Сянката на "Мавзолея"

Ружа Лазарова публикува четвъртия си роман, написан на френски език

Ружа Лазарова

© Корин Марио

Ружа Лазарова



Двадесет години след падането на Берлинската стена и десет след събарянето на мавзолея на Георги Димитров, Ружа Лазарова публикува в едно от най-големите френски издателства - "Фламарион", четвъртия си роман, написан на френски език - "Мавзолей". Този исторически разказ позволява да се надникне зад желязната завеса, спомня ни за травмите от миналото и ни показва как нашите лични съдби не могат да останат извън времето, те са белязани от историческите и политическите събития.


Родена през 1968 г., авторката заминава за Париж през 1991 г. Първите си разкази публикува в сп. "Родна реч". През 1998 г. излиза "На върха на езика" (издателство "00 часа"), забавно пътешествие в лабиринтите на френския език, написано с финес и хумор, разкриващо смешни ситуации, в които може да изпадне един чужденец, който не разбира или не тълкува правилно някои идиоматични изрази. Вторият й роман "Кръстосани сърца" ("Фламарион", 2000) бе ласкаво приет от френската критика и високо оценен заради интересните хрумвания на авторката да повери повествованието на Жюл и Жан, които са основните герои в романа, а всъщност те са гърдите на една млада жена Мюриел. Светът е видян през техните очи в трагикомични краски. Те имат различни характери и коментират и възприемат посвоему мъжете, които ги докосват. Романът поставя сериозни въпроси за възприемането на женското тяло в съвременното общество и ако Ева Енслър пише "Монолози за вагината", то Ружа Лазарова прави диалози за гърдите, които могат да се възприемат и като женския фалос. Третият й роман - "Спирачки" ("Балан", 2004), е доста по-различен от предишните два, пропит с тъга и самотност. Главната героиня, банков служител, не се разделя от своя мотор, с който поддържа страстна връзка. Лазарова поставя проблема за андрогинното начало у човека, за сложната сексуалност, за невъзможното разбирателство между двата пола, за трудността да обитаваш собственото си тяло.


"Мавзолей" е всъщност най-българският роман на авторката. Не само защото действието в него се развива на пъпа на София, не само защото разказва историята на комунизма и първите години на демокрация, а защото той е своеобразен вътрешен превод на българското "аз" на Ружа Лазарова, разказано на френски език, и това го прави особено ценен. Дали френскоезичният читател разбира добре Източна Европа, или ние все още сме другата Европа и книги като "Мавзолей" могат да му помогнат да разбере защо сме такива. Художественото слово може да ни пренесе в този свят, който бихме искали да е измислен, но за съжаление не е.




"Мавзолей" разказва историята на три жени - Габи, Рада и Милена, на фона на събитията в България в периода след 9 септември 1944 и първите години след 10 ноември 1989. Дядото Петър изчезва през септември 1944, а две години по-късно съпругата му получава от народния съд решението, от което разбира, че е бил осъден на смърт чрез разстрел. Петър е бил джаз музикант и е обвинен, че е покварявал работническата класа с фашистката си музика.


Заглавието на романа е свързано, разбира се, с мавзолея на Георги Димитров, чиято призрачна мумия преследва съзнанието на най-младата разказвачка. Незаличим е споменът, когато още като чавдарче, тя посещава за първи път мавзолея на вожда на Партията и се пита дали човекът зад стъклото е жив или мъртъв. Призракът на Димитров преследва и Сашо Цигулката, който е арестуван и изпратен в лагер, защото е разказал виц за Георги Димитров. Дядото по бащина линия Стоян, учител по професия, е изпратен насила да участва в строежа на мавзолея, където се работи при нечовешки условия. Отива си твърде млад, на четиридесет години.


Вярна на тънкото си чувство за хумор, сякаш превърнала в свое кредо принципа, че светът е оцелял, защото се е смял, Ружа Лазарова изпъстря романа с живописни сцени, които будят истински смях: например сцена от 80-те години на евиния плаж във Варна, където пищните полякини въртят търговия с крем "Нивеа" пред очите на милиционерките, които също се разхождат голи на плажа под прикритие, преструвайки се, че са на почивка.


"Мавзолей" ни връща също така към предметите и бита на социализма, към навлизането на грозните и унифицирани вещи в живота ни, към времето на конфекцията и лозунгите. Бабата къта красивите порцеланови чаши и сребърни подноси отпреди Девети като места на паметта за един отминал живот. От страниците на романа лъха чувство на дълбока погнуса, по-силна от екзистенциалното гадене на Сартр, където човекът осъзнава своята излишност в света. Погнусата при Ружа Лазарова е предизвикана от озверяването и цинизма у човека, от всеобщата лъжа и е съпътствана от омраза, примесена със страх. "Така мина животът на мнозина от нас: задържахме напиращия гняв, провокациите ни спираха, щом се зададеше опасност." Героините й са проумели силата на терора, която се крие в произвола, колкото по-непредвидими са ударите, толкова по-силен е страхът.


"Мавзолей" разказва и за разбитите семейства, в които се изправят брат срещу сестра, във времената, когато е по-предпазливо да се отречеш от баща си, от името му, когато е бил обявен за враг на народа. Отсъствието на пространство на доверие деформира чудовищно човешките взаимоотношения и води до гротескни ситуации на границата на абсурда: новороденото бебе на един от бригадирите, които строят мавзолея, умира, но отдаденият на обществената кауза баща не си взима отпуск, за да не наруши хода на общото дело, а отива да го погребе през обедната почивка.


Книгата на Ружа Лазарова напомня, че тоталитарното минало все още не е достатъчно преработено, дори от нейното поколение. Тя сякаш е написана от името на всички, родени в годината, в която руските танкове окупираха Прага, на родените в годината на бунта, които са живели в по-леките години на режима, но които се разпиляха по света, разочаровани от трудно прохождащата демокрация. Ружа Лазарова говори за това минало ангажирано, тя разобличава пагубните последици от комунизма за индивида, семейството, цялото общество, тя окарикатурява неговата абсурдност, всеобщата лъжа, глупостта. " Мавзолей" е роман за жертвите на комунизма и ми се струва, че е особено важно, че тази книга излиза точно сега, двадесет години по-късно, когато можем да се опитаме да направим равносметка какво се случи и не се случи в годините на прехода. "Сега трябва да се разкажат тези истории, на майка ми, на баба ми, на дядо ми, на баща ми. В това безлично време, безизразно и монотонно, безкрайно настояще, което смазва миналото и бъдещето в тегнеща маса като безнадежден ден. Повтарящо се и зашеметяващо настояще, от което сте част, което ви настига и в което се давите" - това е веруюто на Милена.


Ще очакваме до края на годината книгата да излезе и на български език.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Красимир Кабакчиев, дфн
    Красимир Кабакчиев, дфн
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Изглежда многообещаващо!
    Хубаво написана рецензия!
    Много са малко такива книги!
    Не ме питайте защо!
    Специални поздравления за усилията - и погледа - на авторката!

    Красимир Кабакчиев, дфн
  2. 2 Профил на z
    *****
    Неутрално

    някой знае ли дали може да се купи онлине книгата и на какъв адрес?

  3. 3 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 442 Неутрално

    И какво ни засяга тази "новина" останалите има-няма 7 млн в България?

    The biggest risk in life is not taking one.
  4. 4 Профил на Стоянов
    *****
    Неутрално

    Книга опресняваща паметта на много застинали мозъци.Комунизма освен гавра с мислещите и достойни хора беше и смазваща заблуда за полуинтелигентни и късопаметни хора.Точно това сега се използва от техните наследници.Те ни обясняват колко добре сме живяли преди-ама няма значение,че имало концлагери,че сме се подписвали за да идеме на манифестация,че на избори избирахме 1 от 1,че ни беше забранено да слушаме западна музика и да носим дънки,че в ТКЗС 1 трудоден беше 50 стотинки,че много хора също гладуваха и студуваха и бяха в София с временно жителство,че имаше открити листове и т.н. трагикомични циркове.

  5. 5 Профил на Борис
    *****
    Неутрално

    Десен, новината е в рубрика "Култура". Ако не ти се чете, не влизай тук.

  6. 6 Профил на haokarapora
    haokarapora
    Рейтинг: 499 Любопитно

    Май,такива книги ще излизат я на френски,я на немски,може и на японски...най-вероятно защо!!

    haokarapora
  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите.

  9. 9 Профил на c
    *****
    Неутрално

    Ф И Л О Л О Г,умната,че техниката много напред дръпна и почнаха да ДЕШИФРИРАТ и такива кат теб "филолози",глей да не дадеш некаде Ф И Р А,па може и некое от децата ако имаш !!!!!

  10. 10 Профил на Creato
    *****
    Неутрално
  11. 11 Профил на do  filolog
    *****
    Неутрално

    Откога откачени, комплексирани и тежко незадоволени маниаци се наричат "филолози".Любимата ти България е "цъфнала" от подобни пращящи от ядни мисли "умове".

  12. 12 Профил на indiragandi1
    *****
    Любопитно

    Сюжетът ми се вижда прелюбопитен. Наистина продължава да тегне информационно затъмнение по един или друг начин върху събитията от онова време. Заради което мнозина днес си спомнят с "носталгия" по времето, когато трябваше да има само коне с капаци. Някои от тях така и не са се освестили, какъвто е случаят с долупосочения самоназавал се "филолог". Аз съм филоложка, но не мога да си представя от мой текст да лъха такава завист и омраза към колега, нежели те да преизпълват текста.
    Тъжното е друго - че авторката, както и Троянов, пишат на "чужд" език за "чужда" култура. Р. Лазарова е един от тримата български автори изобщо писали някога нещо на френски - останалите са Цветан Стоянов (коментар от "филолога"?) и Юлия Кръстева (добре, че се омъжи за Филип Солерс...).
    Четох "Кръстосани сърца" преди време. Препоръча ми я приятелка от Франкфурт - оказа се, че там се разнася превод на български, направен от българин с немски паспорт. Книгата бе добила слава на нещо като култ - ако не за друго, то поне заради факта, че просто Лазарова бе първата българка, писала на чужд език.
    Въпреки че съм жена, смея да твърдя, че романът не е нито женски, още по-малко феминистки. Така че горещо ви препоръчвам "Кръстосани сърца" (с червена мека корица е. Убедена съм, че и тази книга ще ми хареса. Все пак предният й роман получи голямата литературна награда на сп. "Ел" и бе номиниран за "Гонкур"!

  13. 13 Профил на льо фен
    *****
    Неутрално

    Родена през 198 г. Какво знае1 от къде го знае, и написано на френски. Също щато писаниците на Цветан Тодоров Боров. Той поне живя добре през кумувицма тък, а след това, без да е преживялнищо лошо през този период, знам го лично избяга и започна дса плюе България. Това е недостойно. Същото се отнася и за младата авторка. И аз може за пиша за неща които съм преживял, чул или измислил, и след това обаче няма да мога да го издам във Франсето. Тезата ми е, че това нещо е написано само за пари. Защо няма версия на български, или авторката не знае този език.

  14. 14 Профил на tulip
    *****
    Неутрално

    Всички членове на Българската социалистическа партия трябва да прочетат тази книга и да я заклеймят на квартални и селски събрания. Как е възможно да се пишат лоши неща за социализма в България, който е изучил Ружа Лазарова във Френската гимназия в София? Вместо да стане ченге от Първо главно на ДС и да работи честно за Съветска Русия, Ружа е избягала на Запад и се е поставила в услуга на голямото френско издателство "Фламарион". Нашата социалистическа култура, водена от бате Серго, няма нужда от подобни книги. Искаме само Антон Дончев, издаден от честния агент на ДС - Иван Гранитски.

  15. 15 Профил на Г.Ж.
    *****
    Неутрално

    Ружа се е родила и е живяла през голяма част от съзнателния си живот в любимата на някои от коментиращите тук комунистическа България. Едва след падането на Берлинската стена, снабдена вече с българска диплома за висше образование, тя заминава за Франция, за да продължи обучението си там. Това, че успява да издава книгите си във френски издателства, е малък подвиг от нейна страна. Поздравления за успеха й ! И поздравления за авторката на рецензията, която е много точна в наблюденията си !

  16. 16 Профил на CAPITALIST
    *****
    Неутрално

    абе,червените,писателката пише тази книга за франсетата,за да разберат колко убаво е било едно време не за вас

  17. 17 Профил на Дилмана
    *****
    Весело

    Я как се разгневиха пишман родолюбците и "филолозите" от ДС (по речника и стила ще ги познаете що за "филолози" са).
    Ашколсун на авторката на книгата - най-сетне някой се сети как трябва да се разказва за комунизма. Благодаря на Рени Йотова за интригуващо написаната рецензия.
    Бихте ли ни казали как може да намерим книгата на френски?

  18. 18 Профил на ET
    *****
    Разстроено

    Зверствата на комунизъма трябва да се напомнят за да ни пазят от моралната деградация на която са ни подложили комунистите.
    Filologa е престъпник.

  19. 19 Профил на do Tulip
    *****
    Неутрално
  20. 20 Профил на indiragandi1
    *****
    Неутрално

    В интернет излезе, че очакват да излезе тази седмица. В момента има някакво предварително... купуване.
    Явно ще излезе другата седмица. Или ще си я взема по интернет следващата седмица, или ще изчакам до май, когато ще ходя във Франция.
    Дано междувременно да се задвижат нещата и да излезе в Бълхария - белким я прочете някой колега филолог

  21. 21 Профил на filolojka
    *****
    Гневно

    Може ли някой да ми преведе текста на "филолога"? Очевидно моя български е много беден или твърде "буржоазен", за да разбера какво иска да ми каже.

  22. 22 Профил на краси
    *****
    Неутрално

    Брилянтно написан текст! Браво. А Ружа Лазарова е автор с изключително присъствие. "Кръстосани сърца" е шедьовър и е прекрасно, че все още има хора, които не "сиропират" живота, нито пък го вгорчават излишно с негативизма си.

  23. 23 Профил на В.А.
    *****
    Неутрално

    Поздравления за авторката.
    Свестните хора превъзмогват катастрофата от комунистическото нашествие в България.
    Да е жива и здрава.

  24. 24 Профил на обикновен читател
    *****
    Неутрално

    Дано повече такива книги да се появяват, за да не се забравя комунизмът. И дано повече хора да ги четат.

  25. 25 Профил на Владимир  Йосифов
    Владимир Йосифов
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Поздрави на дамите.
    Снимката на Корин Марио е страхотен портрет.
    С тази физиономия, г-жа Ружа Лазарова е видяла много идиотщини.
    Често съм чувал : смени си физиономията.
    Ще си купя книгата Мавзолея.
    -----------------------------------------

    Беше грешка, че го махнаха.
    Трябваше да остане и да хвърляме камъни по него.
    Като терапия.
    Време е с френска помощ да се заснемат филми, тоито да показват на децата какво е било тук.

    Sofia, streetphotography, streetjournalist, оценка местоположение на имоти
  26. 26 Профил на Salimat
    *****
    Неутрално

    Комунизмът за такива като мен, родени след 1980 год., се свежда до едно понятие без съдържание, висящо във въздуха.Единствените ми спомени от това време са един труп,изложен като някоя египетска мумия в Мавзолея,както и сладолед "Чайка". Труп и сладолед, невроятно добра комбинация, но като че ли вкусът на сладоледа е по-траен..А къде е всичко онова, което не съм изживяла,но на което майка ми е била свидетел- какво знам за терора, за лагерите,за изселванията,за доносите дали толкова анонимни жертви? Това не е филм, а минало. Писатели като Ружа Лазарова съживяват това минало, така че думата 'комунизъм' да не е само едно изтъркано и излишно понятие в речника (българо-фреснкия).А рецензията на г-жа Йотова отвори още един прозорец в моята полусветла стая. (filolog, казах прозорец, а не кепенци

  27. 27 Профил на Лазар
    *****
    Неутрално

    Понеже съм пристрастен, няма да обсъждам романа, а ще кажа няколко неща:
    1. Филолог... Явно сте ходили в Париж, за да знаете какви чалми по кои улици се движат. Без да слизам до равнището Ви, ще Ви пожелая това, което Алеко Константинов пожелава на бай Ганьо: "Обикаляй, гледай света, но моля те, недей вижда само черното на пустия му капитализъм; виж му и бялото"
    2. Индира Ганди... Благодаря Ви от името на Ружа Лазарова, виждам, че отчасти сте информирани за литературната и' кариера. Обаче... за добро или за зло не е била номинирана за "Гонкур" И моля Ви... Във Франция не е като в България - ако някой може да пише и книгите му да се продават, няма значение за кого е женен. Избягвайте личните нападки, моля Ви.


    До останалите - Благодаря ви

  28. 28 Профил на Фея
    *****
    Неутрално

    Аз пък, нито съм чела книгата, нито съм пристрасна. Звучи добре обаче и смятам да я прочета, както и останалите неща на Ружа Лазарова. Обръщам се към льо фен. То и аз мога да напиша за неща, които съм преживяла, ама и аз като теб няма да мога да ги издам във Франсето, нито в Конго. Схващаш ли разликата между мен, теб и авторката. И съвсем приятелска поправка, книгите нямат версии, а издания и на български се очаква да се издаде към края на годината, същата книга, не нейна версия.

  29. 29 Профил на Е.Д.
    *****
    Неутрално

    До Десен: именно заради това "Какво ни засяга..." днес стоим на студено (утре може и на тъмно)и сме се унесли в дълбокофилософски разсъждения от рода на "Този път чия е вината?" А миналото си е минало: нито то ще избяга от нас, нито ние - от него. А и защо да го правим? Поздравления както за авторката на романа, така и за авторката на рецензията.

  30. 30 Профил на до де-сен
    *****
    Неутрално

    Господине, ние често искаме да скъсаме с миналото си, проблемът е , че миналото не къса с нас....

  31. 31 Профил на student v Francia
    *****
    Неутрално
  32. 32 Профил на az jiveia dnes
    *****
    Неутрално

    Браво Лио фен Сагласен сам с теб 100% Травмирана била хаиде де. Откога травмираните са мегаломани.

  33. 33 Профил на 1
    *****
    Неутрално

    Може ли тази жена да написе несхто хубаво за Балгариа? Целта ни днес е да привле4ем, да заинтригуваме да впе4атлим а не да се самовзривяваме. Тази жена е нисто. Ревла, комплексарка Сте я оценя когато написхе несхто хубаво за насхата даржава, несхто борбено, несхто силно. Нали е в страната на револуцията сега. Хората в Франция се борят за името на своята даржава, за неината 4ест и не я продават. Ни6то не е вазприела а си позволява, само4уствие за медиина публика.

  34. 34 Профил на Е
    *****
    Весело

    Тази е злобна жена и по-грозна от Квазимодо!

  35. 35 Профил на ковачев
    *****
    Неутрално

    Много отдавна подозирах, че във Франция живеят ТАЛИБАНИ, но не предполагах, че са с български произход.

  36. 36 Профил на Петър
    *****
    Неутрално

    Ужасен съм от елементарното мислене на българите. Щом темата е комунизъм,щом авторката живее във Франция,щом е написала книгата си първо на френски,а защо на френски, нали български е матерния й език,значи е добра. Но не е така. Не е така и в сбучая - започнах да чета и се отказах,това е просто един посредствен,ама много посредствен текст,гъделичкащ с темата си и уж мнимия си антикомунизъм. За онова време трябва за де пише не чрез разкази на очевизци,а чрез вътрешно съпреживяване. И този овчи възторг,тази безкритичност българска към един,пак повтарям,елементарен текст. А и доколкото разбрап,не авторката,а преводач я превежда на български. Ужас!

  37. 37 Профил на Maria Filipova
    *****
    Неутрално

    книгата е брилянтна...!
    Благодаря на Ружа Лазарова!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK