Симеон Стоилов: Нямаме истинско реактивно изкуство

Симеон Стоилов

© Анелия Николова

Симеон Стоилов




Симеон Стоилов завършва специалност "Живопис" в Националната художествена академия при проф. Светлин Русев. През 1998 става член на Съюза на българските художници. Участва в множество самостоятелни и общи изложби. През 2007 създава инсталацията "Изолатор" - огромна конструкция от стиропор, в която можеш да се скриеш като в убежище. През 2009 представя в НХГ "Иконостас", изграден от 30 панела, в които са разпределени множество ръчно плетени български декоративни покривчици. В същата година прави и светлоотразителния надпис LIFE IS LIES. През 2010 създава Lethal Beauty - триметрово платно с изображение на ракова клетка. През март 2011 участва в изложбата "Големият взрив" в галерия CredoBonum със скулптурата "Апофис" - змия от кристално прозрачни вълчи черепи, захапали един друг.

Творбите в изложбата на Симеон Стоилов са реални фотографии, умишлено размити по дигитален път.

© Симеон Стоилов

Творбите в изложбата на Симеон Стоилов са реални фотографии, умишлено размити по дигитален път.



Симеон Стоилов завършва специалност "Живопис" в Националната художествена академия при проф. Светлин Русев. През 1998 става член на Съюза на българските художници. Участва в множество самостоятелни и общи изложби. През 2007 създава инсталацията "Изолатор" - огромна конструкция от стиропор, в която можеш да се скриеш като в убежище. През 2009 представя в НХГ "Иконостас", изграден от 30 панела, в които са разпределени множество ръчно плетени български декоративни покривчици. В същата година прави и светлоотразителния надпис LIFE IS LIES. През 2010 създава Lethal Beauty - триметрово платно с изображение на ракова клетка. През март 2011 участва в изложбата "Големият взрив" в галерия CredoBonum със скулптурата "Апофис" - змия от кристално прозрачни вълчи черепи, захапали един друг.




Раждат ли се оригинални творби в България?
- Да, тук има изключително много талантливи хора. За съжаление конюнктурата в момента не може да поднесе нищо грандиозно на света. 


Все пак трябва да се съгласите, че медиите и пазарът в момента определят посоките и стиловете. В икономически план една слаба държава дори и да роди силни неща, не е в състояние да ги представи добре. От друга страна, съвременните автори обръщат все повече внимание на социалните проблеми.


Социалните проблеми обаче в България са никакви на фона на тези в Босна и Херцеговина преди няколко години например. Колкото и да се бием в гърдите, според мен проблемите ни не са толкова големи, че да извадят голямо изкуство.


Голямото изкуство се ражда по време на голям натиск, както казваше Иван Ненов. По време на фашизма се родиха кубизъм, футуризъм и сюрреализъм. Супрематизмът в Русия се ражда по време на Руската революция. Вземете импресионистите – тяхното изкуство е реакция на научнотехническата революция – на тези железници, кораби, парни двигатели... Импресионистите, вместо да тръгнат в тази посока, се херметизират в една по-чувствителна живопис, която обаче се основава на новите открития – тогава точно е открит спектралният анализ на светлината.


Днес какъв е натискът?
- Днес колкото и да е свободно изкуството, то е много лесно манипулируемо. В желанието си да се докаже, да се продаде артистът търси едни съвсем други подходи. Естествено си има и такива, които продължават да си дълбаят – ъндърграундът никога няма да умре.


Вземете например колекциите на Франсоа Пино и ще видите как един-единствен човек диктува вкуса по целия свят. Неговите колекции например сега са до голяма степен морбидни – деформирани до неузнаваемост фигури, скелети и особен тип болка, някои от изкуствоведите го критикуват, че събира точно такива работи. Но той може да си го позволи и контролира обществения вкус.


По тази логика какво роди репресията по време на комунизма у нас?
- За мен времето, в което живяхме, не беше с нормално поведение към художниците. То беше хубаво, не казвам, че е лошо. Но беше и някакъв вид експеримент.


През 80-те години 5% от американските художници се хранят от изкуство. В същото време в България 90% от художниците се хранят от изкуство. Тоест през музеи и галерии държавата купува произведенията им – създава се някакъв гигантски фонд.


Българският художник през тези 45 години е бил репресиран, но не в истинския смисъл на думата. Защото не е имало реакция към натиска. Никой художник не е реагирал на режима – остро, с произведения. Да сте чували през тези години да е имало стачки? Не, всичко беше цветя и рози, и манифестации.


Всички останали художници, които са лежали по лагерите, са лежали по политически, а не по художнически причини. Докато в Съветския съюз има суперреакция срещу поведението на социализма, в България такава няма. Тоест историческата ни ситуация не е предизвикала такива силни реакции. Държавата е обгрижвала художниците.


И така ги е осакатила?
- В България се е толерирала една по-поетична творческа дейност – не толкова социално ангажирана. Малко хора са се опитали да отидат в тази посока и един от тях е Светлин Русев.


Ако творяхте в тази епоха, мислите ли, че щяхте да бъдете репресиран?
- Аз съм питал това поколение как е възможно толкова лесно да са се поддавали. Отговорът е: "Какво щеше да направиш?"


Обгрижват те, поръчват ти да направиш партизанин и като ти купят два паметника с партизани, като си купиш къща и ателие, малко се унасяш. Постепенно започва да ти харесва, става ти втора природа.


В България и до ден днешен няма истинско реактивно изкуство. Единствената възможност, която сме имали, е била 30-те години – много силна интелигенция, които са учили навън и са се върнали. Сега няма как да стане това нещо, защото никой няма да се върне.


"Lethal Beauty", Симеон Стоилов, 2010

© Симеон Стоилов

"Lethal Beauty", Симеон Стоилов, 2010


Казват, че днес творците са много по-социални. Съгласен ли сте?
- Ако говорим за България – напоследък по изложбите се появиха едни и същи хумористични, леко парадиращи за интелектуалност творби. Последните десет години хората се опитват умишлено да създадат произведения, които да приличат на произведения на изкуството, без да има силно преживяване и силен подтекст. Дори социално ангажираните  им произведения само приличат на социално ангажирани произведения.


Социалната и политическата обстановка също оказват голямо влияние на изкуството. След като можем да си позволим да имаме такъв министър на културата, какво да очакваш от артистите? Пародии.


Казвате, че новата ви изложба в галерия "Ракурси" е за спомените, които не можем да възстановим с точност. Може ли изкуството да отключи спомените?
- Разбира се. Но това не е буквално изложба за спомените. По някакъв начин се опитвам да разгледам феномена на спомените за силни преживявания. Оказва се, че след време, когато се опитаме да възстановим същите чувства, не можем. Това, което остава, е едно абстрактно усещане.


Всъщност това са морски фотографии откъм брега и от самото море -  различни морета, времена и посоки. Умишлено са заличени пейзажите от тях. С много малка дигитална намеса аз ги унищожавам – обобщавам ги до такава степен, че да остане само усещането за водата и небето, за гигантското пространство и за хоризонта.


Също така изследвам момента на дългото съзерцание, на взирането в далечината, което те кара да изпаднеш в едно по-медитативно състояние, без да го обвързвам с каквито и да било философии или практики.


Това е съзерцанието на безкрайността и опитът да се слееш с амбиента, разглеждайки себе си отвътре, същевременно поглеждайки себе си отвън – свободата, която човек изпитва, съзерцавайки тези двете безкрайности. Вътре и вън, въздух и вода.


Имате ли спомен, за който се тормозите, че не можете да си спомните?
- Спомен, който не мога да си спомня? (Смее се.) Не си спомням!


Много екзистенциален въпрос. Човешкият мозък е особен орган – спомням си до най-малката подробност някои случки. Естеството на професията ми изисква работа с визуалното и имам изключителна памет за филми, за кадри, за картина, за художници и същевременно не толкова за природа и пейзажи.


За мен по-скоро чувството е важно – не толкова ясният образ и ясната фактология във времето. Какъв е смисълът да знам точно какво се е случило, без да мога да почувствам по-силното усещане? 


И работите ви точно това и пресъздават – усещането за тези моменти...
- Точно така. Не съм променял нито цветовете, нито форматите освен това сфумато или размазване, този blur (от англ. размазване, бел. ред.). Ако някой  успее по обратен път да възстанови фотографиите, ще получи кристално ясно изображение с ясно местонахождение.


Аз точно това съм премахнал – идентичността на пейзажа, за да остане усещането от преживяването, когато съм го наблюдавал. Това е дигитален печат върху памучна хартия – вече могат да се постигнат толкова съвършени произведения с машината. За мен това е едно завръщане към картинността, но чрез дигитални инструменти.


За мен компютърът е елементарно средство. Мога да постигна тези образи и чрез класическа живопис, но все пак съм избрал този метод. Може да намериш и някакъв контекст, че дигиталният свят унищожава аналоговия.


"Апофис", Симеон Стоилов, 2011

"Апофис", Симеон Стоилов, 2011


И все пак не се ли стига до един парадокс, че тези нови инструменти, които трябва да дават свобода, всъщност ограничават твореца?
- Нищо не може да те ограничи, ако си истински творец. Може да рисуваш с кал и да постигнеш изключителни внушения. Ограничението е в самия автор.


Влияете ли се от определени творци?
- Непрекъснато! Аз съм изключително любопитен човек, жаден за изложби и нови произведения, непрекъснато обикалям музеи, гледам филми и си запълвам глада. Гледам както нови, така и стари неща. Бих казал по-скоро, че те ме вдъхновяват, защото не мога да си позволя по никакъв начин да пренасям буквално идеите и произведенията им. Харесвам съвременното английско изкуство – Аниш Капур например. Класически произведения – [Йоханес] Вермѐер. Тези пейзажи са вдъхновени по някакъв начин от [Джеймс] Уислър и на [Джоузеф] Търнър. Но изложбата не е посвещение на тези художници, разбира се.


Откъде черпите теми? Идеите ви са доста разнообразни, дори философски.
- Ами от философията! Чета непрекъснато. Разбира се, умерено. Да не излезе, че се занимавам изключително много с философия. Защото един известен човек преди две седмици щяха да го изкарат художник. Да не ме изкарате и мен философ. (Смее се.)


Когато ми хрумне някоя идея, я разнищвам във всички аспекти, докато накрая почти винаги се оказва, че най-екзистенциалната й част е свързана с философията. Също така разглеждам и религиозни течения – те са пряко свързани с философията. Искам да погледна произведенията си от всички духовни, исторически и антропологични ъгли, преди да ги заявя.


По някакъв начин целият ми живот – а може би и на всеки човек – е свързан с опознаване и изследване. Искам да знам, да уча и веднага след това да реагирам, да създавам – някаква комбинация между изследване и създаване са произведенията ми. 


"Изолатор", Симеон Стоилов, 2007

© Симеон Стоилов

"Изолатор", Симеон Стоилов, 2007


Какво се случва с философията, като премине през тази призма на изкуството?
- Изкуството - самият процес на творчество е философски акт. Или поне за някои автори, защото за други философията е мръсна дума.


Преди две години имах голям спор по темата с един от българските класици. Той признава единствено живописта и нищо друго. В спора ставаше въпрос за концептуалното изкуство и за Йозеф Бойс. Опонентът ми твърдеше, че Йозеф Бойс "не е никакъв художник". И двамата бяхме видели колекцията му в берлинския музей "Хамбургер Банхоф". Бойс, разбира се, е напълно познат и амортизиран – музеи, списания, вестници, тениски, но като го видиш събран на живо, разбираш, че този човек си гради собствен свят, създава цяла философия... Не говорим само за света на изобразителното изкуство, където е направил революционни неща. "Това са пълни глупости. Като е философ, да пише книги", отсече събеседникът ми. Лаконичен и категоричен.


Какви бяха вашите аргументи в спора?
- Че изкуството и философията са неразривно свързани и че е възможно един съвременен художник да създава философия. Светът на изкуството в момента е изключително богат – може би човечеството никога не е познавало толкова много форми на изкуство. Всеки автор може да си позволи всичко. За съжаление в България още царят едни настроения, че изкуството е само живопис, графика и скулптура и авторите все още се делят на живописци, графици и скулптори, което е парадоксално. 


"Иконостас", Симеон Стоилов, 2009

© Симеон Стоилов

"Иконостас", Симеон Стоилов, 2009


В творбата си "Иконостас" пак боравите с философско-физически понятия, като казвате, че е "наслагване на време". Как това кореспондира с идеята за съвременното изкуство, че то е "репрезентация без репродукция"? Тоест че не можеш да си го окачиш на стената, защото то се случва тук и сега.
- "Натрупването на времето" се случи буквално, като правих реставрацията за това пространство - действителния параклис на царя. Оригиналният иконостас от него е изчезнал. Аз направих своя "Иконостас" на мястото, където е съществувал истинският иконостас.


И ето го натрупването на времето – десетилетия наред съществува там иконостас, край който са се случили хиляди неща. По комунистическо време е бил склад. Сега в момента истинският оригинален иконостас съществува, но е изнесен в друга църква. Бил е разрязан на парчета и наново сглобен някъде другаде. А самите  произведения, самите икони са били на едни от нашите най-големи художници.


"Натрупването на времето" става и чрез онзи медитативен процес, който протича при бабите – докато плетат техните мильота, тия мъничките нещица. Така в тях се натрупва цялото време, което жените са отделили за създаването им. Според мен жените, които плетат тези ръкоделия, направо си търсят повод, за да изпаднат в това състояние. Те го наричат "почивка" защото не могат да му измислят друго име. А то е едно състояние – минаваш в едно друго ниво.


Някои си търсят оправдание, като слагат мильото на телевизора. В този смисъл създаването на тези плетива е време. Ето го "едното време", когато са правени тия мильота и тия каренца, създадени от абсолютно незнайни баби в незнайни времена, събирани от приятели и познати. И другото време, през което отиваш да направиш своята молитва или своето покаяние пред иконостаса. Паралел за състоянията на духа. Това са необяснимите философски и енергийни неща, които в голяма степен ме интересуват в голяма част от произведенията ми.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на wreck
    wreck
    Рейтинг: 932 Неутрално

    има малко Търел, малко Деймиън Хърст, малко разни други...

    не е лошо.

    You should never underestimate the predictability of stupidity .
  2. 2 Профил на Петър Иванов
    Петър Иванов
    Рейтинг: 893 Весело

    Как бе? Още преди години имахме такова ;Сделката за ремонта на МИГ-овете си беше чисто реактивно изкуство? Руснаците хем вземаха някой лев , хем ни върнаха реактивите неремонтирани...

  3. 3 Профил на 4epka
    4epka
    Рейтинг: 411 Неутрално
  4. 4 Профил на gogoggggggg
    gogoggggggg
    Рейтинг: 521 Гневно

    И така ги е осакатила?
    - В България се е толерирала една по-поетична творческа дейност – не толкова социално ангажирана. Малко хора са се опитали да отидат в тази посока и един от тях е Светлин Русев.

    Мазникккккккккккккккккк!!!!

  5. 5 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 1152 Весело

    сори... кликнах по погрешка на чуденката на #2... нищо обидно или неуместно нема, даже си е ногу куул коментара...

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  6. 6 Профил на Eos
    Eos
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#3] от "4epka":

    Картината е много добра. Именно защото има подтекст. Защото е безкрайна. Защото си мислиш, че всеки би могъл да я направи. И после се замисляш защо ти не си я направил.
    Това е морски пейзаж. Най-вероятно е сниман късно през нощта и единственото, което се е виждало са били отблясъците на звездите или лунния сърп във вълните.
    Не знам дали сте потапяли крака в морето нощем - имаш чувството, че черното ще те погълне.
    Всичко това е скрито в тази картина. Неуловими реалности - които все пак са там, защото картината е безкрайна - тя дава възможност да видиш в нея и морето, и хоризонта, и нощта, сивите облаци над черната вода. Ако пък нищо не виждаш... тъжно.

    You are chaos in motion.
  7. 7 Профил на PavelCZ
    PavelCZ
    Рейтинг: 1914 Неутрално

    Lethal Beauty е обработена електронна микроскопия на ракова клетка (вероятно гърда). Раките са наистина естетични под микроскоп - Сатана е красив.

    Иначе произведенията му са интересни, но искат търпеливо съзерцание, да не се бърза.

    E PLVRIBVS VNVM
  8. 8 Профил на Postmodern Reality
    Postmodern Reality
    Рейтинг: 1137 Неутрално

    Има известна логика! Истинско "реактивно" изкуство...

    Ала, бала!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK