Девет бири

Девет бири

© Ясен Згуровски, Нея



Превод от сръбски: Русанка Ляпова

Тази жена, да речем, хващаше око. Имаше пищни гърди, добра фигура и впечатляващи устни. Устните на Орнела Мути в едър план. И с това приключваше приликата с Орнела Мути. Иначе имаше малки очи, очи, които на нищо не се спираха за дълго. Стрелкаха се нервно в шеметни кръгове, както и гласно изречените й мисли. На главата си имаше много ситни, несресани къдрици, които й стояха ужасно неестествено. Изпод косата й стърчаха огромни обеци – някакви сюрреалистични сребърни гроздове, които подрънкваха всеки път, когато помръднеше. Тези обеци рядко подрънкваха, защото тя седеше изправена, в някаква вдървена поза, фалшива като къдриците й. Не, никак не ми харесваше. И нямах никакви илюзии, че можеше да ме заинтригува по някакъв начин. Беше далечна и странна, безинтересна като налудничавите статии за полярните изследователи, дълбоко под леда. И там нещо живее и се движи, мислех си потънала в изкуствената кожена тапицерия на кафенето, сигурно и там природата има някакви свои необясними мотиви, но – на кого му пука изобщо?
Разказваше за мъжа си, някакъв пропаднал артист, който държал капанче за хамбургери. И който й изневерявал безобразно. И как тя не го ревнувала, но просто не разбирала защо го прави. После отново сръбваше кафе и прехапваше страхотните си устни.
Ноктите й бяха от онези, които ме плашеха, като на граблива птица. Дългият и закривен маникюр за миг не изпускаше чашката. Чашката беше подкрепа, опора. От време на време я обгръщаше с две ръце, като че се опитваше да ги стопли на нещо, изстинало вече от доста време.
- Трябва някой път да си поговорим за това на спокойствие – казах аз.
Всъщност не исках да зная нищо за нейния мъж, за нейния живот, за нейното преселване от провинцията в града, за литрите пот, които изхвърляше от себе си на аеробика в опитите си да се превърне в сексбомба. Можех да се закълна, че изиграваше оргазмите си пред онзи бездарен артист, който никога нищо не загряваше, защото и без това мисълта му бе в ученичките, които сутрин си купуват хамбургери и шават в широките си тениски.
И тогава изрекох предложението. Онова за неотложната нужда да си поговорим на спокойствие. При мен вкъщи.
- Какво пиеш? – попитах.
И тя най-после отговори искрено:
- Купи бира – заяви. – Девет бири за мен.
Дори не трепнах.
Деветте бири за нея плюс бутилката бяло вино за мен вече се изстудяваха в хладилника, когато тя почука.
За малко да припадна от гледката. В мига, в който я видях на вратата, светкавично и необяснимо се сетих за куп неща едновременно. За майка ми. За майката на моята майка. За грижливо наредените скринове, в които се пазеха чаршафи, бельо, буркани, хранителни запаси, сетих се за моите стихове, за това, че някога свирех на пиано, ходех по музеи, шепнех в обкръжението на мрамор, разхождах се по поляните, в неделните следобеди носех цветя и бонбониери на приятелите си, помагах им да къпят и приспиват децата си. И после отново се озовах тук, пред отворената врата, през която нахлуваше гнилият дъх на късна есен. Някой някъде е запалил първия си зимен огън и вече не се надява на нищо добро. Просто си седи край огъня, захлупил лице в ръцете си, а кръвта му бавно и безсмислено циркулира във вените.
- Мога ли да вляза?
Естествено, тази вечер черното беше нейният цвят. Най-впитите панталони, които можех да си представя, отстрани с нещо като дантелен кант. Същата дантела се намираше и на мястото, предвидено за блуза, без да скрива нищо. Върху всичкото това – истински мъжки фрак, като измъкнат от сценичен декор. Високи, превисоки токчета и същите тежки, подрънкващи обеци. Онова, което все пак ме окуражи, бе парфюмът й. Хубав, възбуждащ. Всичко е много по-лесно, когато мирише хубаво.
Отместих се встрани, за да сторя път на дантелите и парфюма. И тя влезе.
Първите две бири изпи, докато разглеждаше рафтовете, книгите, колекцията ми от месингови костенурки.
На третата бира фракът стана излишен.
Четвъртата я накара да захвърли обувките, да подвие крака под малкото си шилесто дупе и да се свие в ъгъла на леглото.
Петата изпи направо от бутилката, съсредоточена върху движението, което трябваше да извърши другата й ръка, без твърде много грешни попадения, за да достигне чинията с фъстъци. Седях във фотьойла до нея и пиех бялото си вино. Вече беше топло, но не ми пукаше. Щом не съм на някой сал по реката и не го пия със сода, а обедното лятно слънце не пече високо над мен, все ми е едно какво е. Можех да го прокарам и топло.
Непрекъснато сваляше и слагаше онези свои обеци и не спираше да говори за артиста, който й изневерявал:
- Понякога се появява чак на сутринта. Побеснявам, докато го чакам. Решавам да му наприказвам какво ли не. И накрая той влиза, поглежда ме по някакъв особен начин и изведнъж не мога да му кажа нищо.
- Добре е, когато някой знае как да те погледне. Искам да кажа, не го могат мнозина, по принцип.
Поразмишлява над това, докато не видя сметката на шестата бира. Изреченията й станаха по-протяжни. Говореше с глава, забита във възглавницата, говореше по начин, по който говорят хората, които никога не ви задават лични въпроси. И въпреки това можете да сте сигурни, че не става дума за някаква съзнателна тактичност. Нещо друго пречи на този тип хора да питат, някаква друга, по-ужасна причина, някакъв страх от познанието, от истинския разговор, някаква тъжна неспособност да изслушат отговора, да изиграят кимването с глава над чуждата досадна история. Защото всичките тези истории са еднакво безнадеждни и еднакво неприложими в собствения ни живот.
Значи тя не ме питаше почти нищо, така че аз главно слушах какво говори и гледах как от време на време зърната на гърдите й щръкваха под черната дантела.
- Животът е отвратителен – завърши и отвори седмата бира. – Принуждава ни да чувстваме неща, които не искаме. Доскоро си мислех, че мразя всички жени, защото мъжът ми сигурно би искал да ги вкара всичките в леглото си, стига да му паднат. Сигурно би се пробвал и с теб. Знам си. Би опитал.
- Бъди спокойна – отговорих. – Никога няма да легна с твоя мъж.
- Не е там работата! В един миг просто реших, че ще спра да ги мразя. Разбираш ли? Не искам да си ми враг, съперница, нито ти, нито която и да е друга жена. Просто отказвам да те ненавиждам само защото той сигурно ще поиска да те изчука.
Макар че беше със затворени очи, изглеждаше така, сякаш все още ме чува, а ръката й, отпусната край леглото, знаеше, че там някъде, на пода се намира осмата й бира. Побутнах я с крак към нея, все още можех да направя това. Едва се разбираше онова, което шепнеше:
- Виждаш ли, аз имам хубави устни и хубави гърди. И за какво ми е всичко това?
- За устните виждам...
- Ето, виж и гърдите.
Някак си се надигна и успя да направи нужното движение. Блузата излетя на пода сред празните бирени бутилки.
- Вярно – казах – наистина имаш хубави гърди.
После, като че точно това се очакваше, смъкна тесните си панталони, просто се изсули от тях и продължи да пие осмата си бира. Всичко, което имаше сега на себе си, бяха бикините, черни, естествено, и, естествено - от дантела. Бях спокойна като моите месингови костенурки на полицата и също толкова бавна. Взе ръката ми и започна полека да я придърпва към себе си:
- Спокойно, пипни гърдите ми... ето... тук... обясни ми какво не ми е наред.
Изведнъж ми се стори, че това не е зряла жена, а някакво изоставено, истерично дете. Както когато се опитвате да приспите някое болно животинче, така прокарах длан по зърната й:
- Хубава си. Всичко ти е наред. Не е нужно да си тъжна.
Седнах на леглото и започнах да полюшвам главата й. Струваше ми се, че й харесва. Смееше се, после плачеше, после пак се смя, говореше ми някакви несвързани и неразбираеми думи, молеше ме да я прегърна и да не я пускам и аз с две ръце обгърнах раменете и главата й. Косата й миришеше на онзи парфюм, на цигарен дим и малко на хамбургери. Каза ми, че с радост би умряла точно сега, тук, в прегръдките ми, защото никой преди не е бил добър с нея, нито с гърдите й. И аз продължих да бъда добра с гърдите й, като че ли бяха гърдите на майка ми, чийто вкус бях забравила, като че ли бяха гърдите на Дева Мария, като че ли бяха абаносовите гърди на Леонардовите мадони, като че ли бяха култовите силиконови гърди на Бриджит Нилсън, като че ли бяха тежките топли гърди на Лаура Антонели, бях толкова добра, колкото едно ненужно човешко същество може да бъде към друго ненужно човешко същество. И като че ли това подейства, защото тя пъхна ръка в дантелените бикини и прави нещо известно време, промърквайки неразбираемо. След това главата й клюмна на рамото ми, ръката й се успокои и си остана така под ластика.
Малко по-късно, докато аз си допивах виното във фотьойла, тя мълчаливо се обличаше, в обратен ред: панталоните, блузата, обувките, фрака, обеците. Но вече нищо на нея не изглеждаше като преди. Сега напомняше на момиченце в нощния влак, в купето, по време на ужасно дълго и изнурително пътуване. Сякаш бях минала по коридора на влака и я бях зърнала за миг в мръсното стъкло на прозореца, сякаш само за миг се беше очертала главата й, отпусната, опряна на пердето, сякаш бях помислила: "Защо, по дяволите, това дете не спи?", и сякаш още в следващия вагон я бях забравила. Ето, точно така изглеждаше.
Все пак едно беше сигурно: знаеше си точно мярката. Деветата бира, ледена, като награда от някакъв друг, прохладен свят, я чакаше в хладилника. Изпи я, докато й поръчвах такси, а гърбът й постепенно заемаше онази вдървена стойка.
Всичко се върна по старите си места. Хората продължиха да си бъдат чужди и смешни един на друг в автобусите, в кафенетата, в леглата, хората продължиха да мълчат, да се отбягват, да се страхуват, да се чувстват виновни, да плачат, да чакат, да лежат ужасени в мрака, сгърчени като болни охлюви.


Текстът е от предстоящия брой на списание НЕЯ, който ще излезе на 17.07. Можете да разгледате флаш версията на брой 6.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на niki
    niki
    Рейтинг: Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK