Изкуството на превода

Изкуството на превода

© издателство "Панорама"



"Аз нямам теория на превода. Преводът за мен е да се вживяваш в автора, да навлезеш в духа на творбата и да намериш адекватния, съответния й израз на друг език", казва преводачката Лоте Маркова в интервюто на Емил Басат.


При преводача Венцеслав Константинов формулата е по-различна. "За мен изборът е взаимен. Аз си харесвам някой автор, който имам чувството, че също ме харесва. Има нещо като еротично привличане между автора и преводача", казва той.


"Преводът е изкуство, което трябва достоверно да пресъздаде идеята и смисъла, който авторът е вложил в произведението си", казва Петко Бочаров.




Преводачката Гергана Стратиева пък разказва как е ходила дори в кланица, за да гледа как се извършва всичко, с какви интрументи, за може още по-точно да преведе мислите на автора.


Всички тези истории и празнания за трудността на превода и за удоволствието от добре свършената работа са събрани в книгата "Преводът – лица и маски". Това е вторият том от поредицата, която литературоведът Емил Басат обмисля двайсетина години. Първата книга излезе през 2007 г. и в нея думата имаха Тодор Нейков, Цеко Торбов, Кръстан Дянков, Нели Доспевска...


В новата книга Емил Басат дава думата на големите преводачи от средното поколение - Александър Шурбанов, Пенка Кънева, Жени Божилова, Лоте Маркова, Гергана Стратиева, Сергей Влахов, Венцеслав Константинов, Недялка Чакалова, Дани Чакалова, Петко Бочаров, Борис Мисирков.


В края на книгата е и недовършеният разговор с Теодора Джебарова, преводачката, която стои зад "Омагьосаната зима" и "Приказките" на Туве Янсон, "Сага за Йоста Берлинг" и "Омагьосаният пръстен" на Селма Лагерльоф, "Емил от Льонеберя" на Астрид Линдгрен.


"Повече от двайсет години аз следвам по стъпките им едни от най-добрите ни преводачи, очарован съм от странния им занаят и любопитен към съдбите им", каза преди няколко години Емил Басат.
Защото според него "хората в сянка", както той нарича преводачите, трябва да бъдат познати и високо ценени.


"Исках да ги извадя от онази снизходителна анонимност, в която живееха доскоро. Исках да отдам заслуженото на тези "общи работници на умствения труд", които с преводите си хвърлят мост между културите", казва Басат.
И сигурно затова тази книга няма да е последна.


"Преводът – лица и маски" е заглавие на издателство "Панорама".

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK