Алиса от Страната на чудесата проговаря на български през 1939 година

Първото издание на български на "Алиса в Страната на чудесата"<br />

© Анелия Николова

Първото издание на български на "Алиса в Страната на чудесата"




"Дневник.бг" кани читателите си да споделят коя е според тях е най-красивата и оригинална като дизайн детска книга, независимо дали е включена в десетката на "Малкото голямо четене". Разкажете за най-увлекателната според вас история, от която не сте могли да откъснете очи, или за книжката, с която омайвате своите деца. Изпратете снимка на най-красиво оформената история и на илюстрации, които не просто допълват текстове, но и разпалват въображението на читателя. Предложенията си изпращайте на dnevnik@dnevnik.bg или във форума под статията.

"Луис Карол не е истинско име, а псевдоним на Чарлз Латуидж Доджсън." Така започва предговорът на първото издание на български език на "Алиса в Страната на чудесата". А  предговорът е написан не от кого да е, а от прекрасния поет Николай Лилиев (също псевдоним - на Николай Михайлов Попиванов). Лилиев представя "Алиса" като творба "за връстни и невръстни".


Първото издание на чудноватите истории с малкото момиченце стигат до българските читатели през 1939 г. - повече от 70 години след написването им по случай рождения ден на Алиса Лидъл - дъщеря на декана на колежа, в който авторът преподава. А срещата на българските читатели с нея става благодарение на книгоиздателство "Т. Ф. Чипевъ".




Екземпляр от книгата се съхранява* в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и изглежда малко необичайно за днешния читател заради стария си правопис. Преводът е на Лазар Голдман. Оригиналът на Алиса е с илюстрации на Джон Тениъл, а българското й издание от 1939 г. има дори цветни илюстрации.


"Алиса" на Луис Карол се класира във финалната десетка на кампанията на БНТ "Малкото голямо четене", чиято цел е да избере любимата детска книга на българската публика. Гласуването в кампанията продължава до 23 юни, когато по време на живо предаване ще бъде обявена най-предпочитаната от българската публика детска творба.


Корицата на първата "Мечо Пух" на български<br />

© Анелия Николова

Корицата на първата "Мечо Пух" на български


"Мечо Пух" е друга книжка от класическите детски истории, с които малчуганите в България получават възможност да се запознаят няколко години след издаването на "Алиса". На български историята на Алън Милн, написана за шестгодишния му син, е издадена за пръв път през 1945 г. Разказите за добродушното мече и неговите приятели тогава са отпечатани в тираж от 10 000 от издателство "Хр. Г. Данов". Преводът е на Вера Славова, а книжката излиза като част от поредицата "Детско четиво". Първата "Мечо пух" няма цветни картинки, но затова пък е с оригиналните си илюстрации - дело на Е. Х. Шепърд.


"Мечо Пух" на български с оригиналните илюстрации<br />

© Анелия Николова

"Мечо Пух" на български с оригиналните илюстрации


С оригиналните рисунки на автора си - Антоан дьо Сент Екзюпери, излиза на български и "Малкият принц" - преведена от Константин Константинов. Макар първото издание на книгата да е от 1962 г., следващите го почти не се различават от него, защото са фототипни. "Малкият принц" стига до българските си читатели чрез "Народна младеж" - издателството на ЦК на ДКМС (Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз - младежката организация на тогавашната Българска комунистическа партия). Днес "Малкият принц" е преведен на 180 езика и продаден в повече от 50 милиона копия по цял свят.


Малкият принц - така, както го познават различни поколения читатели<br />

© Анелия Николова

Малкият принц - така, както го познават различни поколения читатели


Сред най-старите четива в десетката на класацията на БНТ е "Ян Бибиян" на Елин Пелин, издадена през 1933 г. В момента обаче екземплярът на първия български фантастичен роман, съхраняван в Народната библиотека, се реставрира. Автор на илюстрациите на книгата е художникът карикатурист Радослав Маринов. През 1985 г. книгата е филмирана от режисьора Васил Апостолов.


На реставрация са оставени и първото издание на "Патиланско царство" на Ран Босилек от 1939 г., както и "Карлсон, който живее на покрива" (Астрид Линдгрен), който излиза на български за пръв път през 1959 г. 


Десет години след публикуването на "Карлсон" - през 1969 г., децата в България получават възможност да се запознаят с още един, или по-точно още една от героините на Астрид Линдгрен - Пипи. "Пипи Дългото чорапче" (1945 г.) на български е издание на "Народна младеж" в превод на Вера Ганчева и илюстрирана от Ингрид Ванг Нюман. Книжката радва читателите си с много илюстрации, някои от които цветни, и ако се вярва на неофициалната статистика на книжарници "Хеликон" в момента тя е най-купуваната от всичките десет творби, включени във финалния етап на "Малкото голямо четене". 


Пипи и най-добрите й приятели - Аника и Томи<br />

© Анелия Николова

Пипи и най-добрите й приятели - Аника и Томи


Астрид Линдгрен участва в класацията на БНТ с три свои творби. Последна от тях - преди 31 години, е издадена на български "Емил от Льонеберя" (1963 г.). Книгата е преведена от Теодора Джебарова и издадена от "Отечество". Излиза като част от поредицата "Смехурко" и става особено популярна, след като романът е филмиран в началото на 70-те години първо като игрална продукция, а после и като сериал, излъчван и в България.
Няма спор - единствено Емил от Льонеберя може да е в центъра на събитията и да предизвика гнева на възрастните, дори когато делата му са водени само от добри намерения <br />

© Анелия Николова

Няма спор - единствено Емил от Льонеберя може да е в центъра на събитията и да предизвика гнева на възрастните, дори когато делата му са водени само от добри намерения


Теодора Джабарова е преводач и на българското издание на "Хари Потър и философският камък" - първата от поредицата и първата, издадена на български, от поредицата за малкия магьосник на британската писателка Джоан Роулинг. Книгата е написана през 1997 г. и стига до читателите си у нас през 2000 г. Изданието е на "Егмонт".


Сравнително бързо до българските си читатели достига и "Здрач" на Стефани Майър, отново благодарение на издателство "Егмонт". Книгата е публикувана за първи път през 2005 г., а на български се появява четири години по-късно в превод на Елка Виденова.


"Здрач" - любима на тийнейджърите<br />

© Анелия Николова

"Здрач" - любима на тийнейджърите


* Служителите в Народната библиотека уточняват, че законът задължава всеки издател да депозира екземпляр от книгите си при тях и това задължение се е спазвало почти без изключение до 10 ноември 1989 г., но въпреки това е възможно да има и по-стари издания от наличните във фонда на библиотеката книги.

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на puffy
    puffy
    Рейтинг: 8 Любопитно
  2. 2 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Дали не се намират фототипни издания на онази първа българска "Алиса.."? Почти сигурно бих си купил
    От миналата седмица вкъщи детето държи да му я разказвам по сбития картинен преразказ а ла Дисни - подчертавам "разказвам", защото иначе текстът към картинките е скучен за 3-годишните... И всеки път ме пита, аджеба, защо ония двамата се казват точно Тудълди и Туидълдъм, и с какво точно Царицата играе крокет Но това са "бели кахъри", естествено - повече бих се затруднил да му отговоря приемливо откъде да си намери гъби и бисквити като описаните, ако му хрумне да пита...

  3. 3 Профил на _plamen_
    _plamen_
    Рейтинг: 750 Неутрално

    - Свали си шапката!
    - Не е моя.
    - Крадец! Отсечете му главата!
    - Аз само правя шапки, не ги притежавам.
    - Беше 14. Март.
    - 15.!
    - 16.!
    - Запишете!
    - И Мартенския Заек каза ...
    - Не съм!
    - Каза!
    - Отричам!
    - Той отрича, прескочи тази част.
    - Но Къртицата каза ...
    - Какво каза Къртицата?
    - Не мога да си спомня.
    - Трябва да си спомниш или ще бъдеш обезглавен навчас!

    Winora forever
  4. 4 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1500 Разстроено

    И като малък,и като голям съм се опитвал да прочета "Алис Купър в страната на чудесата" и "Малкият принц"но неуспешно.И двете книги,особено втората,са адски скучни и за деца,и за възрастни.
    Подобни впечатления имам и от прехваления роман "Под индигото"-многократно съм се мъчил да го чета,но след десетина страници започва да ме обзема адска скука,а след още петнадесет-раздразнение,след което го захвърлям с кеф.На филмовата му версия пък заспивам на петата минута.

  5. 5 Профил на mitko11
    mitko11
    Рейтинг: 2134 Неутрално

    ”Най-голямата радост за Луис/Карол/ бе дружбата му с малки момиченца. Момиченцата, за разлика от момченцата, му се струваха невероятно красиви без дрехи. Понякога той ги снимаше или ги рисуваше голи, разбира се, с позволението на техните майки”.

    България е "крайник с руска гангрена за ампутиране"
  6. 6 Профил на Джефри Лебовски
    Джефри Лебовски
    Рейтинг: 1441 Гневно

    Жестоки са олд-скуул книжките! Особено "Емил от Льонеберя" и илюстрациите там. "Карлсон" също беше меджик!

    А тая пръдня "Здрач"... Амин!

    Whatever you like !
  7. 7 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1462 Любопитно

    До коментар [#4] от "sabbath":

    "Малкият принц" не е детска книга, "Алиса" и "Мечока" няма как да са любими на децата...Абстракции, филофоски теми, каламбури и словесни игри... Къде ти, децата обичат по-скоро неща като приказките на Грим или Андерсен - просто, сърцераздирателно, тайнствено...
    Това са пълни глупости, а списъкът е тенденциозен - заложила са на вечните класики, не на това което наистина се предпочита.
    за Линдгрен-няма спор. Гениална!

    nemo malus felix, minime corruptor.
  8. 8 Профил на J.J.
    J.J.
    Рейтинг: 1013 Любопитно

    Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

  9. 9 Профил на nv
    nv
    Рейтинг: 933 Неутрално

    "Карлсон" е със сигурност най-любимата ми детска книга (на второ място с известно разстояние е "Хвърчащата класна стая" на Ерих Кестнер), сигурно като дете съм я прочел повече от 20 пъти; особено главата, в която Карлсон се прави на призрак, за да изплаши г-ца Рог, е просто гениална. Сега чета книгата на 4-годишния ми син всяка вечер преди лягане (вече 5-ти път). Най-странното обаче е, че в Румъния не са и чували за Карлсон и изобщо за Астрид Линдгрен - изглежда не е превеждана там - което според мен е невероятна загуба.

    "The Queen Is Dead" 30 years anniversary
  10. 10 Профил на morchagan
    morchagan
    Рейтинг: 8 Любопитно

    На мен пък винаги ми е било странно защо въобще превеждат Алиса. На английски е толкова смешна книжка, но при превода всичките готини лафове се губят и става, както пише някой по-горе, скучни абстракции. Тогава възрастните, виждала съм ги, почват да търсят в тях какъв ли не дълбок смисъл, което е глупаво, това е детска книжка.

  11. 11
    ****

    Този коментар беше изтрит в 13:24 на 14/06/2011 от неговия автор.

  12. 12
    ****

    Този коментар беше изтрит в 13:28 на 14/06/2011 от неговия автор.

  13. 13 Профил на nv
    nv
    Рейтинг: 933 Любопитно

    Btw наскоро си купихме първата част на Мери Попинс на английски и се оказа, че в българското издание отпреди 89г., което имам вкъщи, липсва цяла глава! Тя се казва "Christmas Presents", така че предполагам, че е била счетена за идеологически неправилна и просто изпусната от соццензурата. Не знам дали в новите издания вече я има...

    "The Queen Is Dead" 30 years anniversary
  14. 14 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1462 Любопитно

    До коментар [#10] от "morchagan":

    Тогава възрастните, виждала съм ги, почват да търсят в тях какъв ли не дълбок смисъл, което е глупаво, това е детска книжка.
    ...............
    "Алис" е толкова детска книга, колкото и "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес , "Щастливият принц и други истории" на Оскар Уайлд или "Приказки" от Херман Хесе.
    "Алиса" е имала голямо влияние върху Джеймс Джойс (Finnegans Wake), Дъглас Адамс...
    Под повърхността трябва да се гледа, а не само лафовете и екшъна.
    Наскоро ми попадна един философски труд, в който авторите правят тъкувания на светът на Пипи и Карлсон от гледната точка на метафизиката.
    http://www.perlentaucher.de/buch/16594.html



    nemo malus felix, minime corruptor.
  15. 15 Профил на dudo
    dudo
    Рейтинг: 1441 Весело

    "Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.

    После мисли още дълго и си каза: - А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!"

    "Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите."

    "Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят. - Това, което мисля - каза Пух, - е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново. - Аз пък мисля - каза Прасчо, - мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим. - Хайде да отидем да видим всички - каза Пух. - Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл - това аз наричам Приятелски Ден. Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо… Пух можа: - Ще отидем, защото е Четвъртък - каза той, - и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!"

    Дудо ви обича!
  16. 16 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1462 Неутрално

    До коментар [#13] от "nv":

    Btw наскоро си купихме първата част на Мери Попинс на английски и се оказа, че в българското издание отпреди 89г., което имам вкъщи, липсва цяла глава!
    ...................
    Почти всички романи на Карл Май са превеждани на български от Веселин Радков.
    Глави не липсват, но цели страници с природни описания...
    Виж от кое издание е бил направен преводът, има разлика: съкратени версии и подобни, при което се печели добре, понеже заобикалят закона на авторските права. Не идават цялото произведение, а "само" част от него (95% от него).
    Карл Май има 3 издателски версии на 3 големи издателства, които се различават съществено и всяка счита себе си за оригинала. Става дума за пари.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  17. 17 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 489 Неутрално

    Пипи беше една от любимите ми детски книги. Като гледах снимките горе и видях господин Нилсон да държи счупената кана, ми стана мило. Не бях виждал тази картнка от поне 35-6 години. )))
    Веднъж прочетох там, че Пипи нагостила Томи и Аника със студено печено мляко. Много ми стана любопитно, исках и аз да опитам това, пък и звучеше лесно. Изсипах мляко в една тава и го сложих във фурната. Част от него се изпари, другата се спече по стените на тавата и стана голяма гадост някаква. Разочарован, прочетох пак в лъжливата книга, а там си пишеше - "със студено печено И мляко". По-внимателно трябва да се чете, тогава го научих. )))

  18. 18 Профил на stg
    stg
    Рейтинг: 1611 Неутрално

    Алиса не е детска книжка и не се сещам да има дете което да я харесва

    "Ceterum censeo ГЕРБ esse delendam"
  19. 19 Профил на Лилия Костова
    Лилия Костова
    Рейтинг: 696 Неутрално

    И Мечо Пух не е много детска, през уикенда я пробвах със седемгодишната си племенница. Четохме песничката за Тигъра и Заю и доста трябваше да обяснявам какво означава "да беше Заю силен" и "да беше тигърът по-малък, по-кротък и по-жалък"...

    Трудна работа са туй условностите, да се чудиш за какъв дявол ги има

    Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.
  20. 20 Профил на Петя Райковска
    Петя Райковска
    Рейтинг: 1441 Весело

    Аз харесвах Алиса като дете. И огледалният свят ми беше по-интересен от страната на чудесата.

    Книгата съдържа много от нещата, които карат детското въображение да полудява - положителни, отрицателни и фантастични герои и най-вече милион причини да задаваш въпроси.

    Баща ми ме научи да играя шах на 6 години, заради балкантонската плоча "Алиса в Огледалния свят" и защото не спирах да питам какво означава "Третият (или беше петият, не помня вече) квадрат е горист, но един от конниците ще ти покаже пътя".

    В тази класация ми липсват романите на Ерих Кестнер.

    Продуктов мениджър Dnevnik.bg, Capital.bg
  21. 21 Профил на Мустафанка
    Мустафанка
    Рейтинг: 1441 Весело

    "Алиса" ми е любимата детска книжка. Предпочитам обаче "Алиса в Огледалния свят" пред "Алиса в страната на чудесата" - по-откачена и развиващата детското въображение е. Какво ли не бих дал да имам това първо българско издание.

    Наскоро прочетох една много стари издание на "Еленово царство" на Георги Райчев и съм се "специализирал" в четенето на тогавашния български правопис.

    Равни права за всички: това е най-крещящата неправда, защото онеправдава най-даровитите хора. Ницше.
  22. 22 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2134 Весело

    До коментар [#4] от "sabbath":

    Повредата е във вашия телевизор.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  23. 23 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2134 Неутрално

    До коментар [#20] от "Петя Райковска":

    И на мен много ми липсва Кестнер.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  24. 24 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2134 Неутрално

    До коментар [#16] от "СДС":

    Коя глава липсва от Мери Попинз?

    Харесвах Мери Попинз като дете и все пак за мен книгата си оставаше странна. Чак по-късно разбрах какво е това чудо гувернантка и защо английските дечица от средната класа и нагоре си мечтаят за идеалната гувернантка.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  25. 25 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2134 Неутрално

    До коментар [#5] от "mitko11":

    Да, по онова време е имало такава "естетика на невинността" в английското рисуване. Майките са присъствали, когато Доджсън е рисувал голите момиченца.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  26. 26 Профил на jointbaby
    jointbaby
    Рейтинг: 459 Разстроено

    Алиса не била детска книга ... Много бързо пораснахте ! )) Има книги, които трябва да прочетеш няколко пъти в живота си. И всеки път ще откриеш нещо ново в тях!

  27. 27 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1462 Весело

    До коментар [#20] от "Петя Райковска":

    Аз харесвах Алиса като дете. И огледалният свят ми беше по-интересен от страната на чудесата.
    .......................
    Нали точно за това става въпрос, макар и да не сметнах за нужно да се подчертава с дебел туш...
    Момиченцата се идентифицират с прекрасната Алиса, момчетата - в никакъв случай.
    Играеш с дървен меч и рицарски шлем от пластмаса до заздрачаване и героите , които оставят най-ярка следа във въображението са подобни на тебе в някаква степен, стига се до взаимодействие на имагинерен и реален свят.
    На нем пък ми беше :
    "чудното пътешествие на Нилс Холгерсон през швеция", както и "Вилервале в южно море"
    и абсолютно всички романи на Петър Бобев, които са ми попадали в лапите...
    Но , тях, както виждаме въобщe не са в списъка.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  28. 28 Профил на joseph_stalin
    joseph_stalin
    Рейтинг: 1441 Весело

    До коментар [#27] от "СДС":

    Здравей приятелю,
    Би ли ме "светнал", как се цитира коментар, на който искаш да отговориш? Знаеш, че другарят Сталин не е съвсем в час с интернета, защото малко късно ме изписаха от Мавзолея. Ха-ха!
    Другарят Ленин е още по-зле и от мен. Той още не знае, че има интернет.

  29. 29 Профил на Sniper
    Sniper
    Рейтинг: 1212 Весело

    [quote#28:"joseph_stalin"]Би ли ме "светнал", как се цитира коментар[/quote]
    Здраве желаем другарю генералисимус,
    надявам се нямаш против аз да те " открехна " за новите технологии. Маркираш текста, който искаш да цитираш и до него ти се появява едно червено квадратче с едни кавички в него. Когато го натиснеш в полето за коментари ти излиза маркирания текст. Мисля че ще се оправиш и без инструкции на руски, понеже ми вдъхваш повече доверие отколкото твоя " съотборник " другаря Ленин.

    А за уважаемия модератор: В " Малкия принц " има повече мъдрост и поука отколкото едно дете може да извлече и осмисли, така че не е лошо книжката да се препрочита от време на време с напредването на възрастта.

    "Какъвто човекът, такава и речта му." - "Qualis vir, talis et oratio." Луций Аней Сенека
  30. 30 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1462 Весело

    До коментар [#28] от "joseph_stalin":

    Привет, Коба.
    Драго ми е.
    Другарят "Снайпер"-овски е поел задачата и обяснил задоволително, като за новак в редиците на борците...
    Учи се момчето, може и да стане човек от него някой ден.
    Ако разбира се чете прилежно и си прави подробни записки по твоите коментари.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  31. 31 Профил на Sniper
    Sniper
    Рейтинг: 1212 Весело

    [quote#30:"СДС"]обяснил задоволително, като за новак в редиците на борците...
    Учи се момчето, може и да стане човек от него някой ден. [/quote]
    Може и да е новак момчето, ама реагира овреме, поради което другаря вече фучи из коментарите и прилага наученото. Ти може и да си старо куче, ама няма те чака тебе ти да си намериш очилата, па да му обясниш, че да разбере човечеца. Ние " новаците " сме така, минаваме и ви отнасяме като куцо пиле домат, докато един ден не осъзнаете, че сте били борци.

    "Какъвто човекът, такава и речта му." - "Qualis vir, talis et oratio." Луций Аней Сенека




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK