Боси по асфалта

Състезателката по лека атлетика Таранга Саямаде Джаясекара бяга боса по време на финала на 10000 м за жени през 2005 г.

© Reuters

Състезателката по лека атлетика Таранга Саямаде Джаясекара бяга боса по време на финала на 10000 м за жени през 2005 г.



Не, не става дума за популярната песен на Росица Кирилова, a за хората, които наистина ходят, че и  тичат без обувки, и то през цялата година. Като например мексиканските индианци от племето тарахумара, които живеят в планините и могат да пробягат разстояние около 200 километра без да спрат - това са почти четири класически маратона. Забележителното е, че хората от племето го правят боси, и то не по асфалт или друга удобна настилка, а сред чукарите на Сиера Мадре.


Експертите все пак препоръчват пред "Ройтерс" да се започне с малки крачки, ако искате да превърнете краката си в средство за покоряване на всякакъв терен.


"Въпросът не е дали можете да се движите боси навсякъде, а дали сте достатъчно търпеливи, за да започнете бавно" казва Майкъл Сандлър – експерт по ходенето и тичането от Колорадо. "Тялото ви ще стане по-силно, отколкото ако разчитате на патериците, които наричаме обувки, но процесът трябва да е постепенен."




Джесика Лий и Майкъл Сандлър бягат боси в Юта през октомври 2009 г.

© Reuters

Джесика Лий и Майкъл Сандлър бягат боси в Юта през октомври 2009 г.


Сандлър, който тренира атлети почти 20 години, открива бягането бос през 2006 г. след инцидент, който го оставя с титаниево бедро и прогноза на лекарите, че никога повече няма да бяга. Това, че е събул обувките си, според Сандлър спасило кариерата му. Книгата му "Бягане бос", написана заедно с партньорката му Джесика Лий, е пътеводител как стъпка по стъпка да се стигне до умението да не слагаш маратонки за сутрешния си джогинг, например.


Старите навици обаче умират трудно. Според проучване на Американския съвет за тренировки, в което са участвали 16 жени, бягащи за здраве, половината от тях не са успели да се адаптират към леките обувки, приличащи на чорапи, които са стъпка към бягането бос. "Въпреки че им дадохме двуседмичен период за адаптация, половината не успяха да свикнат да тичат без обувки", казват организаторите на експеримента. Причината е, че бегачките са възприели за автоматичен начина, по който петата на маратонката за тичане поема удара.


"Тичайте боси, ако ви е приятно", препоръчва Сандлър и добавя, че е по-мъдро да сте бавни, отколкото нетърпеливи. Така че, ако искате да послушате съветите на бабите си от едно време, които обясняваха колко е хубаво да ходим боси през лятото, направете го като в песента – докато си свиркате и се забавлявате, без да се напрягате излишно.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK