Най-добрите финали на романи

"Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен



Обикновено романите, останали в историята на литературата, привличат вниманието заради темите, на които са посветени, преплетените им сюжети, незабравимите герои. Но Entertainment Weekly поглежда към класиките по различен начин - сайтът подрежда 20-те най-добри финални фрази.



Класацията започва с: "Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото." от "Великият Гетсби" на американския писател Франсис Скот Фицджералд.

В селекцията попадат добре познати имена и романи като "Великият Гетсби" на Франсис Скот Фицджералд, "Приключенията на Хъкълбери Фин" на Марк Твен, "И изгрява слънце", една от първите книги на Ърнест Хемингуей, Джеймс Джойс и творбата на живота му "Одисей", а Самюъл Бекет присъства с "Неназовимото", едно от по-малко известните си произведения.




Класацията, в която преобладават британски и американски писатели, не е ограничена до период, жанр или стил. В нея могат да се прочетат както поетични финали като "Беше съвършеният плач - шумен и продължителен - но той нямаше нито начало, нито край, само кръгове ли, кръгове от мъка." ("Сула", Тони Морисън), така и саркастични като "Животните отвън се взираха от прасе към човек, от човек към прасе и отново от прасе към човек; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е." ("Фермата", Джордж Оруел).



Класацията започва с: "Тъй се борим с вълните, кораби срещу течението, непрестанно отнасяни назад в миналото." от "Великият Гетсби" на американския писател Франсис Скот Фицджералд.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK