Трявна – място за живеене

Тук времето тече бавно и спокойно като водите на близката рекичка. Никой за никъде не бърза. <br />

© Ивайло Иванов

Тук времето тече бавно и спокойно като водите на близката рекичка. Никой за никъде не бърза.



В рубриката на Дневник.бг "На път"  - за хората, които обичат и мечтаят да пътуват, днес публикуваме разказа на Ивайло Иванов  за Трявна - такава, каквато читателят ни я е видял през майските празници. Готови сме да публикуваме и други текстове на читатели, които очакваме на [email protected]. Дневник.бг си запазва правото на преценка и редакторска намеса.


Бил съм в Трявна преди около десетина години - по работа и съвсем за малко. Още тогава ме грабна с автентичния си чар, но нямах време да й се отдам.


Може да е било любов от пръв поглед – внезапна, импулсивна и необяснима. А може и да е закодирано някъде дълбоко в гените ми, наред с писъка на родопската гайда, стъпките на правото хоро и вкуса на боб чорба, знам ли.




Време беше да проверя – имах цели четири почивни дни покрай 24-ти май и реших, че една семейна екскурзия до Трявна е добър начин хем да отпразнуваме светлия празник, хем да си отдъхнем от столичния шум. Речено-сторено и ето ни на следващия ден в Трявна за кратка четиридневна профилактика на душата.


Този път имах достатъчно време за опознаване и за да разбера какво, аджеба, му е чак пък толкова специалното на този град.
Град като всеки друг, ще рече някой. Да, ама не. Там е работата, че не е като всеки друг. Различен е. Толкова очарователно различен. Заслужава си да разкажа кое точно го прави такъв.


Гальовно сгушено в пазвите на Балкана, където зиме времето е меко, а летем е прохладно, това китно малко градче все още ревниво пази славното си възрожденско минало. Следите от това минало могат да се видят на всяка крачка – старата част на града е архитектурен резерват и ако обичате да крачите бавно и замислено по криволичещи калдъръмени сокаци и скръстили ръце зад гърба по чорбаджийски, да се любувате на стари къщи, натежали от история и от обрасли с мъх каменни плочи по покривите, това е мястото.


Традиционните тревненски занаяти не са консервирани само в музеите, те са живи и са на улицата. Пълно е с малки занаятчийски работилнички, в които майсторите те канят да влезеш и да видиш как се правят нещата, както и с куп магазинчета за сувенири, бижута-уникати и всевъзможни джунджурии.<br />

© Ивайло Иванов

Традиционните тревненски занаяти не са консервирани само в музеите, те са живи и са на улицата. Пълно е с малки занаятчийски работилнички, в които майсторите те канят да влезеш и да видиш как се правят нещата, както и с куп магазинчета за сувенири, бижута-уникати и всевъзможни джунджурии.


Бели къщи, прохладни чардаци, тесни дюкяни, тежки порти, високи дувари, огрени от слънце дворове със здравец, чемшир, асма и люляци, ромолещи каменни чешми в сянката на орехови дървета – всичко е издържано в най-добрите традиции на самобитната ни възрожденска архитектура, с която толкова се гордеем (и която, от своя страна, следва традициите на османската архитектура, но това е друга тема).


Тук всичко е от дърво – като се започне от резбованите табели на банки, хотели и административни сгради и се стигне до контейнерите за разделно събиране на боклук. И как да е другояче, след като Трявна открай време е нещо като меката на българската дърворезба. Ако имате някакви съмнения в последното, идете и вижте резбованите тавани на Даскаловата къща и пак ще си говорим.


Навсякъде личи усилието – похвално, според мен - да се запази, доколкото е възможно, автентичния облик на стара Трявна и всичко новопостроено да се вписва хармонично в градската архитектурна среда.


Освен стар възрожденски град обаче, Трявна е и съвременно арт-средище с няколко малки симпатични галерии, които си заслужава да се видят. А традиционните тревненски занаяти не са консервирани само в музеите, те са живи и са на улицата. Пълно е с малки занаятчийски работилнички, в които майсторите те канят да влезеш и да видиш как се правят нещата, както и с куп магазинчета за сувенири, бижута-уникати и всевъзможни джунджурии. За препоръчване е да ги обиколите без деца (на мен лично това не ми се удаде), защото иначе няма да усетите как ще се сдобиете с глинени стомнички-свирки, дървени мечове, арбалети и кречетала и изобщо всякакви шарени дървени и керамични неща, които по принцип не ви трябват.
Най-притегателното и фотогенично място в града е площадът с часовниковата кула, а най-притегателното място на този площад - така е било през Възраждането, така е и днес - е кафенето. Сядаш на трикрако дървено столче пред ниска кръгла масичка – паралия и се отдаваш на блажен рахатлък в приятната компания на прословутото ароматно турско кафе на пясък (колкото и модерна и многофункционална еспресо-машина да имате, няма да го докарате баш такова), бяло сладко, баклава и кадаиф. Отсреща продават рахат локум, домашно сладко от боровинки и пестил от сини сливи. О, минало незабравимо, о, пресвещени старини!


Най-притегателното и фотогенично място в града е площадът с часовниковата кула, а най-притегателното място на този площад - така е било през Възраждането, така е и днес - е кафенето. <br />

© Ивайло Иванов

Най-притегателното и фотогенично място в града е площадът с часовниковата кула, а най-притегателното място на този площад - така е било през Възраждането, така е и днес - е кафенето.


До кафенето се помещава местният клуб на пенсионера (с резбована табелка, както се разбрахме), където кипи оживление. Група старци хвърлят табла и цакат белот и шумно се разправят за терцата майорна.


Затваряш очи (а даже няма нужда и да ги затваряш) и се пренасяш в друго време и друг свят. Тук времето тече бавно и спокойно като водите на близката рекичка. Никой за никъде не бърза. Единствено натрапчивите ритми на чалгата биха могли да те извадят от сладкия ти носталгичен унес, но – о, чудо! – никъде не чух чалга, в нито едно заведение, в което бяхме през всичките тези четири дни. То бива късмет, ама чак пък толкоз!


Дотук обаче нищо чак толкова уникално (като изключим отсъствието на чалга). Гореописаното може да се намери във всяка туристическа брошура или интернет страница, с подробно описание кои музеи и галерии да се посетят и къде да се хапне-пийне. Пък и Трявна далеч не е единственият град с възрожденски облик в България - дето се вика, у нас възрожденските градове с лопата да ги ринеш.


Думата ми е за друго – за особения дух, който цари тук и който не се улавя с обектива на камерата. За него няма да прочетете и в брошурите. Трябва да се дойде на място, за да се усети.


Първото странно нещо, което хвърля в смут нашего брата софиянец е, че градчето е удивително чисто, спретнато и подредено за нашите географски ширини. Зелените площи и градинките с цветя се поддържат изрядно. Тревата е окосена, свежа и зелена. Чешмите работят, фонтаните работят, часовникът на часовиковата кула също работи (че иначе защо ще е Часовникова кула). Няма изподраскани фасади и изпочупени пейки. Паметниците не са оцветени със спрей (чак толкова арт тревненци не са) и най-вече не са откраднати и дадени за скрап.


Дори кофите за събиране на смет не са изпотрошени и не са запалени (какъвто е например софийският "модел" за разделно събиране на отпадъци). Всичко си е на мястото, стабилно и непоклатимо като Петко Славейков.


Има ясни указателни табелки, които те ориентират къде е гарата, пощата и т.н. и те не са нечетливи от патината на времето, както става обикновено по други места.


Бели къщи, прохладни чардаци, тесни дюкяни, тежки порти, високи дувари, огрени от слънце дворове със здравец, чемшир, асма и люляци, ромолещи каменни чешми в сянката на орехови дървета – всичко е издържано в най-добрите традиции на самобитната ни възрожденска архитектура, с която толкова се гордеем <br />

© Ивайло Иванов

Бели къщи, прохладни чардаци, тесни дюкяни, тежки порти, високи дувари, огрени от слънце дворове със здравец, чемшир, асма и люляци, ромолещи каменни чешми в сянката на орехови дървета – всичко е издържано в най-добрите традиции на самобитната ни възрожденска архитектура, с която толкова се гордеем


Маркировката по улиците се вижда достатъчно добре и с невъоръжено око, защото си личи, че е сравнително прясна, а местните шофьори дори правят път на пешеходците (очевидно друга някаква тревненска отживелица, защото повечето български градове са много по-напредничави в това отношение – в смисъл, че колите минават напред пред пешеходците).
Странно е, но никой не си изхвърля боклуците в коритото на реката. Самата река е доста чиста и в нея плуват риби, а не бири. Да, риби, и то в самия център, под стария мост. А край реката е изградена алея за разходки с пейки и беседки. Вместо да вдигнат някой мини-мол или офис на банка, както си му е редът, тревненци направили алея за разходки. Центърът на града не кичозно нагизден като на годен циганин брат му със светещи рекламни табели и облепен с афиши и плакати.


За чест на местната управа уличното осветление работи навсякъде, като старата часовникова кула и най-старият храм в града, църквата "Св. Архангел Михаил"- гордостта на тревненци - направо се къпят в светлина и се виждат отдалеч.


И тъй като не съм от хората, които съдят за другите само по външния им вид, за една сграда само по парадния й вход и за един град само по централната му част, обиколих и страничните улички чак до самия им край, за да видя как живеят хората тук. Не е за вярване, но навсякъде беше все така чисто и подредено, с цветя по прозорците и терасите и с биеща на очи липса на скитащи бездомни кучета. Изобщо, едно много приветливо и определено градско излъчване (за разлика от градовете от селски тип, където можеш да се разминеш със стадо овце по централната улица – не че имам нещо против, но ако ще е село, какво обидно има в това да си остане такова).


Изумлението ми обаче достигна връхната си точка, когато видях тревненската гара. Влизаш вътре, преглъщайки погнусата си в очакване на обичайната гледка – мърсотия, занемареност, оплюти и осеяни с трупове на мухи прозорци с изгнили черчевета и още по-изгнило табло с разписание на влаковете като да е от времето, когато е била построена гарата и изведнъж – бам! –  чисто бели стени, красиви резбовани тавани, перденца на прозорците, а на стената плазма, която освен разписанието показва и красиви гледки от града; чисто, пометено, измито. Както отвътре, така и отвън. Че и с табло с основните туристически забележителности и техните координати.


Гледай ти, как можела да изглежда една провинциална 100-годишна гара в нашата мила татковина! След всичко видяно направо преливам от удивление, признавам си. Как е възможно, що е това?


Фактът че Трявна е основно ремонтирана и заради това е чиста и спретната сам по себе си не е удивителен. Не мога да повярвам и не мога да се нарадвам обаче на инициативността на тревненци, които успяват да я поддържат такава с общите си усилия. Защото то поддръжка му е майката. Как става това бе, хора?! Могло, значи!


Сядаш на трикрако дървено столче пред ниска кръгла масичка – паралия и се отдаваш на блажен рахатлък в приятната компания на прословутото ароматно турско кафе на пясък (колкото и модерна и многофункционална еспресо-машина да имате, няма да го докарате баш такова), бяло сладко, баклава и кадаиф. <br />

© Ивайло Иванов

Сядаш на трикрако дървено столче пред ниска кръгла масичка – паралия и се отдаваш на блажен рахатлък в приятната компания на прословутото ароматно турско кафе на пясък (колкото и модерна и многофункционална еспресо-машина да имате, няма да го докарате баш такова), бяло сладко, баклава и кадаиф.


Очевидно общината е усвоила пари по разни европейски програми за развитие на малките населени места, но ей Богу, усвоила ги е добре. Хвала казвам аз на такива общинари. Знам, по стар български обичай със сигурност ще се намерят бол бдителни и осторожни люде, които ще ме оборят и ще заявят, че въпросните общинари лично са се облагодетелствали и т.н. и т.н. Не искам и да знам, не ме интересува какво са взели, интересува ме само какво са дали. Не знам дали са допринесли за облагородяването на града си, защото са били водени от егоистични подбуди или са наследили онова родолюбиво пламъче, което е горяло още у техните пра-прадядовци от Възраждането.


Ще ми се да вярвам във второто. Фактът обаче си е факт и той трябва да се показва, да се разгласява и коментира, та дай Боже да повлече крак и други градчета да последват примера й: Трявна е толкова уютна, че ти се приисква да заживееш в нея.
Чудя се и се дивя на тревненци – добре де, какво им е по-различното на тия хора, генотипът ли им е друг, възрожденски дух ли още пазят, наследници на търновската болярска аристокрация ли са, що ли, че искат мястото, което обитават, да е чисто и приветливо и да им е хубаво да живеят в него? Има им нещо на тия хора, казвам ви.


И как става така, че и самите те са приветливи и човечни? Не знам с какво се препитават, едва ли са цъфнали и вързали от туризъм и въпреки това са усмихнати и сърдечни. Нищо общо с киселите рицари на печалния образ, с които всеки ден се разминавам в метрото.


Та така. Седя си аз на теферич в кафенето на площада, зяпам минувачите и си мисля за тревненци и Трявна и за това каква би могла да бъде нашата България, ако всички градове и села бяха като този тук. И очите ми неусетно се пълнят със сълзи заради другия възможен наш живот, заради пропилените и пропилявани възможности, за другата възможна България, която обаче не се случва чисто и просто защото ни мързи и не ни пука, не за друго.


Мама му стара, за това дори не е нужно някакво мащабно финансиране, нали така? Не се изискват кои знае какви ресурси и кой знае какви усилия да си варосаш къщата, да си подредиш градинката (или градинката пред блока) и да не си изхвърляш боклуците където ти падне.  И да вземеш пък да се усмихнеш – това е съвсем безплатно, така че дори можеш да се усмихваш и по-често. И хоп – вече си променил малко твоя свят, станал е една идея по-хубав.


Търсейки, преди да замина, в интернет информация за Трявна, попаднах случайно на един форум, където някакъв пич, за когото финансовата страна на нещата определено не стоеше на дневен ред, си търсеше идеалното място за живеене в България и питаше за съвет. Мненията на хората във форума почти единодушно сочеха Трявна като такова място.
Сега вече знам защо. Надявам се и вие да сте разбрали.
Трявна наистина става за живеене.
What about your town?


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK