Един българин в Рим

Архимандрит Елдъров е бил в екип с папа Бенедикт ХVІ и в отдел "Мисионерски"

Един българин в Рим

© Николай Дойчинов



Почти целия си съзнателен живот архимандрит Георги Елдъров е прекарал в Рим. Роден в село Зорница, Ямболско, едва дванадесетгодишен е отведен от мисионери в Асизи - градът на Св. Франциск. След като се дипломира по богословски науки в Папския богословски факултет през 1954 г., започва да преподава. Той е единственият българин богослов - консултант и експерт по време на Втория ватикански събор от 1960 до 1965 г. На 19 юни 1966 г. получава архимандритски сан в църквата "Сан Клементе", при гроба на св. Кирил. Ръководил е българската редакция на радио Ватикана. Бил е визитатор за българите по целия свят и първият пълномощен министър на Ватикана след промените у нас (1991).


Днес архимандрит Елдъров живее в София и продължава активната си обществена дейност, като издава в. "Абагар" по името на първата печатна книга на говорим български език. От Рим е пренесъл огромната си библиотека, част от която е дарил на читалището в Ракитово, където живеят католици. По време на мисиите си по света започнал да събира български книги. И досега не знае коя е най-ценната - има библия от времето на Екатерина Велика, но по-ценното за него са приписките, които 50 години е правил притежателят й, преживял голямото софийско земетресение в средата на XIX в.


Монсеньор Елдъров е изключителен събеседник, от когото може да се научи много за вярата и за света. Както може да се предположи, досието му в Държавна сигурност е изпъстрено с доноси, а за авторите на много тях се досеща - вече е идентифицирал 12 души. Сред тях има и близки познати, и други, от които съзнателно странял, защото били подозирани в общността. Но навсякъде се повтаря един и същ разказ, който той датира от 1966 г.




Комунизмът падна, защото такива са били информаторите му


шегува се сега отецът. Такива глупости са донасяли, а политика на такава информация не може да се основава."


Архимандрит Елдъров познава папа Бенедикт ХVІ от началото на 60-те години, когато работят заедно по подготовката на Втория ватикански събор. Тогава, през 1962 - 1965 г., участва в специална комисия от 13 души, в която е бил и Ратцингер. "Той беше вече известен - беше публикувал три труда дотогава, спомня си българинът. Трябва да е бил на 37-38 години, една година е по-млад от мен." След това пътищата им много пъти са се пресичали. Особено когато Ратцингер станал шеф на Вероучителния отдел във Ватикана, който се занимава с доктрината на Римокатолическата църква със страховитото име "инквизиция". Всъщност архимандрит Елдъров обяснява, че предназначението й е да отсъжда дали книгите, които се издават, или позициите, които се защитават, отговарят на автентичната вяра. Когато има нарушения, тя взема отношение. Няколко пъти самият Елдъров е влизал в ролята на т.нар. адвокатус про ауторе, т.е.


защитник пред "инквизицията" на обвинения автор


Сегашният папа правел впечатление на сдържан човек - не студен, но по-скоро стеснителен, "със свян на юноша". "Няколко срещи сме имали в приемната на Йоан Павел Втори, спомня си архимандрит Елдъров. Събираше ни около 15-20 души. Аз присъствах там като "доверен богослов". Веднъж, около 1995 г., стоях от дясната страна на папата, а Ратцингер седеше отсреща. Направи ми впечатление, че докато докладваше, той говореше със затворени очи. Днес българският духовник твърди, че папата често е със съзнанието, че взема решения, които невинаги са популярни.


Вторият ватикански събор е известен като реформаторски. В подготвителния период се избират темите, които постепенно се материализират в заглавия. Архимандрит Елдъров работи тогава за т.нар. отдел "Мисионерски", който следи как да се представят религиите, от какво се нуждаят, как да се обнови мисионерството в третия свят. Важна тема, поверена на неговото изследване, е била да се възстанови ли в католическата църква постоянното дяконство. Това е категория духовници, които решават да останат цял живот в църквата, без да са свещеници. Трябвало също да се реши дали да им се позволи да имат семейства, т.е. както е в православието, за да могат да работят в социалните, научните дейности, в изкуството в църквата. Докладът на архимандрит Елдъров по този въпрос е отразен в специалния документ (конституция) за църквата, а днес между 15 и 20 хиляди души работят за църквата като дякони.


Но най-големите промени, приети от Втория ватикански събор, са настъпили в богослужението. Съборът дава възможност то да се води на говорим език. "Богослужението - литургията, евхаристията, тайнствата, трябваше да станат по-разбираеми, пояснява архимандрит Елдъров. Трябваше да се подчертае, че те не са магически формули, и така придобиха смисъл за миряните." Оттогава латинският е дотолкова забравен, че вече има опасност съвсем да изчезне. Затова сегашният папа е възстановил правото да се ползва и латинският.


Съществуването на таен архив на Ватикана според архимандрит Елдъров е голямо недоразумение. Става дума всъщност за специалния архив на Ватиканския държавен секретариат, който се отваря през определени периоди от време, обикновено до края на някой понтификат (свързан с годината на смъртта на даден папа). Последния път достъпът е разширен до 1939 г. - до смъртта на папа Пий ХІ. Така миналата година е


разсекретен архивът за България за 1922 - 1939


Той съвпада отчасти с времето, в което в България пребивава Анджело Ронкали, бъдещият папа Йоан ХХIII. Именно той като върховен глава на католиците свиква Втория ватикански събор, който поставя и началото на осъвременяването на Римската църква в размирния ХХ век. През 1958 конклавът на кардиналите на 28 октомври го обявява за глава на Римокатолическата църква, а по-късно е наречен Добрия папа.


Ронкали напуска България през 1935 г. Освен неговите доклади, току-що разсекретени, наскоро бяха публикувани и неговите "Дневници" от престоя му в България. Преобладават сметките, които той си е водил всеки ден. Това се сторило скучно на редактора Масимо Фрижоли, затова той издирва информация за лицата, които са получавали определени суми от него. Така излизат няколко много интересни факта - на първо място за българската връзка на духовника с Македония. Оказва се, че


Ронкали подкрепя голямата македонска емиграция в София


Тя разполага с фонд, който Ватиканът попълва от репарации, които е успял да вземе за загубените имоти на униатите от Гърция. Този фонд е в банка в Солун, от него именно Ронкали черпи, за да помага за благотворителни инициативи - например на сестрите евхаристинки, преселнички от Македония, които основават голямо сиропиталище на ул. "Пиротска". Книгата е излязла на италиански през септември тази година и е представена във в. "Абагар".


В парижкия дял на "Дневниците" е описан анекдотът за Ронкали, който на излизане от посещение при френски министър среща в антрето българска делегация начело с Васил Коларов: "Ето ги моите български приятели", приветства ги той, въпреки че по онова време българите са "черната овца" на Европа.


През последните 200 години само двама папи са писали за България в енцикликите си


Пий ХІІ в "Ориенталес еклезиас" ("За източните църкви") е посветил страница на смъртните присъди, произнесени на 3 октомври 1952 г. срещу четирима католически духовници. Енцикликата излиза две седмици по-късно с много силни думи за ставащото в България. "Това е клеймо за българската власт, защото никоя друга държава не е издавала смъртна присъда на католически свещеници", казва архимандрит Елдъров. И добавя, че само един унгарски епископ е застрелян без съд и присъда, в безредието от нахлуващите чужди армии в края на войната.


Йоан Павел Втори в своя енциклика посвещава един абзац на славянските апостоли. "Той е написал текст, който трябва да стои във всяка българска читанка", казва арх. Елдъров. Там се говори за живота на Кирил и Методий и за това как делото им продължава чрез техните ученици в България. Християнството, което у нас се променя в сравнение с византийското, преминава отвъд Дунав в днешна Румъния, в Киевска Рус, в Москва и до крайните предели на Изтока.


Всеизвестна е от враждата между Римокатолическата църква и масоните. Според редактирания от Втория ватикански събор кодекс на каноническото право на църквата вече не съществува текст, който да забранява изрично масонството. Навремето, преди тридесетина години, по този повод се развихря спор между бъдещия папа Бенедикт ХVІ и Великия магистър на "Великия Ориент" на Италия проф. Джулиано ди Бернардо. Единият твърди, че отношението към масонството остава непроменено, защото масонските ложи имат тайни сбирки и попадат под ударите на канона срещу окултните организации, забранени за католиците.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Tapanmuno
    *****
    Неутрално

    господина прилица на господин Тодор Живков с тази жизнерадостна усмивка

  2. 2 Профил на Korector
    *****
    Неутрално

    Голям БЪЛГАРИН е Архимандрит Елдъров! Господ здраве да му дава!

  3. 3 Профил на Православен неверник
    *****
    Неутрално

    Интересна статия, нека е жив и здрав господина!

  4. 4 Профил на а
    *****
    Неутрално

    Поживял си човека райски и сега какво търси тук,усмивката на кой.

  5. 5 Профил на student
    *****
    Неутрално

    Mnogo interesno intervju. Arhimandrit Eldarov e gordost za Bulgaria.

  6. 6 Профил на 4itatel
    *****
    Неутрално

    Слава Богу,че има и такива българи!да е жив и здрав още много години архимандрит Елдъров!

  7. 7 Профил на до номер 1
    *****
    Неутрално

    Ех.. младежо... Като достигнеш такава възраст дано да изглеждаш по-добре!
    С годините човек разбира, че се изменя ВЪПРЕКИ желанието си... Зъбите падат, слагат се протези, очите, ушите отслабват... а младите казват, че сме смешни...( така говорех за баба си, родителите си, сега така говорят за мен, твоите внуци и деца ще говорят така за теб... колелото на живота...)

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK