"Ню Йорк таймс": Икономиката е водеща тема и в Кан

Режисьорът Уди Алън остава основна атракция във Франция, но хората които се редят на опашка за билети, са по-малко, пише "Ню Йорк таймс"



Всеки, който смята, че филмовата индустрия представлява единствено протоколни ръкостискания, е трябвало само да се вгледа в истеричните приветствия, потупвания по рамото и въздушни целувки по време на Vanity Fair-Gucci партито в хотел "Дьо Кап" в събота вечер. След 30 минути пътуване с кола или такси от Кан, там посред нощ можеш да засечеш личности като Джеф Скол - първият президент на eBay и основател на компанията Participant Media, да се среща и поздравява с Майкъл Баркър, който заедно с Том Бернард ръководи Sony Pictures Classics. Самият Баркър след това може да бъде видян да води интензивен разговор с режисьора Брет Ратнър.


И за какво може да си говорят режисьорът на "Час пик 3" (Ратнър) и разпространителят на филма "Бялата панделка" (Баркър)?


"Господин Ратнър искаше да разбере какви са възможностите да сключи сделка с нас за нискобюджетен филм, каза по-късно пред "Ню Йорк таймс", Баркър. Режисьорът питал за това в ролята на продуцент, опитвайки да разшири влиянието си във филмовия бизнес като работи по няколко проекта.




Престижният хотел, който преди беше любимо място на дукове и дукеси от Уиндзор, продължава да е предпочитан от богаташи, модели и представители на филмови компании, независимо че броят им, както и на новинарските медии, значително намаля покрай кризата.


Въпреки позитивните сигнали икономическата криза изпъква като самостоятелна тема на тазгодишния филмов фестивал в Кан. Нейните ефекти се забелязаха покрай празните салони на филми като документалната лента на Чарлз Фергюсън  Inside Job, посветена също на кризата. Подобно на първата  документална продукция на Фъргюсън No End in Sight, новият му филм поднася сложна теза по един добър начин и със силен неподправен гняв.


Филмът е финансиран от Sony Pictures Classics, които планират да го пуснат по кината през есента.
Основната теза на Inside Job е, че кризата от 2008 г. е можело да се избегне. Филмът разчита на таблици, телевизионни клипове, снимки и вестникарски заглавия, както и на интервюта с бизнес личности като Джордж Сорос и Елиът Спицър. Лентата завършва с констатацията, че Обама и неговата администрация са "правителството на Уолстрийт" - нещо, което самият Фъргюсън явно одобрява.


Жалко, че гневът, който подхранва Inside Job не присъства във филма на Оливър Стоун - "Уолстрийт: Парите никога не спят" - продължението на неговата лента от 1987 г. "Уолстрийт". Засега големите продукции не успяват да впечатлят като провала на "Робин Худ" на Ридли Скот и филма на Ууди Алън - You Will Meet a Tall Dark Stranger. В продукцията на Алън силно присъствие демонстрират актьорите Наоми Уотс и не толкова популярния Джош Бролин. Въпреки това Алън остава основна атракция във Франция, но хората които се редят на опашка за билети, са по-малко в сравнение с прожекциите преди събота.


Историите покрай икономическата криза продължават с A screaming man на работещия във Франция режисьор от Чад Махамат Салех Харун. Лентата му разказва за бившия шампион по плуване Адам, който работи като спасител в басейн на хотел, но животът му се променя след като той губи работата си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK