Манол Пейков: "Електронните издания не вредят на българския книжен пазар, защото той не може да стане по-малък"

Манол Пейков

© ЛИЧЕН АРХИВ

Манол Пейков



Дигиталното разпространение на книги може да увеличи броя на читателите в България, то не може да навреди на книжния пазар, тъй като той е толкова малък, че няма накъде да се свие повече.", каза Манол Пейков, управител на издателство "Жанет 45", на дискусията "Бъдещето на превода. Писането, издаването и развитието на публики в дигиталната ера". Участие в нея взеха български и чуждестранни писатели, издатели и преводачи.


Освен литературата и взаимодействието й с интернет, бяха обсъдени и теми като издаването на млади автори и положението на книжния и дигитален пазар в България и по света.


Според англичанина Фъргъл Тобин, президент на Европейска издателска асоциация, нелогичен е пълният данък върху книгите в страната. Той отбеляза факта, че само две държави в Европейския съюз го налагат. Това са най-богатата в него - Дания и най-бедната – България.




Проблемите на преводната дейност от български на чужд език бяха засегнати от Яна Генова. Нейно проучване показа, че присъствието на български произведения на европейския книжен пазар е почти нулево, а издателствата, които ги разпространяват, повече не повтарят "експеримента". Според нея книжният пазар не се демократизира спрямо дигиталния, а очакването, че технологията ще скъси разстоянието между хората и книгите не се случва.


През втората част на дискусията присъстваха Джон Фрийман, редактор на издателство "Гранта", индийският писател Рана Дасгупта и българските автори, пишещи и издавани на английски Капка Касабова и Мирослав Пенков.


Джон Фрийман се изказа скептично спрямо ролята на интернет в съвременната литература и че той се противопоставя на процеса на четене. Но според него като позитивен пример за използването му, Фрийман даде практиката на издателството си да представя нови автори чрез уебсайта си.


Касабова, живееща в Единбург, обясни повече за спецификите около писането на чужд език. "За мен преводът е не просто превод на думи, а на вътрешни светове и когато човек усети, че го прави добре, то той е готов е да пише на този език.", каза тя. "За мен минаването на английски се случи естествено."


Касабова, авторка на четири романа, каза, че нагласата на някои писатели, че ако пишат на английски, ще намерят по-голяма аудитория, е илюзорна. "Езикът на който пишеш е това, е отражение на ежедневието ти", каза тя и добави, че е започнала да пише английски след като е прекарала няколко години в Нова Зеландия и е започнала да мисли на езика.


Мирослав Пенков, завършил психология в Арканзас и по-късно станал магистър по творческо писане, се съгласи с мнението й и каза, че за първи път е започнал да пише на английски 3-4 години след като е започнал да учи в САЩ. Той разказа повече около издаването на дебютния му сборник с разкази "East of the West", който излиза в САЩ и Канада през юни, във Великобритания през август и "дай Боже скоро" в България. Той подчерта нуждата от литературни агенти, както и че младите писатели трябва да запазят наивността в себе си и да не страхуват, ако получат откази или ако статистиките може да са против тях. Той даде като пример издателството, което го разпространява, тъй като то му е отказвал два пъти преди да подпише с него. Пенков разказа и за първия си публикуван разказ, свързан с еничарите и турското робство. Текстът спечелил издателя с това, че досега не е чел нещо подобно на английски.


Модератор на срещата беше Джеръми Чембърлейн от САЩ, редактор на литературния блог Fiction Writers Review. Заедно с Рана Дасгупта, чиято книга "Соло" се издава в България от "Жанет 45", те акцентираха върху нуждата писателите да участват по-активно в процеса на промотиране на книгите си, да не изоставят личния контакт с читателите си за сметка на виртуалния и да не смятат, че популярното означава лошо.


Дасгупта подчерта, че интернетът дава чудесна възможност за обратна връзка с читателите и че социалните мрежи като Facebook могат да спомогнат за популяризирането на книгите, тъй като докато те излизат на определени пазар, в мрежите няма териториални ограничения.


Той ще продължи гостуването си в България с лекция в Британската библиотека на Софийския университет от 16 ч. в четвъртък


Срещата беше организирана от фондация "Елизабет Костова" и проведена в Американския център в София.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на volarok
    volarok
    Рейтинг: 1736 Неутрално

    В България се чете. Книжарниците (вкл. тези на открито) са много повече от тези преди 20 г.

  2. 2 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 1024 Неутрално

    Един книгоиздател, дето най-сетне е проумял истината. еИкономиката и интернет не пречат на купуването на книги, напротив - те допълнително подпомагат и популяризират пазара им.
    Само идиоти като тези от ИК Труд не са го разбрали, иначе нямаше да създадат толкова проблеми на онзи сляп българин, доколкото си спомням, който бе направил прекрасен сайт за литература....

  3. 3 Профил на ostin22
    ostin22
    Рейтинг: 1031 Неутрално

    "Електронните издания не вредят на българския книжен пазар, защото ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА СТАНЕ ПО-МАЛЪК" БЕЗ КОМЕНТАР

    There is no way to happiness, happiness is the way!
  4. 4 Профил на Yanko
    Yanko
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Аз отдавна открих предимствата на електронните издания (вестници, списания, книги) пред класическите хартиени издания. Мога и искам да си ги купувам. Чета предимно американски автори, оригиналите на които се купуват много лесно в електронен вариант, но няма такъв пазар в България, ако искам да ги намеря преведени. Най-новите заглавия са само на хартия, купувам ги и така се обезсмисля инвестицията, която направих в буукрийдара, тъй като печатните издания са по-скъпи от електронните.

  5. 5 Профил на stg
    stg
    Рейтинг: 1579 Неутрално

    До коментар [#4] от "Yanko And":

    има доста съвсем легални неща на български в електронен вид
    ето тук например
    http://e-knigi.net/index.php

    "Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"
  6. 6 Профил на soregashi
    soregashi
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Темата с електронните книги в България е меко казано тъжна. Пазар и търсене има. Сещам се за поне 10ина мой познати, които имат четци, но не купуват български издания, защото такива няма. Ако тиражите наистина се измерват в стотици, то тези 2-3 процента от населението, които имат четци и желанието да купуват съдържание за тях са нещо, което си заслужава. Но пък го има и проблема, че правата за електронно издаване се плащат отделно от тези за хартиеното, което може и да обезмисля опитите при малки продажби. Все пак смятам, че трябва да се експериментира, за да се тества пазара и чак тогава да се стига до крайно отношение като това на Труд, например.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  7. 7 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4025 Неутрално

    По образование и занятие съм полиграфист. Твърдя, че издателите формират неприлични печалби за себе си и за търговците, докато печатарите са обект на рекет. Разгърнете книга от преди 15-20 год. и ще забележите дребния шрифт и малките разредки, за да може в по- малък обем да се помести повече текст; от 2-3 год. насам се вижда голяма разредка между редовете, по-едър шрифт, използване на по- плътна хартия и др. тарикатлъци за внушаване на по-голям обем на книгата, което оправдава високата цена. Та нека не се злоупотребява с % ДДС /не, че го защитавам/ - има и др. възможност за редуциране на цените на хартиените издания.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  8. 8 Профил на Yanko
    Yanko
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#7] от "domakinq":

    Напълно си права. Това и аз го забелязах. Добиха и лошият навик да разделят еднотомови книги в оригинал на 2 тома. И така все едно купуваш 2 книги. Много неприятно, точно от тази сфера да се печели.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK