Възстановка на традиционна жътва на лимец в стамболовското село Рабово бе един от акцентите на единствения по рода си в Източните Родопи Фестивал на хляба. Жътвата е на ръка със сърпове както преди столетия.
„Това е древното жито на траките”, убеден е земеделският производител Петко Ангелов, инициаторът на фестивала. Той се занимава с възраждането на лимеца от шест години. Започна е с шепа зърна, а днес вече обработва 48 декара. Хлябът от лимец е една от атракциите, които Ангелов и съпругата му Стефка предлагат на туристите в къщата си за гости „Тепавицата” в с. Рабово.
Време за почивка, за да отпият жътварите глътка вода.
Както и да хапнат жътварите каквото Бог дал под жаркото слънце близо до Арда.
Зърното се мели с хромел. Желаещите са много.
Както големи, така и малки като тази малка мелничарка.
Лимецът има повече протеини от обикновената пшеница, но количествата на глутен са минимални, има и почти два пъти повече витамин А и витамини от групата В. Не приема торенето, не поема тежките метали, така не може да се увеличава добива, не се излющва – все причини, които не го правят комерсиален. Приготвените с него хляб и бисквити са много приятен и непознат за много хора вкус, а човек се засища от малко количество.
Петко Ангелов има заявки за износ за Южна Корея и Япония. Очаква сертификатът за лимеца му като биопродукт да излезе през 2012 година и вече планира да увеличи площите близо пет пъти и да достигне 200 декара. В село Лимец, Крумовградско възнамеряват да започнат да гледат културата, която може да се превърне в алтернатива на тютюна.
Десетки земеделци и туристи, почитатели на биохраните, участваха в първия и единствен в Източните Родопи Фестивал на хляба, който се състоя на 22 и 23 юли в комплекса "Тепавицата" в с. Рабово, община Стамболово. Те можаха да видят с очите си пътя на хляба от лимец, смятан за най-старата житна култура в България – от жътвата до изпичането му. Гостите опитаха и прясно изпечен хляб, приготвен от инициатора на фестивала – земеделскиятпроизводител Петко Ангелов и майстора - хлебар Свилен Класанов, собственик на вегетерианския ресторант-пекарна "Слънце и Луна" в София.
© Ива Тончева Енергийната структура и хранителните качества на лимеца са много по-високи от тези на хибридната пшеница. При биохимичния му анализ се открива с 30% до 50% по-високо съдържание на магнезий, цинк и манган. Лимецът е смятан за най-старата житна култура в България.
Възстановката на жътвата на лимец за втора година поред е един от акцентите на Фестивала на хляба в Източните Родопи.
Идеята за фестивала е на земеделския производител от Рабово Петко Ангелов. Той се занимава с възраждането на лимеца от шест години. Започнал е с шепа зърна, а днес обработва 48 дка лимец. Хлябът от лимец е една от атракциите, които Петко Ангелов и съпругата му Стефка предлагат на туристите в къщата си за гости "Тепавицата" в с. Рабово.
© Ива Тончева За мнозина вършитбата на харман с диканя е истинска екзотика. По-възрастните си спомнят детството, за малките е невъобразмимо преживявяне.
Петко Ангелов очаква сертификатът за лимеца му като биопродукт да излезе през 2012 година. За да отговори на критериите за получаването на документа от края на 2009 г. той е подпомаган експертно и финансово от българско-холандския проект за устойчиво развитие на Източните Родопи "Новото тракийско злато" чрез компонента му биоземеделие. С друг от компонентите - за екотуризъм, проектът подкрепя Ангелови за довършването на къщата им за гости, в която те настаняват до 18 души.
Големият интерес към възстановката на жътвата на лимец подтиква Ангелови да превърнат Фестивала на хляба в Източните Родопи в традиционен. Доц. Владислав Попов – координатор по биоземеделие в проекта "Новото тракийско злато", пък изрази надежда и други жители на Източните Родопи да се запалят от това, което теправят, а постиженията им да се разпространят и на други места в България.
© Ива Тончева Майсторът- хлебар Свилен Класанов, собственик на вегетерианския ресторант-пекарна „Слънце и Луна” в София, и съпругата му Елисавета, замесиха хляб от лимец за гостите на фестивала. Класанов има наверение да предлага в „Слънце и Луна" от него. Досега го е правил от вносен лимец.
Майсторът-хлебар Свилен Класанов съобщи за сайта на проекта "Новото тракийско злато", че възнамерява да предлага този хляб в своето заведение. Досега в "Слънце и Луна" правят такъв хляб от вносен лимец.
Петко Ангелов има заявки за износ на лимец за Южна Корея и Япония.
