Други цветове

Други цветове

© изд. "Еднорог"



"Понякога се изумявам, че в романите ми не съм вместил целият мой житейски опит. Някои късове от живота, чудатости, думи, които мъчително и щастливо ми идват отвътре, си остават, въпреки моята воля и всичките ми емоции, като отделни фрагменти", пише носителят на Нобелова награда за литература Орхан Памук.


Е, тези фрагменти, автобиографични наброски, признания и откровения, есета, писани за вестници и списания, намират място в тази книга. Затова "Други цветове" прилича на изповед.


Орхан Памук пише за своята тъга, когато вижда натъжена петгодишната си дъщеря Рюя, за игрите им заедно, за уличните кучета, за звука от скъсан синджир, който сигурно извиква у него някой детски спомен, защото го плаши...




В пероида от 1996 до 1999 г. Орхан Памук пише всяка седмица за "колкото политическото, толкова и сатирично" списание "Йокюз" и по думите му илюстрира написаното сам, "както ми дойдеше отвътре".
Сега тези тестове и тези илюстрации – на тъжната Рюя, на Рюя, която казва, че не иска да ходи на училище, гледки през прозореца, истанбулски пейзажи, също са включени в книгата.


Почти във всеки текст може да се прочете и нещо за писането или за книгите – веднъж за "четенето на роман като щастие", друг път – преминават имената на Достоевски, Томас Ман, Андре Жид, Албер Камю, Салман Рушди, Марио Варгас Льоса, трети път – Орхан Памук в прав текст заявява: "В момент, когато съм обезнадежден и нещастен, препрочитам Томас Бернхард."


Тази книга наистина е изповед. Тя е много лична. В част от тези текстове Орхан Памук пише от първо лице, разказва неща, които не е описвал досега.


"В детството, от седмата до седемнайсетгодишната ми възраст желаех да стана художник. По онова време бяха издадени книги в примитивен джобен формат, свързани с османското изобразително изкуство. По тях правех копия на османски миниатюри... Дълго време обмислях книга, свързана с миниатюристите... После обаче се отказах. Тъй или иначе, на двайсет и четири години самият аз водех живот, подобен на миниатюрист – седях на работната си маса, взирах се в празния лист и работех с перо в ръка."


Но освен лични истории, "Други цветове" събира на едно място и политически есета, анализи и коментари. Памук пише какво е Еворпа, ръководство как да станеш средиземноморец, слово за Артър Милър...


Но е факт, че от тази книга може да се научи много повече за писателя Орхан Памук, отколкото от всичките му романи. Той сам признава, че в някои от историите, които разказва тук, би могло да се приеме едно към едно, че главият герой е Орхан.
Впрочем турският писател още в началото си признава: "Винаги съм бил убеден, че в мен се е вселил неудовлетворим, стастен графоман, който не знае насита от писането, който превръща всяко нещо в писане, че се нуждая от писането, за да задоволя тъкмо него... Но би ми се искало в книгата ми чувствителният читател да отбележи с нужното внимание моето творческо редактиране, не само моето усърдно писане."


"Други цветове" отново е заглавие на "Еднорог", добрият превод отново е на Розия Самуилова.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK