Кой всъщност ни облече

Или на кого дължим белите чорапи, коженото яке, черния алаброс и червеното червило

Кой всъщност ни облече

© Guliver Photos/Getty Images/Rex



В модата отдавна е доказано, че този, който създава, невинаги увековечава. Едва ли някоя от нас се досеща кой дизайнер направи малката черна рокля толкова популярна, но всички си спомняме за иконата на американското кино Одри Хепбърн, която се разхождаше из Ню Йорк с такава в "Закуска в Тифани" (между другото, въпросната рокля е на Живанши, а Коко Шанел се счита за неин създател). И изведнъж във всеки дамски гардероб се появи по едно малко черно бижу, давайки му статус на must-have. Дизайнери разбраха, че създаването на дрехи и аксесоари не им гарантира място в историята и - най-вече - в гардеробите. Може би една от причините е, че в крайна сметка всеки слуша музика и гледа филми, но не всеки има търпение да гледа сериозните лица на свръхслабите манекенки по модните подиуми. Обаче винаги се заглеждаме в дрехите и аксесоарите на "звездите" във филми, клипове и бляскави събития и се опитваме да намерим точно тази рокля или чанта в нашите любими магазини. Резултатът от това е следният: модните дизайнери създават, но тези, които увековечават, са артистите.


Мерилин е жива!
Сетихте се, разбира се, за онази снежнобяла рокля, която Мерилин Монро развя типично по холивудски в "Проклетите седем години" през 50-те и изпя Happy Birthday на мистър президента. Въпреки че тя е създадена от дизайнера Уилям Травила специално за филма, и до днес е известна просто като бялата рокля. Много по-възможно е да чуете коментара "С тази рокля приличаш точно на Мерилин Монро", отколкото "Ау, това не е ли най-известната рокля на Травила". А ако сте блондинка и червилото ви е в много наситен червен цвят, ще сте копие на Мерилин. Днес оригиналната рокля от филма принадлежи на актрисата Деби Рейнолдс, а многобройните копия стоят на закачалки в дамските гардероби.
И докато все още говорим за Одри Хепбърн и Мерилин Монро, трябва да споменем, че тези две първи дами на американското кино популяризират модата и на скини панталоните през 50-те. И виж ти! След няколко години в магазините по цял свят се появяват скини дънките (хайде да спрем да им викаме ластични, а?). И така до днес.


God Save the Queen!
Не, не тази в Англия. А онази, която няма как да подминем, когато говорим за стил и мода - Мадона. Какво ни остави тя? Питайте Жан-Пол Готие. Едва ли някой може да забрави конусовидното бюстие, което той сътвори за нея по повод турнето й "Руса амбиция" през 1990. Въпреки последвалите постоянни промени във външния й вид това бюстие остана емблематично за нея.
На Мадона трябва да благодарим и за така наречения "небрежен вид", с който тя стана известна в началото на своята кариера: леко начупени руси къдрици, мрежест клин, къси дънкови панталонки, многото гривни и колиета с кръстове, тениски с щампи и... още тениски и ризи. Сигурна съм, че и до днес някъде в дъното на гардероба ви се търкалят поне две-три от изброените неща.
Самата Кралица на попа заимства от Мерилин Монро вида си на "материално момиче" през 80-те. В защита на Русата амбиция ще цитирам думите на Коко Шанел: "Модата днес е добре забравеното старо." Така че да оставим и най-големите в шоубизнеса да заимстват една от друга понякога.




Новите дрехи на краля
В класациите за най-влиятелни личности в модата имената на Елвис Пресли и Майкъл Джексън се нареждат преди велики дизайнери като Ив Сен Лоран и Джорджо Армани. Някои твърдят, че ако не беше Елвис, сега всички щяхме да носим едноцветни гащеризони. И сигурно са прави. Кралят на рока дори възпя сините велурени обувки в един от най-големите си хитове. Елвис определено играеше с цветовете и намери много последователи, но ние му благодарим за следното: коженият панталон, превърнал се в задължителен за всеки уважаващ себе си рок изпълнител; ризите с вечно вдигната яка, които все още не само мъжете, но и жените носят така; и катранено черната му боядисана коса, която беше винаги перфектно оформена.
Другата музикална кралска особа - Майкъл Джексън, блестеше приживе не само с песните си, но и с облеклата си. А периодът около албума му Dangerous в началото на 90-те направи полулярна немислимата комбинация на снежнобели чорапи и черни обувки, считана преди това за изключително доказателство за тотална липса на стил. Майкъл беше и човекът, който се осмели да носи бяла тениска с шпиц деколте. По-късно, с излизането на History, настана периодът на "военните" сака с емблемите и авиаторските очила. Влиянието на Джако в модата е толкова силно, че главният дизайнер на френската къща Balmain, Кристоф Декарнен, акцентира точно на такива сака в колекциите си пролет-лято 2009 и есен-зима 2010. Главната редакторка на френския Vogue Карин Ройтфелд се появи с едно такова на модната седмица в Париж, което накара една солидна част от дамското население на Земята да се втурне да издирва подобни модели.


Бунтовници с кауза
Още отсега се уговаряме, че ще ги наричам дънки, а не както е правилно джинси. Причината е, че всички ги наричаме така.
Ако създателят им Леви Строс беше жив, сигурно щеше да се хване за главата при вида на всеки мъжки или дамски гардероб. Днес деним индустрията докарва на производителите повече от 50 милиарда долара и въпреки кризата тази цифра расте всяка година. За някои джинсите/дънките са началото на края за креативността в модата, но фактите са си факти.
Само че ако не бяха "лошите момчета" на Холивуд, актьорите Марлон Брандо и Джеймс Дийн, цифрата по-горе едва ли щеше да е толкова впечатляваща. Брандо поставя началото на това, което по-късно ще се превърне в модна революция по цял свят, с филма "Дивият". Именно там той е облечен с кожено яке, тениска и естествено чифт изтъркани дънки. Класика и до днес! Две години по-късно, през 1955, идва и "Бунтовник без кауза", където Джеймс Дийн играе 17-годишен проблемен тийнейджър и превръща дънките в израз на непокорното във всеки млад човек по света. Днес този образ все още пази мачовското си очарование - няма как да не се обърнем след мъж в чифт хубави джинси, тъмно семпло кожено яке и едноцветна тениска.
Благодарение на големите в шоубизнеса модата доби своето ежедневно очарование и слезе от подиума. Те не само я направиха достъпна, но и някак съживиха връзката между обикновените хора и онези изтънчени странници, дизайнерите. Така дрехите се превърнаха в средство за изразяване на емоции и идеи.
Останалото, както се казва, е купища модни списания, избелели снимки от стари дефилета, старомодни реклами и история.


Текстът е от новия брой на списание НЕЯ, който излиза на 18.09.
Можете да разгледате флаш версията на брой 7.

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK