1968 г. през погледа на участвалите в нея българи

Проект представя историческата година по пътя София - Братислава - Банска Бистрица - Кошице - Прага - София

фотографии от цикъла &quot;Окупация&quot;<br />

© Либуше Киндрова

фотографии от цикъла "Окупация"



Какво би означавало да се върнеш 40 години по-късно на мястото, където си бил войник, част от българските окупационни войски, изпратени да потушат "Пражката пролет"? Това прави един от тези войници - Радослав Станев, който се съгласява преживяванията му, срещите с хора в София, Братислава, Банска Бистрица, Кошице и Прага да бъдат документирани.Утре вечер в "Гьоте институт" ще бъде представен проектът "Истории за '68", както и сайтът към него www.68.nagledna.net, които ще опитат да ни върнат във времето назад и да ни покажат какви спомени, чувства и истории изникват по пътя обратно и в разговорите на място в Банска Бистрица, Братислава и Прага.


"През юни тази година, зареден с микрофон и камера, започнах да документирам хората около себе си по време на едно пътуване в Словакия, темата бе 68-ма. Този документален проект представлява база от текстове, чувства и разговори, фотографии и видео. В тази интерактивна документация зрителят сам решава как да движи сюжетната линия, тя не е свързана с дати, маршрути и други линейни фактори - всеки сам решава кога и как да започне и докъде ще стигне", казва Райчо Станев, един от авторите на проекта. Целта на това пътуване е не толкова да реконструира случилото се, колкото да види възможен ли е разговорът за миналото и собственото ни участие в него между различни поколения и хора в Европа днес. И как пътят променя или влияе на всичко това, казват организаторите Диана Иванова, Райчо Станев и Радослав Станев. Проектът съчетава устна история, фотография, архиви, мултимедия.


На www.68.nagledna.net може да чуете аудиоинтервюта. От отделните рубрики можем да чуем истории за престъпленията, изненадите, прозренията, страховете, моментите на срам, които хората са преживели в този период. "Бяхме окупирали редакцията на вестник "Смер". Спомням си журналистите, насядали отвън на мирен протест. И един българин, който отказваше да говори с нас на български. Беше го срам. Градът беше като разбунен кошер. Навсякъде висяха черни знамена, портрети на Дубчек и Свобода. Хората идваха и ни питаха: Какво искате от нас. Защо сте тук?", разказва Радослав.


"Няма как да не се усъмниш, че може би са прави. Тогава за пръв път си спомних думите на дядо ми, земеделец: Радославе, тия комунисти не вярват в Господа и един ден ще си счупят главата", споделя Радослав в раздела "Прозрения". А сред фактите четем: 600 хиляди войници окупират Чехословакия, 6300 танка и 800 самолета участват в инвазията. България участва в окупацията на Чехословакия с два мотострелкови полка, които идват от Елхово и Харманли и общо наброяват около две хиляди души.


Представянето на проекта е утре в Гьоте-институт, ул. Будапеща 1

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK