Адам Къртис за машините, бдящи без любяща благодат

Айн Ранд е главният интелектуален злодей във филма "Над всички бдят машините с любяща благодат".

© Associated Press

Айн Ранд е главният интелектуален злодей във филма "Над всички бдят машините с любяща благодат".



Коя е пресечната точка между интернет, контракултурата от 60-те, Айн Ранд, американските комуни, бизнес предприемачите от Силициевата долина, Алън Грийнспан, дълговата криза, балансът на екосистемата, китайското политбюро, колониалното наследство на Конго и Руанда и музиката на Бериъл и Найн Инч Нейлс? Отговорът е последната документална поредица на британския документалист от Би Би Си Адам Къртис "Над всички бдят машините с любяща благодат". Заглавието е взето от стихотворението на американския поет и писател от хипи епохата Ричард Бротиган, самоубил се през 1984 г..


Над всички бдят машини с любяща благодат


Бих искал да си представя (и колкото по-скоро, толкова по-добре) кибернетичната поляна, на която бозайници и компютри живеят заедно в една обща програмирана хармония като бистра вода, докосваща чистото небе.


Бих искал да си представя (веднага, моля ви) кибернетична гора, пълна с борове и електроника, където сърните се разхождат спокойно сред компютри, като че са цветя с разцъфнали и въртящи се цветове.


Бих искал да си представя (трябва да го има!) кибернетична екология, където всички сме свободни от задължението да се трудим, станали отново част от природата, върнали се при своите братя и сестри бозайници, а над всички нас бдят машини с любяща благодат.


Ричард Бротиган, 1967 г.


Несвоевременни идеи


Опитът да се предаде с няколко изречения какво представлява филм на Адам Къртис е обречен на провал. Британецът е създател на нов жанр, наречен телевизионна есеистика, която се отличава от обичайните телевизионни форми. Този жанр представлява уникална комбинация между представената полемично теза на автора, въздействащи исторически кадри и добре подбрана музика.




Успехът и репутацията на Къртис като култов документалист се дължат главно на това, че успява да съчетае областите на политиката и икономиката, идеологията и културата по уникален начин. Самата обширност на разглежданите теми би подтикнала много други автори към загубване и към сътворяване на публицистични бози.


Обща тема на филмите на Къртис е историята за това как се провалят идеите за обществена промяна. Във филма "Векът на Аза" той набляга върху култа към индивидуалността през 20-и век и историята на рекламната и PR индустрията. "Кутията на Пандора" разглежда краха на мечтата за въвеждане на научно-рационален ред във Великобритания, САЩ и Съветския съюз, а "Силата на кошмарите" изследва корените за налагането на политическия мит за всемогъщия враг. Въпреки сериозността на темите филмите съдържат и много забавни елементи.


Според документалиста Адам Къртис кървавите конфликти в Конго са пряко свързани с епохата на колониализма и тактиките, които белгийците са използвали, за да държат в подчинение месното население.

Според документалиста Адам Къртис кървавите конфликти в Конго са пряко свързани с епохата на колониализма и тактиките, които белгийците са използвали, за да държат в подчинение месното население.


Къртис обича да насочва вниманието си към социални явления, които поради една или друга причина попадат извън обсега на традиционната журналистика. Широтата на темите и представянето им пред мейнстрийм аудиторията на Би Би Си е трудна задача, изискваща хирургическа прецизност и внимание. Опасните посоки, в които може да се тръгне са тривиализиране на темата, създаване на т.нар. плашило - изкуствена хипотеза, която трябва да се опровергае, и, разбира се, флирта с конспиративните теории - нещо, което той сравнително сполучливо успява да избегне, макар и често да се движи на ръба.


Филмът с дългото и странно заглавие


Намерението на Къртис е да ни представи в трите серии от последния си филм "Над всички бдят машините с любяща благодат" идеята за възхода на машините и за това как хората постепенно започват да възприемат себе си като машини.


В първата част от филма се изказва предположението, че много от компютърните предприемачи от Силициевата долина са били повлияни от идеите на Айн Ранд. Къртис обаче далеч не се постарава да докаже по убедителен начин тази хипотеза. Всъщност американците, израснали през 80-те и насочили се към компютърния бизнес, биха могли да бъдат еднакво, ако не и по-силно повлияни от Милтън Фридман например. Личната история на Ранд е представена изключително въздействащо, като във филма има интервюта с Натаниъл Брандън, с когото тя по-късно има интимна афера, и с жена му Барбара Брандън.


Историята, която си е поставил за цел да разкаже британецът, е прекалено мащабна, за да се вмести в предвидените три часа. Това явно налага опростяването на важни хипотези и факти. Документалистът изказва мнение, че скритият двигател на консуматорския бум в Америка след 11 септември 2001 г. е решението на китайското правителство да започне да изкупува американски дълг. Къртис смята, че това се дължи на съзнателно планирани ходове на властите в Пекин да не допуснат да бъдат заложници на американската политика след Азиатската криза от 1998 г.


Любов към природата, или поредната догма


Във втория епизод е проследена историята на поколението от 60-те години, което е разочаровано от политиката. То прегръща природата, съзирайки в нея модел за самоорганизиращо се общество. Американските комуни - експеримент, който, както е известно, завършва с провал - са само един от опитите да се имитира т.нар. естествен ред.


Филмът развива теорията, че компютърните системи и естественият ред в природата са използвани за създаването на нова модерна утопия.

Филмът развива теорията, че компютърните системи и естественият ред в природата са използвани за създаването на нова модерна утопия.


Постепенно идеята за самокоригираща се и балансирана екосистема и кибернетичните теории се сливат в едно в края на 60-те. В новата утопия, твърди авторът, обществото би отразявало перфектния баланс на природата чрез принципа на обратната връзка - свързаността между милиони човешки индивиди посредством техните персонални компютри.


"Трябва да разберете, че Алън Грийнспан беше и е брилянтен ум, който направи брилянтни неща в реалния свят.


Но когато беше между 20 и 30 години, той седеше с мен в апартамента ми в Ню Йорк и твърдеше, че не е напълно сигурен, че съществува. И че не е сигурен, че аз съществувам. И че не е сигурен, че разговорът ни съществува.


Ако се абстрахирате от това, той има мнение за това как работи икономиката, как работи светът, но отхвърля възможността да бъде сигурен в каквото и да е.
Моето предизвикателство тогава беше да го убедя, че той наистина съществува."


Натаниъл Брандън (член на кръга на Айн Ранд през 50-те, в който тогава е и Алън Грийнспан) в интервю във филма "Над всички бдят машините с любяща благодат".


Именно идеята за демократичността на технологиите и интернет е основната мишена, в която се прицелва Адам Къртис.


Най-експериментална и спорна е третата част на филма. На зрителя се поднася прекалено голямо изобилие от сюжетни линии, исторически факти, личности, асоциации и идеи. Тук интелектуалците, чиито лични истории се преплитат с разглежданата тематика, са Бил Хамилтън и Джон Прайс. Този епизод като че ли оставя и най-силното впечатление за своеволно подбиране на фактологията, която трябва да съвпадне и да потвърди историята на автора и неговата теза.


"Над всички бдят машините с любяща благодат" представлява продължение на идеите на британеца за индивидуализма и за заменянето на старата политическата власт с нов тип по-усложнена, невидима и коварна власт. На моменти се усеща, че Къртис преповтаря вече разработени от него тези. Една от най-често повтаряните критики срещу документалиста е, че преувеличава ролята на идеите за развитието на историята. Дори и да е отчасти основателна, филмите му винаги са провокативни, предизвикващи размисъл и поставящи под съмнение обичайната гледна точка. Нещо изключително рядко за съвременната телевизия, превърнала се в запазена територия на конформизма и универсално приемливото.

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 686 Неутрално

    по-голяма простотия не бях чел скоро.

  2. 2 Профил на Борис
    Борис
    Рейтинг: 1464 Весело

    Айн Ранд e тя, а не той (Ayn Rand е псевдоним на Алиса Зиновиевна Розенбаум). На български заглавието на пародията на Ричърд Бройтингъм All Watched Over by Machines of Loving Grace, дали смислово и граматично не звучи по-точно като "Всички пазени от машините на нежната милост".

  3. 3 Профил на Starsky
    Starsky
    Рейтинг: 572 Неутрално

    Защо ли всичко, до което се докосне човешка ръка загнива и умира?! Какво ли не ни е наред?!

    Who looks outside dreams. Who looks inside awakens. Carl Jung
  4. 4 Профил на WOI
    WOI
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    Любопитно. Но колко от читателите на "Дневник" имат достъп до BBC-2?

    А Айн Ранд действително е (псевдо)интелектуална злодейка.

    “Better racy and sexy than racist and sexist!”
  5. 5 Профил на kaprikorn
    kaprikorn
    Рейтинг: 418 Неутрално

    винаги е интересно да се прочете нещо, свързано с това как са възприемали живота хора като Алън Грийнспан, които до голяма степен са формирали финансовата и икономическа ситуация през последните 10-15 години (не помня от кога е първия му мандат като шеф на Фед)...

    от друга страна ако прочете в момента "Атлас вдигна рамене", която е писана през 1957 г. може да се намерят много паралели с настоящето...

    Айн Ранд каква е е въпрос на личен избор, за мен философията и е изпълнена с интелектуална красота..

  6. 6 Профил на Starsky
    Starsky
    Рейтинг: 572 Любопитно

    До коментар [#4] от "WOI":

    А, ето че когато искате можете да мислите много правилно и по същество!

    Who looks outside dreams. Who looks inside awakens. Carl Jung




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK