Nevermind на Nirvana 20 години по-късно

Част от обложката на Nevermind

© YouTube

Част от обложката на Nevermind



Nevermind на Nirvana се завръща в чартовете две десетилетия след издаването си, съобщи сп. "Ню мюзикал експрес"


Три дни преди официалното обявяване на британската класация за най-продавани албуми през седмицата, колекционерската версия, което излезе по повод 20-годишнината на диска, заема четвърто място. Зад него са новият Neighborhoods на Blink-182 и още специално издание на емблематичен албум – Dark Side of The Moon на Pink Floyd.


През последните седмици различни събития отбелязаха 20-годишнината на може би най-успешния албум на Nirvana. Nevermind е често определян като ключов за гръндж вълната от началото на 90-те години и едно от заглавията, които утвърждават алтернативния рок пред масовата аудиторията. От него са някои от най-познатите песни на групата като Smells Like Teen Spirit, Come As You Are и In Bloom.




"Нещо се промени в рок музиката, когато Smells Like Teen Spirit се появи", казва пред в. "Торонто сън" режисьорът Камерън Кроу, който тази година засне документален филм за записването на друг влиятелен албум от тази епоха – Ten на Pearl Jam. "По това време групи като Bon Jovi и Poison разпродаваха залите, изведнъж Кърт Кобейн просто се намеси и все едно им каза, че не стават за нищо."


Сингълът излиза през септември 1991 г. без очаквания от страна на групата и лейбъла да стане хит. Впоследствие той измества Майкъл Джексън от върха на класацията на "Билборд", а в. "Ню Йорк таймс"сравнява значението му за тогавашното поколение с успеха на Anarchy In The UK на Sex Pistols за пънк генерацията през 70-те.


"Помня деня, в който започнахте да записваме албума", казва пред в. "Торонто сън" бившият барабанист Дейв Грол, сега фронтмен на Foo Fighters, където свири и друг музикант, свързан с Nirvana – Пат Смиър. "Помня миризмата на студиото, смехът на Кърт, все такива малко неща. От време на време паметта ми просто се връща към онези времена и сякаш ги преживявам наново."


Дейв Грол сега е една от влиятелните личности в модерния рок, но периодът му зад барабаните в Nirvana е изпълнен с несигурност. Предстоящата биографична книга This Is A Call: The Life and Times of Dave Grohl хвърля светлина към отдавнашните предположение, че между него и Кърт Кобейн отношенията не са били особено топли. "Веднъж го чух да казва, че не съм барабанистът, който търся, че свиря зле", казва Грол, който се е чувствал потиснат в мрачната и хаотична атмосфера в групата. "Просто исках да свиря, а не да се занимавам с цялата лудост." Той дори е обявил пред мениджъра , че ще напусне групата, но впоследствие е бил разубеден от него.


Според автора на книгата Пол Кънингам, бивш редактор на сп. "Керанг", Кобейн по всяка вероятност не е разбрал за този инцидент, поради трудната комуникация с Грол, която скоро се проявява и в отношенията му с басиста Крист Новоселич. В месеците преди смъртта на вокалиста, групата се разделя на два лагера – Дейв Грол и Крист Новоселич от едната страна, и Кобейн и съпругата му Къртни Лъв от друга. Бъч Виг, барабанист на Garbage, продуцент на Nevermind и новият албум на Foo Fighters, Wasting Light, също има някои не много добри спомени от работата си с групата.


Въпреки това авторът смята, че ако фронтменът не се беше самоубил през 1994 г., групата може би още щеше да съществува. "Кърт и Крист са приятели от детство, приятелството им е по-силно от музиката. Но си мисля, че Грол нямаше да бъде част от Nirvana още дълго."


Пред сп. "Ню мюзикал експрес" той си спомня случка, в която прекарва часове наред в приготвяне на техниката в студиото, след което Кобейн е решил, че няма нужна от това и иска звукът да е по-суров. "Кърт беше чаровен и много забавен, но често преминаваше през много крайни настроения", казва Виг. "Имаше моменти, в които той беше невероятно отдаден на записите, а в други – просто седеше в ъгъла на студиото и сякаш нищо около него не съществуваше."


Кърт Кобейн

© null, Associated Press

Кърт Кобейн


Според Новоселич, който през август изпълни самостоятелно целият албум на благотворителен концерт в Сиатъл, а по-рано тази година отбеляза участие в новия албум на Foo Fighters, групата никога не е очаквала този успех. "Британската преса започна да пише за "звука на Сиатъл" още през 80-те, но никога не ги споменаваха.", спомня си той в интервю за "Билборд". "А когато случайно името ни го имаше из редовете, всички бяхме безкрайно развълнувани. Подписахме със Sub Pop, за да издадем Bleach, първият ни албум, и после да преминем към по-голяма компания, тъй като всички групи около нас вече записваха за такава. Кърт винаги казваше, че иска Nirvana да бъдат известни, но мисля, че вътрешно не го желаеше – още тогава имаше вътрешен конфликт."


Новоселич, който по-късно се занимава с различни музикални проекти и дори за кратко е в политиката, смята, че етикетът алтернативен рок не е уместен. "Гръндж звучи по-добре, тъй като не бяхме алтернатива на нищо. Това беше нова вълна в рок музиката."


Еди Ведър, вокалистът на Pearl Jam, свързва приятелството си с Кърт Кобейн с по-забавните и светли моменти. "Спомням си как танцувахме заедно зад сцената докато Ерик Клептън изпълняваше Tears In Heaven на Грами наградите през 1992 г", казва преминалият през подобни лични драми Ведър пред сайта Parade. Моментът е уловен от камера и присъства в документалния филм Twenty. "Гледах отново записа и видях колко усмихнат беше Кърт тогава. Какво ли щеше да стане, ако беше успял да се измъкне от всичките проблеми?"


Сайтът Collapse Board определя Nevermind като показал света в по-истинска светлина, Nirvana като най-влиятелната група в американската култура след The Beatles. Доказателствата – триото променя начина на обличане и поведение на младите, а сарказмът, чувството на обреченост и евтините дрехи се превръщат в част от духа на времената.


До момента Nevermind е продал над 30 милиона копия. Юбилейното му издание, което излезе по-рано тази седмица, включва неиздавани версии на песните от записите в студиото на Бъч Виг, би-сайдовете от синглите, изпълнения на живо, неиздаван концерт на групата, както и четирите клипа от албума.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Question Mark
    Question Mark
    Рейтинг: 714 Весело

    The Black album на Metallica, също излиза '91.

    а да не забравяме и Arise на Sepultura.

  2. 2 Профил на parallelepiped
    parallelepiped
    Рейтинг: 541 Весело

    Мдааа, хубави времена бяха

  3. 3 Профил на Георги Грънчаров
    Георги Грънчаров
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Малко попревеждана оттук-оттам статия, но е хубаво, че някой в "Дневник" се е сетил за годишнината с подробен материал.

    Неиздаваният досега концерт е изпълнението в Парамаунт Тиътър на 31 октомври 1991 г., малко повече от месец след излизането на албума. Уникален концерт с неповторимо пресъздадена от камерите атмосфера! В блога си му направих представяне вече: http://joruel.blogspot.com/2011/09/nirvana-live-at-paramount.html

    Всъщност 1991-а е за мен лично една от най-значимите години за рока! Черната Металика и Невърмайнд - албумите, които промениха музиката...

    "Извращавайки миналото, ние извращаваме настоящето"
  4. 4 Профил на Question Mark
    Question Mark
    Рейтинг: 714 Весело

    До коментар [#3] от "Георги Грънчаров":
    [quote#3:"Георги Грънчаров"]Всъщност 1991-а е за мен лично една от най-значимите години за рока! Черната Металика и Невърмайнд - албумите, които промениха музиката...[/quote]

    За това говорим, да!

  5. 5 Профил на Arexander
    Arexander
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#4] от "Question Mark":

    Абсолютно да! Да не забравяме Innuendo, Use Your Illusion I/II, Achtung Baby, Blood Sugar Sex Magic, Ten, все епохални албуми

  6. 6 Профил на t5eyes
    t5eyes
    Рейтинг: 738 Неутрално

    ... много лоши напивания

    свят, спри да се кланяш на богинята Кали
  7. 7 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 605 Неутрално

    Много хубав албум, много дълбок, остава ми като нещо несменяемо в паметта, но го слушам рядко, поенеже има някаква обреченост в този албум. Като музика и текст - е страшен, страхотен, супер, ет сетера. Истинска класика стана. Кобейн успя да покаже в него оная тревога и отчаяние, които съществуват и до днес. Тогава бях много млад, не ги разбирах особено, но с времето ги слушам все повече и повече. "Нирвана", де... Връщам се кым тях често, но точно този албум е колкото хубава, толкова и плашещ...

  8. 8 Профил на ...And justice for all
    ...And justice for all
    Рейтинг: 556 Неутрално

    1991 г. е най-яката, поне за мен, година в историята на рока! Бях твърде малък тогава, за да го оценя, но впоследствие разбрах колко важна е била тази година за историята на рока. За съжаление, тя ще си остане последната с такива велики албуми. Конкретно Nevermind е черешката на тортата за тази година! Това е последният албум, който е променил историята на музиката! За съжаление, съвременните изпълнители са толкова инфантилни и ограничени, че едва ли скоро ще излезе такъв албум, дори такава песен (като Smells like teen spirit), които да променят тотално хода на музикалната история. Радвам се, че съм бил съвременник на такава революция в музиката (макар и да не съм го осъзнавал изцяло, докато се е случвала) и стискам палци да има поне още една такава. За да може музиката отново да радва истинските ценители, а не да се прави на конвейр и всяка следваща да звучи като предишната!

    ГМО с Тире от Микре - Най-гнусното нещо, пръквало се някога в българския футбол. Даже ЦСКА ми липсва...




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK