Обратната страна на обърнатите неща. Да си различен не значи, че си по-малко ценен, казва д-р Околийски

стил Ева Вентова<br />
модели Снежана от Ivet Fashion и Илиана<br />

© Милен Радев

стил Ева Вентова
модели Снежана от Ivet Fashion и Илиана



Д-р Михаил Околийски е ръководител направление "Психично здраве" към Националния център за опазване на общественото здраве на Министерството на здравеопазването. Магистър е по сексология и доктор на медицинските науки на Хумболтовия университет, Берлин. Водещ е на семинари, доклади и експертна дейност в сферата на сексологията, сексуалното образование, ХИВ/СПИН превенцията и психичното здраве в Германия, Норвегия, Белгия, Испания, Португалия, Молдова, Австрия, Литва, САЩ, Азербайджан, Холандия и др. Има публикации в български и чужди научни списания и в Международната енциклопедия за сексуалността, САЩ.


Какви са предразсъдъците, с които се сблъскват лесбийките? Очакванията от тях са да се стегнат и да си намерят мъж. Това е. Докато за мъжете гейове се смята, че са ненормални или са съблазнени на някакъв етап от живота си от по-възрастни гейове и са "минали на другия бряг окончателно", и всякакви такива шаблони, за жените, които са с хомосексуално поведение, се смята, че просто не са намерили правилния мъж и това е някакъв вид временно състояние. Така мисли средностатистическият българин. Не искам да използвам вулгарни изрази, но един вид лесбийките не са си го получили от мъжкар, за да видят колко по-хубаво е да го правят с мъж, отколкото с жена. Това е разпространената визия за тях - изключително грешна и небазирана на никакви доказателства. И идва от проблема, че те нямат лице, не се знае за тях, че изборът им е съзнателен.


Как се борят лесбийките срещу този предразсъдък "просто не си намерила правилния мъж"? Трудно. Страдат. Опитват се да обяснят това, което чувстват. Но е много трудно да бъде обяснено на човек, който не е с подобна сексуалност. В един момент се изморяват от непрестанното обясняване, че не искат мъж, не искат секс с мъж. А искат да бъдат себе си. С жена.




Какви други предубеждения срещат? Уморени са да обясняват и че промискуитетът не е широко разпространен сред лесбийките. Че те не сменят често партньорите си. Ето, около мен лесбийките са хора с много дълги връзки. Уморени са да обясняват какво точно правят в леглото. Това ги питат близки, приятели, познати – всички хетеросексуални. Все неща, които в ежедневния контакт натоварват. И са много характерни за България, където няма почти никакъв толеранс към различните. Няма го и съзнанието за граници къде свършва здравият интерес и започва приватната сфера на другия, която той иска да запази само за себе си. Това прави много от лесбийките агресивни. Защото им е писнало да се обясняват и оправдават. Стават резки: "Спрете! Това си е наша работа. Оставете ни на мира!"


Откъде започват проблемите на лесбийките в България? За разлика от мъжете хомосексуалисти при жените, осъзнали себе си като хомосексуални, липсва публичното лице. Докато в съзнанието на хората има някакъв стереотип, за добро или за лошо, какво представлява мъжът гей, то лесбийката е имагинерно, мъгливо понятие. И знаем, че когато човек не познава дадена ситуация, е склонен да я натоварва с мистика, недоверие и страх. Затова на лесбийките им е много по-трудно да заявят публично своята ориентация, отколкото на мъжете гейове.


От друга страна тук, в България, много често наблюдаваме феномена на двойната стигматизация. Тоест ти си представител на малцинство и в същото време вътре в това малцинство искаш да направиш класификация кой е по лесбийка. Кой заслужава титлата лесбийка – дали жената, която има хетеросексуална история и по-късно е осъзнала интереса си към същия пол, или пък момичето, което от пубертета си е лесбийка. Това води до вътрешни конфликти в една активистка лесбийска организация. И така много по-лесно мейнстриймът смила и съсипва тези организации. Защото в България да си представител на малцинство, каквото и да е то, е свързано с много силна стигматизация и съответно дискриминация.


А има ли нужда от актвивистки гей организации? Каква е тяхната полза? В сексологичната и изобщо в научната литература и общност по въпроса има две мнения. Едното е, че няма нужда от организации, защото хомосексуалното поведение не се нужаде от обяснение, то е нещо нормално, абсолютно равноправно на хетеросексуалното. И както няма организации на хетеросексуални заради сексуалния признак, така няма нужда и от такива на хомосексуалните. Тоест смята се, че подобен вид организации ще затвърдят стигмата и ще имат обратния ефект. Другата теза е, че за да се стигне до отвоюване на права, на публичен образ, на трибуна спокойно да изразяваш себе си, трябва да се мине през събирането и организирането на повече хора, които заедно да постигнат всичко това. Те да са с еднакво мислене, философия и концепции и това да засили позициите на малцинството им.


Аз съм по-склонен да вярвам във второто, защото в доста крехкото демократично общество на България правата на групи, които са различни от мейнстрийма, не са даденост. И те трябва да си отвоюват пространство, в което да живеят спокоен обществен живот. За това се искат много усилия и жертви. Свидетели сме как представители на всякакви групи извън мнозинството страдат – сдружения на пациенти, на хора с увреждания, с различна сексуалност... Тези организации според мен са много необходими. От една страна, за да се случват срещите в групата, и, от друга – да работят за приемането им от мейнстрийма. Както и да играят ролята на watch dog.


Защо в България лесбийките имат нужда от watch dog? Има момичета, които губят работата си, като заявят открито своята сексуална ориентация. Също така по отношение на репродуктивното поведение – възможността да осиновиш дете, да имаш защитено от закона партньорство, било то под формата на брак или на съжителство, не се приемат еднозначно от обществото. Като излезе информация в някоя медия за гей поведение, особено в интернет, 90% от форумите са отвратителни, гнусни нападки, ксенофобски обиди. Това е нивото. Затова е необходима много активистка работа, за да се преборят жените с различна сексуалност с това отношение на обществото.


Достатъчни ли са организациите, които ги има в България? Не. Категорично. Ето например "Джемини", които са най-старата и мощна, вече я няма.


Какво трябва да се промени – поведението, броят, активността им? Най-вече трябва да нарасне качеството на персонала в тях. Някои бяха създадени само за да обслужат лидера си. Което е често явление и в политиката. Имаше момичета, които се отцепиха от "Джемини", за да докажат, че напук на всичко могат да успеят. Намериха някакво финансиране от Запад, но останаха капсулирани, елитарни групи на лесбийки, които имаха много ограничена възможност за въздействие – малък проект, който си отчита работата, но не променя нищо. Тоест нужна е промяна на философията – че не трябва да се обслужват само интересите на организацията, но да се постигне нещо истински значимо в обществен план. И тук Аксиния Генчева, докато беше изпълнителен директор на "Джемини", направи няколко доста провокативни кампании за промяна на учебния материал в училище, така че да включва по-либерални теми. Това беше много добре и това е пътят. Но проблемът е, че "Джемини" умря. Не знам какви са плановете на хората, които бяха в тази организация, но мисля, че беше много смислена, могат да се намерят и пари, има европейски донори, които подкрепят такъв вид активизъм. А такъв трябва час по-скоро да се случва у нас, трябват мощни организации.


Имате ли наблюдения как стоят нещата в други страни? Най-вече познавам Германия, където работех дълги години в отдела за хомосексуално и бисексуално поведение, и там организациите са с много голям бюджет, но и много силни стратегии и визии. Имат сериозна дейност на национално ниво - нещо, което тук липсва. Или ако го има, е само в София. Съответно лесбийките се принуждават да мигрират към столицата или чужбина.


Значи има разлика между отношението към лесбийките в София и в по-малките градове? Разликата е огромна. В София можеш да запазиш някакво ниво на анонимност и да скриеш ориентацията си от роднини и близки, да не предизвикаш семеен скандал. От друга страна, когато човек сменя мястото си за живеене, това е свързано с тревога и тъга – фактори, които отключват депресия. Както по света, така и в България много от лесбийките развиват именно депресия заради това какви са. А подобна миграция улеснява отключването на това заболяване. В провинцията хората са много по-склонни да скрият истинското си поведение. Крият го и не са щастливи, живеят в една хронична незадоволеност. Затова малко от лесбийките се преселват в София и Варна.


Какво се случва в България, когато открито заявиш "аз съм лесбийка"? Сблъскваш се с презрение, отричане. Но и започваш да търсиш пътя на щастието. Обикновено в по-интелектуални среди, сред хора, които са по-зрели, склонни да приемат различните. Сексуалността е неделим аспект от личността и е въпрос на избор дали да криеш какъв си, или да понесеш последствията, като кажеш какъв си. Имаше един цитат: "По-добре да бъда мразена заради това, което съм, отколкото обичана за това, което не съм." Защото криенето освен до хронично недоволство води и до болести.


Как протича психотерапията конкретно при хомосексуални жени? Много важно е да се знае, че психотерапията в никакъв случай не предполага те да бъдат върнати "в правия път", както много често си мисли обществото. Да бъдат лекувани, за да се върнат при нас, мнозинството. По-скоро терапевтите целенасочено се опитват да помогнат за приемането на собствената личност. За помиряване с всичко, случило се в детството и тийнейджърството, за да придобие човекът една цялостна концепция за себе си, да се успокои и да заживее нормален и зрял живот. Което, за съжаление, много рядко се случва в България.


Колкото и да няма ясен образ лесбийката, как си я представят българите? Като грозна жена с къса прическа. Като видят красиво момиче с друго момиче, казват: "Абе, ти си много хубава. Защо не си намериш някой мъж? Можеш да имаш всеки." Това са досадни, глупави въпроси, на които лесбийките се уморяват да отговарят възпитано. И когато станат резки, им излиза име, че са аргонтни, мъжкарани.


За някои лесбийки, например с къси прически, които носят мъжки дрехи, по-трудно ли е, отколкото за, както вие казахте, красивите момичета лесбийки? Не смятам, че за едните е по-лесно, отколкото за другите. Най-често лесбийките с къси коси и мъжки дрехи са активистките. Чувстват се добре в този имидж, така изглеждат активистките по цял свят и те искат да принадлежат към този клуб. Хубавите, които се сливат с хетеросексуалните момичета, биха могли да се чувстват и зле, и добре в зависимост на какъв етап са от психологическото си развитие. С къси коси и мъжки дрехи наистина са най-често активистки, така наречените power лесбийки, осъзналите себе си.


По ваши наблюдения често ли лесбийките в България губят работата си заради открито заявената си сексуалност? Много зависи от сферата, в която работят. Има такива, които са значително по-толерантни от други. Но, уви, в България сравнително често се случва. Един от прийомите при кандидатстване за нова работа е шефът да се пробва с момичетата и обикновено успява. Характерно е за нашите бедни страни, където жените са много финансово зависими от мъжете. Не са част от средната класа. Да кажем в Германия едно момиче от средната класа, лесбийка или не, спокойно може да изкарва достатъчно пари, докато у нас трябва да се правят компромиси. Търсиш работа, на зор си, работодател ти предлага такава в замяна на секс, ти се съгласяваш. По тази причина лесбийките не стигат изобщо до работата. А процесът по загубване на работа не си го представяйте тя седи на едно бюро, идва шефът и казва "марш, защото разбрах, че си лесбийка". Не. На работното място започват подмятания, подхвърляния, шеги, те се задълбочават, стигат ръба на сексуалната злоупотреба и в крайна сметка водят до загуба на работа.


А как реагират семействата, когато разберат, че дъщеря им е лесбийка? Много болезнено. Това е сериозно изпитание за всяко българско семейство. Защото родителите не са подготвени за разговор за секс с децата си, били те хетеро- или хомосексуални. Те не говорят с тях на тази тема. Сексът е тема табу. И както никога не е ставало дума за секс, детето каже, че е лесбийка, драмата е много голяма. Минава през фазите на шок, гняв, обвинение към самия себе си - "къде сгреших като родител, какво направих, че детето ми стана ненормално...". Следва фаза на помиряване. И в идеалния случая фазата на приемане и любов. Всичко зависи от индивидуалната зрелост на семейството да приеме различието, да разбере, че няма вина, няма грешки, няма никаква драма. Знам за доста случаи на срив в семействата и преустановяване на всякакви отношения. Дори има опити за насилие, у нас все още се наблюдава възпитание чрез бой. Вкарване в правия път чрез бой. Това е друга травма, която остава в душата на младия човек.


Казахте, че родителите се обвиняват, според вас човек се ражда гей или става гей? Има различни теории. Учени изследват плъхове и стигат до извода, че има ген, генетическо-биологическа причина човек да е гей. И го смятат за болест. Други мислят, че за да станеш лесбийка или гей, биваш изкушен или прелъстен от някой, който злоупотребява с доверието ти, вкарва те в леглото си и те прави такъв. Аз не смятам и двете теории за верни. Привърженик съм на американската сексология, по която съм бил обучаван в Германия, а именно, че има предиспозиция в конституцията на човек, не задължително генетично, но някакъв вид предразположение. И ако в процеса на социализация въздействат някои фактори, се развива привличане към същия пол.


Кои са тези фактори? Много се спори и не е ясно. От психодинамичната теория до психоанализата се смята, че има голяма вероятност доминантната майка да е един от тези социални фактори. Но няма съгласие за други. Затова е не трудно, а невъзможно човек да знае как да възпитава децата си, за да не станат гейове или лесбийки, да не започнат да взимат наркотици... Човек винаги се чуди къде сбърках, но не е възможно да се установи.


А какво мислите за децата, гледани в семейство на лесбийки? Каква е вероятността да станат хомосексуални? Неиздържана теза. Защото гейовете и лесбийките около нас не са расли в семейства на хомосексуални родители. Освен това има много доказателства, за да се приеме за константа, че във всяко едно общество между 4 и 7% от хората са с хомосексуално поведение. Зависи от зрелостта на обществото и дали се изследва сексуалното поведение на хората.
В България никога не е имало такова репрезентативно изследване. Не се знае какво е сексуалното поведение или ориентация на хората тук. Такива неща не са любопитни на тези, които взимат решения за политики, здравни и образователни. В Германия, в САЩ постоянно се правят такива изследвания. За да може най-добре да се напасне политиката към профила на хората в страната. А тези хора неизменно включват и хомосексуалните, защото те са важни играчи в обществения живот.


В България сме свидетели на лоши политики към хомосексуалните, на пошло отношение към проблемите им. У нас даже не се прави разлика между сексуално поведение, сексуална ориентация и сексуален идентитет. Първото е при мъже и жени, които имат брак и деца, но тайно от партньора си спят с хора от същия пол. И те по никакъв начин не се чувстват гей или лесбийки. Сексуалната ориентация е към кого се чувстваш привлечен. Според Алфред Кинси мнозинството от хората в света са бисексуални. Може да става дума само за сексуални фантазии или сънища с хора от същия пол. Сексуалният идентитет е върхът на пирамидата, малкият процент хора, които разпознават в себе си влечението към същия пол, отдават му се и открито заявяват, че са част от хомосексуалната група.


Когато в семейство лесбийки едната роди дете чрез осеменяване, другата жена какви права има спрямо това дете? Никакви. Родилата се води самотна майка. А на практика не е. И това е много тъжно. Но зависи и от самите лесбийки. Те трябва да се обединят. Сега е моментът да си отвоюват граждански и европейски права. България, въпреки че не си личи много, е в Европейския съюз, има Лисабонски договор, подписала е конвенции и хората печелят дела в Страсбург.


А как се чувстват децата на лесбийки извън семейството им, в училище и в обществото? Много тежко. Тези деца изначално са по-чувствителни от другите, защото минават през периода на осъзнаване на различието. Виждат, че има различни видове съжителство, различни видове хора. Докато едно дете на хетеросексуално семейство никога не разсъждава върху подобни неща. Върху това, че ако си различен, си преследван, че ти трябват самочувствие и смелост да застанеш срещу предизвикателството, да кажеш "да, аз съм различен, но това не ме прави по-малко ценен". Затова и тези деца трябва да бъдат възпитавани да са силни. Да могат да устояват. За да не бъдат смачкани като цвете от недоброжелателно настроени съученици. Тийнейджърите и децата могат да бъдат доста жестоки, без да си дават сметка какво причиняват със закачки, обиди или даже физическа агресия. Като изключим това, не смятам, че има някаква разлика между процесите, които се случват в едно хетеросексуално и едно хомосексуално семейство. Ако двете лесбийки са прости и глупави жени, детето им ще израсне в проста и глупава среда. Същото важи и за семейството на хора от различни полове.


В България има ли престъпления от омраза към лесбийки заради тяхната сексуалност? Да, има такива документирани случаи. Последната груба проява, доколкото знам, беше в Пазарджик, където активисти се опитали да направят нещо като хепънинг и са били атакувани от псевдонационалистическа групичка, от атакисти, които са ги замервали с камъни. И трябва истински да се преследва обидата към човек с хомосексуална ориентация, а не Комисията за защита от дискриминация с нейния председател да се държи все едно е от друга планета. Омбудсманът да се прави, че не чува и не вижда подобни проблеми.


Откъде трябва да се тръгне, за да се променят нагласите срещу лесбийките, тяхното неприемане и отричане? Процесът трябва да започне още в детската градина. В много страни има сексуално образование, съобразено с възрастта. И то е за това какво представлява сексуалността, че не всички хора са еднакви, че всичко е напълно нормално. Правили сме подобни програми в училища и веднага виждаш резултата от работата си. Децата се успокояват, стават по-толерантни и добронамерени едно към друго. Разбират, че различните трябва да бъдат приемани като част от доброто възпитание.


Какво мислите за прайдовете? Много ги одобрявам. Голяма част от хетеросексуалните, особено с по-ниско образование, казват: "Абе приемам ги, но да не ми се навират пред очите. Да си правят каквото знаят, но скрито-покрито." И излизайки навън вечерта със съпругата си, я целуват, демонстрират интимност на обществено място. Защо хомосексуалните да нямат същата привилегия? У нас липсва толеранс, има стигматизация, заради това има нужда от прайд парад – да се повдигне въпросът и да се каже "ние сме тук, нас ни има, ние сме пъстри, весели и нормални, същите като вас". За съжаление в много страни от Източна Европа тези прайдове се превръщат в геройство, защото се замерват с камъни. И това са сериозни престъпления, които трябва да бъдат пресичани още в зародиш. А самите полицаи – обучавани как да се справят с подобни атаки. На прайда в Берлин никой не би си и помислил да атакува участниците, защото в този момент с цивилния му живот ще бъде свършено. Ще полежи в затвора, осъден да помисли защо се е държал по този начин. За съжаление в България сме още много далеч от подобно нещо.


Статията е от новия брой на списание НЕЯ, който излиза на 2 юли.
Списание НЕЯ може да купите всеки ден от месеца на цена 5 лв. и онлайн.

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Оня с коня
    Оня с коня
    Рейтинг: 8 Разстроено

    Да живее извратеното, нормалното новото ненормално...

  2. 2 Профил на werginija
    werginija
    Рейтинг: 493 Весело

    Околийския, на Бискина са му сменили опаковката и вече го продават и в Кайзер.

  3. 3 Профил на DiTo
    DiTo
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Най-накрая някой да даде думата на специалист. Много интересно интервю!

  4. 4 Профил на ICO 77
    ICO 77
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Да си мъж това означава да поемаш отговорност, да си жена това означава жертва. Да си обратен ,означава че не поемаш отговорност, но изискваш от обществото да те зачита, като човек който поема такава. И каква е разликата между асоциалното поведение на циганите които живеят от помощи за безработни и педалите/лесбйките/. Отговорът е никаква, защото и едните и другите използват блага които реално НЕ СЪЗДАВАТ и по този начин ощетяват обществото.

    Момчета, казва се стиропор, стерео-пор е животно пеещо на два гласa...
  5. 5 Профил на krassss
    krassss
    Рейтинг: 210 Неутрално

    До коментар [#4] от "christo77":

    Човек нещо ти куца логиката ... или поне не си напълно изчерпателен.
    Подозираш ли колко хора около теб са "педали"/лесбийки и са част от създаделите на прословутите "блага". А именно тези, които водят двойнствен живот, пред обществото са "нормални", а вкъщи правят секс хора от техния пол.

    sunshine ... moonlight ... good times ... boogie
  6. 6 Профил на Лилия Костова
    Лилия Костова
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Да, чудесно интервю. Обаче е тъжно, че малко хора изобщо са в състояние да го разберат...

    Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.
  7. 7 Профил на RoujkaBG
    RoujkaBG
    Рейтинг: Неутрално

    Защо и кому е нужно някой да заявява открито сексуалните си желания и влечения, че пък и да парадира с тях?
    Искам парад на онанистите и даже още по- добре на есхибиционистите...
    Това общество не е решило проблемите на нормалните семейства, майките с деца, на инвалидите, сираците, бездомните, клошарите...сега ще се кося аз, че някой си бил трудно сексуално задоволим

    RoujkaBG
  8. 8 Профил на kotzeva
    kotzeva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Браво за интелигентното и професионално интервю по темата!

  9. 9 Профил на taco
    taco
    Рейтинг: 8 Неутрално

    За да харесваш лизбиики трябва да си педерас! Или не? Една ми казваше :"Ще ти дам, ма не ми е интересно.". После и стана интересно. Лизбииството е и социален шаблон! Може да е сбъркан социален шаблон, но е такъв! За нещастие бива натрапван на обществото и понеже нежността между две жени се възприема по-лесно от тази между мъжете - има достатъчно основание да смятаме, че пуска дълбоки корени в съзнанието на децата! След време ще ни казват че е нормално да се сношаваме със сестрите си, майките си и дъщерите си! Това е също толкова извратено! Или бабите, или трупове! Всичко е редовно не е извратено! Но ако случайно наебеш 17 годишен парцал по курва от проститутките на пътя, ще влезеш в затвора! Да и това е нормално!!!

    Каквото и да ви говорят става дума за любов!
  10. 10 Профил на baykolio
    baykolio
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Поредния опит да ни убедят, че НЕнормалното е нормално!!!

  11. 11 Профил на vainooo
    vainooo
    Рейтинг: 426 Неутрално

    В началото на коментрарите за момент си помислих, че хейтърите са прочели и са се поозаптили малко, а то се оказва, че нито им се чете, нито смятат да се озаптяват.

    Дневник, дневнииииик, дневник!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK