя се за аполитичен. Последният човек, който му е направил впечатление, е Мартин Заимов и за него е гласувал с желание. Иначе го прави по убеждение - "като има дясно, за него". Казва, че е доста отчаян, преди време "анти-Виденовите неща" са успели да го провокират. Сега не гледа новини, но ако това все пак се случи, човекът, който може да предизвика "силни чувства" у него, е премиерът Сергей Станишев. "В смисъл иде ми да го удуша и да му изтрия усмивчицата, с която ми обяснява някакви неща, докато ме краде." Проблемът според него е, че "всички знаят, че ни управляват некадърници, но никой нищо не прави". Затова и той ще чака да дойдат избори, за да направи единственото, което законът му позволява - да гласува.


Поуката и вярата от играта


Русев играе и в кариерата си. Започва в списание "Егоист", след като пуска в пощата им един свой разказ, следва "Една седмица в София". Впоследствие решава, че не му се занимава със списания и иска да си почине. Не за дълго, защото като на игра му предлагат да работи за първия сезон на "Биг брадър", където се задържа за кратко. После пак в крачка си взима почивка, отново на шега започва да се занимава с реклама, работи това четири години и половина, които за него са напълно достатъчни. Сега се занимава с "Лайт"-а. Ще се опита да го направи повече за свободното време.


През последната година е научил две неща за себе си. Първото и според него - доброто, е след престой в болница заради дискова херния. Докторите го заплашват, че няма да може да кара ски и да прави други неща. "Отначало се шокирах, но после си дадох сметка, че всъщност няма много значение. Аз съм писател и докато мога да пиша, не би трябвало нищо друго да е по- важно. Второто - или лошото, което прозрява за себе си, е, че няма граница за това колко далеч може да стигне, за да си запази самостоятелността. Което го е изненадало. Накрая казва, че предпочита да не се взима на сериозно и че за собствения му живот надежди няма. "Преди няколко години щях да ти кажа, че искам да стана световноизвестен писател. Не че това сега не ми е мечта, но не го мисля денонощно." Казва, че е супероптимист за човечеството и според него посоката е правилна. Фактът, че сме стигнали до задънена улица като биологичен вид и политически и финансови системи, според Русев ще роди следващата степен на организация. Определя се като "доста явен атеист и антирелигиозен човек", но все пак му е необходимо да вярва в нещо. Затова си измисля някаква историческа схема. Сигурен е, че животът и разумът имат някаква мисия в космически план. Затова ще продължи да играе - неуморно, неспирно и по неговите си правила.

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на grrrrrr
    *****
    Неутрално

    Много сте забавни Дневник. Бързате да направите PR на Богданчо, защото читателите на Капитал Лайт го схрускаха във форума.
    Каквато и четка да му ударите за повечето мислещи хора е ясно че Русев просто "не става".

  2. 2 Профил на alfredo tores
    *****
    Неутрално

    подобна сервилна статия хич не му прави реклама, по-скоро го вкарва в банален патос

  3. 3 Профил на ДеДе
    *****
    Неутрално

    Можете да разгледате коментарите под първото интро на Игривия като редактор на Капитал Light:

    http://www.capital.bg/show.php?storyid=569146

  4. 4 Профил на Гост
    *****
    Неутрално

    Такава скука вее от това момче. Претенции, претенции, претенции...Е точно това е истинската чалга.

  5. 5 Профил на re: Bogdan
    *****
    Неутрално

    Искрено му пожелавам успех в това начинание и мисля, че "Капитал" няма да съжеляват. Мисли модерно, знае какво се харесва и умее да го представи. Съученичка съм на Богдан от езиковата гимназия във Велико Търново- наистина е много ерудиран, начетен, отракан и с лекота говори. Много се радвам, че той напредна така и "отсрамва" випуска ни

  6. 6 Профил на Бог-дан
    *****
    Неутрално

    Както ми казваше баба, когато бях дете: по-добре на хората в устата, отколкото на хората в краката

  7. 7 Профил на даниел
    *****
    Неутрално

    не знам кой е по-скучен- Богдан или авторката/статията...

  8. 8 Профил на Радко Шопов
    Радко Шопов
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Богдан Русев е един изключително добър писател. Поне прочетете някой от книгите му, за да имате право да преценявате.

    Радко Шопов
  9. 9 Профил на nezabravka
    *****
    Неутрално

    сички бяхме готини през 90-те

  10. 10 Профил на Сея
    *****
    Неутрално

    Добър писател не значи задължително добър главен редактор.

  11. 11 Профил на zora
    *****
    Неутрално

    Жалко че и от Богдан направихте администратор - той е творец, шефското място ще го лиши от възможността да се концентрира върху писането и върху креативното, което му е силата. Същата грешка направихте и с Ива Рудникова преди време. Това са хора на духа, не ги циментирайте в йерархията. А този портрет трябваше да го направи човек, който е поне равен на Богдан като талант. Звучи плоско

  12. 12 Профил на Einstein
    *****
    Неутрално

    Още една причина да не си купувам "Капитал". Богдан Русев е шматка. "Капитал Лайт" започна добре, обаче преди няколко години стана боза. Е, явно ще си остане.

  13. 13 Профил на Stivi
    *****
    Неутрално
  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  15. 15 Профил на 1
    *****
    Неутрално

    това на снимката е маймунка. Маймункеее защо си избягал от велико търново-що не си се върнеш обратно там и тва е.в зоопарка?

  16. 16 Профил на kolevski
    kolevski
    Рейтинг: 1235 Весело

    "сички бяхме готини през 90-те"
    хахаха страхотно

    според мен силата му е в късия разказ, романите му така и не заприличаха на романи - само на дъъълги разкази

  17. 17 Профил на k
    k
    Рейтинг: 995 Неутрално

    "сички бяхме готини през 90-те"...

    Наистиан страхотна мисъл!
    Ще те цитирам често!

    През 90-те имаше КапитЕл и беше на вестникарска хартия!
    Гланцираната хартия развали всичко!

  18. 18 Профил на knigoigra4
    *****
    Неутрално

    Книгите-игри са най-хубавото, което е написал. Разказите, които съм чела, лъхаха на пошлост и/или плагиатство. От романите съм чела 1 и няма да повторя. Ако беше станал автор на хумористични текстове (без значение под каква литературна форма), щеще да бъде в стихията си.

  19. 19 Профил на хаха
    *****
    Неутрално

    не играч, а интригант. страхлив и студен като жаба, но доста агресивен и безскрупулен ако съзре възможност да злепостави конкурент.

  20. 20 Профил на Joana
    *****
    Неутрално

    това българите сме изключително завистливи и злобни хора.Сигурно 90% от оплюващите Богдан нямат и една трета от неговия талант,но все пак с удоволствие го определят като бездарен и не-интересен.
    Ей така,просто поредния отдушник на насъбралата се злоба към всичко по принцип.

  21. 21 Профил на Ясен
    *****
    Неутрално

    Златния мамин се мислил за писател. Браво на Филева, за тоева че дори за такъв смотльо е успяла да напише нещо положително.

  22. 22 Профил на alex_kozlovski
    alex_kozlovski
    Рейтинг: 8 Неутрално

    http://bit.ly/vbr8Ij - друго интервю с Богдан Русев.

  23. 23 Профил на йоан александър
    йоан александър
    Рейтинг: 217 Неутрално

    90% от тези, които го оплюват са от Велико Търново. Градът е страхотен, но си остава 70 000 (без студентите) - това е, зоната и пишмана





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK