Иван Бърнев: Трябва да живеем будни

Иван Бърнев

© Цветелина Николаева

Иван Бърнев



В спектакъла "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов и филма "Стъпки в пясъка" на Ивайло Христов Иван Бърнев направи запомнящи се роли. През март той спечели театралната награда "Икар" за поддържаща роля, а сега е сред кандидатите и за "Аскеер". Има номинация за най-добра мъжка роля от Берлинале за участието си във филма на Иржи Менцел "Обслужвах английския крал" ( 2006). Поводът за разговора с актьора е предстоящата премиера на "В Тоскана" в Народния театър.


Подбирате ролите си много внимателно. С какво Ида Даниел ви спечели за "В Тоскана"?
- Случаят е по-различен - ролята нямаше предимство в избора ми. Гледах "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" на Ида Даниел и усетих един особен дух. И бум, тя ми се обади. Иначе ми се иска да мисля, че си избирам ролите, но не е така за съжаление. Пазарът ни е много свит и хората, с които човек иска да работи и които стават за тази работа, се броят на пръстите на едната ръка.


Спечелихте "Икар" за участието си в "Полет над кукувиче гнездо", a сега сте номиниран и за "Аскеер" за ролята на Били Бибит. Приемате ли наградата като признание или пък чувството е помрачено от проблемите на българския театър?




- Както каза Теди Москов на церемонията, това име по принцип е знак за неуспех - на Икар му се разтапят крилата и не успява да полети. Иначе може да анализираш нещо на много съставни части, така че да не му се изкефиш, но аз не съм така устроен. Гледам дори на тези малки щастливи моменти да се зарадвам, така че го усещам като признание. Проблемите не развенчават радостта ми.


Иван Бърнев при получаването на награда "Икар" за поддържаща мъжка роля

© Редакция

Иван Бърнев при получаването на награда "Икар" за поддържаща мъжка роля


Какво е специалното в работата с Александър Морфов, което не сте срещали при други режисьори в театъра?

- Tова, което го прави любим на доста актьори е, че той успява така да те увлече в идеята на това, което прави. През цялото време работиш на 100 процента с усещането, че си съавтор, че ти ги измисляш нещата, макар той предварително да е наясно накъде върви. Това може и да се стори чуждо на актьори, които са свикнали нещата да им се смилат и представят на готово. Също така, той е от малкото режисьори, които после се грижат за представлението си. Имам предвид, че всеки път два часа преди представлението той прави репетиции, в които доста често може да се промени някоя сцена, да се появи някой друг текст, а пък друг да отпадне. Което на нас ни се вижда доста изморително и досадно, но точно тази взискателност го прави такъв голям режисьор.


"Стъпки в пясъка" се оказа един от най-коментираните нови български филми. Имаше ли нещо изненадващо в реакциите към него?


- Първата голяма прожекция, когато и аз видях изцяло филма, беше в Москва. Имаше много нерви, потене, гледах го със страх. Но и хората в чужбина по някакъв начин го разбират, вълнува ги емигрантската проблематика, какво изминава героят, разбират болката. Това си е общочовешка тема – може да го вземеш като любовна история, като един Одисей, който пътува.


След това филмът премина през България, спечели наградите на публиката на "Любовта е лудост" и "Златна роза". И разбрахме, че всеки по някакъв начин намира нещо в него, нещо в героя, което го засяга. Доколкото разбрах, много хора, които имат близки в чужбина, са били развълнувани и потресени.


Филмът тръгна по екраните и останах изненадан, че въпреки недостатъчната реклама, се получи най-хубавата: от уста на уста. Изненада ме, когато мои приятели ми казаха, че салоните са били пълни, като са ходили да го гледат. Вчера ми беше на гости Карла Рахал, която също играе, и проверихме българските филми, които се въртят по кината. Оказаха се пет, което е... прекрасно! И не са премиери. Това беше немислимо преди време. Ако нещо излизаше преди 2-3 години, прожектират го 2-3 дена, я издържи седмица.


Неотдавна се върнах от Висбаден, където бях с продуцента на "Стъпки в пясъка". Трябваше да представим филма и бяхме много щастливи да видим, че той стигна до публиката.


Но нека да не бъда разбиран неправилно. Не съм изненадан толкова от интереса, колкото от това, че ако се заговори за някакъв ренесанс на българското кино, то ние сме част от него.


Дали наистина има такъв ренесанс или е просто стечение на обстоятелствата?


- И двете. През 2009-та година законът (за финансиране), колкото и мижав да беше, си го имаше и се спазваше. През онази година се снимаха "Стъпки в пясъка", "Тилт", "Мисия Лондон", "Лов на дребни хищници". Но има ренесанс, тъй като хората търсят и се интересуват от българско кино, аз също го виждам. На хората им е готино да им говорят за техните си проблеми. Но не като в сериалите, там е съвсем друго. Трябва да си отворен за това, тъй като много хора зачеркват българското кино, а не са гледали нищо. А дали е ренесанс като качество, не мога да кажа и не искам, тъй като съм предубеден, а всеки филм има различни адресати.


Но най-хубавото е, когато различните адресати са гледали различните филми, говорят си: Това ми хареса повече или "Не, това е по-добро от другото". Няма по-прекрасно, само така може да изкристализира стойностното. А не примерно кръг от хора да казват: Ау, това е много добро, а 99 процента да не са го гледали или ако го гледат, да не могат да го разберат. Трябва да има палитра. В този смисъл, има ренесанс. Това е малко силна дума, да кажем съживяване.


Мисля, че много от тези, които правят кино, обърнаха очи към публиката, тъй като не може да стане иначе. Не означава да се подчиниш, но така да го направиш, че да се получава. Ако говорим за нови режисьори, след 10 години ще видим кои са оставили следи.


Какво е да работиш с режисьори като Иржи Менцел и Ивайло Христов, има ли допирни точки?


- Много са, но не искам да става някакво сравняване. Ивайло ми беше учител в Академията. В "Стъпки в пясъка" всички сме от един клас. А самият той е пример като един най-добрите действащи актьори в момента, безкомпромисни с присъствието си. И е невероятно той да те избере за главна роля. Както е невероятно и Иржи Менцел да го направи! Бях чувал, че е голямо име. Когато се срещнахме, разбрах, че е голям майстор. А когато поставя, той не търси под вола теле, може да прави ситуационна комедия, която да бъде разбрана от всеки. Комуникативен, простичко направен театър, но зад това простичко стои извървян път. Комедия много трудно да се прави, и в кино, и в театър.


Тъй като говорим за кино, бих казал, че допирна точка е, че и двамата са актьори. Спомням си как по време на снимките на "Обслужвах английския крал" правим сцена, Менцел става и толкова гениално изиграва ролята, че ми се подкосяват краката. Изведнъж чупи рязко, минава покрай мен, казва ми: Ти ще го направиш по-добре от мен, сяда си и си казвам "Леле, майко!". С Ивайло също сме имали такива моменти. Прави ролята някак простичко и ако мога да направя точно това, ще бъде максималното.


Изискванията им са толкова високи и фини, конкретни. Графиката на изпълнението е точна и това е най-голямата трудност, да не се мръдне с нито йота повече. Такава им е стилистиката, обрана, с деликатно присъствие, с чувство за хумор, но не показно, не преекспонирано. Прекарваш  образа през твоята си душевност, но с пестеливи изразни средства.


И двамата по някакъв начин са актьори на клоунадата. Като го можеш... Трудно ми е да го изкажа, но като имаш това изразно средство на тялото, ти може да си много обран, но изключително изразителен. Мисля, че това е висша класа в актьорското майсторство.


Не сте ли се чувствали като вкаран в рамки от изискванията?


- Няма лошо да те вкарат в рамки. Ако играя както искам, ще играя два пъти така и хората ще си кажат: Ама той защо играе както си иска? Така си играеше и преди, и сега. Все пак с режисьор заедно изграждаме образ.


Страшно много се доверявам на човека отсреща, защото може да направя ролята по пет начина, но  не съм сигурен, че тези пет начина казват пет различни неща. Нямам нищо против моделирането, това не означава режисьорът да ми скача върху главата.


Радвам се, че съм срещнал с благи и готини хора, а не както някои други, които викат, крещят, уа-у. При първия вик си тръгвам. "Ама имаш договор". "Гледай си работата, довиждане." Работата е отговорна, но не е бой, с никого не се воюва. Не е както някои казват (имитира пресипнал глас): "Ама то е борба...", като искаш борба, ходи се бий, има си места за това. Нашата работа е преди всичко удоволствие. Не винаги е така, но началната кондиция трябва е такава. Трудно е, защото дните са ти различни, сутринта се е случило едно, вечерта друго. Трябва да си релаксиран, спокоен, за да можеш да подскачаш, да се смееш, да пееш, да танцуваш, дори да плачеш, няма лошо.


Иван Бърнев и Яна Титова в кадър от "Стъпки в пясъка"

© null, Екип на филма

Иван Бърнев и Яна Титова в кадър от "Стъпки в пясъка"


Често, когато филмите се създават по истински случаи, актьорите се запознават с личностите, които ще пресъздават. Успяхте ли да се срещнете със Слави - прототипът на героя в "Стъпки в пясъка"?


-Не успях, тъй като той си е в Щатите и май не се е връщал оттогава, когато се развива финалът на филма. Честно казано, не ми е липсвала срещата със Слави, поради една единствена причина. Героят е формиран изключително от Ивайло. Този човек трябва да го приемаме като една история, едно изречение. А Слави е много различен от мен, той е един голям, висок, с тъмна коса.


В момента има ли предложение за нова роля в киното?


- Има, но нещо се схецнаха нещата. Ще снима млада режисьорка. Дано да прекъснем проклятието над българското кино от миналата година, когато се спряха всякакви проекти, пари, финансиране и т.н.


Надяваме се да тръгне, защото се задава суша. През 2009-та заснехме "Зад кадър", филм, с който не знам какво става в момента, след това "Стъпки в пясъка", "Кецове" и спират филмите, заради миналата година, когато се прекъсна финансирането. И ето виж, сега като се шуми (около новите български филми) как (институциите) го разбраха и казват "О, българското кино това и онова, що се оплаквате". Това е нагло. Защото тези филми са снимани, когато имаше пари. Доколкото разбрах кинаджиите са спечелили делото за поправките в закона, които ограничаваха филмите до 7 на година.


Това ми е тъжно. Нямам нищо против спорта, работата ми е свързана с него, тъй като актьорът понякога трябва да е като шампион. Но защо спортът винаги го бутат напред? Смятам, че културата също трябва да бъде толкова напред. Това формира самосъзнанието. Представи си дете, то трябва да се научи в някакъв морал, за който изкуството и културата могат да спомогнат.


Кои са любимите ви партньори на сцената и в киното?


- Това е готин въпрос. Ами с Динката (Деян Донков) отдавна се знаем. Имахме главни роли във филма "Пату" (2005), който беше за телевизията и не видя много бял свят. В театъра не се бяхме срещали и покрай "Полет над кукувиче гнездо" беше много приятно, няма какво да доуточнява, да се уговаряме, просто аз живея и той живее, ражда се нещо, което не знам дали се разбира или не, това режисьорът го преценява. Най-приятно партньорстовото може да се усети в театъра, в киното е много различно. Иначе с Яна Титова (Нели от "Стъпки в пясъка") се сработихме добре. Чувствам се добре с всички.


Имало ли е роля в театъра, за която винаги сте мечтали, и впоследствие сте имали шанса да я изиграете?


- Не, хаха!


Значи всичко е идвало от само себе си?


- Да, точно така се е получавало. Каквото е трябвало да ми се случи, ми се е случвало. То си идва, въпреки моите малки борбици и мисли какво е станало, какво не е станало. Наскоро гледах филм за 50-годишния юбилей от излитането на Юрий Гагарин и се опитах да погледна с очите на човек, който за първи път вижда подобно нещо. И си викам, че ние сме като някакви въшчици, атоми, единият наръгал другия, интрижки...Опитвам се да гледам над проблемите. Човек трябва да се отпусне, да се старае да бъде по-добър в работата си. Вчера някак ме захлупи тази идея.


Трябва да се развиваме, за да посрещнем това, което ни чака от другата страна, по най-готиния начин. Вместо да се захлупваме, трябва да четем нови неща, да слушаме нова музика, да се замислим дали това няма да отключи нещо в нас. Всеки трети не знае защо живее на този свят! Не че аз знам, но знам, че от моята работа има смисъл.


Може би всичко идва от това, че много хора не знаят дали това, което правят, има смисъл за някой?


- Точно това е. Никой няма да ти дойде до рамото и да ти каже "Братле, ти не знаеш, ама аз ще ти кажа". Номерът е човек сам да го търси и да го узнае. Трябва да живеем будни.


А доколко успявате да живеете буден?


- А, аз не успявам, хаха! Но понякога се случват някакви тласъци. Придвижвам се с един скутер и открих, че е много готино като си сложа слушалки под шлема. Това ми отключи някакви неща, и осъзнавам колко просто е било. Гледам светло на нещата, така трябва. Ако ти искаш така да бъде, то така ще бъде, а ако се оставиш да бъдеш сринат от новините за Фукушима и радиацията, ще ти стане лошо. Ако живееш с материални надежди, това е ад, ще се окопаваме отвсякъде. Но това не означава, че трябва да живееш като луд. Човек не трябва да се предава, а да си работи работата и да изпитва радост. Да намери това, което да го кара да я погледне по друг начин.


(Замълчава за малко, след това тихо и бързо цитира Чехов): "След двеста години хората ще гледат на нашия свят със страх и насмешка, всичко днешно ще им изглежда грубо, недодялано, крайно, неудобно и чудновато".


Но остави това, човек трябва да си копа градинката. Това е смисълът, да работиш, да създаваш блага, да сме с добра енергия, да вярваме в Бог, това е пътят. И така и тук се опитваме да правим всяка постановка все по-добре. Не можеш да вдигнеш ръце и да кажеш "Майната му!".


А ако всеки прави това, което трябва да прави, как той ще надскочи себе си?


- То не може да стане това, кой надскача себе си?


Има примерно личности, които са излезли от средата си, преследвали са някакви идеи...


- Ако разглеждаме конкретен случай... Когато тук дойде някой голям режисьор, ти си вече готов с опита, можеш да разбереш ролята. Ако можеш да говориш и боравиш на няколко езика, ще бъде различно. Ще бъде резултат от това, че всеки ден си работил. Както музикантите, които свирят по 4 часа, за да се поддържат и най-малко по 8 преди концерт.


И тогава, когато човек е толкова добре подготвен, и заедно с него още 20 са така, тогава може да има надскачане. Като влязохме във ВИТИЗ, първото нещо, което ни казаха е, че това е колективна работа. Бавно и полека с годините разбирам, че за да стане нещо хубаво в спектакъл, трябва пълно себеотрицание. Дали е малка или главна роля, дори да притичаш през сцената с някакъв бял плащ, трябва да е всеотдайно, да е колективно. Това е голямата трудност на театъра, той се изгражда от много и малки неща.


А това взаимодействие и надскачане смятате ли, че се е получило в "Стъпки в пясъка"?


- Хаха, аз толкова напомпах някакви приказки... но в някакъв процент, може би да. Ако има нещо такова, то това се дължи на опита на режисьора с актьорите, които са от старо до ново поколение. Както различни актьори като Блатечки и Велко Кънев, Евгени Будинов, който е много готин и млад актьор, Яна Титова, та и аз сме надъхани да сме в една стилистика. Ивайло е много добър в това да вдъхне душа на всяко нещо.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на uchuden.
    uchuden.
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Млад а велик артист с бляскаво бъдеще! Успех Иване!

  2. 2 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 3160 Разстроено

    По повод културна изява Антон Дончев характеризира "будната" младеж като - ПОЛУ...

    Направи съд от глината, празнината вътре в него го прави полезен.
  3. 3
    ****

    Този коментар беше изтрит в 17:45 на 20/04/2011 от неговия автор.

  4. 4 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2020 Неутрално

    Готино интервю. Нямам поглед от "Стъпки в пясъка", но като представяне изглеждаше много добре. Иска ми се повече нови български филми по общодостъпни канали като телевизията (освен сезона на сериалите, който за момента показва противоречив успех - откъм визия го докарват, за сметка на сюжета, хумора, напрежението, репликите).

  5. 5 Профил на Елена
    Елена
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Симпатизирам много на Иван Бърнев, много добра роля направи в "Стъпки в пясъка". Препоръчвам филма на всички, които не са го гледали, а на И. Бърнев много успех

    "You must be the change you want to see in the world" Gandhi
  6. 6 Профил на Присмехулник
    Присмехулник
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Страхотен артист, превъплати се страхотно в Били Бибит. Напълно заслужена награда !

    Hang on tightly, let go lightly
  7. 7 Профил на Тъпата майна
    Тъпата майна
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Един гениален по някакъв странен начин артист. Самото му излъчване е някак си карикатурно и това е гениално. В "Стъпки в пясъка" си изигра много добре ролята според мен. Определено ми е сред фаворитите у нас (заедно с Блатечки).

    Това мнение е дело на една тъпа майна
  8. 8 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 1801 Неутрално

    Една от най-добрите си роли Бърнев прави в "Обслужвах английския крал". За съжаление филмът не е популярен у нас.

    "Големият проблем на цитатите в интернет е, че повечето хора вярват в тяхната автентичност." Иван Вазов
  9. 9 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#5] от "Елена":
    И аз останах с такова впечатление от Иван Бърнев.
    И "Стъпки в пясъка" мнго ми допадна! Естествено разказана история. без напъване. Много хубаво приказка за голями деца.


    The best way out is always through Robert Frost
  10. 10 Профил на Елена
    Елена
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#9] от "Realistka":

    Да, последните години има няколко много добри български филма, "Стъпки в пясъка" определено е един от тях.
    Освен Бърнев, много симпатизирам и на Деян Донков.

    "You must be the change you want to see in the world" Gandhi
  11. 11 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#10] от "Елена":

    Здравейте Елена,
    мвого се радвам, че Ви откривам тук. Изглежда, че имаме близък поглед към нещата в нашето кино.
    Аз много харесвам "Източни пиеси" и даже го купих на диск.
    А Деян Донков го гледах последно в "Сирано де Бержерак". Много силен актьор.

    The best way out is always through Robert Frost
  12. 12 Профил на Елена
    Елена
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#11] от "Realistka":

    Здравейте, радвам се и аз!
    "Източни пиеси" определено го нареждам сред фаворитите си от последните години. Много съм впечатлена от "Писмо до Америка".
    За "Сирано де Бержерак" само четох, че има доста голям успех, но за съжаление не съм гледала спектакъла.
    А Деян Донков "ме заплени" от момента, в който гледах "Изпепеляване". Страхотен филм и много добра роля.

    "You must be the change you want to see in the world" Gandhi
  13. 13 Профил на Една Другарка
    Една Другарка
    Рейтинг: 618 Весело

    Гледах го във "Вечеря за тъпаци". Много автентично. Хареса ми.

    Във форумите на Икономедиа е пълно с хленчещи конформисти. В много голям процент от случаите изразите, ЗАПОЧВАЩИ с: "Аз мисля..."; "Аз считам..."; "По мое мнение..."; "Според мен.." - ЗАВЪРШВАТ с някакви чутовни глупости, резултат от "мисловния" процес.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK